О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../20.11.2019 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 551 по описа за
2019 год.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени от И.В.Б. срещу „Санта Хоум Дивелопмънт“ ЕООД са искове с правно основание чл.30 ЗЗД за унищожаване
на обективирания в нотариален акт № 33, рег.№ 1125, дело № 30/2014
год. договор за покупко-продажба на недвижим имот, като сключен при заплашване чрез отправени й от Р
И, в качеството му на прокурист думи, че
ще остане на улицата, че ще остане без пари и имущество,
тъй като банката ще го продаде, независимо дали ще е поради неплащане от страна
на длъжника или поради обявяването му в несъстоятелност, в евентуалност, иск с правно основание
чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на обективирания в нотариален акт № 33, рег.№ 1125, дело № 30/2014 год. договор за покупко-продажба на
недвижим имот поради виновно неизпълнение на задължението на продавача да й
прехвърли необременоно правото на собственост върху имота, както и кумулативно съединен с
исковете за унищожаемост и за разваляне иск за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца сума в размер на
85 000 лева, съставляваща дадената въз основа на унищожаемия договор
продажна цена, съгласно чл.34 ЗЗД, респективно въз основана на разваления
договор, съгласно чл.55, ал. 1, предл.трето ЗЗД.
С исковата молба ищецът е направил искане за приемане
на представени писмени доказателства, искане за събиране на писмени
доказателства и за събиране на гласни такива.
С определение № 2419/01.07.2019 год., съдът е
констатирал, че молбата отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата
приложени към нея де се изпратят на ответната страна, на основание чл. 367 ГПК.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира отговор, с който оспорва
исковата претенция като неоснователна.
С определение № 3259/13.09.2019 год., съдът е разпоредил препис от писмения
отговор на ответника да се връчи на ищцовата страна.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с
която се изразява становище по направените от ответника възражения.
Не е депозиран допълнителен отговор на исковата молба.
С оглед горното, съдът приема размяната на книжа за приключила.
По допустимостта на предявения иск:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на
облигационни отношения между страните, възникнали по повод нотариален акт № 33, рег.№ 1125, дело № 30/2014 год. договор за покупко-продажба на
недвижим имот, чиято
действителност се оспорва от страна по същата. Наведени са
твърдения за предявяване на иска по чл.30 ЗЗД в предвидения в разпоредбата на
чл.32 ЗЗД срок, както и твърдения за неизпълнение на ответниково задължение по
договора за покупко-продажба, пораждащо право на ищцата да го развали.
По предварителните въпроси:
Претенцията следва да
се разгледа по особения ред за търговски спорове.
По доказателствата:
СЪДЪТ намира, че доколкото представените с исковата молба и писмените отговори писмени доказателства са за
установяване на релевантните за спора твърдения, същите са относими
и допустими, поради което следва да
бъдат допуснати до събиране.
СЪДЪТ намира, че искането
на ищцата за събиране на писмени доказателства относно обстоятелството дали
учредената върху продадения имот ипотека е заличена поради изплащане на
задължението на дружеството –продавач или не е неотносимо с оглед предявените
искове и въведеното основание за разваляне на договора. В допълнение следва да се посочи и че същото не е
конкретизирано с оглед искания процесуален способ за събиране на доказателства
- чл.192 ГПК.
Допустими и относими, съдът намира, исканията на страните за събиране на гласни
доказателства за установяване, респективно опровергаване на твърденията за осъществени
от представител на дружеството действия, възбудили основателен страх у ищцата,
към датата на изповядване на сделката и датата на сезирането на съда, но
гласните доказателства следва да бъдат допуснати чрез разпита на по двама
свидетели, при режим на водене, за всяка една от страните. Разпитът на трети
свидетел, доколкото се иска за същите обстоятелства, съдът не намира за
необходимо към настоящия момент.
СЪДЪТ намира, че на страните следва
да се укаже
възможността в съдебното заседание да изложат
становище във връзка с доклада по делото, както
и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например
чрез сключване на спогодба, в който случай половината
от внесената държавна такса ще бъде върната
на ищеца, на осн. чл.78,
ал.9 ГПК.
СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се
съобщи на страните, на основание
чл.374, ал.2 ГПК.
За събиране на
становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде
изслушан и устния доклад на съдията.
Воден
от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от И.В.Б. против «Санта Хоум Дивелопмънт» ЕООД искове, както следва:
иск с правно основание чл.30 ЗЗД за унищожаване на
обективирания в нотариален акт № 33, рег.№ 1125, дело № 30/2014
год. договор за покупко-продажба на недвижим имот, като сключен при заплашване чрез отправени й от Р
И, в качеството му на прокурист думи, че
ще остане на улицата, че ще остане без пари и имущество,
тъй като банката ще го продаде, независимо дали ще е поради неплащане от страна
на длъжника или поради обявяването му в несъстоятелност,
в евентуалност, иск с правно
основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на
обективирания в нотариален акт № 33, рег.№ 1125, дело № 30/2014
год. договор за покупко-продажба на недвижим имот поради виновно неизпълнение
на задължението на продавача да й прехвърли необременоно правото на собственост
върху имота,
както и кумулативно съединен с исковете за унищожаемост и за разваляне иск
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 85 000 лева, съставляваща
дадената въз основа на унищожаемия договор продажна цена, съгласно чл.34 ЗЗД,
респективно въз основана на разваления договор, съгласно чл.55, ал. 1,
предл.трето ЗЗД.
ОБЯВЯВА на
страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявени са искове от И.В.Б. против «Санта
Хоум Дивелопмънт» ЕООД.
Излага се в сезиралата съда искова молба, че на 27.09.2013 год. ищцата е
сключила с дружеството – ответник предварителен договор, по килата на който
продавачът де е задължил да й продаде находящ се в ***, в УПИ с идентификатор №
***, недвижим имот, съставляващ апартамент А2, на първи жилищен етаж на
сградата , състоящ се от входно антре – предверие, дневен тракт
/кухня-столова/, спалня, баня с тоалетна, тераса със застроена площ 58.02 кв.м.
и обща застроена площ, включваща съответните ид.части от общите части на
сградата и мястото 67.52 кв.м., срещу задължението й за заплащане на сумата от
левовата равностойност на 58 000 евро,
по договорения между страните начин. Сочи, че в изпълнение на договореностите е
платила сума в общ размер на 85 000 лв., от които сумата от 10 000
лв., платени в деня на подписването, сумата от 30 000 лв. – с платежно
нареждане от 24.10.2013 год., сумата от 15 000 лв. – на 01.11.20103 год.
на ръка, на 01.04.2014 и 11.04.2014 – сумите от 10 000 лв. и 11 800
лв., срещу разписки и на 11.04.2014 год. – сумата от 8 200 лв. с платежно
нареждане. След изплащане на третата вноска по договора обаче, между нея и
прокуристът на дружеството – ответник
започнали проблеми, изразяващи се в неспазване на уговорки по договора и
по преговорите, като парите например е следвало да бъдат превеждани в
„Инвестбанк“ АД вместо в „ПИБ“, както първоначално е договорено. При въпроси
към него относно това, ищцата е получавала заплахи, че ако продължава да
настоява за „изпълнение на уговореното“ ще загуби парите си, ще остане със сина
си на улицата и няма да има жилище, както и че при обявяване на дружеството в
несъстоятелност и съд няма да й помогне. Поради възбудения у нея основателен
страх, че ще загуби платеното, ще остане
без жилище и няма да има такова и за детето й, което също било харесало
жилището и изявило желание да го придобие, ищцата извършвала плащанията по начина
и в банката, която й била посочена. Така се стигнало до 11.04.2014 год., когато
е следвало да се сключи окончателен договор, на който продавачът е предложил
проект на нотариален акт, в който е било записано, че закупува недвижимия имот
за сумата от 38 00 лева, а не за платените до този момент 65 000 лева,
както и че го придобива с учредена с нотариален акт от 26.09.20102 год. договорна
ипотека в полза на „ПИБ“ АД. При възраженията й относно подписване на
нотариалния акт по горния начин горните заплахи за загубване на всичко платено
и оставането й на улицата било повторени, като ръководена от страх за загуба на
имуществото си и за това че синът й няма да има място, на което да живее,
подписала окончателния договор, обективиран в нотариален акт № 33, рег.№ 1125,
дело № 30/2014 год. След подписването на окончателния договор, се снабдила с
копие от акта за учредяване на договорна ипотека и се консултирала с адвокати,
като разбрала че в декларациите към предварителния договор продавачът е
избягнал съществуващата ипотека и същата е била умишлено заблуждавана и
заплашвана. Дори след въвеждане в експлоатацията на сградата /17.08.2017 год./
ипотеката не е била заличена като и към настоящия момент продължават заплахите,
че ще остане на улицата, че ще остане без пари и имущество, тъй като банката ще
го продаде, независимо дали ще е поради неплащане от страна на длъжника или
поради обявяването му в несъстоятелност. Като сключен при възбуждане на
основателен страх, касаещ парите, имота и положението на сина й, претендира
унищожаване на сключения от нея окончателен договор. В условията на
евентуалност, претендира неговото разваляне по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД като
твърди неизпълнено задължение на купувача да й прехвърли правото на собственост
/пълно и неограничено/ върху имота поради наличието на учредена върху него
ипотека, както и се претендира осъждане на ответника да й заплати сумата от
85 000 лева, дадена въз основа на унищожаем договор, респективно развален
такъв.
В
срока по чл.367 ГПК, ответникът „САНТА ХОУМ ДИВЕЛОПМЪНТ“ ЕООД депозира писмен отговор, с който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. На
първо място, релевира възражение за изтекла погасителна давност на иска по
чл.30 ЗЗД, съгласно чл.32 ЗЗД, която счита, че е започнала да тече на 11.04.2014
год. поради естеството й, че няма да бъде сключен окончателен договор и е
изтекла на 11.04.2014 год., тоест две години преди предявяване на иска. Оспорва
твърденията, че заплахите продължават и към настоящия момент, тъй като последващи
действия, извършени след сключване на договора, не могат да повлияят върху
волята на ищцата да сключи спорната сделка. Оспорва и наличието на осъществен
по смисъла на чл.30 ЗЗД фактически състав като твърди липса на обективирани от
ответното дружество действия, чрез които същото да е принудило ищцата да сключи
окончателния договор, от една страна и от друга, липсата на изявления на ищцата
за изменение, допълнение или прекратяване на предварителния договор сочи на
доброволно съгласие за осъществяване на сделката. Липсват каквито и да са
доказателства за осъществени действия, за да се съди за наличие на основателен
страх у ищцата, а цитираните изявления на прокуриста на дружеството
представляват правни прогнози и становища, произтичащи от самата сделка, но не
и заплахи по смисъла на чл.30 ЗЗД, нито влошените отношения между страните
могат да се тълкуват като такива. Доводи за неоснователност се излагат и по
отношение на предявения в евентуалност иск за разваляне на договора, като се
сочи, че вещната тежест е била вписана още през 2012 год. и при полагане на
дължимата грижа купувачът е могъл да установи това. Още повече, че
проверяването на необходимите документи е удостоверено с клауза с декларативен
характер, вписана в предварителния договор. Наличието на договорна ипотека е
видна и от самия нотариален акт, поради което и купувачът се явява
недобросъвестна по договора страна, която няма право да развали договора. Не са
налице и предпоставките на чл.87, ал.1 ЗЗД, нито се твърди наличието на
визираните в алинея втора на чл.87 предпоставки. Твърди се и изпълнение на
задължението му по договора, чеото разваляне се иска, тъй като ищцата е
придобила собствеността върху имота, който отдава под наем към настоящия
момент. Твърди се и неоснователност на обективно съединената с горните искове
претенция за връщане на сумата от 85 000 лева, която не е съответна нито
на сумата по предварителен договор, нито по нотариален акт, а и поради
неоснователността на горните искове и тя се явява неоснователна.
В срока
по чл.372 ГПК, ищцата депозира допълнителна искова молба, с който изразява становище по доводите на ответника за
неоснователност на иска. Оспорва твърдението за погасяване
на иска по чл.30 ЗЗД по давност с оглед продължаващата и към настоящия момент
заплаха, поддържа тъврдението за неизпълнение на задължението на продавача по
чл.187, ал.1 ЗЗД като се позовава и на разпоредбата на чл.189, ал.1 ЗЗД.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът не депозира допълнителен писмен
отговор.
Доказателствената
тежест
в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка
страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти,
от които извлича благоприятни за себе си
правни последици и на които основава
исканията и възраженията си.
Повдигнатият правен спор възлага
в тежест на ищеца по
настоящото дело доказване на въведеното като основание за унищожаемост на сделката, а именно
извършването на действия от страна на представител на дружеството към момента
на сключването й, възбудили в същата основателен страх и поради която причина е
сключила същата, както и продължаването им към датата на сезиране на съда, по
иска за разваляне на договора – неизпълнението на ответниковото задължение да
прехвърли правото на собственост на ищцата, както и наличието на предпостаките
по чл.87, ал.1 ЗЗД, респективно на тези по чл.87, ал.2 ЗЗД, а по иска за
връщане на даденото – заплащане на исковата сума по сделката.
В тежест
на ответника е да установи направените от него правоизключващи, правоунищожаващи и/или
правопогасяващи възражения, включително наличието на основание да задържи
исковите суми.
УКАЗВА на страните, че се позовали на всички релевантни за очертаване на
основанието на иска и насрещните възражения факти, както и са ангажирали
допустими доказателства за обстоятелствата, за които носят доказателствена
тежест.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства като по приемането
им съдът ще се произнесе
в открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в исковата молба искане на ищцата за задължаване на „ПИБ“
АД по реда на чл.192 ГПК да представи справка относно погасяване на
задължението на ответното дружество.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата за датата на съдебно заседание да ангажира гласни доказателства
чрез разпита на двама души свидетели, при режим на водене, за установяване на
твърденията й за осъществени от
представител на дружеството действия, възбудили основателен страх у ищцата, към
датата на изповядване на сделката и продължаващи към датата на сезиране на
съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за събиране на гласни доказателства чрез разпита на
трети свидетел за същите обстоятелства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответното дружество за датата на съдебно заседание да ангажира гласни
доказателства чрез разпита на двама души свидетели, при режим на водене, за
опровергаване на твърденията на ищцата за
осъществени от представител на дружеството действия, възбудили основателен
страх у ищцата, към датата на изповядване на сделката и продължаващи към датата
на сезиране на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответното дружество за събиране на гласни доказателства чрез
разпита на трети свидетел за същите обстоятелства.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във
връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно
възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на
медиатор.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество
пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца
държавна такса се връща в половин размер, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове,
на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване
на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда.
Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях
споразумение. За съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по
неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в
съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд –
Варна.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд -
Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се
помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки
работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване
на e-mail: *********@***.** .
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по
медиация следва да уведомят съда.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 28.01.2020 год. от 10.30 ч., за която дата
и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: