Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 289 21.07.2017 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На двадесет и девети юни Година две хиляди и седемнадесета
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 261 по описа за 2016 година.
Производството по настоящото дело е образувано по
повод искова молба от „Сибанк” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.Цар Борис ІІІ № 1, вписано в ТР с ЕИК *********, представлявано
от Петър Андронов и Светла Георгиева в качеството им на изпълнителни директори,
чрез юрисконсулт Д.П.П., със съдебен адрес:*** ” ЕООД, вписано в ТР към АВ с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул.
„Демокрация“ № 7, Бизнес център „Орион“, ет.3,
офис 8, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала А.Д.А.
и А.Д.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, двамата ответници със съдебен адрес:***,
да бъде прието за установено, че ответниците дължат солидарно заплащането на
сумата от 150 000 лв. просрочена главница по договор за банков кредит
Европодкрепа 2 – овърдрафт с възможност за финансиране от Европейската
инвестиционна банка № **-**/ 14.05.2013г., ведно със законна лихва от завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане; 3411.59 лв. договорна лихва за
периода 21.04.2015 – 27.07.2015г.; 8998.13 лв. наказателна лихва за периода
21.04.2015 – 31.01.2016г.; направени разноски по делото пред РС-Бургас в размер
на 5948.20 лв., както и да заплати направените по настоящото дело разноски. В
исковата молба се твърди, че на 14.05.2013г. е бил сключен договор за банков
кредит № **-**, като „Бургас бийч” ООД е усвоило сумата от 150 000 лв. и е
следвало да я върне до 21.11.2015г. Поради просрочие на дължими месечни лихви,
считано от 28.07.2015г., кредита е бил обявен за предсрочно изискуем от ищеца,
за което ответниците са били уведомени писмено на 17.08.2015г., респ.на
07.10.2015г. за физическото лице, като това е станало чрез обратни разписки от „Български
пощи“, без да се твърди, че подписите като „получил“ са на A.А.. Самото заявление е било подадено след
настъпването на крайния падеж на кредита – 21.11.2015г. Предвид липсата на
плащане, по молба на банката е било образувано ч.гр.д.№ 557/2016г. по описа на
РС-Бургас за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Поръчители по кредита няма, а А. е солидарен длъжник. Характерът на кредита –
овърдрафт, позволява многократно ползване и погасяване, без да се изискват
месечни анюитетни вноски. Няма постъпили плащания след 18.11.2014г., а
приложената справка от ответниците обхваща период до 31.12.2014г.
Ответниците считат, че не е настъпила твърдяната
предсрочна изискуемост на задължението, а ответното дружество и ответника – физическо
лице, няма доказателства да са били уведомени за настъпването й, както и за
вземането на такова решение от управителните органи на банката. Уведомителното
писмо не е било получавано от ответното дружество или от А.А. лично. Ищецът
твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост, а едновременно че е настъпил
крайния падеж, което е противоречие в основанието. Приложените от банката
извадки не съставляват извлечение от счетоводния регистър, не носят и подпис на
съставителя си, липсват поръчители. Договорът за кредит е бил сключен в
нарушение чл.58 ал.1 от ЗКИ и ЗЗП, тъй като банката съобразно чл.59 ал.3 от ЗКИ
не е предоставила общите си условия в писмен вид. За А. като физическо лице,
сключеният договор е за потребителски кредит и затова според чл.147а от ЗЗП
доказателствена тежест за тези обстоятелства носи търговеца, т.е.ищеца. Считат,
че спрямо А. договорът е недействителен.
В съдебно заседание ищцовата страна чрез процесуалния
си представител, поддържа исковете и моли съда да ги уважи като основателни и
доказани. В подкрепа на претенцията си ангажира съдебно-икономическа
експертиза. Подробни доводи бяха
изложени в писмени бележки.
В съдебно заседание ответниците чрез своя процесуален
представител, изразиха становище за неоснователност на исковата претенция. В
защитната си теза се позовават на заключението на приетата съдебно-икономическа
експертиза.
Съдът след преценка
на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като
предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Същата е
допустима и предвид наличие предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от приложеното
заявление от ищеца, по което е било образувано ч.гр.д.№ 556/16г. по описа на
РС-Бургас, издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 282/ 02.02.2016г.,
съдът е уважил подадена молба за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение за посочените в исковата молба суми, в т.ч. и претендирана главница от 150 000
лв., както и за сумата от общо 5948.20 лв. направени разноски. Против
издаването на тази заповед по отношение на търсените лихви и неустойка, в
законовия срок са подадени възражения от ответниците. Производството по настоящото
дело е образувано в срока, започнал да тече след подаването на възражението.
Внесена е дължимата държавна такса.
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.124 ал.1 от ГПК.
Бил е сключен договор за банков кредит „Европодкрепа 2“
– овърдрафт с възможност за финансиране от Европейска инвестиционна банка №
**-**/ 14.05.2013г. /л.6-10 по делото/ между „Сибанк” АД и А.А. лично като
съдлъжник и като управител на „Бургас бийч” ЕООД, като дружеството е получило
сумата от 150 000 лв. за енергийна ефективност и възобновяема енергия, като
сумата е била усвоена. Били са подписани и 2 бр. анекси между страните /л.11-12/.
Поради неплащане на дължимите вноски от кредитополучателя и солидарния длъжник,
на основание чл.35.2 от общите условия и чл.7.2 от договора, банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем считано от 28.07.2015г., като поканите затова са
били изпратени на посочените от длъжниците адреси. Получени са били от „Бургас
бийч“ ЕООД на 17.08.2015г. и от А.А. на 07.10.2015г.
Според основното
и допълнително заключение на вещото лице Ж.К. /л.97-106; 119-122/, дължимата главница
по договора е в размер на 149 997.39 лв., лихви в размер на 12 149.37
лв. общо редовни и наказателни. Кредитът е овърдраф и поради този своя характер
няма изготвен погасителен план, а само крайна дата 21.11.2015г. В съдебно заседание, вещото лице подробно обясни механизма, по който банката е
начислявала лихви.
Представените доказателства водят до извода за
основателност на приетите за допустими искове. Длъжникът „Бургас бийч“ ЕООД е
усвоило одобрения кредит овърдрафт в размер на 150 000 лв., установено в
заключението на вещото лице Ж.К. /л.99/. Съобразно сключения договор за банков
кредит, А. се е задължил да отговаря солидарно с длъжника, според уговореното.
Съобразно чл.101 от ЗЗД и клаузите на договора, дружеството и физическото лице
отговарят за цялото задължение на главния длъжник, в т.ч. за лихви и разноски.
От пролетта на 2015г. е налице забава в плащанията на вноските, като последното
частично плащане е било на 20.04.2015г. Затова и на основание чл.7.2. от
подписания договор, считано от 28.07.2015г. банката е обявила остатъка от
дължимите суми за предсрочно изискуем. Плащания след тази дата не са били
отразени като постъпили. Дължими са останали вноски за периода след м.март 2015г.
Според представените доказателства, към 01.02.2016г. дружеството дължи вноски в
размер на 149 997.46 лв. главница, редовна лихва за периода 21.03.2015 –
21.07.2015г. в размер на 3302.70 лв. и наказателна лихва за същия период от
80.70 лв., задбалансови лихви за периода 21.07.2015 – 21.10.2015г. в размер на
3211.52 лв., законови лихви за периода 10.09.2015 – 31.01.2017г. в размер на
5885.50 лв. или общо 12 409.72 лв., които няма доказателства да са погасени
към тази дата.
Ответниците са били поканени да заплатят дължимите
суми и уведомени, че при неизпълнение ще
се пристъпи към принудително събиране на вземанията поради обявяването на
кредита за предсрочно изискуем. Уведомленията са били изготвени като покана за
доброволно изпълнение и изпратени на адресите, посочени от дружеството и
физическото лице в договора за банков кредит, съотв.анексите. Съдът приема, че с
това кредитора е изпълнил изискването за уведомяване на длъжника, застъпено
изрично и в т.18 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. по описа на ВКС,
ОСГК, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение.
В същото ТР № 4/ 18.06.2014г., в т.9 е постановено
задължението на съда, на основание чл.235 ал.3 от ГПК да вземе предвид всички
факти, които са от значение за спорното право, вкл. фактите настъпили след
предявяване на иска до приключване на съдебното дирене. По отношение на размера
на дължимите суми, съдът се позовава изцяло на приетите заключения на вещото
лице.
С оглед приетото за установено по отношение на
дължимата главница, на основание чл.86 от ЗЗД основателна е и претенцията за
заплащане на лихва за забава. Според заключението на вещото лице, след 01.02.2016г.
ответното дружество и солидарния длъжник дължат лихва съобразно уговореното в
договора и анексите към него.
Възраженията на ответниците са неоснователни. Волята
за обявяване на договора за предсрочно изискуем е изрично заявена в поканата за
доброволно изпълнение, вкл.е посочена датата, от която банката счита, че е
настъпила изискуемостта. Ответниците са били уведомени на адресите, които са
посочили в самия договор и двата анекса към него. За А. това е адреса, на която
се помещава фирмата, на чийто едноличен собственик на капитала е самия той. Самоличността
на лицето, подписало съобщенията, е без значение. Не се и твърди, че подписа срещу
„получател“ принадлежи на А.А..
В петитума на исковата молба, банката не се е позовала
на изтичането на срока на договора – 21.11.2015г. като основание за изискуемост
на вземането. Тази дата беше отбелязана информативно.
Приложената от ответниците справка за плащания,
съдържа дати преди 2014г. и от тях става ясно, че след това не са били
извършвани никакви плащания по договора за овърдрафт. Тази справка беше взета
предвид и от вещото лице при изготвяне на заключенията.
Ответникът А. няма качеството на потребител по смисъла
на Закона за закрила на потребителите. Същият е солидарен длъжник за усвоени от
дружеството суми, а не получател на потребителски заем. Затова и възраженията
относно приложимостта на чл.147а от ЗЗП са неоснователни.
Позовавайки се на приложените по делото доказателства
и на заключението на вещото лице К., съдът приема, че дължимите по договора за
кредит „Европодкрепа 2“ суми са главница в размер на 149 997.46 лв., 3302.70
лв. редовна лихва за периода 21.04.2015 до 21.07.2015г., 9097.02 лв. наказателни лихви за периода
21.04.2015 – 31.01.2017г., както и дължимата лихва за забава считано от завеждане
на заявлението пред РС-Бургас – 01.02.2016г., до окончателното изплащане на
сумата. За разликата до претендираните 150 000 лв. – 2.54 лв., иска следва
да бъде отхвърлен. Като редовна лихва се търси сумата от 3411.59 лв., но според
вещото лице дължимата сума е по-малка, поради което и иска следва да бъде
уважен за сумата от 3302.70 лв., а до петендираните да бъде отхвърлен като
неоснователен. От сумата за лихви се претендират 8998.13 лв., за която и иска
следва да бъде уважен.
Солидарността на задълженията на ответниците произтича
от сключения договор за банков кредит, обсъден по-горе.
На основание чл.422 ал.1 от ГПК, исковете за
съществуване на правото се считат за предявени от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение. С оглед уважаването на исковете, основателна
е и претенцията за дължимост на сумата от 5948.20 лв., представляваща направени
разноски в производството по ч.гр.д.№ 557/2016г. по описа на РС-Бургас, както е
отбелязано в издадената заповед № 282 от 02.02.2016г.
Предвид уважаването на исковете, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на „Сибанк” ЕАД направените по
делото разноски в размер на 3828.20 лв., от които 3248.20 лв. внесена държавна
такса, 280 лв. възнаграждение на вещо лице и 300 лв. дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Приложен списък на разноските съобразно чл.80 от ГПК, няма. Предвид дадените
указания в т.12 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. по описа на ВКС,
ОСГК, съдът се произнася с осъдителен диспозитив и по отношение на разноските,
признати в заповедното производство или това е сумата от 5948.20 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „Бургас
бийч” ЕООД, вписано в ТР към АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 7, Бизнес център „Орион“,
ет.3, офис 8, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала А.Д.А. и А.Д.А. с ЕГН **********,
с адрес: ***, двамата ответници със съдебен адрес:***, че дължат солидарно в полза на „Сибанк” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.Цар Борис ІІІ № 1, вписано в ТР с ЕИК *********,
представлявано от Петър Андронов и Светла Георгиева в качеството им на
изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Д.П.П., със съдебен адрес:*** заплащането по договор за банков кредит „Европодкрепа
2“ – овърдрафт с възможност за финансиране от Европейска инвестиционна банка №
**-**/ 14.05.2013г. на сумата от 149 997.46 /сто четиридесет и девет хиляди
деветстотин деветдесет и седем лв. четиридесет и шест ст./ главница, ведно със
законната лихва считано от 01.02.2016 г. до окончателното й изплащане, като до
претендираните 150 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „Бургас
бийч” ЕООД, вписано в ТР към АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 7, Бизнес център „Орион“,
ет.3, офис 8, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала А.Д.А. и А.Д.А. с ЕГН **********,
с адрес: ***, двамата ответници със съдебен адрес:***, че дължат солидарно в
полза на „Сибанк” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Цар
Борис ІІІ № 1, вписано в ТР с ЕИК *********, представлявано от Петър Андронов и
Светла Георгиева в качеството им на изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Д.П.П.,
със съдебен адрес:*** заплащането по
договор за банков кредит „Европодкрепа 2“ – овърдрафт с възможност за
финансиране от Европейска инвестиционна банка № **-**/ 14.05.2013г. на сумата
от 8998.13 /осем хиляди деветстотин деветдесет и осем лв. тринадесет ст./
наказателна лихва за периода 21.04.2015 – 31.01.2016г.; сумата от 3302.70 /три
хиляди триста и два лв. седемдесет ст./ договорна лихва за периода 21.04.2015 –
27.07.2015г., като до претендираните 3411.59 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА
„Бургас бийч” ЕООД, вписано в
ТР към АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул.
„Демокрация“ № 7, Бизнес център „Орион“, ет.3,
офис 8, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала А.Д.А.
и А.Д.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, двамата ответници със съдебен адрес:***
да заплатят в полза на „Сибанк” ЕАД
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Цар Борис ІІІ № 1, вписано в
ТР с ЕИК *********, представлявано от Петър Андронов и Светла Георгиева в
качеството им на изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Д.П.П., със съдебен
адрес:*** сумата от 3828.20 /три хиляди осемстотин двадесет
и осем лв. двадесет ст./ направени разноски в настоящото дело и сумата от 5948.20
/пет хиляди деветстотин четиридесет и осем лв. двадесет ст./ разноски в
производството по ч.гр.д.№ 557/2016г. по описа на РС-Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: