Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.06.2017 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А състав, в
закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
ЙОАННА СТАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 5731 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на В.В.К.
-длъжник по изпълнително дело № 20168580400375 по описа на
частен съдебен изпълнител , с рег.№ 858 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу постановление, обективирано
в писмо от 22.02.2017г., с което е отхвърлено искането на длъжника за
намаляване на размера на присъдените в полза на взискателя разноски за юрисконсултско
възнаграждение за сумата над 33, 33 лева до 64 лева.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното разпореждане. Счита, че в
случая определеното юрисконсултско възнаграждение е прекомерно предвид
фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено
до минимален размер по чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ от
общо 50 лева или до размер на сумата от 33, 33 лева, дължими от жалбоподателката
съразмерно на наследствения й дял от паричното задължение, предмет на
образуваното изпълнително производство.
Взискателят „Т.С.“ ЕАД изразява становище за
неоснователност на жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал.
3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира
следното:
Изпълнително дело № 20168580400375 на частен съдебен изпълнител , с рег.№ 858
на КЧСИ, е
образувано на 31.03.2016г. въз основа на молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Г.И.К.и В.В.К.,
за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя парични суми, дължими
по равно от длъжниците както следва: 1 535, 88 лева главница за доставена
от дружеството топлинна енергия пред периода септември 2012г. - април 2014г.,
ведно със законната лихва от 29.05.2015г. до изплащане на вземането,
обезщетение за забава в размер на 279, 25 лева за периода от 31.03.2012г. до
21.05.2015г. и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 36,
30 лева и 300 лева възнаграждение на юрисконсулт. Молбата е депозирана чрез юрк.
М.Л., като в същата е поискано да бъдат събрани от длъжника и направените
от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 390 лева. Взискателят е възложил на основание
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител да предприеме действия по
проучване имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя
документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнение.
При провеждане на
действия по изпълнение било установено, че длъжникът Г.И.К.е починал, като е
оставил наследници по закон – В.В.К. /съпруга/, И.Г.О./дъщеря/ и В.Г.И./син/.
Наследниците на починалото лице били конституирани като длъжници в
изпълнителното производство.
На 20.12.2016г. В.К.
получила покана за доброволно изпълнение, в която били определени и дължимите
от длъжницата разноски по изпълнителното дело за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 260 лева, изчислени съобразно наследствения й дял.
На 04.01.2017г.
длъжникът е депозирал възражение относно размера на присъдените разноски по
изпълнителното производство, като е направил искане за тяхното намаляване
поради прекомерност.
С писмо изх. №
28767/22.02.2017г. органът по принудително изпълнение уведомил длъжникът В.К.,
че с оглед депозираната от нея молба е постановено намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя по чл. 78, ал. 8 от ГПК от 390 лева на 96 лева
общо, дължимо от длъжниците както следва: от В.В.К. – 64 лева; от И.Г.О.– 16
лева и от В.Г.И.– 16 лева. Това писмо е връчено на процесуалния представител на
жалбоподателката на 17.03.2017г.
Анализът на така
установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
Настоящият съдебен
състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок за това
по чл. 436, ал. 1 ГПК /на 24.03.2017г. по пощата/, от легитимирана страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда.
В разглеждания
случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от
длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът
не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя юрисконсултско възнаграждение:
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата.
Съобразно
утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства,
но и в изпълнителните – определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г.
на ВКС,
V ГО. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год. по т.дело №6/2012
на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер.
По процесното изпълнително
дело се претендира присъждане
на възнаграждение за юрисконсултско
възнаграждение в размер на общо 390 лева, което е намалено по реда на чл. 78,
ал. 5 от ГПК до размер на 96 лева /дължимо от длъжниците съразмерно на
наследствените им дялове/.
В случая изпълнителното дело
не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема
и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и
фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките
на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран
частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е
извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземания,
поради което и необосновано се явява определянето /”присъждането”/ на разноски
в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер. Осъщественото до
настоящия момент от
процесуалния представител на
взискателя процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за
образуване на изпълнително дело на 31.03.2016г., в която на основание чл. 18,
ал. 1 от ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител цялостно проучване
на имущественото състояние на длъжника и определяне на подходящ начин на
изпълнението.
От предметното
съдържание на молбата за образуване на изпълнителното производство се
установява, че взискателят не е посочил изрично чрез прилагането на кой от
уредените в закона принудителни изпълнителни способи иска да бъде удовлетворено
изпълняемото право.
С оглед изложеното взискателят
има право на юрисконсултско възнаграждение за представителство в
изпълнителното производство по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, чиито
размер е посочен в нормата на чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в границите от 50 до 100 лева.
При съобразяване с
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът
приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и определеното юрисконсултско
възнаграждение от съдебния изпълнител като прекомерно следва да бъде намалено
до минималния размер от 50 лева по чл.
27 от Наредбата за правната помощ, тъй като процесуалният представител на
взискателя е извършил едно единствено процесуално действие – да подаде молба за
образуване на изпълнително производство, без да посочи изпълнителен способ за
реализиране на процесното изпълняемо право.
По тези съображения
депозираната жалба следва да бъде преценена като основателна. Дължимите от жалбоподателката
разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се намалят до сумата от 33,
33 лева, определена съразмерно на наследствената й квота.
По отношение на
разноските:
Искането за
присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено
решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В
случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като
взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство
със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи
отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на
съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира
по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалбата на
длъжника В.В.К. постановление, обективирано в писмо с изх. № 28767/22.02.2017г.
по изпълнително дело № 20168580400375 по описа
на частен съдебен изпълнител , с рег.№ 858
на КЧСИ, в частта, в която по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК е определен размер
на разноските на взискателя за юрисконсултско възнаграждение, дължимо от В.В.К.
над 33, 33 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
размера на разноските на взискателя по изпълнително дело № 20168580400375 по описа на частен съдебен изпълнител , с рег.№ 858 на КЧСИ, за юрисконсултско
възнаграждение, дължимо от В.В.К. от 64 лева и определя размер от 33, 33 лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на жалбоподателя за присъждане на сторени по настоящото производство съдебни
разноски.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.