Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 06.VІІІ.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският районен съд в открито заседание на четиринадесети
юли , две хиляди и двадесета година в състав
Председател:
Веселин Коларов
при секретаря Елена Георгиева с участието на
прокурора ..........................., като разгледа докладваното от
Председателя Гражданско дело № 874 по описа на съда за 2019г. за да се
произнесе взе предвид :
Предявен е иск за
установяване съществуване на вземане, с правно осно-вание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .
В исковата молба се твърди, че на
29.ХІІ.2017 г. между „Микро Кредит” АД и ответника Р., бил сключен договор за
заем СгеdiНоmе № 1181-10173860, по силата на който дружеството му предоставило заем в размер на 800.00лв.
Сочи се , че условията на
„Договора за кредит” се съдържали в отделните полета или клетки, отпечатани на
лицевата страна на формуляра „Искане за кредит” и „ Договор за заем” , като „Общите
условия”, при които се отпускал кредитът, и били не-разделна част от него. Твърди се , че подписвайки
Договора за заем, заемополучателят удостоверил, че е получил от кредитора
заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при
условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на
860.76лв., представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва
по него.
Сочи се , че съгласно
разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които е сключен договора за
заем, с подписването му Заемополучателят удостоверява, че предварително и
безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата
преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите
условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да
бъде сключен.
Съгласно Общите условията, при
които бил подписан договора, Заемопо-лучателят се задължил да върне заема ведно
с договорната лихва, която била в размер на 60.76лв., на 18 равни седмични
погасителни вноски, в размер на 47.82лв., като пър-вата погасителна вноска била
платима на 08.І.2018 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по
заема 860.76лв.
Твърди се , че на основание
попълнен и подписан от Заемополучателя фор-муляр – „Искане за допълнителни
услуги”, на 29.ХІІ.2017 г. между „Микро Кредит” АД и ответника Р. бил сключен и
Договор за допълнителни услуги към заем СгеdiНо-mе № 1181-10173860, съгласно който
„Микро Кредит” АД, се задължил да предостави на Заемополучателят пакет от
допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е
предоставено на Заемополучателя при сключване на догово-ра. Съгласно клаузите
на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължал заплащане на
пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 158.40лв., като му била предоставена
възможността да я заплати на 18бр. равни седмични вноски, всяка в размер на 8.80лв.,
при първа погасителна вноска, платима на 08.І.2018г.
На основание сключения договор за
допълнителни услуги „Микро Кредит” АД, в качеството си на застрахователен
посредник предоставил на Заемополучателят финансиране и разсрочване на сключена
с посредничеството на „Микро Кредит” АД застраховка „Защита” към
застрахователна компания „УНИКА Живот” АД, ЕИК 831 626729, конкретните условия
по която са посочени в индивидуална застрахователна по-лица, предоставена на и
подписана от Заемополучателят. Съгласно този договор за до-пълнителни услуги
Заемателят се е задължил да върне на Заемодателя платената от страна на „Микро
Кредит” АД застрахователна премия, в срок от 18седмици, на равни погасителни
вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем,
всяка в размер на 13.20лв., платими считано от 08.І.2018г, или обща сума за
застрахователна премия -237.60лв., която покривала следните застрахователни
рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50%
вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и
смърт в резул-тат на ПТП. Сочи се, че съгласно чл. 4 от договора за
допълнителни услуги и чл.28 от Общите условия към договора за заем,
допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за отпускане на заем, а
същите се предоставят на Заемополучателят само при изразено негово писмено
искане с попълване на формуляр „Искане за допълнител-ни услуги” и след
сключване на договор за допълнителни услуги.
Твърди се , че срокът на договора
е изтекъл на 07.V.2018г. с последната по-гасителна вноска и не бил обявяван за
предсрочно изискуем.
Заемополучателят не заплатил
изцяло дължимия паричен заем към Дру-жеството. Сумата, която била погасена до
момента, била в размер на 140.00лв., с която са погасени: 83.45лв. – главница; 12.55лв. - договорна
лихва, 17.60лв. - допълнителни услуги и 26.40лв. - застрахователна премия.
Твърди се , че на 10.V.2018г.
било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.І.2015г, сключен на осно-вание чл. 99 от ЗЗД между
„Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК ..., и „Микро Кредит” АД, ЕИК ....,
по силата на който вземанията на „Микро Кре-дит” АД срещу А.Е.Р., произтичащи
от Договор за заем СгеdiНоmе № 1181-10173860 и Договор за
допълнителни услуги към заем СгеdiНоmе № 1181-10173 860 и двата от дата 29.ХІІ.2017г. били прехвърлени изцяло с
всички привилегии, обез-печения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството -кредитор. Сочи се, че Договора за заем съдържал изрична клауза,
която уреждала правото на кре-дитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. „Агенция за събиране на взе-мания” АД /сега „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД/, ЕИК .... била право-приемник
на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК .....
Твърди се , че длъжника е
уведомен за станалата продажба на вземането от страна на „Микро Кредит” АД с
Уведомително писмо, изпратено с известие за доста-вя-не.
По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до
ответника било изпратено писмо, съдържа-що Уведомително писмо от „Микро Кредит”
АД чрез „Агенция за събиране на взема-ния” АД с Изх №: УПЦ-П-МКР/ 1181-10173860
от 14.V.2018 г. за извършената продаж-ба на вземания, изпратено чрез Български
пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес.
Писмото се върнало в цялост с отбелязване
„Не-потърсена пратка „. На 12.VІІІ.2019
г. ищцовото дружество изпрати повторно писмо до длъжника, съдържащо
Уведомително писмо от „Микро Кредит” АД чрез „Агенция за събиране на вземания”
АД с изх. № УПЦ-С-МКР/ 1181-10173860 чрез куриер. Писмото отново се върнало в
цялост.
Към исковата молба е приложено
Уведомително писмо от „Микро Кредит” АД чрез „Агенция за събиране на вземания”
изх. №: УПЦ-С-МКР/1181-10173860 от
12.VІІІ.
В исковата молба е изложено
становището на проц. представител на ищеца, че в случай, че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, съобще-нието бъде надлежно връчено по реда на
чл.47ал.1 от ГПК и в настоящето производст-во безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не
е погасено, следва да се приеме, че получаването на уве-домлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл.99 ал. 4 ЗЗД, било предвидено в полза на длъжника с
цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задълже-ние. Длъжникът
можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия, само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овлас-тено
от този кредитор лице до момента на уведомлението.С оглед на това фактът кога и
на кого е връчено уведомлението за прех-върленото вземане не било от значение
за ос-нователността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено.
Проц. представител счита , че за
ищеца възникнал правен интерес за предя-вяване на претенциите по съдебен ред, при които длъжника А.Е.Р., да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* сума в общ размер на 1207.34лв.,
от които главница по договор за заем – 716.55лв, договорна лихва по до-говор за
заем – 48.21лв, застрахователна премия по договор за допълнителни услуги -211.20лв.,
сума за пакет услуги по договор за допълнителни услуги – 140.80лв., ведно със
законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и
лихва за забава по договор за заем в размер на 62.03лв. и лихва за забава по
договор за допълнителни услуги в размер на 28.55лв., с оглед на което било
входирано Заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Съдът е уважил претенцията и по образуваното
ч. гр.д. № 546/ 2019г., по описа на РС-Харманли, била издадена Заповед за
изпълнение. Длъжникът не бил намерен на
установените в заповедното производство адреси и за-поведта за изпълнение била
връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Длъжникът не се явил да получи книжата,
което от своя страна обуславяло правния
интерес у ищцовото дружество от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да постанови съдебен
акт по силата на който да признае за ус-тановено
по отношение на длъжника А.Е.Р., ЕГН **********,***, че същият дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК ... следните суми: 716.55лв., представлява-ща неизплатена
главница по Договор за заем СгеdiНоmе №:1181-10173860 от 29.ХІІ. 2017г.; 48.21лв. представляваща договорна
лихва по договор за заем за периода от 22. І.2018г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до 07.V.2018г. (падеж на пос-ледна погасителна вноска) ; 140.80лв.
- представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги
за периода от 22.І.2018г. /падеж на първа непла-тена вноска по договор за
допълнителни услуги/ до 07.V.2018г. /падеж на последна вноска по договор за
допълнителни услуги/ ; 211.20лв. - представляваща застрахова-телна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 22.І.2018 г. до 07.V. 2018г. ; 62.03лв.
-представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 23. І.2018г.
до датата на подаване на заявлението в съда ; 28.55лв. -представляваща лихва за
забава по договор за допълнителни услуги за периода от 23.І.2018г. до датата на
по-даване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от да-тата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира се присъждане на разноските
направени по исковото и запо-ведното
производство.
Ответника А.Е.Р., не е открит на
установените по делото адреси и не и е връчено надлежно съобщение за отговор по
чл. 131 от ГПК. Изпълнени са визираните в разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК
действия. С Определение № 900/ 02.
ХІІ.2019г. за особен представител на ответницата е назначен адв. М.А.К. ***.
В срока по чл.131 от ГПК, назначения
особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който
се оспорват исковете по основание и размер. Изразено е становището, че предявените
искове са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
В отговора са изложени подробни
съображения въз основа на които осо-бения представител счита, че адресираното
до длъжника уведомително писмо не удос-товерява неговото надлежно уведомяване
за извършената цесия.
Оспорва иска за сумата 140.80лв.,
произтичаща от договор за допълни-телни услуги, иска за сумата 211.20лв.,
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, иска
за сумата 28.55 лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни
услуги, поради противоречие с добрите нрави.
Моли съда да постанови съдебно
решение с което отхвърли предявените искове като неоснователни .
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:
Предявеният иск е допустим, тъй
като е заведен в едномесечния срок от по-лучаване на съобщението, изпратено до
заявителя по заповедното производство „Аген-ция за събиране на вземания” ЕАД,
че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.7 от ГПК.
За да се уважи предявеният иск
дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно
основание /договор за цесия/ и в претенди-рания размер, както и изправността на
цедента – наличието на сключен договор
за пот-ребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена
твърдяната парич-на сума, като установи, че е настъпил падежът за връщане на
сумата и докаже конкрет-ния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва
да докаже и, че е уговорено в договора и обезщетение за забава, като следва да
докаже и размера и периодът на претенциите за договорно обезщетение за забава.
В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или
унищожават спорното право.
Не
се спори , че на 29.ХІІ.2017 г. между „Микро Кредит” АД и ответника Р.,е сключен договор за заем СгеdiНоmе № 1181-10173860, по силата на
който дружеството му предоставило заем в
размер на 800.00лв. Подписвайки Договора за за-ем, заемополучателят е
удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да
върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и
приложимите Общи условия, сума в общ размер на 860.76лв. представляваща чистата
стойност на заема ведно с договорната лихва по него.
Съгласно Общите условията, при
които бил подписан договора, Заемо-получателят се задължил да върне заема ведно
с договорната лихва, която била в раз-мер на 60.76 лв., на 18 равни седмични
погасителни вноски, в размер на 47.82лв., като първата погасителна вноска била
платима на 08.І.2018 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по
заема 860.76лв.
Срокът на договора е изтекъл на 07.V.2018
г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.
От приложените към исковата молба
доказателства, се установява, че на 10. V.2018г. е подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.І.2015г,
сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ООД,
ЕИК ..., и „Микро Кредит” АД, ЕИК ..., по силата на който вземанията на „Микро
Кредит” АД срещу А.Е. Р., произтичащи от Договор за заем СгеdiНоmе
№ 1181-10173860 и Договор за допъл-нителни услуги към заем СгеdiНоmе № 1181-10173860 и двата от дата
29.ХІІ.2017г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включител-но и всички лихви на дружеството-кредитор.
В приобщеното като доказателство
по делото - Приложение № 1 е индивидуализиран номера на договора за заем,
кредитополучателя, ЕГН и заемната сума и възраженията на особения представител
в този смисъл са неоснователни и неотговарящи на фактите по делото.
Не се спори, че ищеца по делото „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ..., е правоприемник на „Агенция за събиране
на вземания” ООД, ЕИК ....
Изискването за уведомяването по чл.99 ал. 3 ЗЗД, е
необходимо за да има възможност
длъжникът да се позове на добросъвестно осъществено от него изпълне-ние
преди узнаването на цесията, като такива
възражения са направени в производст-вото.
Ищецът не представя доказателства
за извършено надлежно уведомяване нито в заповедното производство, където ответника
е уведомен при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, нито в настоящото производство,
в което ищецът е поискал уведомление-то за цесия да бъде връчено на ответника
заедно с преписа от исковата молба и доказа-телствата.
Основателността на предявения иск предполага
установяване при условия-та на пълно и главно доказване, че между ответника и
цедента „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, е налице валидно кредитно правоотношение, че са
настъпи-ли предпоставките и длъжникът е редовно уведомен за предсрочната
изискуемост, че е извършено валидно
прехвърляне на вземанията в полза на ищеца по делото.
Следва да се отбележи, че по
делото не са представени доказателства
уве-домлението за цесия да е било връчено на ответника лично, но съгласно
установената съдебна практика поради отсъствие на специални изисквания в закона
за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената
цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. С ог-лед на това настоящия състав на съда намира,
връчването на уведомлението посредст-вом назначения особен представител по
делото е извършено в хода на производството.
Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществува-нето на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като при-ложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл.235 ал.3 ГПК.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира, че в договора са налице неравноправни клаузи, върху които
потребителят не можел да влияе, тъй като били изготвени предварително , които
биха могли да доведат до нищожност на договора на основание чл.21 от ЗПК,.
Не така стои въпросът досежно
уговореното в процесния договор възнаг-раждение за закупен пакет допълнителни
услуги в размер на 158.40лв., съгласно предс-тавения Договор за допълнителни
услуги към заем СгеdiНоmе № 1181-10173860 от 29. ХІІ.2017г.
Законът обаче не допуска
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Освен това, с уговарянето
на допълнително възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на
чл.19 ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл.21 ал. ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В тази връзка възражението на
особения представител на ответника за
нищожност на договора за допълнителни услуги се явява основателно.
Предвид установената нищожност на
клаузата за допълнителни услуги, заплатеното от ищеца съгласно тази уговорка,
се явява платено при начална липса на основание. Като такова, тази част от
заплатена сума подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
От друга страна с договора за
пакет допълнителни услуги е договорена и застраховка. Съдът намира
застрахователните клаузи за нищожни, тъй като противоре-чат на добрите нрави.
Застрахователната клауза е
сключена между „Микро Кредит” АД и ответ-ника Р. , като дружеството-цедент на
вземането няма качество на застраховател или презастраховател, не договаря за
себе си, а от името и за сметка на застрахователя ЗК „Уника Живот” АД, като по
този договор правата и задълженията на застрахователя, включително да получи
застрахователната премия, възникват направо в патримониума на ЗК „Уника Живот”
АД. Правата на „Микро Кредит” АД, като трето правоимащо ли-це по договора за
застраховка, са ограничени само до възможността да получи застра-хователното
обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските
по премията. Няма уговорки за изплащане на разликата между полученото от „Микро
Кредит” АД и застрахования, на изплащане на застрахователно обезщетение. По
делото не са представени доказателства за платане на премията от страна на
„Микро Кредит” АД в полза на застрахователя. Липсват данни дали „Микро Кредит”АД
е об-вързан към ЗК „Уника Живот” АД като застрахователен агент или не, а
Кодексът за застраховане забранява изрично на обвързания агент да събира премии
и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги.
Недължими остават и начислените
от ищеца лихви за забава по договора за допълнителна услуга и по застрахователната
клауза от същия договор начислени от 23.І.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 31.V.2019г.
Съдът е длъжен да следи служебно
за неравноправни клаузи в потребителс-ките договори следователно, претенциите за
възнаграждения за пакета от допълнител-ни услуги са неоснователни и следва да
се отхвърлят.
Видно от приобщеното по делото
заключение на вещото лице – кредити-рано изцяло от съда, ответникът е изплатила
по кредита сумата от 96.00лв. - погасена сума по договор и 44.00лв. – погасена сума по договор за доп.
услуги, което не се ос-порва от ищеца. Изрично е отбелязано,че след датата на
цесията – до датата на подава-не на Заявлението по чл. 410 от ГПК, ответникът не е извършвал никакви плащания.
Вещото лице е определило че
остатъка от дължимите суми по договора за заем СгеdiНоmе № 1181-10173860 от 29.ХІІ.2017г.
възлизат в общ размер на 764.76лв. от които 716.55лв. дължима главница и
48.21лв. дължима лихва. Определена е и лихва за забава по договор за заем за
периода от 23.І.2018г. до 31.V.2019г.
Във връзка с изложеното следва да
се приема за установено по отношение на ответника че той дължи на ищцовото
дружество сумата от 716.55лв.- представлява-ща неизплатена главница по договор
за заем СгеdiНоmе № 1181-10173860 от 29.ХІІ. 2017г., сумата от 48.21лв. - представляваща
договорна лихва по договор за заем за периода от 22.І.2018г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 07.V.2018г. (падеж на последна погасителна
вноска) и 62.03лв. -представляваща лихва за забава по договор за заем за
периода от 23.І.2018г. до 31.V.2019г..
Като законна последица от
уважаването на предявения иск в посочената част, следва да се присъди и законна
лихва върху сумата от 716.55лв.- от датата на по-даване на заявлението – 31.V.2019г.
до окончателното й изплащане.
Следва да бъдат отхвърлени изцяло
като неоснователни исковите претен-ции за установяване на вземането на ищеца за
сумите: 140.80лв., произтичаща от дого-вор за допълнителни услуги, иска за
сумата 211.20лв., представляваща застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги, иска за сумата 28.55 лв., представляваща лихва за забава
по договор за допълнителни услуги.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски в исковото произ-водство, съразмерно с уважената
част от исковете. Ищеца е направил такива в общ размер на 775лв. (25лв. внесена
държавна такса , 350лв. юрисконсултско възнагражде-ние - съгласно Списък за
разноски, 300лв. внесен депозит за особен представител и 100лв. внесен депозит
за вещо лице), от които съобразно уважената и отхвърлената част от иска следва да му се присъдят 530.72лв.
С оглед приетото ТР № 4/18.VІ.2014г.
на ВКС по тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК, съдът по
исковото производство по чл.422 ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските
по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР,
това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на
51.36лв., съразмерно с уважената част от искове.
Ответникът не е представил
доказателства за заплащане на разноски, по-ради което такива не му се
присъждат, съразмерно отхвърлената част от исковата пре-тенция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Е. Р. ЕГН ********** ***, че вземането на “Агенция за събиране на взе-манията“ ЕАД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр.С. бул.” ... “ № ., за сумите както следва: 716.55лв. ,
представляваща неизпла-тена главница по Договор за заем СгеdiНоmе №:1181-10173860 от 29.ХІІ.2017г.;
48.21лв. представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 22.І.2018г.
(падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 07.V.2018г. (падеж на последна
по-гасителна вноска) и 62.03лв. -представляваща
лихва за забава по договор за заем за периода от 23.І.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 31.V.2019г. до окончателното й изплащане, СЪЩЕСТВУВА .
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С.бул.” ... “ № ..., чрез юрисконсулт Ц.П. , против А.Е.Р. ЕГН ********** ***, иск
с правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване за установено, че последния в
дължи сумите както следва: 140.80лв. - представляваща сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги СгеdiНоmе №:1181-10173860 от 29.ХІІ.2017г.
за периода от 22.І.2018г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги) до 07.V.2018г. (падеж на последна вноска по договор за
допълнителни услуги) ; 211.20лв. - представляваща застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 22.І.2018 г. до 07.V.2018г. и 28.55лв.
-представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от
23.І. 2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, като НЕОСНОВТЕЛЕН .
ОСЪЖДА А.Е.Р. ЕГН ********** *** да заплати на “Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД, ЕИК ..., със седали-ще и адрес на
управление гр.С.бул.” .. “ № ... – разноски по настоя-щото дело 530.72лв.
и сумата от 51.36лв. - разноски по ч.
гр. д. № 546 по описа на PC – Харманли за 2019г. , съразмерно с уважената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението за изготвянето му.
Районен
съдия: ........................