№ 6918
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110145090 по описа за 2022 година
Ищецът ЗЕАД „Б. В. И.“ ЕАД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка „Каско на
МПС“ заплатил застрахователно обезщетение за щети на застрахованото МПС марка
„Тойта“ с рег. № ...., резултат от ПТП, настъпило на 12.09.2021 г., в размер на 305.42 лв.
Щетата, изразяваща се в увредена предна дясна гума, била получена при ПТП, поради
попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на .....,
след ул. „Катина“ в гр. София, кв. Драгалевци. Тъй като на Столична община е възложено
поддържането на общинските пътища, ищецът поканил общината да му възстанови
платеното обезщетение, което ответникът не сторил. Ищецът моли да се осъди ответникът
да му плати сумата от 305.42 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска по
основание и размер. Твърди, че не е налице основание за плащане на обезщетението поради
липса на предпоставките за това. Оспорва механизма на ПТП, включително поради липса на
съставен протокол, и щетите. Поддържа, че заплатеното застрахователно обезщетение е
завишено по размер. Въвежда твърдение за съпричиняване поради нарушаване на чл. 20,
ал.2 ЗДвП. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството е иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Касае
се до предвидено от закона регресно право на застрахователя спрямо причинителя на
вредата да получи от него това, което е платил на застрахованото лице. За да реализира това
1
си право застрахователят, законът е предвидил встъпването, т.е. суброгирането на
застрахователя в правата на застрахования. Предпоставките на тази законова суброгация са:
наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие
към датата на настъпване на вредите, настъпване на застрахователно събитие и възникване
на право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане,
извършено плащане от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител,
така и правата по чл.49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия. Отговорността в случая е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от
обективното качество на вещта. В този смисъл ищецът следва да докаже и деликтната
отговорност на ответника - виновно противоправно поведение на служители на ответника,
или на лица, на които е възложил извършването на определена работа, причинени при или
по повод изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера на трето лице,
наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди.
За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на конкретните служители,
виновното поведение на които е станало причина за противоправния резултат, а вредите се
считат за причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на
действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена
съответната работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за
увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от
закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа - в този
смисъл Постановление 9/1966 г. на ВС.
От представената по делото двустранно подписана полица се установява валидно
възникнало с ищеца правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ с
обект МПС Тойта с рег. № ..... Обемът на застрахователно покритие е уговорен по Клауза
Пълно каско, която съгласно Общите условия включва като покрит риск и щети от
пътнотранспортно произшествие. Ето защо съдът приема, че с ищеца е възникнало
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ по отношение на
увреденото МПС.
Установява се и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е увреден
автомобилът, предмет на застраховката – на 12.09.2021 г. при движение в гр. София, кв.
Драгалевци, ....., след ул. „Къпина“ МПС попаднало в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, при което се спукала предна дясна гума. Горното безспорно се
изяснява от събраните по делото писмени доказателства, заключението на САТЕ и гласните
такива. В уведомлението за щета е посочено, че ПТП е настъпило при попадане на предна
дясна гума в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на ул. П.Пипков след
ул. Къпина. По делото е представена товарителница за репатриране на автомобила на тази
дата по искане на В. Г., водач на автомобила. Последният е разпитан като свидетел по
делото и от показанията му се изяснява, че се движел с автомобила по улицата посочена в
2
декларацията и автомобилът попаднал в голяма дупка на пътното платно, която не била
обозначена. Не можал да избегне дупката подари спрели по улицата автомобили и насрещно
движение. След около 150 метра сигнализацията на автомобила показала спукана гума и
свидетелят установил, че предна дяна гума е срязана. Повикал пътна помощ и автомобилът
бил репатриран до сервиз за вулканизация, след което свидетелят се прибрал. Представена е
по делото фактура за смяна на гумата. В заключението на вещото лице по САТЕ е възприет
този механизъм, при който е възможно да се получат уврежданията на автомобила, т.е.
описаните щети са в причинно-следствена връзка с ПТП.
Водачът на увредения автомобил подал уведомление до застрахователя за настъпилото
събитие, въз основа на което е образувана преписка по щета 470420212147683.
С настъпването на застрахователното събитие, което е в рамките на покритите рискове, за
застрахователя е възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в полза
на застрахования в размер на претърпяната вреда. Установява се от представените от ищеца
платежно нареждане и опис, че той като застраховател е заплатил застрахователно
обезщетение – в размер на 305.42 лв. на увреденото лице. Не са били налице условията за
възникване правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение, визирани в чл.408
КЗ, във връзка с несъставяне и непредставяне на протокол за ПТП, тъй като то се поражда
само когато конкретното поведение на застрахования е причинило или допринесло за
настъпване на вредите, какъвто настоящият случай не е.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на действие на сключената
при ищеца имуществена застраховка е реализиран покрит застрахователен риск, в причинна
връзка с който по автомобила са нанесени щети, репарирани от ищеца с изплащане на
застрахователно обезщетение. С плащането ищецът е встъпил в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата.
В случая ПТП е настъпило на участък от пътя, който попада на територията на Столична
община. Следователно, задължението по поддържане на пътя, където е настъпило ПТП, се
носи от ответника. В т§1, т.14 от ДВ на Закона за пътищата е дефинирано "Поддържането на
пътищата" като дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от
преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност
на пътищата. Аналогична е и разпоредбата на чл. 3 от Закона за движение по пътищата,
която предвижда, че лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението
по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Това задължение е
конкретизирано в разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП, според която лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В §1, т. 37 от 37 от
допълнителните разпоредби към Закона за движение по пътищата, е посочено, че
«Препятствие на пътя» е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В този смисъл намираща се на пътното платно неравност - дупка представлява препятствие
3
по смисъла на закона. При така изложената правна уредба се налага изводът, че за
поддържането на пътя, където в случая е настъпило увреждането, е отговорен ответникът,
който е следвало да осигури безопасността на движението по пътното платно. Наличието на
неравности по пътя води до извода за неизпълнение от страна на ответника на вменените
му от закона задължения, а именно осъществяването на правно регламентирана дейност чрез
негови или наети от него работници и служители по поддържане в изправност на пътното
платно и отстраняване на съществуващите опасности, в причинна връзка с което са
настъпили вреди. Осъществен е съставът на безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, искът е доказан по основание, тъй като са налице предпоставките
за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата на пострадалия срещу
причинителя на щетата. Размерът на обхвата на това субргационно право е равен на по-
малкото от дължимото и платеното.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил изчислена на база средни пазарни цени е 422.74 лв.
Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която от своя страна не
може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази
стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване
на събитието, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото
имущество с еквивалентно по вид и качество. Доколкото платената от ищеца сума е по-
малка от установената от вещото лице стойност на вредите, с нея се съизмерява регресното
право на ищеца.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача –
участник в процесното ПТП, съдът намира за неоснователно. Принос от страна на увредения
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той самият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така че
увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. В
случая, ответникът, който носи тежестта на доказване, не е ангажирал доказателства в
подкрепа на твърденията си за извършено от страна на водача нарушение на установените в
ЗДвП правила за безопасно движение, включително няма данни последният в нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП да е шофирал с несъобразена със състоянието и особеностите на пътя
скорост, при която да е могъл да избегне дупката. Точно обратното, установи се, че пътните
условия не са позволявали заобикалянето й. По тези съображения следва да се приеме, че не
е налице твърдяното съпричиняване на вредите, поради което липсва основание за
намаляване на дължимото от ответника обезщетение.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен и
следва да се уважи за пълния претендиран размер, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, разноски се дължат на ищеца в
цялост - за държавна такса 50 лв., депозит в.л. 300 лв., депозит свидетел 25 лв. и адвокатско
4
възнаграждение 360 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес гр. София, ...., представлявана от кмета на общината,
ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „Б. В. И. Груп“ ЕАД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр.
София, ...., на основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, сумата от 305.42 лв.,
представляваща регресно вземане за платено обезщетение за имуществени вреди по
застраховка Каско, причинени при ПТП настъпило на 12.09.2021 г. в гр. София, ведно със
законната лихва от 19.08.2022 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал.1
ГПК сумата от 735.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5