Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.11.2019
година град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 14.10. 2019
година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Даниела
Калчева
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
т.д. № 373 по описа за 2018 година
за да се
произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 429, ал.3 от КЗ.
Ищецът М.Н.А. посочва, че на
29.06.2018г. около 20:30 часа, в гр. Р., на път II-57, км., км.
25+100, при дневна светлина, ясно време и мокра пътната настилка, на места с
образувани локви вода, ищцата е пътувала на предната дясна седалка на л.а.
„Ауди А6" с рег. № ***, с рама № ***, управляван от водача А.Г.М., с ЕГН: **********.
Посочва, че автомобилът се движел в посока от гр. Р. към гр. С.З., като при
движението си през участък, който бил в процес на ремонт, с несъобразена с
пътните условия скорост, водачът на л.а. „Ауди" загубил управлението над
автомобила и същият пропаднал в необезопасен изкоп от ремонтната дейност на
пътя. Вследствие на произшествието ищцата е получила травма на шията и главата,
мозъчно сътресение и фрактура на втори шиен прешлен.
Твърди, че за станалия инцидент са
образувани пр.пр. №971/2018г. по описа на РП - Р. и
досъдебно производство №327-ЗМ-159/2018г. по описа на РУ на МВР - Р.. С
Постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП
№327-ЗМ-159/2018г. по описа на РУ
на МВР - Р. от 09.11.2018г. същото е прекратено по желание на пострадалата.
Така, тъй като са били налице, основанията, визирани в разпоредбата на чл.343,
ал.2, т.2, вр. с ал.1, б. „б" от НК, на
основание чл.199, ал.1, чл.242, ал.1, вр. с чл.243,
ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.9 от НГЖ, прокурорът
е прекратил досъдебното производство.
Посочва, че
съгласно съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка в
електронния сайт на Гаранционен фонд се установило, че към датата на ПТП за
посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач - А.Г.М., има сключена
застраховка „Гражданска отговорност" в „З." АД по застрахователна
полица № ВG/22/118001891152,
валидна от 29.06.2018г. (17:00 часа) до 29.06.2018г., прекратена на
16.10.2018г.
Твърди, че
предвид изискванията на чл.432, вр. с чл. 380 от КЗ,
ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 17.07.2018г., получена на
18.07.2018г., по която е образувана Щета №0000-1000-03-18-7541 от 18.07.2018г.
С писмо с изх. №8632 от 09.08.2018г. „З." АД е уведомило пострадалата чрез
пълномощника й адв. Ж.З., че за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на М.Н.А., вследствие на ПТП на 29.06.2018г.,
е необходимо да се представят допълнително посочени документи - Фиш за спешна
медицинска помощ, оказана непосредствено след настъпване на произшествието, и
ако са налице - заверени копия на други амбулаторни листове, епикризи, медицински изследвания и др. Така, с писмо,
изпратено на 17.09.2018г., получено на 18.09.2018г., на застрахователя е
изпратен изискания Фиш за спешна медицинска помощ, като към този момент не са
били налице други медицински документи. По този начин пред застрахователното дружество
са представени всички изискани документи, необходими за произнасяне с решение,
с което да се определи застрахователно обезщетение за причинените на М.Н.А.
неимуществени вреди вследствие на претърпяното от нея ПТП на 29.06.2018г. Въпреки
изпълнените указания, „З." АД не се е произнесла до момента на депозиране
на исковата молба в съда, като от получаването на писмото с приложен последният
изискан документ на 18.09.2018г. до настоящия момент е изминал срок, по-дълъг
от предвидения в закона (чл.496 от КЗ) 3-месечен за произнасяне с решение за
изплащане на обезщетение, или за отказ от изплащането на такова.
Посочва, че
тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда ищцата не е получавала
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на
претърпяното ПТП на 29.06.2018г., за нея е налице правен интерес от завеждане
на настоящия иск за репариране на причинените й неимуществени вреди, вследствие
на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност", против
ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите,
причинени от застрахования.
Посочва, че
от представения Фиш за спешна медицинска помощ №0201411 от 29.06.2018г.,
издаден от МЗ - ЦСМП гр. С.З., филиал Р., е видно, че местопроизшествието е
посетено от екип на спешна помощ в 20:40 часа. Става ясно, че вследствие на ПТП
ищцата е получила контузии на главата и гърдите, същата е била в безсъзнание и
е транспортирана във ФСМП - Р.. Извършена е консултация с хирург. Поставена е
работна диагноза: Контузия на шийни прешлени. След
това пострадалата е транспортирана до Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „П."
АД - С.З..
Твърди се,
че от Епикриза към ИЗ №13516 е видно, че на
30.06.2018г. М.А. е постъпила в увредено общо състояние в Клиниката по
неврохирургия при УМБАЛ „П." АД - С.З.. Анамнезата е снета по данни на
екипа на спешна помощ и документацията от ЦСМП. Сочи се, че М.Н.А. е претърпяла
ПТП като пасажер в лек автомобил и че е носила предпазен колан. При инцидента
ищцата претърпяла травма в областта на главата и шията. Била с ясен спомен за
случилото се. Оплаквала се от болки в областта на шията, главата и корема. При
извършения преглед е установено, че шията на пострадалата е ригидна
при движение и след обсъждане на спешен клиничен съвет е взето решение за
консервативно поведение за фиксация и стабилизация на
шийния отдел по типа на брейсинг
с твърда шийна яка. На ищцата са направени редица
изследвания. При направена компютърна томография на шийни
прешлени е установена фрактура на втори шиен прешлен в основата на денс аксис. Проведена е
медикаментозна терапия, след която са овладени болковият
синдром, общомозъчната симптоматика и вертебралният синдром. Пациентката е имобилизирана
с твърда шийна яка тип „Филаделфия“ и на 03.07.2018г.
същата е изписана с подобрение, като са й дадени препоръки да носи твърда шийна яка за период от 6 месеца. Поставена е окончателна
диагноза: contusion capitis
et colli. Commotion cerebri.Fractura C2 – dens axisi type 3
Посочва се,
че от Амбулаторен лист №40 от 02.08.2018г., издаден от д-р А.Д.М. - специалист
вътрешни болести, е видно, че М.Н.А. е посетила ЛКК за експертиза на
работоспособността. Сочи се, че пострадалата е претърпяла ПТП, при което е
наранила главата и шията си. Същата е с ясен спомен за случилото се. Била е
лекувана в отделение. При извършения преглед е установено, че ищцата е в добро
общо състояние. Налице са били положителен вертебрален
синдром в шийния отдел и положителен болеви синдром. Поставена е основна диагноза: Счупване на
втори шиен прешлен. С решение на ЛКК е издаден болничен лист № Е2018140609 за периода
от 30.07.2018г. до 28.08.2018г.
Твърди се,
че от Амбулаторен лист №353 от 28.08.2018г., издаден от д-р Илария
Петкова -специалист невролог, е видно, че М.Н.А. е претърпяла ПТП, при което е
получила фрактура на втори шиен прешлен. Сочи се, че М.А. се оплаквала от болки
и схващане във врата и затруднена подвижност на същия. При извършения преглед
са установени: ригидност на паравертебралната
мускулатура; силно ограничени и болезнени движения встрани; палпаторна
болка в областта на С2 - СЗ; несмутена сетивност. Предписана е медикаментозна
терапия. Поставена е основна диагноза: Счупване на втори шиен прешлен.
Твърди се,
че от Амбулаторен лист №93 от 30.08.2018г., издаден от д-р А.Д.М. - специалист
вътрешни болести, е видно, че ищцата отново е посетила ЛКК за експертиза на
работоспособността. Сочи се, че пострадалата е претърпяла ПТП, при което е
наранила главата и шията си. Същата е с ясен спомен за случилото се. Била е
лекувана в отделение. Към момента ищцата е съобщила за болка и схващане във
врата и затруднени движения. При извършения преглед е установено, че М.Н.А. е в
добро общо състояние. Налице са били положителен вертебрален
синдром в шийния отдел и положителен болеви синдром. Поставена е основна диагноза: Счупване на
втори шиен прешлен. С решение на ЛКК е издаден болничен лист № Е2018140614 за
периода от 29.08.2018г. до 27.09.2018г.
Твърди се,
че от Амбулаторен лист № 669 от 01.10.2018г., издаден от д-р М.И.К. -
неврохирург, става ясно, че М.А. е претърпяла ПТП на 30.06.2018г., при което е
получила мозъчно сътресение и счупване на дене епистрофей
на С2. Била е лекувана в НХК. Поставена е шийна имобилизация. При извършения преглед е установено, че не се
наблюдава отпадна неврологична симптоматика. Сочи се, че ищцата носи твърда шийна яка за 6 месеца. Пострадалата е насочена за КАТ на шийни прешлени с ЗБ реконструкция, а като терапия са й
предписани аналгетици, както и да носи твърда шийна яка. Поставена е основна диагноза: Счупване на втори
шиен прешлен.
Твърди се,
че от Амбулаторен лист №854 от 01.10.2018г., издаден от д-р М. Т. -ендокринолог, е видно, че М.Н.А. отново е посетила ЛКК за
експертиза на работоспособността. Сочи се, че пострадалата е претърпяла ПТП на
30.06.2018г. като пасажер, при което е получила травма на главата. Установена е
фрактура на денс епистрофей
на С2. Проведено е лечение в НХ к-ка в С.З..
Проведена е шийна имобилизация.
При извършения преглед е установено, че ищцата в добро общо състояние, без
отпадна неврологична симптоматика. На М.А. е препоръчано да носи имобилизационна яка и да спазва ХДР. Поставена е основна
диагноза: Счупване на втори шиен прешлен. С решение на ЛКК е издаден болничен
лист №Е20181088059 за периода от 28.09.2018г. до 27.10.2018г.
Посочва се,
че от представената медицинска документация е видно, че към настоящия момент
ищцата все още продължава да носи твърда шийна яка и
да изпитва болки и страдания. Макар същите да били с по-голям интензитет през
първите няколко месеца, те все още не са отшумели напълно. В първите няколко
седмици след инцидента М.А. изпитвала силно главоболие и световъртеж.
Вследствие на получената травма и необходимостта да носи твърда шийна яка за период от шест месеца, ищцата все още изпитва
затруднения в извършването на обикновени ежедневни дейности. Поради посочените
причини същата е ограничила и социалните си контакти, тъй като изпитвала
неудобство да излиза навън. Посочва се, че М.А. е млад човек, на 21-годишна
възраст, и преживяната поради инцидента социална изолация се отразила негативно
и на психическото й състояние. При инцидента М.Н.А. е изпитала и силен стрес и
страх за живота си.
Твърди, се
че предвид изложеното, се установява, че вследствие на претърпяното на
29.06.2018г. ПТП ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в
контузия на главата и шията; леко степенно мозъчно сътресение и счупване на
зъба на втори шиен прешлен. Счупването на зъба на втори шиен прешлен е
причинило трайно затруднение на движенията на врата, което продължава и към
настоящия момент - вече повече от 5 месеца. По този начин се доказвало, че
възстановителният период на М.Н.А. все още не е приключил, като в този период
пострадалата е изпитвала и продължава да изпитва болки и страдания, затруднения
в движението на врата и трудности при извършване на ежедневни дейности.
Установява се също така и негативното влияние върху психиката на ищцата, което
са оказали процесният инцидент и получените при него травми.
С оглед на
гореизложеното, счита, че претенцията на ищцата за изплащане на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП е напълно
основателна и размерът на търсеното обезщетение е справедлив като се имат
предвид причинените на М.Н.А. болки и страдания и младата й възраст. Същият е в
съответствие и с трайната съдебна практика по сходни казуси. На основание
чл.429, ал. 3 от КЗ, ищцата претендира и дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице - 18.07.2018г., до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед на
гореизложеното моли съда, да постанови решение, с което да осъди „З."
АД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к ***, представлявано от ***,
да заплати на М. Н. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, сумата от 26
000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на главата и шията; лекостепенно мозъчно сътресение и счупване на зъба на втори
шиен прешлен, както и преживени душевни болки и страдания, в резултат на
претърпяното от нея ПТП на 29.06.2018г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 18.07.2018г. -датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на
сумата.
Моли, също
така, да й бъдат присъдени направените по делото разноски, както и
възнаграждение за един адвокат.
Направено е
искане присъдените на М.Н.А. суми да бъдат изплатени по служебна банкова сметка
***.39 от Закона за адвокатурата в „Р." ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З., каквото право е дадено на пълномощника с
представеното пълномощно.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба
от „З." АД, с който ответникът оспорва изцяло предявените срещу
застрахователното дружество искове по основание и размер, като счита, че същите
са неоснователни и завишени по размер, по следните съображения:
Посочва, че
ищецът няма интерес от завеждане на настоящата искова претенция, тъй като
ответникът-застраховател не е отказал да изплати обезщетение по доброволен ред.
По случая е образувана пред застрахователя претенция, регистрирана с №
0000-1000-03-18-7541, застрахователят е приканил ищеца да представи писмени
доказателства, които да обосноват претенцията му по основание и размер, което
не е изпълнено.
Оспорва
виновно или противоправно поведение от страна на
застрахования при ответника водач на л.а. „Ауди" с рег. № ***. Оспорва
твърдението в исковата молба, че скоростта, с която е управлявал водачът А.Г.М.
е причина за настъпването на произшествие, тъй като дупката е с такива размери,
че с каквато и скорост да се премине през нея, резултатът винаги ще е
пропадане. Посочва, че събитието е настъпило в 20:30 ч. на 29.06.2018 г., на
залез слънце, възможно е водачът за бил заслепен от залязващото слънце или
насрещно движещо се МПС.
Навежда
доводи, че причина за произшествието е обстоятелството, че районът не е бил
правилно обезопасен със светлинни сигнали, ограничителни ленти и пътна
маркировка, които да сигнализират за наличието на съществена пътна неравност,
което е от компетентността на администрацията на Агенция "П." (АПИ).
Позовава се
на § 1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 1 за организиране на
движението по пътищата от 17.01.2001 г.
Посочва, че
в случая видно от Констативен протокол, издаден от РУ-Р., събитието е настъпило
на второкласен път от републиканската пътна мрежа, път II 57, който се
стопанисва от АПИ по аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Оспорва
причинно-следствена връзка между описаното събитие от 29.06.2018 г. и претендираните имуществени вреди от М.Н.А..
Оспорва
всички твърдения, наведени с исковата молба за претърпени болки и страдания за
ищцата и емоционални състояния, както и връзката им с описаното събитие.
Твърди, че младата възраст на ищцата, която е на 21 години не е основание, за
да бъде присъдено по-високо обезщетение, напротив младите хора по-бързо се
възстановяват и по-леко приемат трудностите в живота, като си правят правилните
изводи от случилото се, да карат със съобразена скорост, да са внимателни и да
поставят предпазни колани.
Твърди, че
произшествието не е настъпило с висок интензитет. Водачът на автомобила А.Г.М.
нямал никакви увреждания. Оспорва, че в описаното произшествие ищцата е
получила описаното увреждане, тъй като правилно поставен предпазен колан
напълно е щял да обезопаси ищцата.
Оспорва
твърдението в исковата молба, че ищцата все още изпитва болки и страдания,
които да имат връзка с описаното събитие от дата 29.06.2018 г. Оспорва
твърдението, че ищцата все още изпитва затруднения в извършването на обикновени
ежедневни дейности.
Посочва, че
има противоречиви твърдения в исковата молба, тъй като от една страна ищцата е
изпаднала в безсъзнание след събитието, но в същото време при инцидента е
изпитала силен стрес и страх за живота си. В случай, че ищцата е била в
безсъзнание, не би могла едновременно с това да изпитва силен страх.
Твърди, че
от представените доказателства, не се потвърждават твърденията, наведени в исковата
молба относно медико-биологичния характер на получените от ищцата увреждания.
Видно от представения Фиш за спешна медицинска помощ № 0201411 М.А. е
прегледана на 29.06.2018 г. на място в 20:40 ч., в съзнание, ориентирана за
време и пространство, без отпаднал симптом и е освободена в 20:58 ч.
Представена е Епикриза от Клиника по неврохирургия в
УМБАЛ „П.", гр. С.З., в която е отразено, че на следващия ден, след
събитието ищцата е приета за медицински изследвания, проведено й е
медикаментозно лечение. На 03.07.2018 г. ищцата е изписана с подобрение, без да
й е предписано медикаментозно лечение. Видно от представената епикриза ищцата е приета за болнично лечение и изследвания
на 30.06.2018 г. От КТ на шийни прешлени е установена
изгладена шийна лордоза,
което е специфика за индивида, а не е травматично изменение и също може да
доведе, до изпитване на болка, скованост и главоболие. След проведената
медикаментозна терапия е овладян болковия синдром.
Изписана с подобрение.
Ответникът
прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД.
Излага
доводи, че М.Н.А. има принос за настъпването на травматичните увреждания, за
лечението на които се претендират неимуществени вреди, тъй като се е качила да
се вози в МПС, без да постави обезопасителен
предпазен колан, в нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата:
Посочва се,
че по тялото на ищцата няма следи - синини от поставения предпазен колан.
Основната функция на колана била да задържи тялото на пътника към меката
седалка при настъпването на внезапен удар и да го предпази от отскачане и
нараняване. Тези обстоятелства и факти следва да бъдат отчетен при реализиране
гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на МПС, респективно на
неговия застраховател, в частта за определяне размера на обезщетението, дължимо
на пострадалото лице. Поради това на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди на увредените лица следва да бъде
намалено.
Счита, че
предявената по настоящото дело претенция за завишена, с оглед високата степен
на съпричиняване и обществените критерии за справедливост.
II. По отношение
на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за лихви:
Оспорва претендираните акцесорни искове
за изтекли лихви по основание и размер. Посочва, че ответникът е изпратил писмо
с искане на допълнителни документи и не е изпаднал в забава преди завеждане на
делото. Съгласно чл. 496 от Кодекса за застраховането, застрахователят има срок
в който да се произнесе, след като получи всички необходими документи, но
срокът е до три месеца от получаване на уведомлението за настъпило на събитието
от пострадалия. Тоест лихви се дължат три месеца след уведомяване. Посочва, че
в исковата молба се посочва, че е изпратил писмо с уведомление на 18.07.2018
г., което е получено от застрахователя на 20.07.2018 г. На дата 20.07.2018 г. е
заведена претенция № 0000-1000-03-18-7541 по описа на „ЗК ЛЕВ ИНС" АД, на
дата 20.10.2018 г. е изтекъл три месечния срок, но преписката не е комплектована с необходимите писмени доказателства за факти
и обстоятелства за определяне на обезщетение.
Моли на
основание чл. 219 от ГПК, съдът да допусне конституирането в настоящия процес
на Агенция "П.".
Интересът от
привличането на Агенция "П.", обосновава с обстоятелството, че по
силата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане, както и на основание
чл. 45 и следващите от ЗЗД с изплащане на застрахователното обезщетение по
имуществена застраховка "Гражданска отговорност", "З." АД
има право да предяви иск срещу Агенция "П." (встъпва в правата на
пострадалия против причинителя на вредата, стопанин на пътя до размера на
изплатеното обезщетение). Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на
Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001 г.,
"стопанин на пътя" е собственика или администрацията, която го управлява.
В случая по аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, управител на
пътя е Агенция "П.", следователно тя е и стопанин на същия. Съгласно
чл. 3, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, лицата, които стопанисват
пътищата ги поддържат изправни, организират и движението по тях с помощта на
пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и
крайпътните съоръжения. Съгласно чл. З6и от Закона за пътищата, Агенция "П."
създава организация за безопасност на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътната инфраструктура.
Предвид
гореизложеното и в случай, че се установят данни за вреди, причинени от
необезопасена неравност на пътното платно, ответното дружество ще възникне основание
за ангажиране отговорността на Агенция "П.".
В срок е
постъпила допълнителна искова молба от ищцата.
Посочва, се
възражението на застрахователното дружество, че ищцата няма интерес от
завеждане на настоящата искова претенция, тъй като ответникът не бил отказал да
заплати обезщетение по доброволен ред е напълно необосновано и следва да бъде
отхвърлено като неоснователно. Твърди, че ищцата е отправила до ответното
дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на 17.07.2018г., получена на 18.07.2018г. (видно от
Известие за доставяне № ИД РS 6000 0191АY 6), по която е образувана Щета
№0000-1000-03-18-7541 от 18.07.2018г. С писмо, изпратено от ищцата на
17.09.2018г. и получено от застрахователя на 18.09.2018г. (видно от Известие за
доставяне № ИД РS 6000 01АЗVК G), на ответното дружество е изпратен изисканият
Фиш за спешна медицинска помощ, като към този момент не са били налице други
медицински документи. По този начин пред застрахователното дружество са
представени всички изискани документи, необходими за произнасяне с решение, с
което да се определи застрахователно обезщетение за причинените на М.Н.А.
неимуществени вреди вследствие на претърпяното от нея ПТП на 29.06.2018г.
Въпреки изпълнените указания, „З." АД не се е произнесло до момента на
депозиране на исковата молба в съда - 20.12.2018г., като от получаването на
писмото с приложен последният изискан документ на 18.09.2018г. до датата на
подаване на исковата молба в съда е изминал срок, по-дълъг от предвидения в
закона (чл.496 от КЗ) 3-месечен за произнасяне с решение за изплащане на
обезщетение, или за отказ от изплащането на такова. Посочва, че представеното
от ответника като доказателство писмо с изх. №13987 от 19.12.2018г., с което от
ищцата се изисква представянето на още документи по застрахователната преписка,
на първо място, е изготвено след като срокът за произнасяна на
застрахователното дружество вече е бил изтекъл. На второ място, това писмо не е
достигнало до своя адресат преди датата на депозиране на исковата молба в съда,
поради което не може да се приеме, че възражението на ответника е основателно.
От представените към описаното писмо с изх. №13987 от 19.12.2018 г. известия за
доставяне е видно, че същото е получено от М.А. на 28.12.2018 г., а от
пълномощника й адв. Ж.З. - на 02.01.2019 г. Така
нямало спор, че към датата на подаване на исковата молба в съда ищцата не е
получавала какъвто и да било отговор от застрахователя в предвидения 3-месечен
срок след представяне на последния изискан документ, нито е получавала
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на
претърпяното ПТП на 29.06.2018 г. По този начин за М.А. безспорно е налице
правен интерес от завеждане на настоящия иск за репариране на причинените й
неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, против ответното
застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от
застрахования.
Посочва се,
че на следващо място, ответникът оспорва наличието на виновно или противоправно поведение от страна на застрахования в „З."
АД водач на л.а. „Ауди" с рег. № 100 М 059, с рама № *** - А.Г.М.. Ищцата
счита това възражение за неоснователно, като излага следните съображения:
Посочва, че
от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е видно, че ПТП е
настъпило в участък от пътя, който е бил в ремонт. От Протокола за оглед на
местопроизшествие се установява, че на пътя е имало пътни знаци, които са
сигнализирали на водачите, движещи се в посока на запад (от гр. Р. към гр. С.З.),
за това да преминават отляво на знака и да пропуснат насрещно движещите се ППС,
които знаци несъмнено са предупреждение за наличие на препятствие по това
платно за движение. Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП „водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението".
Предвид тази законова разпоредба, счита, че единствено изборът на неподходяща
скорост на движение от водача А.М., с оглед на обстоятелството, че пътят е бил
в ремонт, за което е имало поставени пътни знаци, е причината за настъпването
на процесното ПТП. При пътен участък, който е в ремонт не може да се приеме, че
наличието на сериозна неравност на пътя е непредвидимо препятствие. Твърди, че
от друга страна, дори водачът да е бил заслепен от залязващото слънце или от
насрещно движещо се МПС, то той отново е трябвало да избере да се движи с
подходяща скорост предвид тези пътни условия (конкретните условия на видимост)
и дори при необходимост да спре.
Ищцата
счита, че възражението на ответното застрахователно дружество относно причинно-следствената връзка между описаното
ПТП от 29.06.2018г., претендираните от ищцата
неимуществени вреди и претьрпените от нея болки и
страдания във връзка с описаното произшествие е неоснователно, като излага
следните съображения:
Посочва, че
от представените медицински документи по категоричен начин се установява, че
получените от ищцата увреждания са именно вследствие на процесното ПТП.
Безспорно се установява, че от инцидента ищцата е получила контузия на главата
и шията, лекостепенно мозъчно сътресение и счупване
на зъба на втори шиен прешлен. След произшествието пострадалата е била имобилизирана с твърда шийна яка
тип „Филаделфия", като са й дадени препоръки да я носи в продължение на 6
месеца, които препоръки М.А. е спазвала. Наличието на това обездвижване в шийния отдел, ограничените и болезнени движения несъмнено
са създали значителни трудности на ищцата в ежедневието й, като същата е имала
нужда от чужда помощ. Поради посочените причини ищцата е ограничила социалните
си контакти, тъй като е изпитвала неудобство да излиза навън. Предвид младата
възраст на ищцата, преживяната поради инцидента социална изолация се е отразила
негативно и на психическото й състояние.
Посочва, че
твърдението за наличие на противоречие в исковата молба, не е налице. Твърди,
че в представения Фиш за спешна медицинска помощ №0201411 от 29.06.2018г.,
издаден от МЗ - ЦСМП гр. С.З., филиал Р., е отбелязано, че след инцидента
ищцата е изпаднала в безсъзнание. Това по никакъв начин не е пречка към момента
на настъпване на произшествието, осъзнавайки неизбежността му, ищцата да е
изпитала силен стрес и страх за живота си, които също е възможно да са били
причина за краткотрайното й изпадане в безсъзнание. От друга страна, след
свестяването си, осъзнавайки какво се е случило и усещайки болки и затруднени
движения, пострадалата също е изпитала стрес и страх за своето здравословно
състояние.
Във връзка с
оспорените от ответника твърдения в исковата молба, че ищцата все още се лекува
и не се е възстановила напълно от получените при процесното ПТП
травматични увреждания, както
и че получените травматични увреждания са с нисък
интензитет, представя и моли, да приемат и следните допълнителни доказателства:
1.От
Амбулаторен лист №749 от 29.10.2018г., издаден от д-р М.И.К. - неврохирург,
става ясно, че М.А. е претърпяла ПТП на 30.06.2018г., при което е получила
мозъчно сътресение и счупване на денс епистрофей на С2. Била е лекувана в НХК. Поставена е шийна имобилизация. При
извършения преглед е установено, че не се наблюдава отпадна неврологична
симптоматика. Сочи се, че ищцата носи твърда шийна
яка за 6 месеца. Издаден е талон за медицинско изследване №65 за експертиза на
работоспособността на пострадалата. Поставена е основна диагноза: Счупване на
втори шиен прешлен. Лекарят е дал препоръки ищцата да продължи да носи твърда шийна яка и да приема аналгетици.
2.От
Амбулаторен лист №974 от 29.10.2018г., издаден от д-р М. Т. - ендокринолог, е видно, че ищцата отново е посетила ЛКК за
експертиза на работоспособността. Сочи се, че пострадалата е претърпяла ПТП на
30.06.2018 г. като пасажер, при което е получила травма на главата. Установена
е фрактура на денс епистрофей
на С2. Проведено е лечение в Неврохирургична клиника
в С.З.. Проведена е шийна имобилизация.
При извършения преглед е установено, че ищцата е в добро общо състояние, без
отпадна неврологична симптоматика. На М.А. е препоръчано да носи имобилизационна яка и да приема аналгетици.
Поставена е основна диагноза: Счупване на втори шиен прешлен. С решение на ЛКК
е издаден болничен лист № Е20181088098 за периода от 28.10.2018г. до
26.11.2018г.
3. От
Амбулаторен лист №843 от 03.12.2018г., издаден от д-р М.И.К. - неврохирург,
става ясно, че при извършения на М.А. преглед не се наблюдава отпадна
неврологична симптоматика. Сочи се, че ищцата продължава да носи твърда шийна яка за 6 месеца. Пострадалата е насочена към ЛКК за
продължаване на временната нетрудоспособност с 30 дни. Поставена е основна
диагноза: Счупване на втори шиен прешлен.
4. От Епикриза към ИЗ №25387/2018г., издадена от УМБАЛ „П."
АД - С.З., е видно, че ищцата е постъпила за първи път в Отделението по физикална и рехабилитационна
медицина на болницата на 14.12.2018г. Сочи се, че при ПТП пострадалата е
получила счупване на II шиен прешлен и й е била поставена имобилизация.
М.А. е била лекувана в НХК. Ищцата се е оплаквала от болезнени и ограничени
движения в шийната област. При извършения преглед са
установени болезнени и ограничени движения в шийната
област, ригидност на паравертебралната
мускулатура, палпаторна болка паравертебрално
в шийната област, затруднени ДЕЖ. Рехабилитационният
потенциал е оценен като добър. Извършени са изследвания. Назначена е и е
проведена рехабилитационна програма. На 21.12.2018г. М.А.
е изписана с подобрение по отношение на болевия
синдром и двигателната активност - увеличен обем на движение в шийния отдел на гръбначния стълб, подобрени ДЕЖ. Дадени са
указания за подходящ хигиенно-диетичен режим и адекватен двигателен режим,
както и препоръки за продължаване на рехабилитацията в извънболнични
или домашни условия. Поставена е окончателна диагноза: Лечение, включващо други
видове рехабилитационни процедури.
Посочва, че във връзка с престоя си в
болницата ищцата е заплатила и сумата от 40.60 лв., видно от Фактура №**********
от 21.12.2018г. и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „П." АД -
С.З.. Несъмнено този разход за лечението на ищцата е в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното от нея ПТПна29.06.2018г.
5.От
Амбулаторен лист №887 от 27.12.2018г., издаден от д-р М.И.К. - неврохирург,
става ясно, че след претърпяно ПТП ищцата е получила мозъчно сътресение и
счупване на денс епистрофей
на С2. Възприет е консервативен метод на възстановяване. Пострадалата е лекувана
в НХК, поставена е шийна имобилизация.
Сочи се, че шийната имобилизация
се носи малко по-дълъг период от традиционния от 6 месеца. Твърди се, че
контролните КАТ данни показват добро възстановяване. Сочи се, че през месец
декември 2018г. ищцата е насочена за първа стъпка от отстраняване на имобилизацията и внимателна физиотерапия. При извършения на
М.А. преглед не се наблюдава отпадна неврологична симптоматика. Пострадалата е
насочена към ЛКК за издаване на протокол за ТЕЛК с цел удължаване на временната
нетрудоспособност. Дадени са препоръки ищцата да продължава да носи твърда шийна яка, да приема аналгетици и
да провежда физиотерапия и рехабилитация. Поставена е основна диагноза:
Счупване на втори шиен прешлен.
6.От
Експертно решение №239 от зас. №11 от 22.01.2019г. на
Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „П." АД - С.З., е видно, че след извършен
преглед експертната комисия е взела решение за връщане на М.А. на ЛКК за
продължаване на временната неработоспособност до завършване на лечението и
стабилизиране на състоянието. Установено е, че пострадалата е претърпяла ПТП
като пасажер в лек автомобил, като е носила предпазен колан. Сочи се, че ищцата
е претърпяла травма в областта на главата и шията. С ясен спомен за случилото
се. Ищцата се е оплаквала от болка в областта на шията. При прегледа са
установени забавени по скорост, възможни почти в пълен обем движения в цервикалната област.
7. От
Амбулаторен лист №56 от 24.01.2019г., издаден от д-р Мариус Кирков -неврохирург,
става ясно, че след решение на ТЕЛК за удължаване на временната
нетрудоспособност за 2 месеца, ищцата е насочена към ЛКК за продължаване на
временната нетрудоспособност с 30 дни. При извършения на М.А. преглед е
установен негативен неврологичен статус. Дадени са препоръки шийната яка да се свали в края на месец януари 2019г., след
което ищцата да проведе физиотерапия. Поставена е основна диагноза: Счупване на
втори шиен прешлен.
8. От
Амбулаторен лист №97 от 24.01.2019г., издаден от д-р М. Т. - ендокринолог, е видно, че ищцата е посетила ЛКК за
експертиза на работоспособността. Представено е описаното по-горе Решение на
ТЕЛК. При извършения преглед е установено, че ищцата е в добро общо състояние,
без отпадна неврологична симптоматика. На М.А. е препоръчано да носи имобилизационната яка до края на месец януари 2019г.
Поставена е основна диагноза: Счупване на втори шиен прешлен. С решение на ЛКК
е издаден болничен лист № Е20181088409 за периода от 27.12.2018г. до 25.01.2019г.
9. От
Амбулаторен лист №61 от 28.01.2019г., издаден от д-р М.И.К. - неврохирург,
става ясно, че след решение на ТЕЛК за удължаване на временната
нетрудоспособност за 2 месеца, ищцата е насочена към ЛКК за продължаване на
временната нетрудоспособност с 30 дни. При извършения на ищцата преглед е
установен негативен неврологичен статус. Дадени са препоръки шийната яка да се свали в края на месец януари 2019г., след
което да се проведе физиотерапия. Поставена е основна диагноза: Счупване на
втори шиен прешлен.
10. От
Амбулаторен лист №99 от 28.01.2019г., издаден от д-р М. Т. -ендокринолог,
е видно, че ищцата отново е посетила ЛКК за експертиза на работоспособността.
Представено е описаното по-горе Решение на ТЕЛК. При извършения преглед е
установено, че ищцата е в добро общо състояние, без отпадна неврологична
симптоматика. На М.А. е препоръчано да носи имобилизационната
яка до края на месец януари 2019г. Поставена е основна диагноза: Счупване на
втори шиен прешлен. С решение на ЛКК е издаден болничен лист № Е20181088412 за
периода от 26.01.2019г. до 24.02.2019г.
Твърди, че
видно от представените с исковата молба и с допълнителната искова молба
доказателства се установява по категоричен начин продължителният възстановителен
период на ищцата вследствие на получените травми от процесното ПТП от
29.06.2018г. Дори и към настоящия момент движенията в областта на шията при
ищцата все още не са като при напълно здрав човек. Пострадалата продължава да
извършва тези движения бавно и да внимава да не направи някое по-рязко такова,
което да доведе до нови болки и влошаване на състоянието.
Счита, че
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД е неоснователно.
Посочва, че
по време на инцидента ищцата е била с поставен предпазен колан, но поради
силния удар коланът не е успял да я предпази от телесните увреждания, които е
получила вследствие на произшествието в областта на главата и шията, които не
са предпазени при удар. Ако ищцата е била без поставен предпазен колан,
травматичните увреждания щяха да бъдат в много по голям от описаният обем. Дори
в представената Епикриза към ИЗ №13516, издадена от
УМБАЛ „П." АД - С.З., в анамнезата, снета по данни на от екип на СПО е
посочено, че пострадалата е била с поставен предпазен колан. Поради което
счита, че ако ищцата М.А. е била без поставен обезопасителен
колан, същата би получила много по-сериозни по характер увреждания.
Предвид
изложеното, счита, че възражението за съпричиняване следва да се отхвърли като
неоснователно. Счита, че липсата на принос на пострадалата за настъпването на
вредоносния резултат ще се потвърди и след изготвянето на съдебна автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза.
За
неоснователно намира и възражението за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, за което се твърди, че не съответствало с
обществените критерии за справедливост.
Обективният
стойностно-паричен еквивалент за определяне на справедливо обезщетение е
закрепен в Кодекса за застраховането под наименованието „лимит на
отговорност". Съгласно чл. 492, т. 1 от КЗ, в редакцията му към датата на
процесното ПТП, за всяко МПС, което се намира на територията на Република България
и което не е спряно от движение, е необходимо да има сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за следната
минимална застрахователна сума (лимит на отговорност) - за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица.
Предвид
изложеното счита, че възражението за прекомерност на предявения иск за
неимуществени вреди е неоснователно. Несъмнено се установява, че всички описани
в исковата молба болки и страдания, които ищцата е търпяла и търпи и към
момента, са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Счита, че от
представените доказателства категорично се доказват причинените на ищцата
неимуществени вреди от инцидента, настъпил на 29.06.2018г. Така, като се имат
предвид всички увреждания, получени от ищцата вследствие на процесното ПТП, и
дългият й възстановителен период (повече от 8 месеца), счита, че размерът на
предявения иск за неимуществени вреди е справедлив.
Посочва за
изцяло неоснователни и възраженията на застрахователя относно претенцията на
ищцата за заплащане на лихва.
Посочва, че
в чл.496 от КЗ се регламентира срокът, в който застрахователят следва да се
произнесе по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Всъщност, в чл.497 от КЗ се съдържа
правило относно дължима от застрахователя лихва. Моли съда да има предвид, че
съгласно чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3. Текстът на чл.429, ал.3 от КЗ гласи, че
лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Посочва, че от представените с исковата
молба доказателства е видно, че писмена застрахователна претенция е предявена
от увреденото лице пред „З." АД, като по нея е образувана Щета
№0000-1000-03-18-7541 от 18.07.2018г. На основание чл.429, ал.3 от КЗ М.А.
претендира заплащането на лихва върху дължащото й се обезщетение именно от
датата, на която е уведомила застрахователя - 18.07.2018г., до окончателното
изплащане на сумата. Твърдението на ответника, че следвало да се приложи чл.496
(чл.497) от КЗ не можело да бъде споделено. Съгласно чл.497, ал.1 от КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок. Следователно, лихвата по чл.497 от КЗ
е такава за забава на самия застраховател в определянето и изплащането на
обезщетението, докато лихвата по чл.429, ал. 3 от КЗ се дължи от застрахователя
въз основа на функционално обусловената му отговорност от сключения със
застрахования договор за застраховка „Гражданска отговорност". Лихвата по
чл.429, ал.З от КЗ е в размер, който би се дължал и от делинквента
за причиненото непозволено увреждане.
Моли на основание чл.214, ал.1, изр.2 от ГПК да се
допусне изменение на иска, като без да е налице промяна в основанието му ищцата
претендира ответникът да й заплати и сумата от 40.60 лв., представляваща
обезщетение за причинените й вследствие на процесното ПТП имуществени вреди -
разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
18.07.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице, до окончателното й изплащане.
Постъпил е
допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който ответникът поддържа всички оспорвания и възражения в отговора
на искова молба, както и искането по чл. 219 от ГПК, за привличане на трето
лице помагач Агенция „П.", за което ищецът не се противопоставя.
Посочва, че
ищецът не е представил доказателства от досъдебното производство, които да
опишат какво точно се е случило. В Констативния протокол има лаконично описание
за случилото се, че Участник 1 е пропаднал на пътното платно по което се
движел, но в изречението е вмъкнато, че се е движил с несъобразена скорост,
което не е установено. Служителите на реда не са очевидци. Твърди, че има
строги правила за обезопасяване на ремонтни дейности, които изключват
възможността водача да навлезе свободно и безпрепятствено в ремонтирания
участък.
Счита, че
поставянето на табела със стрелка не явно и не е достатъчно, за да обезопаси
изкоп, дълбок 2 метра. АПИ не е регулирала с регулировчик ремонтнирания
участък или със непреодолимо препятствие, перпендикулярно на посоката на
движение. Изкопът е единичен, водачът е длъжен да се съобрази със състоянието
на пътя, който е бил в добро общо състояние, нямало е видим признак за
наличието на пропаст по средата на мост, която е изключително опасна. Преди
изкопът няма данни да е имало други дупки, които да накарат водача да се
съобрази със пътните условия.
Посочва, че
констативният протокол не съдържа данни, че ремонтирания участък от пътя е
обезопасен, нямало данни за поставени пътни знаци. В представения снимков
материал има заснет знак, който не е ясно за коя пътна лента се отнася и кога е
поставен, но пак подчертава, че една стрелка не е достатъчна, за да обезопаси
описаните ремонтни дейности, застрашаващи човешки живот. Една стрелка не била
достатъчна, за да може водачът да бъде сигурен, че трябва да навлезе в
насрещната пътна лента. Твърди, че няма данни дали по насрещната пътна лента е
преминавало друго МПС. Счита, че е необходимо да бъде поставен регулировчик,
светлинен сигнал и непреодолима преграда-бариера със светлоотразители,
която да се забелязва от далеч, изискванията подробно са описани в НАРЕДБА № 3
от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците по чл. 3 от
ЗДВП, като цитира част от разпоредбите. Поддържа
всички останали възражения относно травматичните увреди и състояния на болки и
страдания, описани в исковата молба. Твърди, че относно представените медицински
документи, тяхното съдържание е от компетентността на вещо лице по поисканата
медицинска експертиза. Посочва, че амбулаторните листове не са документи, които
да удостоверят обстоятелството, дали ищцата е била с поставен предпазен колан
към момента на събитието. Поддържа възраженията по претенцията за законна
лихва. Поддържа възраженията си за липса на вина от водача. Поддържа
възраженията си за съпричиняване от ищцата. Поддържа възраженията, че
претенцията е прекомерна по размер. Счита, че ответникът не дължи лихви, искът
за лихви е аксцесорен на главния.
С определение №
777/17.06.2019г., съдът е конституирал в качеството на трето лице помагач на страната на
ответника Агенция "П." - гр. С.
/АПИ/
Депозиран е отговор от АПИ, с който заявява, че счита
предявения иск за неоснователен, поради което го оспорва както по основание,
така и по размер.
Счита за неоснователно твърдението на ответника по
делото — З. АД - гр. С., че причина за процесното ПТП е обстоятелството, че
районът не бил правилно обезопасен със светлинни сигнали, ограничителни ленти и
пътна маркировка, които да сигнализират за наличието на съществена пътна
неравност.
Твърди, че ПТП е възникнало в следствие на неспазване
на въведените ограничения и др. временна организация и неглижирането
й от водача на автомобила.
Твърди, че Агенция „П.” - гр. С. е изпълнила всички
свои задължения, свързани с обезопасяването на пътния участък в който е
възникнало процесното ПТП.
В тази връзка излага съображения, че ПТП е настъпило
на 29.06.2018г. на път 11-57, км. 25+100. Към този момент пътният участък е бил
в ремонт, изпълняван от ДЗЗД „Пътно поддържане-2000“ - гр. С., по силата на
договор № РД-33-9/15.08.2017г. с предмет: Лот 1а „Път
11-57 С.З. - Р. от км. 0+250 до км. 11+075 и от км. 12+460 до км. 31+881, с
обща дължина 30.246 км, област С.З.“. В изпълнение на договора е имало
изградена временна организация на движение, съгласно приложената към отговора
схема, отразяваща всички изисквания на нормативните актове. Същата е поддържана
в пълнота и изправност.
Организацията на движението, с оглед важността на пътя
и нежеланието на строителите и възложителя за създаване на неудобство за
многобройните пътуващи е предвидена за изпълнение на дълготрайни СМР без
отбиване на движението. Твърди, че при стриктното й спазване не би възникнал
проблем, както при изпълнението на СМР, така и за пътуващите в двете посоки по
пътя.
Твърди също така, че проблем по време на изпълнението
на строително-ремонтните работи е възникнал поради нехайното отношение на
водачите, които не са спазвали наложените ограничения и посоки на движение.
Това е станало предмет и на нарочна кореспонденция между изпълнителя по
договора и ОПУ - С.З., като поделение на АПИ на територията на Област С.З.. В
следствие на това, след съгласуване със Сектор „Пътна полиция“, с оглед
предотвратяване на произшествия, причинени именно от самонадеяни водачи, три
дни след процесното ПТП е въведена нова временна организация, с отбиване на
движението.
В този смисъл, третото лице – помагач твърди, че
Агенция „П.“ е изпълнила всички свои задължения като възложител на обекта.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установено
следното:
Безспорно е установено, че на 29.06.2018г., около
20:30 часа, в гр. Р., на път II-57, км.25+10°, при дневна светлина,
ясно време и мокра пътна настилка, на места с образувани локви вода, ищцата М.Н.А.
е пътувала на предната дясна седалка на л.а. „Ауди А6“ с per.
№ 100 М 059, с рама № ***, управляван от водача А.Г.М..
Не се спори, че за л.а. „Ауди А6“ с per. № 100 М 059, с рама № ***, управляван от водача А.Г.М.,
е налице сключена застрахователна полица № ВG/22/118001891152 със срок на валидност от
29.06.2018г. до 29.06.2019г. при З.”АД.
Ищцата е отправила до ответното дружество писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
17.07.2018г., получена на 18.07.2018г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS
6000 0191AY 6), по която е образувана Щета №0000-1000-03-18-7541 от
18.07.2018г.
От заключението на автотехническата
експертиза се установява следното:
Механизма на настъпване на процесното ПТП се състои в
следното:
На 29.06.2018 г. около 20,30 ч на път II - 57, в
участъка от пътя км 25+100 в посока от изток на запад /посока С.З. се е движил
лек автомобил Ауди А6 с рег.№ *** и с водач А.Г.М. и с пътничка стояща на
предна дясна седалка М.Н.А.. При достигане процесния
участък където по пътя са се извършвали ремонтно-възстановителни работи попада
в дупка на пътното платно със сръвнително големи
размери и дълбочина. Същата е била сигнализи-ранана с
поставяне на пътни знаци Г 10 и Б 5 непосредствено преди нея указващи на водача
да премине в лявата /насрещна за него/ лента за движение и да се пропуснат
насрещно движещите се ППС. Въпреки поставените пътни знаци водачът е продължил
движението си в своята лента за движение и е възникнало процесното ПТП при
което в резултат на рязката промяна на скоростта на автомобила от попадането в
дупката е пострадала пътничката М.Н.А. получила средна телесна повреда.
Местоположението на участвалия в ПТП л.а. Ауди А6 с
рег.№ *** , преди настъпването му е било в северната лента за движение на път
II -57 /посока С.З./, в участъка от пътя км 25+100 върху мостово съоръжение на
което се е извършвал ремонт, като този участък е бил сигнализиран по отношение
на водача на Аудито с пътни знаци Г 10 и Б5. Инцидента настъпва на моста на река
„Блатница" в рамките на населено място - гр.Р..
Съществувала е техническа възможност за водача на лек
автомобил Ауди да избегне настъпването на ПТП като същия е бил длъжен да се
съобрази с поставения пътен знак Г 10 и продължи пътя си заобикаляйки знака
преминавайки в насрещната за него лента, вместо да продължи движението си в
права посока или да спре пред поставените пътни знаци при наличие на насрещно
движещо се ППС.
Причини от технически характер за настъпване на
процесното ПТП няма. Настъпилото ПТП е свързано с причини от субективен
характер и те биха могли да бъдат:отвличане вниманието на водача непосредствено
преди процесната дупка движение с несъобразена с пътно-метереологичните условия скорост в този участък от
пътя.
Всеки една от тези две причини би довела до неспазване
на изискванията на поставените непосредствено пред дупката пътни знаци Г 10 и
Б5 от ЗДвП и продължаване движението на автомобила направо без да се заобиколят от ляво, както и невъзможността автомобила да
спре преди тях.
Мястото на местопроизшествието е било обезопасено/сиг-нализирано с поставени преместваеми
пътни знаци Г 10 и Б5 поставени съответно на 12,5 и 4,6 м преди дупката.
Водачът на лекия автомобил има техническа възможност да забележи поставените
пътни знаци непосредствено преди дупката в рамките на около 150 метра пред него
при движение на дълги светлини и на около 62 метра средно на къси светлини.
Водачът е имал време от възприемане на опасността
/пътните знаци/ да спре пред тях независимо на какви светлини се е движил.
Ищцата се е возила на предна дясна седалка, тя е била
с поставен инерционен триточков обезопасителен колан
и с наличие на изправна въздушна възглавница пред нея която в резултат на удара
е сработила и предотвратила по-тежки последствия за същата.
Ударът е настъпил при следния механизъм : Лек
автомобил Ауди навлиза в дупката като се удря с предните си челни състави в
насрещния и бряг и спира движението си. В резултат на удара тялото на ищцата се
е устремило в първия момент напред ,но е било спряно от предпазния колон и след това се върнало назад в резултат на
сработилата въздушна възглавница пред нея.
Тялото на ищцата се е ударило най-вероятно в
облегалката на седалката и по-точно в подглавника и
за да получи описаните увреждания при придвижването на тялото/главата напред от
инерционните сили и веднага назад от задействалата се въздушна възглавница пред
ищцата.
Няма доказателства в материалите приложени към
Търговско дело №373/2018 за неправилно поставен колан. От техническа гледна
точка предпазния колан не позволява торса на тялото да се придвижи напред, но
той не ограничава движенията на главата и шията на ищцата и те имат достатъчна
степен на свобода на движението си във всички посоки в равнина сравнително
успоредна на пода на автомобила. В тази връзка експертизата посочва, че обезопасителния три точков инерционен колан е бил поставен
правилно от ищцата, а получените травми са от въздействието на инерционните
сили действащи на главата на пострадалата в резултат степените на свобода които
има породени от рязката промяна на скоростта на движение на автомобила до 0
км/ч за относително късото време от попадането в дупката до окончателното му
спиране в нея. Задействането на въздушната възглавница пред ищцата се поражда
при поставен обезопасителен колан от същата и при
скорост на автомобила при челния удар в брега на дупката над 35 км/ч. В тази
връзка експертизата вещото лице посочва, че предпазния колан е обезопасил
ищцата от по-тежки травми, като е предотвратил придвижването на тялото напред и
евентуалния му удар в тъпите меки части на арматурното табло, съпроводено с
удар на главата в челното обзорно стъкло на автомобила.
От
представените медицински документи, както и от заключението на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че при ПТП на 29.06.2018г.
ищцата М.Н.А. е получила следните травматични увреждания: контузия на главата и
шията, лекостепенно мозъчно сътресение, счупване на
зъба на втори шиен прешлен. Сочи се, че основната травма - счупването на втори
шиен прешлен, е причинило трайна затруднение на движенията на врата за 6
месеца. Вещото лице е категорично, че горепосочените травматични увреждания са
в пряка и неизменна причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Според
експерта оздравителният период на основната травма при консервативно лечение с имобилизационна яка (за 6 месеца) и последваща
рехабилитация е минимум 8 месеца. В СМЕ се сочи, че няма настъпили усложнения
вследствие на полученото от ищцата счупване на зъба на втори шиен прешлен.
Вещото лице заяви, че счупването на зъба на втори шиен прешлен се характеризира
с остра болка през първия месец, като през следващите месеци тя отслабва, но
съществува през целия период на имобилизация и през последващия период на рехабилитация.
От
изготвената по делото съдебно-психологична експертиза се установява, че
претърпяното от ищцата ПТП на 29.06.2018г. е довело до възникването на остра
стресова реакция, която нарушила психичното й равновесие. Вещото лице сочи, че
острата стресова реакция отзвучала, но била последвана от разстройство в
адаптацията с елементи на посттравматично стресово разстройство, като това
довело до нарушаване на психичния баланс и качеството на живот на пострадалата.
Експертът заявява, че към момента на освидетелстването негативните психични
изживявания до голяма степен са загубили своята сила, без напълно да са
отзвучали.
От
показанията на свидетеля А.Г.М. (водача на л.а. „Ауди А6“ с per. № 100 М 059, с рама № ***) стана ясно,
че на 29.06.2018г. той и ищцата претърпяли ПТП.
Пътували от гр. Р. за гр. С.З.. Валял много силен дъжд. Точно когато станал
инцидентът вече се окапвало, но пътят бил мокър. Не се виждало добре, било на
смрачаване, но не било напълно тъмно. Самата дупка била пълна с вода и
изравнена с водата по асфалта. До самата дупка нямало видими за водача пътен
знак или лента. Отстрани на дупката имало бализи,
които сочели самата дупка. Встрани от дупката имало знак, който сочел да се
кара вляво, като според свидетеля самият знак бил извъртян, не си бил на
мястото. Бализите сочели самата дупка. След като
паднали в дупката колата се ударила челно. Не потънала веднага, а започнала да
се накланя заради водата и започнала да се пълни. Свидетелят твърди, че ищцата
била близо до гърдите във вода. Сочи, че в първия момент пострадалата
помислила, че ще се удавят, защото колата продължила да се накланя настрани. От
пътя не се виждало нищо. Св. М. твърди, че откопчал колана си, но ищцата в
началото не реагирала. След като видял, че реагира, стъпил на седалката,
откопчал колана й и я издърпал назад с главата към него. Свидетелят посочи, че
колата зад тях била такси и в нея имало три млади момчета, които веднага влезли
в дупката, във водата, а свидетелят издърпал пострадалата и я подал на
пътниците от таксито. Те я издърпали нагоре. Ищцата се изправила, но не можела
да стои права и я сложили на земята да легне. Позвънили на линейка. Тя дошла
след около 20 минути. Ищцата отишла в болницата. Свидетелят заяви, че полицаите
го тествали за алкохол и след това и той отишъл в болницата. Според свидетеля
докато била в болницата пострадалата искала само майка си, била на легло с яка
на врата. Твърди, че престояла в болницата около 15 дни. Заяви, че ищцата
носила яка 8 месеца след изписването. Св. М. сподели, че в началото не можел да
вижда ищцата М.А.. Тя не искала да вижда никого. Не искала никой да ходи при
нея. След това вече като ходили при нея, тя не можела да става. Ставала само
когато майка й й помагала. Болял я вратът и казвала,
че й изтръпвала дясната ръка. Свидетелят твърди, че ищцата постоянно говорила
за нахлуването на вода в автомобила. Вечер не пътувала и по принцип не искала
да пътува в кола, да се вози. Казвала, че я е страх. Казвала също, че като
седяла на стол я болели вратът и гърбът. Относно механизма на инцидента
свидетелят заяви, че срещу него имало автомобил, но бил на завой и този
автомобил точно се подавал от завоя. Посочи, че мястото не е изкачване, но
точно там свършвал мостът. Пътят бил равен, но точно там бил с лек наклон, все
едно слизаш. Твърди, че дупката била след слизането, след моста. Валяло и пътя
бил наводнен, дупката била пълна с вода, като в лявото платно - това за
насрещно движение, също имало вода. Св. М. заяви, че като пропаднали ударът бил
от страна на ищцата. Тя била до гърдите във вода. Заяви, че пред самата дупка
нямало означения, препятствия или пътни знаци. Според свидетеля отстрани, на
осевата линия, имало три знака. Вляво от свидетеля имало три бализа, които указвали накъде да се кара. Св. М. твърди, че
пътната лента пред него не била преградена, нямало ограда или сигнал. Сочи, че
когато полицейските служители дошли, преместили и сложили по средата знака,
който бил вляво, не срещу свидетеля, а извъртян настрани, така че не можел да
се забележи от водачите. Свидетелят заяви, че не бил сигурен дали имало
ограничение на скоростта в този участък, като посочи, че не бил карал бързо.
Твърди, че не знаел за дупката, тъй като не бил пътувал по този път от 5
месеца. Дупката била на пътя, точно след моста. Полицаите казали, че се
извършвали ремонтни работи за подсилване на моста. Самата дупка си стояла отворена.
Свидетелят заяви, че колата се ударила като в стена. Дупката била голяма
колкото колата. Сподели, че се държал за волана, докато ищцата не очаквала да
се ударят в нещо и може би уврежданията й били причинени и от самия колан, тя
увиснала на колана. Цялата й страница била ожулена от колана.
От
показанията на свидетелката Светла Иванова А. (майка на ищцата) се установи, че
дъщеря й претърпяла ПТП на 29.06.2018г. Свидетелката заяви, че се прибрала
вкъщи, но ищцата я нямало. Чули се по телефона, след като приятелка на ищцата
се обадила на свидетелката и казала, че била претърпяла нещо, но била добре.
След като чула гласа на дъщеря си свидетелката се успокоила и си помислила, че
щом говори, значи е добре. Но после се оказало, че линейка отишла от гр. С.З.
да я вземе от гр. Р. и да я транспортира до гр. С.З.. Св. Светла А. отишла в
Спешното отделение в гр. С.З. и медицинският екип докарал пострадалата на
носилка. Започнали да правят снимки и процедури. Свидетелката видяла, че няма
кръв по ищцата и мислела, че няма да е толкова сериозно, но като направили
снимки се оказало, че ситуацията била по-сериозна. Майката на ищцата твърди, че
ищцата видимо само от колана била в синини. Сочи, че дъщеря й останала в
болницата 7 дни. Твърди, че била при нея. Пострадалата не искала да стои сама и
свидетелката трябвало да си вземе болнични и неплатен отпуск да стои при нея в
болницата. Ищцата я било страх да остава сама, боляло я, питала „Какво ще
правя?“. Според свидетелката през първите дни болките били навсякъде. Ищцата
била натъртена, вратът й бил обездвижен, като сложили яка и не трябвало да го
мърда. Св. Светла А. заяви, че дъщеря й носила яката 8 месеца. През лятото на
2019г. се наложило да купуват втора яка, защото от самото изпотяване първата се
износила. Свидетелката твърди, че на пострадалата й било трудно с къпането.
Сега още имала оплаквания - като стои права продължително време или седнала,
казвала, че има изтръпвалия и че нещо й опъва отзад в гърба. Майката на ищцата сочи,
че последната сега работи, но след инцидента си напуснала работата, защото не
можела да върши това, което работела. Сега започнала нова работа в офис и
седяла на стол.
От
показанията на свидетеля В.Б.Г. (отговорник на строителния обект от страна на
изпълнителя) се установи, че преди моста на 300м. е била поставена стерлка, която известява водачите, че „пътя е в ремонт“ и
следва да преминат в другата пътна лента, имало поставени и бализи,
които представляват висок знак, който показва стесняване на пътя от дясно на
ляво и указват преминаването на автомобилите в лявата лента. Знака бил поставен
точно в дясно на ремонтираното платно, а бализите
през метър и половина върху оста на пътя. Балезите не
преграждат пътя направо и напречно, а го преграждат в самото платно. Знака за
преминаване в съседната пътна лента е било поставено на преди самата дупка,
същото се мести от работниците и не е тежко.
От
показанията на свидетеля Р.В.А. (инспектор „Пътен контрол“ при РУ на МВР - Р.,
посетил произшествието) се установи, че същият е посетил местопроизшествието на
29.06.2018г. при по повод на изпълняване на служебните си задължения, като е
заварил автомобила, в който е пътувала ищцата в изкопа. Според свидетеля преди
изкопа по средата на пътната лента е имало поставен знак, не е имало поставени
магарета и балези.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.
В случая,
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 29.06.2018 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение
да обезщети увредените при използуването на
застрахования автомобил трети лица, се установява от представената по делото
застрахователна полица №
ВG/22/118001891152, валидна от 29.06.2018г. до 29.06.2019г. към З.”АД.
Съдът
намира,че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ,
която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура
по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен
срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване
на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите. Съгласно изискванията на чл.432, вр.
с чл.380 КЗ ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на 17.07.2018г.,
получена от ответното дружество на 18.07.2018г., по която до настоящия момент няма писмен отговор. Поради това съдът
намира, че предявения иск е допустим.
Следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, противоправност,
вина, причинна връзка и вреди/, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
При
прекратяване на наказателното производство, доколкото няма постановена присъда,
която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. От заключението на автотехническата експертиза е видно, че за водача на л. а.
Ауди е съществувала техническа възможност да избегне настъпването на ПТП - то
като същия е бил длъжен да се съобрази с поставения пътен знак Г 10 и продължи
пътя си заобикаляйки знака преминавайки в насрещната за него лента, вместо да
продължи движението си в права посока или да спре пред поставените пътни знаци
при наличие на насрещно движещо се ППС. По този начин е настъпило процесното
ПТП, от което са настъпили вредоносните последици. Поради това съдът намира, че
допуснатите нарушения на чл. 20, ал.2 ЗДвП
от водача на л. а. Ауди, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат за ищцата и следва да се направи извод, че презумцията
на чл. 45, ал.2 ЗЗД
не е оборена.
Поради това
съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички
признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде
ангажирана, като предявения иск за неимуществени вреди се явява доказан по
основание.
Относно
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът
като взе предвид полученото увреждане на здравето, изразяващо се в телесни
травми; причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по
време на инцидента, както и след това; съобразявайки възрастта на пострадалата;
продължителността и степента на претърпените болки и страдания, причинените
неудобства, свързани с ежедневното обслужване; нарушен житейски ритъм,
невъзможност да бъде полаган труд, продължаващия страх и при съобразяване с
конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение намира за справедливо претърпяните болки
и страдания да се остойностят в размер на 20 000
лв.
От страна на
ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата М.Н.А., тъй като е била без поставен предпазен колан.
В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
В настоящия
случай видно от съдебната авто – техническа експертиза,
ищцата е била с поставен предпазен колан, който е обезопасил ищцата от по-тежки
травми, като е предотвратил придвижването на тялото напред и евентуалния му
удар в тъпите меки части на арматурното табло, съпроводено с удар на главата в
челното обзорно стъкло на автомобила. Вещото лице е посочило, че предпазният колан
не позволява торса на тялото да се придвижи напред, но той не ограничава
движенията на главата и шията на ищцата и те имат достатъчна степен на свобода
на движението си във всички посоки в равнина сравнително успоредна на пода на
автомобила. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че възражението на
ответника за съпричиняване е неоснователно.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При сега
действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При
това разпоредбата на чл. 498 от
действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване
на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя
и едва, ако същият не е платил в срока по чл. 496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ
срещу застрахователя. Подобно задължение за увреденото лице липсваше в КЗ
(отм.). В конкретния случай по делото е представено доказателство, че ищецът е
уведомил застрахователя З." АД на 18.07.2018г.
за настъпване на застрахователното
събитие, поради което при липса на други данни и оспорване на това
обстоятелство от насрещната страна следва да бъде прието, че именно това е
датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията на ищеца и от
тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т.
2, вр. с ал. 3 от КЗ.
Предвид на това лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди се
дължи от 18.07.2018г.
до датата на окончателното плащане.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че “З." АД следва да заплати на М.Н.А., сумата от 20
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
контузия на главата и шията; лекостепенно мозъчно
сътресение и счупване на зъба на втори шиен прешлен, както и преживени душевни
болки и страдания, в резултат на претърпяното от нея ПТП на 29.06.2018г., ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 18.07.2018г. -датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до
окончателното изплащане на сумата по служебна банкова сметка по чл.39 от Закона
за адвокатурата в „Р." ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв.
Ж.С.З., като отхвърля предявения иск за сумата над 20 000 лв. до
26 000 лв. като неоснователен.
По
отговорността за разноски:
Ответното
дружество претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1 310 лв., но
по делото не са представени доказателства за действително му заплащане. Поради
това съдът намира, че не следва да присъжда поисканото адвокатско
възнаграждение в размер на 1 310 лв. на “З." АД.
С оглед
изхода на делото “З." АД следва да заплати на М.Н.А. направените по делото разноски в размер на 2 000
лв. съразмерно с уважената част от иска по служебна банкова сметка по чл.39
от Закона за адвокатурата в „Р." ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З..
Ищцата М.Н.А.
следва да заплати на “З." АД
направените по делото разноски в размер на 226, 61 лв. съразмерно с
отхвърлената част от иска по банкова сметка на “З." АД IBAN: *** BIC: *** – “Ю.” АД.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З." АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к *** да заплати на
М.Н.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б., общ. С.З., ул. ***, сумата
от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в контузия на главата и шията; лекостепенно
мозъчно сътресение и счупване на зъба на втори шиен прешлен, както и преживени
душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от нея ПТП на
29.06.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
18.07.2018г. -датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице до окончателното изплащане на сумата по служебна банкова сметка
по чл.39 от Закона за адвокатурата в „Р." ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З., като отхвърля предявения иск за сумата над
20 000 лв. до 26 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА “З.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н *** да заплати
на М.
Ничков а А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б.,
общ. С.З., ул. *** направените по делото
разноски в размер на 2 000 лв. съразмерно с уважената част от иска по служебна
банкова сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата в „Р." ЕАД, с IBAN: ***,
с титуляр адв. Ж.С.З..
ОСЪЖДА М. Ничков а А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б.,
общ. С.З., ул. *** да заплати на “З." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н *** направените по делото разноски в размер на 226, 61
лв. съразмерно с отхвърлената част от иска по банкова сметка на “З." АД IBAN: *** BIC: *** – “Ю.” АД.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач Агенция "П.", с адрес за призоваване - гр. С.,
бул.*** на страната на ответника “З." АД.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред П.
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: