Решение по дело №187/2025 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 149
Дата: 26 юни 2025 г.
Съдия: Йорданка Красимирова Ненчева
Дело: 20255620100187
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Свиленград, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йорданка Кр. Ненчева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
в присъствието на прокурора М. Н. С.
като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело №
20255620100187 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба на Й. У., гражданин на ********* и
********* срещу Прокуратурата на Република България. Ищецът твърди, че на 12.08.2023 г.
против него е образувано наказателно производство - БП № 29/2023г. по описа на ГПУ-Ново
село, преобразувано в досъдебно производство, представляващо преписка вх.№ 3542/2023г.
на Районна прокуратура Хасково, с което му е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.343б, ал.З от НК затова, че на 11.08.2023г. на ГКПП „Капитан Петко
Войвода“, гр.Свиленград, на трасе „Вход“, на влизане в страната от Реп.Гърция, управлявал
МПС -л.а.“Шкода Октавия“, с нидерландски рег.№ G-578-KP, след употреба на наркотично
вещество - метадон, установен по надлежен ред с техническо средство. Ищецът бил
задържан за 24 часа на основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗМВР. По бързото производство на
ищеца била взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 500 лева, която в
определения срок е внесена от него. На ищеца била извършена полицейска регистрация
посредством дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци на ДНК профил.
Към делото били приобщени като веществени доказателства управлявания от него лек
автомобил, ведно с контактен ключ и свидетелство за регистрацията му. С постановление от
21.08.2024г. на ищеца бил отнет документа за задгранично пътуване - нидерландски
паспорт, на основание чл.31, ар.1, т.1 от ЗЧРБ. При извършения му разпит след повдигането
на обвинението ищецът не се признал за виновен, като обяснил, че е включен в метадонова
програма за лечение, метадоновите таблетки, които употребява за тази цел, са му предписани
от лекар, същите са със съдържание на метадон 5 мг, което ги прави лекарствен продукт и
нямат упойващо действие, и че е разрешено да управлява МПС след употребата им. Бързото
производство било преобразувано в досъдебно, по което ищецът започнал да събира, сочи и
да представя доказателства за доказване на невинността си. С постановление на РП-
Хасково-ТО-Свиленград от 05.10.2023г. наказателното производство против ищеца било
прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК поради това, че деянието не съставлява
престъпление от обективна и от субективна страна. Постановено било да му бъде върнат
1
паспорта, както и задържания като веществено доказателство лек автомобил, заедно с
контактен ключ и регистрационен талон. Постановлението било влязло в сила на 13.10.2023
г.
Ищецът твърди, че в резултат на образуваното против него досъдебно производство и
повдигнатото му обвинение, е претърпял неимуществени вреди с голям интензитет, които
следва ответникът да му репарира на основание чл.2, ал.1, т.З, предл. второ от ЗОДОВ.
Повдигането на обвинение в извършване на престъпление влияело негативно върху
психиката на всяко лице. Обичайните и естествени презумптивни вреди не се нуждаели от
доказване (страх от осъждане, стрес, унижение, накърняване на честта и достойнството му,
негативни усещания, нарушаване на ежедневните социални контакти). Ищецът обективно е
изпитвал и дълбоко безпокойство, че след 24-часовото му задържане може да му бъде
определена постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и че може
впоследствие да бъде осъден на лишаване от свобода, каквото наказание законът
предвиждал, както и на глоба, която дори в момента да не заплати, ще му бъде събрана в
*********, където живеел, тъй като и двете страни членуват в Европейския съюз. Така също
У. бил дълбоко обезпокоен от вероятната възможност да бъде отнето свидетелството му за
правоуправление и да бъде лишен от правото да управлява МПС, което за него е важно и е
свързано с придвижване до работното му място и въобще с ежедневието му и евентуалната
бъдеща промяна в ритъма му на живот. В резултат на наложената му забрана за напускане на
страната и временно отнетия му паспорт, в продължение на три месеца ищецът бил
принуден да пребивава в чужда за него държава, в необичайна обстановка, далеч от
семейството, от близките си и обичайната си среда, без възможност да поддържа социални
контакти, което състояние било извън обичайния му начин на живот, водещо до значително
психическо напрежение и единствено до отрицателни преживявания. В същото време
разходите му за живот се били увеличили, което при липса на приходи довело до значителен
допълнителен стрес. През цялото време на принудителния си престой в България се
страхувал, че ще бъде уволнен от работа поради това, че не се явява на работното си място
за изпълнение на трудовите си функции. Определената му мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 500 лева допълнително е влошила финансовото му положение.
Июецът не е имал достатъчно средства за нормален живот в страната и е живял в лишения.
За периода на воденото досъдебно производство У. бил принуден да остане против волята си
в България, да е на разположение на водещите досъдебното производство органи, да си
осигури подслон и прехрана, без възможност обаче да си осигури доходи. Тези
обстоятелства, взети в своята цялост, извеждали значителна по степен отрицателна
характеристика на живота на июеца през този период, във всичките му аспекти - човешки,
семеен, приятелски, трудов и т.н. Още от самото начало на досъдебното производство У.
твърдял, че не е виновен и не е извършил престъпление, което се установило след близо три
месеца, видно от постановлението на прокурора, с което ДП е прекратено. За да се стигне до
този резултат обаче, У. трябвало сам да доказва невинността си - да осъществява
комуникация по телефона с лица от ********* за снабдяването му и представянето на
разследващите органи на писмени доказателства за разрешената му употреба на метадон в
лекарствена форма, да иска назначаване на експертизи и въобще да проявява активност в
доказването на липсата на извършено престъпление, което е видно от материалите по
досъдебното производство и което е предизвиквало у него значителен стрес. Освен това
ишецът бил унизен и възмутен от това, че му е била извършена полицейска регистрация
като на престъпник, в това число посредством дактилоскопиране, фотографиране и
изземване на образци на ДНК профил.
По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение на основание
чл.2, ал.1, т.З, предл.2 от ЗОДОВ, във връзка с чл.4, ал.1 ЗОДОВ, с което осъди ответника-
Прокуратура на Република България, да му заплати обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди - страхове, ограничения, неудобства и други, описани по-горе, в
резултат на обвинението за извършено престъпление по чл.343б ал.З от НК, като
наказателното производство впоследствие е прекратено, тъй като деянието не съставлява
2
престъпление, в размер на 18 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 13.10.2023г.-датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, и до окончателното плащане. Претеднира се адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр.с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Прокуратурата на
Република България, чрез прокурор от РП-Хасково, ТО-Свиленград, в който взема
становище за допустимост на иска, но поддържа становище за неговата неоснователност.
Твърди се, че няма доказателства ищецът да е преживял и претърпял каквито и да било
неимуществени вреди по характер и размер изложен в исковата молба, изразяващи се в
морални страдания, неудобства, тревоги безпокойства, стрес, напрежение и т.н. Поддържа,
че претенцията е завишена по размер и не е съобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Твърди се, че формалността на процесуалния закон задължително изисква още в хода на
досъдебното производство лицето, обект на наказателно преследване, да бъде
конституирано с нарочен акт в качеството на обвиняем. Твърди, че липсва причинна връзка
между твърдените неимуществени вреди и обвинението за престъпление от общ характер.
Оспорва по основание и размер и претенцията за неимуществени вреди, твърди, че
претенцията е недоказана . Също така счита, че делото не се е отличавало с голяма
фактическа и правна сложност, поради което прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, като
счита, че възнаграждението за адвокат е прекомерно. Иска от съда да отхвърли исковете като
неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено
от фактическа страна следното:
По делото е приложено БП № 29/ 2023 г. описа на ГПУ Ново Село, видно от което,
същото е образувано за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК – затова, че на 11.08.2023 г. на
ГКПП „Капитан Петко войвода“, гр.Свиленград, на трасе „Вход“, на влизане в страната от
Република Гърция, управлявал МПС -л.а.“Шкода Октавия“, с нидерландски рег.№ G-578-KP,
след употреба на наркотично вещество - метадон, установено по надлежен ред с техническо
средство DRAGER /Дрегер/ “DRUG TEST 5000”, с фабричен номер S/N ARLJ 0022, тест №
108/11.08.2023 г.
С постановление от 21.08.2023 година поради фактическа и правна сложност на
разследването по бързото производство, то същото е преобразувано в досъдебно
производство.
С постановление от 12.08.2023 година ищецът е привлечен като обвиняем за
горепосоченото престъпление и му е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в
размер на 500.00 лв. В обясненията си, които дава в ДП ищецът, който е водач на
автомобила, посочва, че живее в ********* от 43 години. Посочва, че преди много години е
бил зависим от наркотици. Преди шест години е ********* доброволно се е включил в
прогеама за наркомани, с помощта на която да се откаже окончателно от приема на
наркотици. Отишъл в клиника Джи Джи Зи – Хюсман Клиник в гр. Ротердам, където му е
извършвано лечение с метадон. На 05.07.2023 г. лекуващият му лекар спрял приема на
назанчения метадонов сироп и му предписал метадонови таблетки. Предписал му
количество за 4 месеца, през което време ищецът щял да пътува за *********. Ако не
приемал дневната доза започвал да се чувства нужда от прием на наркотик, затова било
жизнено нужно за него да приема тези таблетки. Посочва, че метадона приема като
лекарство по лекарско предписание. Не се признава за виновен.
С постановление от 21.08.2024г. на РП Хасково, ТО Свиленград на ищеца бил отнет
документа за задгранично пътуване - нидерландски паспорт, на основание чл.31, ар.1, т.1 от
ЗЧРБ. – до приключване на наказателното производство срещу същия.
С Протокол за доброволно предаване от 12.08.2023 г. Лек автомобил марка „Шкода“,
модел „Октавия“, с рег. № G-578-KP и полуремарке с рег. № 34DD1047, ведно с талон и един
брой контактен ключ, са предадени в канцеларията на разследващия орган за нуждите на
разследването описаните инкриминирани вещи, предмет на престъплението.
По ДС са извършени редица процесуално-следствени действия (оглед на веществени
3
доказателства, разпити на свидетели, назначаване на автотехническа оценъчна експертиза и
др.). Делото не е спирано, не е прекратявано и не е внасяно с прокурорски акт в съда.
С постановление на прокурор при РП Хасково, ТО Свиленград от 05.10.2023 г.
наказателното производство по ДП № 29/ 2023 г. описа на ГПУ Ново Село е прекратено, а
мярката за неотклонение „гаранция в пари“ и принудителната административна мярката
„временно отнемане на нидерландски паспорт“, взети спрямо ищеца, са отменени.
Постановлението е влязло в законна сила на 13.10.2023 г., видно от отбелязване върху
същото. В мотивите на постановлението е прието, че липсват доказателства за обективни и
субективни признаци на престъплението, за което на ищеца е повдигнато обвинение.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Според разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
В настоящия случай е налице третата хипотеза от гореизложените, като от събраните
доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато
обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, но наказателното производство е било
прекратено с постановление на Прокуратурата, поради това, че деянието не осъществява
състава на това престъпление.
При това положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността
на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган - Прокуратура на Република България,
като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице
предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно
данни за извършено престъпление), дали процесуалноследствените действия са били
извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени
вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен
осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на
общата деликтна отговорност, а именно - претърпени вреди (имуществени или
неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия
на лица от съответните правозащитни органи.
Прекратяването на досъдебното производство водено против Й. У. е обусловено от
липсата на обективни и субективни признаци на престъплението, за което на ищеца е
повдигнато обвинение. Прието е от Прокурора, че в случая употребата на метадонови
таблеткиот по 5 мг, според указанията на производителя, по предписание и под контрола на
лекуващия лекат, в т.ч. и относно годността на пациента да шофира е напълно
законосъобразно поведение, което не само не разкрива обществена опасност, но и обективно
не нарушава законовата забрана. Прието е, че У. е имал разрешение от лекуващия му лекар
да управлява МПС не само *********, но и в цяла Европа, като дори са му били
предоставени по-големи количества метадонови таблетки от по 5 мг за пътуването му до
родината, поради което и от субективна страна не е извършено престъпно деяние.
Предвид на изведените обстоятелства прокуратурата е станала страна по материално-
правно отношение на деликтна основа, тъй като с описаните противоправни действия е
причинила вреди от неимуществено естество на пострадалия Й. У.. Поради статута на
делинквента и увредения, и начина на пораждане на щетите, увреждането попада в обхвата
на действие на особения ЗОДОВ. Безспорни са автора на противозаконните действия и
причинната връзка с интервенирането в правната сфера на въззиваемия в изцяло негативен
аспект. В продължение на два месеца -за времето от 12.08.2023 г. до 13.10.2023 г. Й. У.
неоснователно е бил обект на наказателно преследване, което в последствие е прекратено, с
4
обвинение за умишлено престъпление, наказуеми с кумулативно налагане на наказания с
лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин
лева., предвид санкционната норма на чл.343б, ал. 3 от НК.
Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни
преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице,
които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. По този въпрос е
постановена задължителна съдебна практика по реда на чл.290 ГПК, според която фактът на
незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че ищецът е претърпял вреди, изразяващи
се в съвсем естествени като посочените негативни преживявания. В този смисъл
претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата
следва да бъде уважена, за което вече енеобходимо да се анализират събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Следва да се съобрази и че Й. У. е чужд гражданин с повдигнато обвинение в чужда
на него страна, което обстоятелство само засилва негативните му преживявания. Спрямо
него е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 500 лева, която сума макар
и не толкова е значителна, може да се приеме, че е създала затруднения при набавянето й,
предвид именно, че се касае за чужд гражданин. Същевременно му се отнема и паспорта, с
което същият се лишава от възможността да пътува в ********* при близките си, да
упражнява правото си на труд, да получи подкрепа от познати и роднини, което още повече
катализира отрицателните му преживявания. За периода на воденото досъдебно
производство Ердем е принуден да остане против волята си в Република България, да е на
разположение на водещите досъдебното производство органи, да си осигури подслон, без
възможност обаче да си осигури прехраната и доходи. Тези обстоятелства взети в своята
цялост извеждат степен на отрицателна модулация на живота на Й. У. във всичките му
аспекти - човешки,семеен,приятелски,трудов и т.н. продължила със сигурност повече от два
месеца. Следва да се посочи и че от самото начало на досъдебното производство ищецът
твърди, че няма отношения към повдигнатото обвинение и че е невиновен, каквото се
установява и след два месеца, видно от прекратителното постановление на прокуратурата,
обсъдено по-горе.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане
на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси на конкретното обвиняемо
лице. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически
терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на
обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и
психологическо равновесие на пострадалото лице. Нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което
в последствие е оправдано,респ. производството е прекратено, изпитва неудобства, чувства
се унизено, а също така е притеснено и несигурно,като се накърняват моралните и
нравствените ценности у личността.
Това се потвърждва и от разпитания по делото свидетел, която е била служебен
защитник на У. по досъдебното производство. Според показанията на този делото свидетел,
които са непротиворечиви и няма основания те да не бъдат кредитирани, образуваното и
водено наказателно производство против ищеца е оказало негативно влияние върху него,
довело е до притеснения и неудобство от случващото се и от неизвестността за изхода,
поради това, че той не е мислил, че е извършил престъпление. Според свидетелите тези
негативни последици са се засилили от това, че той е трябвало да остане България за
периода на разледването – 2 месеца, че за целия този престой той е нямал възможност да
има контакт с близки, да пътува до страната си, бил е ограничен и физически, и психически
от средата и семейството си.
В хода на производството се установяват претърпени от ищецът неимуществени
вреди във връзка с повдигането и поддържането на обвинението, които са естествените
презумптивни вреди, които той е претърпял – страх от осъждане, стрес и тревожност,
унижение, накърняване на честта и достойнството му от обвинение в престъпление с висока
степен на обществена опасност, нарушение в социалните отношения,обсъдени по-горе. Тези
негативни преживявания са свързани само с процесното наказателно производство и са
обичайни за подобна интервенция в живота на пострадалия.
5
Следва да се съобрази и че неимуществените вреди от незаконно обвинение обхващат
не само отрицателните психически преживявания на увредения, но и обективното по своя
характер лишаване от блага и ценности към които всяка личност се стреми.Съдът може да
присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице
други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за възникване
на отговорността. Негативните преживявания на едно лице, което е привлечено в качеството
на обвиняем , а по – късно и на подсъдим представляват нормална човешка реакция на
упражнената спрямо него наказателна репресия.Всяко неоснователно повдигане на
обвинение срещу наказателно отговорно лице, което в последствие е оневинено или срещу
което е прекратено наказателното преследване, понася неимуществени вреди от
приложените спрямо него наказателно-репресивни мерки.
Извън тези обичайни вреди за такъв случай, не се извеждат други специфични
увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда
или обществено положение. Няма данни обвиняемият действително да е останал без работа
за времето, през което се е водило разследването или след това. В случаите когато се търсят
и съответно установяват увреждания над обичайното при повдигнато обвинение или
проведено наказателно производство, съдът може да ги уважи само при успешно проведено
главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка, но в случая няма такова.
Конкретното измерение на водещия принцип на справедливостта меродавен при
извеждане величината на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД по
настоящото дело е 2 500 лева. Съгласно ППВС № 4/64 г. за обобщаване практиката за
определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено
увреждане справедливостта по чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Това обезщетение е
съразмерно с вредите и отговаря както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост. Процесното обезщетение удовлетворява
изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси.
Според задължителната съдебна практика, на обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Размерът на
обезщетението се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда,
както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението
за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда
от преценката на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено положение. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената
процесуална принуда, общата продължителност и предмета на наказателното
производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на
останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които
имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи.
Всичко това и продължителността на ДП мотивира съда да определи обезщетение в
посочения размер. Доказателства обосноваващи изводи за претърпени неимуществени вреди
с по-висок интензитет не са ангажирани, поради което и не са налице основания за
присъждане на обезщетение в повисок от посочения размер.
Съобразно изложеното и на основание чл.4 от ЗОДОВ вр. с чл.52 от ЗЗД съдът
намира,че адекватното и справедливо обезщетение на претърпените от страна на Й. У. преки
и непосредствени неимуществени вреди от воденото спрямо него незаконно наказателно
производство,прекратено спрямо него следва да намери остойностен израз в сумата от 2 500
лв. Тези размери на обезщетение на неимуществените вреди са адекватни на действително
6
преживените от ищеца отрицателни емоции, и са обективен израз и конкретно проявление
на справедливостта спрямо процесния случай. Сумите следва да се изплатят от ответника на
ищеца, ведно със законната лихва от момента на забавата- датата на влизане в сила на
постановлението да прекратяването на досъдебното производство – 13.10.2023 г.. С оглед на
изложеното съдът намира, че искът е основателен и доказан до размер на 2 500 лева, в която
част следва да се уважи, като в останалата му част до пълно предявения размер от 18 000 лв.
искът за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и следва да се отхвърли.
Върху присъдената сума ответникът дължи заплащане на законна лихва, считано от
13.10.2023 г. до окончателното заплащане на сумата.
С оглед изхода на делото, а именно - частичното уважаване на исковата претенция, на
ищеца се дължат по съразмерност разноски, предвид нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
каквито се претендират.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие, страните са
договорили безплатно процесуално представителство от адвокат, на основание чл.38, ал.2,
вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с процесния интерес минималното възнаграждение за адвокат е
2020 лв. Съразмерно на уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца сумата 280.58 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул. „Витоша” №
2, да заплати на Й. У., гражданин на ********* и *********, роден на ********** г., с адрес
за призоваване: гр.Свиленград, ул. “Самарско Знаме” № 6, чрез пълномощника си адвокат И.
А. И. от АК-Хасково, сумата 2500 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 13.10.2023 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл.343б, ал.З от НК – по Досъдебно производство № 29/2023 г. по описа на
ГПУ Ново Село (образувано като бързо производство), представляващо преписка вх.№
3542/2023 г. на Районна прокуратура - Хасково, което наказателното производство е било
прекратено с постановление на прокурор, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за
неимуществени вреди за разликата над 2500,00 лева до пълния предявен размер от 18 000
лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул. „Витоша”
№ 2, да заплати на адвокат И. А. И. от АК Хасково, с ЕГН: ********** с адрес: гр.
Свиленград, ул. „Тринадесети октомври” № 11, сумата 280.58 лв. - разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, изчислени по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7