Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 12.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в открито съдебно заседание, проведено на
петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Даниела Божкова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№19869/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК предявен от
Л.К.Ц., ЕГН ********** с адрес *** против
„Е* П*П*” АД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление *** за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 4293,78лева, представляваща стойност на служебно начислена ел.
енергия за минал период 27.03.2018г. - 26.03.2019г. за обект на потребление, находящ се в гр. Добрич, ** с абонатен №** и клиентски № **,
за което вземане е издадена фактура № **********/29.11.2019г.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Потребител е на доставяна от ответника
ел. енергия в имот в гр. Добрич, ***. Процесната сума
била начислена след извършена проверка на СТИ на адреса му за консумираната
ел.енергия по партидата му. Оспорва дължимостта на
сумата по фактурата, както и това количество да е изобщо доставено и потребено. Оспорва процедурата и констатациите по
извършване на корекцията. Искането отправено до съда е за уважаване на
претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който искът се оспорва, като неоснователен. Твърди, че процесната сума представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на
електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на
основание чл. 200 ЗЗД. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са
обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и ответникът се сочи да изпълнява задълженията си по
тях. На 26.03.2019г. е извършена проверка на обекта на потребление в присъствието
на двама свидетели, за която е бил съставен констативен протокол с №1202633.
При проверката са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е
установено, че в невизуализаран регистър 1.8.4. има
показания в размер на 22063кВТч. Електромерът бил демонтиран и изпратен на БИМ,
РО - Варна за експертиза. Такава била извършена и е изготвен протокол №
2735/25.11.2019г.-АУ-Е-000029-18891/28.03.2019г., в който е документирано, че
при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера и преминала
ел. енергия в четвърти регистър, която не е била визуализирана на дисплея. На
25.11.2019г. от ЕРП е изготвено становище за начисляване на ел. енергия, с
което така отчетеното количество по скрития регистър е било конкретизирано по
размер и период, и е издадена фактурата остойностяваща така допълнително
начисленото количество енергия. Твърди, че процесното
количество не е отчетено при ежемесечните отчети, защото инкасаторите не
разполагали с нужния за това софтуер. Твърди, че всъщност това количество е
реално потребено и отчетено от електромера, макар и в
невизуализиран регистър, поради което и ищецът дължи цената му. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
По съществото на спора, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становището на страните
и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК. В тежест на ответника е да докаже фактическия състав на
правото си, обосноваващ дължимост на процесната сума, а именно, че с ищеца са в договорни
отношения за доставка на електроенергия за посочените обект и период, и в
качеството му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото количество ел.
енергия, което не е отчетено при редовните отчети и причини за това - наличие
на софтуерна намеса, както и че съобразно одобрените и приети общи условия и
правила, фактурираното количество ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер, респ. че проверката е извършена
съобразно разписаните правила, и че се дължи стойността на електроенергията в
посочените размери, изчислена при използвана правилната методика при корекцията
на сметката.
За
безспорно и ненуждаещо се от доказване, между страните е обявено обстоятелство,
че са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения
обект и период.
От
констативен протокол №1202633/26.03.2019г.
се установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ отчитащо
потреблението в обекта на ищеца. Записани са показанията в регистри 1.8.1 -
002175 кВТч, в регистър 1.8.2. - 004919 кВТч, в регистър 1.8.3. - 00000 кВТч.,
в регистър 1.8.4 – 022063 и 1.8.0-029158. Отразено е, че СТИ се изпраща за
експертиза в БИМ, като е подменено с ново изправно. Протоколът е подписан от
служителите извършили проверката и от двама свидетели.
Изготвена
е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за което е съставен
констативен протокол №2735/25.11.2019г.-АУ-Е-000029-18891/28.03.2019г.
В него е документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера - наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана
тарифа - 1.8.4 – 022063,8 кВТч. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при
меренето. При направените замервания не е констатирано измерване с грешка над
допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на СТИ.
Със
становище от 25.11.2019г. е одобрено начисляването на допълнително количество
ел. енергия в размер на 22063квтч за периода 27.03.2018г.
- 26.03.2019г. Корекцията е извършена на основание
софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество
неотчетена ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на абоната е
било начислено допълнително количество ел. енергия за периода 27.03.2018г. - 26.03.2019г. в размер на 22063квтч за
остойностяване, за която е издадена фактура с №
**********/29.11.2019г. за сумата от 4293,78лева.
По
делото е представена процесната фактура, видно от
съдържанието на която е, че начисленото количество ел. енергия е с посочено
основание - служебно.
От
заключението на в.л. инж. К.М. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в
с.з. при изслушването й се установява, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност. Установена е
намеса в тарифната схема, като за типа елекромер
отчитането е двутарифно. По този начин част от
натрупването на количество ел.енергия не се отчита.
Между
страните не е спорно обстоятелството, че ищецът има качество на потребител,
бидейки собственик на електрифицирания имот. Регламентацията
на договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на
основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на
ДКЕВР и публикувани в сила за потребителите, които
купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено
приемане.
Ответникът е твърдял, че така начисленото за доплащане количество
ел. енергия е реално доставена и потребена ел.
енергия, като представлява корекция на сметката на потребителя и се дължи на осн. чл.
200 ЗЗД. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание
обосноваващо дължимост на сумата и в частност -
реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му
от абоната, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са
реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват
на правилата на договора за покупко - продажба, а
купувачът дължи заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки
се на това основание, ответникът е следвало да докаже, че в този период това
количество е реално потребено от абоната. Безспорно СТИ е от одобрен тип, метрологично годно. Начисляването
е извършено на основание становище изготвено на база прочитане показанията на
регистър 1.8.3 на СТИ и касае минал период 27.03.2018г.
- 26.03.2019г. СТИ правилно е отчитало
консумираната ел. енергия, като не е документирано да е налице неточно
измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на
свързване към електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане
количество ел. енергия не е отчитано и според експерта, изготвил СТЕ. Последният извод обаче е базиран единствено на
разчитането на констатациите на БИМ и техническите познания на в.лице, т.е без
да е изследвано от него самото СТИ и без по делото да е налице обективна
констатация в изготвения констативен протокол или експертиза на БИМ, че
действително е налице такава намеса. Ако и да се приеме, че е налице такава
намеса, то липсват доказателства относно момента на извършването й, още по-
малко такива от които да следва извод, че тя е резултат на виновни действия на
потребителя. Неясно е и за какъв период и в кой часови диапазон е натрупвано
това количество ел. енергия. Начисляването е сторено на основание отчетените
показания на СТИ, обхваща период до една година и изчисления по цена за
технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, която цена доколкото е в размер по
- нисък от този на отделните тарифи, не води реално до ощетяване на потребителя. Хипотезата, регламентирана в чл. 50
ПИКЕЕ обаче предвижда възможност операторът на съответната мрежа да коригира
количествата ел. енергия в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия. В тази хипотеза според нормата на правилата,
корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество ел. енергия и
преминалите количества ел. енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по - дълъг от една година. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50
ПИКЕЕ в казуса е неприложима, доколкото последната предвижда възможност за
корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните
регистри на доставчика, какъвто не е случаят по делото. Това е така, защото процесният електромер не е с дистанционен отчет, поради
което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва.
Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена по правилата,
на практика лишава потребителя от възможността да упражни контрол върху
показанията, съобразно чл.10 ПИКЕЕ. Отделно, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е
собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл.
30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система,
са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от
собственика на измервателната система. Ето защо, задължението да поддържа
измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца - потребител. При
липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, неоснователно се
претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от установеното
неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване. В чл. 48 ПИКЕЕ са изчерпателно
регламентирани хипотезите, при които доставчикът на електроенергия може да
извърши корекция, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от
абоната и те са: установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на
СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирана при
извършена по реда на член 47 от ПИКЕЕ проверка. Очевидно, в настоящия случай не
е налице нито една от изброените. Извън горното, следва да се има предвид и че
проверката е изначално лишена от правно основание, защото с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ нормите на
чл. 1- 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение, което в случая е станало
на 14.02.2017г. Затова и нормата на чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно
предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена след нейната отмяна, на 26.03.2019г. Предвид отмяната на тези
правила, приложение следва да намерят ОУДПЕЕ. В тях обаче също липсват норми,
разписващи процедура по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
Ако
и да се касае за реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното количество ел. енергия с цел да компенсира
неточното отчитане от СТИ, което е ставало в предходен продължителен период от
време, който е неясно как е определен. ОУ вменяват като задължение периодични
проверки и отчитане на СТИ, и периодът на доставката е част от основанието, въз
основа на което се твърди да е възникнало правото да се получи цената. Начисляването е сторено на основание отчетените
показания на СТИ, обхваща период от една година и изчисления по цена за
технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, което влиза в колизия с твърденията за
реална доставка на посоченото количество ел. енергия.
Изложеното
обосновава извод, че ответникът не проведе доказване относно основанието, въз
основа което е извършил начисляване на допълнително количество ел. енергия от
22063квтч за периода 27.03.2018г. -
26.03.2019г. А това налага съдът да приеме, че начислената по този начин на абоната сума
в размер на 4293,78лева, не се
дължи.
Предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и подлежи на уважаване.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски. Искането
е направено своевременно, представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се
претендират разноски за дължимо платена в ДТ, в размер на 171,75лева и адв.
възнаграждение от 540лева по договор за правна помощ.Така в полза на ищеца се
присъдят разноски от общо 711,75лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищецът Л.К.Ц., ЕГН ********** с
адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Е*П*П*” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 4293,78лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
27.03.2018г. - 26.03.2019г. за обект на потребление, находящ
се в гр. Добрич, ** с абонатен №** и клиентски № **, за което вземане е издадена
фактура № **********/29.11.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е*П*П*” АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на Л.К.Ц., ЕГН ********** сумата от 711,75лева, представляваща сторени по
делото пред първа инстанция съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: