РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Плевен, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четвърти януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
при участието на секретаря Д. Н. Б.
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Търговско дело № 20224400900023 по описа за 2022 година
Производство по Глава ХХХІІ от ГПК – Търговски спорове –
чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е образувано на основание искова молба, регистрирана с
Вх.рег.№935/31.01.2022г, чрез която по реда на чл.422 във вр.чл. 415, ал.3 във вр. ал.1,т.1 от
ГПК, са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с обща
цена 32251.32 евро (с левова равностойност 63078.09лв.), родово подсъдни на окръжен съд
като първа инстанция), предявени от ищеца „ОТП Лизинг“-ЕООД ( с предишно
наименование „СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ“-ЕООД), ЕИК-*** , със седалище и адрес на
управление в гр.С. -1303, Район „В.“, бул.“А.С.“ ***, представлявано от управителя М.Р.К.,
чрез пълномощника адв. Л. С. П. от САК, упълномощен от АД“В.Б.“, БУЛСТАТ:***, със
седалище в гр.С. , адрес за съобщения и призовки: гр.С.-1309, бул.“Т.А.“ ***, солидарно
срещу ответниците: “ПРО ТРАНС 2008“ –ООД, ЕИК-***, със седалище и адрес на
управление в гр.Плевен, ул.“Р.“***, ЕТ“П.Т.-К. С.“, ЕИК-*** ,със седалище и адрес на
управление в гр.Плевен, ул.“Р.“*** и Н. К. П., ЕГН-********** с адрес в гр.Плевен,
ул.“Р.“***, за установяване на вземане, за което по ч.гр.д.№6431/2021г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е издадена Заповед №3757/13.10.2021г.за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК- запис на заповед, срещу която е
подадено възражение.
В исковата молба се твърди следното:
1
На 09.07.2018г. "ПРО ТРАНС 2008" ООД, ЕИК *** е издало в полза на
„ОТП Лизинг“ ЕООД /тогава „Сожелиз-България“ ЕООД/, ЕИК: ***, запис на заповед, с
който безусловно и неотменимо се е задължило при предявяването му, в срок до 66 месеца
от датата на издаване, да плати на или на заповед на „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата от 123
227,20 EUR /Доказателство № 1/. Записът на заповед е авалиран от „ЕТ П.Т.-К. С.“, ЕИК:
***, и от Н. К. П., ЕГН: **********, при посочените по-горе условия.
С Нотариална покана с per. № 6197, том II, акт № 23/25.08.2021г. на
нотариус С.П.П., с район на действие PC - гр. Плевен, per. *** на НК, „ОТП Лизинг“-ЕООД
е предявило за плащане на "ПРО ТРАНС 2008" ООД, ЕИК ***, Запис на заповед от
09.07.2018г. Поканата е връчена лично на длъжника на 27.08.2021г. и с нея последният е
приканен незабавно след получаването й да заплати дължимата по горецитирания запис на
заповед сума/Доказателство № 2/.
С Нотариална покана с per. № 6199, том II, акт № 25. на нотариус
С.П.П, с район на действие PC - гр. Плевен, per. *** на НК, „ОТП Лизинг“ ЕООД е
предявило за плащане на „ЕТ П.Т.-К. С.“, ЕИК: *** Запис на заповед от 09.07.2018г.
Поканата е връчена на длъжника по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК на 25.09.2021г. и с нея
последният е приканен незабавно след получаването й да заплати дължимата по
горецитирания запис на заповед сума /Доказателство № 3/.
С Нотариална покана с per. № 6198, том II, акт № 24. на нотариус
С.П.П, с район на действие PC - гр. Плевен, per. *** на НК, „ОТП Лизинг“ ЕООД е
предявило за плащане на Н. К. П., ЕГН: **********, Запис на заповед от 09.07.2018г.
Поканата е връчена лично на длъжника на 27.08.2021г. и с нея последният е приканен
незабавно след получаването й да заплати дължимата по горецитирания запис на заповед
сума/Доказателство № 3/.
С оглед неизпълнението на паричните задължения, на 11.10.2021г.
„ОТП Лизинг“ -ЕООД е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК /Доказателство № 4/. С подаденото заявление „ОТП Лизинг“ ЕООД е предявило
претенциите за сумата в общ размер от 40 815,96 евро /четиридесет хиляди осемстотин и
петнадесет евро и деветдесет и шест евроцента/, от които сумата от 8 564,64 евро /осем
хиляди петстотин шестдесет и четири евро и шестдесет и четири евроцента/,представляваща
част от вземане по Запис на заповед от 12.09.2019г., и сумата от 32251,32 евро /тридесет и
две хиляди двеста петдесет и едно евро и тридесет и два евроцента/, представляваща част от
вземането по процесния Запис на заповед от 09.07.2018г., издаден от "ПРО ТРАНС 2008"
ООД, ЕИК *** и авалиран от „ЕТ П.Т.-К. С.“, ЕИК: *** и Н. К. П., ЕГН: **********. Въз
основа на това заявление е образувано ч.гр.д. № 6431/2021г. по описа на PC - Плевен, III
граждански състав, имащо за предмет претендираната сума по Запис на заповед от
09.07.2018г., а за претендираната сума по Запис на заповед от 12.09.2019г. е било отделено и
образувано ново ч.гр.д. № 6478/ 2021г. по описа на PC - Плевен, VIII граждансьси състав.
По ч.гр.д. № 6431/ 2021г. по описа на PC - Плевен, III граждански
състав са издадени Заповед за изпълнение № 3757 от 13.10.2021г. за изпълнение на парично
2
15.10.2021г. /Доказателства № 6 и 7/, с който Районен съд - Плевен осъди "ПРО ТРАНС
2008" ООД, ЕИК ***, „ЕТ П.Т.-К. С.“, ЕИК: *** и Н. К. П., ЕГН: ********** да заплатят
солидарно на „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата от 32 251,32 евро, ведно със законната лихва,
считано от 11.10.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 1261,56 лв.,представляваща
платената държавна такса и сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
По ч.гр.д. № 6478/ 2021г. по описа на PC - Плевен, VIII граждански
състав са издадени Заповед № 3762 от 14.10.2021г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 2144 от 14.10.2021г., с
който Районен съд - Плевен е осъдил "ПРО ТРАНС 2008" ООД, ЕРПС *** и К. С. П., ЕГН:
********** да заплатят солидарно на „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата от 8564,64 EUR, ведно
със законната лихва, считано от 11.10.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 335,02
лв., представляваща платената държавна такса и сумата от 480 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Въз основа на Изпълнителния лист № 2151 от 14.10.2021г. „ОТП
Лизинг“ ЕООД е подало молба за образуване на изпълнително дело срещу "ПРО ТРАНС
2008" ООД, ЕИК ***, „ЕТ П.Т.-К. С.“, ЕРПС: *** и Н. К. П., ЕГН: **********
/Доказателство № 8/, въз основа на която е образувано изпълнително дело № 738/2021г. по
описа на ЧСИ Ц.Н.Н., per. № *** в КЧСИ, район на действие: Окръжен съд - Плевен.
След надлежното уведомяване за издадената заповед за изпълнение
ответниците са подали възражения на основание чл. 414 от ГПК, вследствие на което с
Определение № 3701 от 02.12.2021Г. по ч. гр. д. №6431/ 2021г. по описа на PC - Плевен, III
граждански състав, съдът е дал указание за предявяване срещу ответниците на положителен
установителен иск по чл. 422 от ГПК и е постановил спирането на изпълнението по
образуваното изпълнително дело № 73 8/2021г. по описа на ЧСИ Ц.Н.Н., per. № *** в
КЧСИ, район на действие: Окръжен съд – Плевен./Доказателство№М 9/
Петитумът на ИМ е: Предвид гореизложеното и на основание чл. 422
от ГПК, съдът да установи по отношение на ответниците "ПРО ТРАНС 2008" ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, п.к. 5800, ул. „Р.“ ***, „ЕТ П.Т.-К. С.“,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, п.к. 5800, ул. „Р.“ *** и Н. К. П.,
ЕГН: **********, гр. Плевен, п.к. 5800, ул. „Р.“ ***, че СОЛИДАРНО дължат на „ОТП
Лизинг“ ЕООД, ЕИК: ***, СУМАТА в размер на 32 251,32 EUR по Запис на заповед от
09.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и да заплатят на ищеца направените разноски в
заповедното и в настоящото производството.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена следната банкова сметка
на „ОТП Лизинг“ ЕООД, по която ответниците могат да преведат дължимата сума: IB
AN:***.
Във връзка със задължението на ищеца да посочи електронен адрес за
3
връчване при условията на чл. 38 и 38а от ГПК, е представен следния електронен адрес:***.
Уточнява се, че ищецът не желае да бъде уведомяван при условията на чл. 38 и чл. 38а от
ГПК по електронен път.
Към исковата молба са приложени следните писмени
доказателства, описани в същата (л.7и сл.): Запис на заповед от 09.07.2018г.; Нотариална
покана с per. № 6197, том II, акт № 23/25.08.2021г. на нотариус С.П.П., с район на действие
PC - гр. Плевен, per. *** на Нотариалната камара;Нотариална покана с per. № 6196, том II,
акт № 22/25.08.2021г. на нотариус С.П.П., с район на действие PC - гр. Плевен, per. *** на
Нотариалната камара;Нотариална покана с per. № 6199, том II, акт № 25. на нотариус С.П.П,
с район на действие PC - гр. Плевен, per. *** на Нотариалната камара;Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 11.10.2021г.;Заповед за изпълнение № 3757
от 13.10.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д. № 6431/ 2021г.по описа на PC - Плевен, III граждански състав;Изпълнителен
лист № 2151 от 15.10,2021г. по ч.гр.д. № 6431/ 2021г. по описа на PC - Плевен, III
граждански състав;Молба за образуване на изпълнително дело срещу "ПРО ТРАНС 2008"
ООД,ЕИК ***, „ЕТ П.Т.-К. С.“, ЕИК:*** и Н. К. П., ЕГН: ********** с вх. № 7812 от
22.10.2021г.;Определение № 3701 от 02.12.2021г. по ч. гр. д. №6431/ 2021г. по описа на PC -
Плевен, III граждански състав
Направено е искане да се изиска и приложи ч.гр.д.№6431/2021г. по
описа на PC - Плевен, III граждански състав.
В срока по чл367 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба, регистриран с Вх.№2103/02.03.2022г.,подаден от общо от тримата
ответници –“ПРО ТРАНС 2008“ –ООД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в
гр.Плевен, ул.“Р.“***, ЕТ“П.Т.-К. С.“, ЕИК-*** ,със седалище и адрес на управление в
гр.Плевен, ул.“Р.“*** и Н. К. П., ЕГН-********** със седалище и адрес на управление в
гр.Плевен, ул.“Р.“***, чрез пълномощника адв. М. М. от АК-Плевен с адрес в с.гр., ул.
Димитър Константинов“№23.
В отговора на исковата молба се изразява следното становище
(л.59 и сл.):
Исковата молба е допустима,но неоснователна.
Страните по делото са в договорни отношения още от месец януари
2017 г., като от тогава до 2019 г. са имали сключени четири договора за финансов лизинг на
влекачи и полуремаркета.
На 12.09.2019 г. са сключили последният договор №41б01,по който
ищецът е „лизингодател", а дружеството - ответник-„лизингополучател" и управителят
му-„съдлъжник“ /ответниците по делото/.
Съгласно договора, лизингополучателят е трябвало да закупи със
средства на ищеца от Белгия влекач DAFXF4S0/oт Белгия/ и полуремарке
КАSSВОНRЕR/,като след изплащането им,съгласно погасителният план към
4
договора,собствеността им следваше да се прехвърли на ответниковото ООД.
Цената на влекача и ремаркето беше общо в размер на 108 250 евро без
ДДС/,като за влекача DAF XF 480-85 250 евро и за ремарке KASSBOHRER-23 000
евро/,
Срокът на лизинга е определен на 60 месеца.
Като обезпечение за изпълнение на договора е подписан и процесният
Запис на заповед.
На 17 и 18.2019 г. дружеството(първият ответник) закупило влекача и
полуремаркето.
След пристигането в България, ответникът започнал търговската си
дейност с международен транспорт.
С ищеца отношенията били добри.Ответникът поддържал
транспортните средства в отличие състояние.
До края на 2019 г. лизингополучателят изплащал редовно всички
вноски по четирите договора.
От 2020г. поради обявената пандемия, обхванала първоначално цяла
Европа, не могъл да намери шофьори и работил само управителят. Нямал възможност да
изплаща лизинговите вноски редовно,защото работа имало, но нямало шофьори да
управляват всичките превозни средства.Работата се състояла само с транспорт в Западна
Европа.Ищецът е бил уведомяван за положението ,но разбирайки тежката ситуация за
всички, не е изисквано нито връщане на МПС или прекратяване на договора,а напротив-
окуражавал ответника да търси работници и да продължава изпълнението по
договорите.През м.май и м.ноември и м.декември 2020 г. ответникът е заплатил вноските
по всички договори.
През м януари 2021 г. със съгласието на ищеца и поради липса на
кадри, ответникът – лизингополучател предприел продажбата на активите по договор
N921334/2017 г. и по договор №21336/2017 г.-влекач Скания и ремарке Кьогел.С парите от
продажбата погасил тогава задълженията си по тези договори от 2017.
През м.февруари 2021 г. управителят изкарал тежък ковид-19 и затова
изобщо не бил в състояние да работи.Затова през м.април 2021 г. предложил на ищеца да
продаде друг актив,за който вече бил намерил купувач-влекач Даф и полуремарке по
договор No32334/2018г.Имало съгласие от страна на лизингодателя, както и уговорка каква
цена трябва да им изплатя от продажбата-140 000 лв.
За бъдещите отношения между страните уговорката била влекачът по
договора от 2019 г. да остане за ответника, за да работи и продължава да изплаща
месечните вноските по единствения вече договор от 2019 г.Поискал извлечение от
счетоводството за точния размер на задълженията му.
На 21.04.21г. първият ответник получил по имейл справка за
5
актуалните задължения на фирмата към същата дата. След това управителят заминал на
курс за Англия. През м.май, след като се завърнал, на 13.05.21 г., посетил ищцовото
дружество и в изпълнение на общите уговорки, подал Заявление за предсрочно погасяване
на задълженията по договор №32334 и договор 47535.
Заявено му, че договорите са прекратени и трябва да върне
композицията.Връчили му уведомление от 21.04.21 г. за прекратяване на договорите.
Учудването му било голямо, защото уговорките им били съвсем
различни.Управителят не отговарял на обажданията му.
На 18.05.2021 г. управителят на дружеството – ответник предал на
ищеца композицията .
Това е действителната фактическа обстановка ,свързана с
взаимоотношенията на страните. Записът на заповед е изготвен като обезпечение на тези
взаимоотношения.
Твърди се ,че ответникът не е виновната и неизправна страна за
прекратяване на договорите, и по-конкретно- на процесния договор.Взаимните им уговорки
са били в коренно различна посока и съдържание. Ответникът е имал готовност да заплати
всичко, депозирал е заявление за предсрочно погасяване,приел е да заплати в пълен размер
сумата,предложена от ищеца. Никоя от страните не е искала договорите да бъдат
прекратени.
И само 10 дни след завръщането на управителя на ответника от курса
в чужбина, когато реално направил първата стьпка за изпълнение на договореностите, бил
уведомен за вече е настъпилото прекратяване на договора.
Няма никаква вина за този факт-чл.8З ал.1,от ЗЗД.
Моли да се отхвърли исковата претенция изцяло като
неоснователна.
Към отговора на ИМ, са приложени следните писмени
доказателства(61-л-93)::2 бр. договори за лизинг, споразумителен протокол; приемо-
предавателен протокол; 3 бр. фактури; погасителен план; електронна кореспонденция;
заявление за предсрочно погасяване; платежно нареждане; уведомление; приемо-
предавателен протокол; заявление за прихващане; препис от отговора за ищеца; адвокатско
пълномощно. '
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила Допълнителна искова молба,
регистрирана с Вх.№3158/01.04.2022г., подадена от ищеца „ОТП Лизинг“-ЕООД, ЕИК-
***, чрез пълномощника адв. Л. Ст.П. от САК, в която се изразява следното становище:
По възражението за наличие на каузално правоотношение на
ответника:
Не се оспорва твърдението на ответниците, че Запис на заповед от
09.07.2018г., въз основа на който е издадена Заповед за изпълнение № 3757 от 13.10.2021г.
6
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 6431/ 2021г. по описа на PC - Плевен, III граждански състав, обезпечава изпълнението на
поети от "ПРО ТРАНС 2008" ООД, ЕИК: ***, „ЕТ П.Т.-К. С.“, ЕИК: *** и Н. К. П., ЕГН:
**********, задължения по каузално правоотношение.
На първо място следва да се уточни, че между „ОТП Лизинг“ ЕООД и
ответниците са сключени два основни договора за финансов лизинг.
Между „ОТП Лизинг“ ЕООД /тогава „СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ” ЕООД/,
ЕИК:***, в качеството му на лизингодател, "ПРО ТРАНС 2008" ООД, ЕИК:***, в
качеството му на лизингополучател, и „ЕТ П.Т.-К. С.“, ЕИК: *** и Н. К. П., ЕГН:
********** в качеството им на солидарни длъжници (съдлъжници), е сключен Договор за
финансов лизинг №183209532334г./ 09.07.2018г. /Доказателство №1/, като между страните е
бил съставен погасителен план –Приложение „А“, неразделна част от договора. По силата
на договора лизингодателят е поел задължението да придобие и да представи за временно и
възмездно ползване на лизингополучателя следните лизингови вещи:
-Влекач DAF XF 480 FT SSC, Шаси №***, Двигател № ***;
-Полуремарке KAESSBOKRER MAXIMА, Шаси
№WKVDAF30300095301.
С Допълнително споразумение от 18.07.2019г. към Договор за
финансов лизинг №183209532334/09.07.2018г./Доказателство №2/, лизинговата вещ, обект
на горецитирания договор за лизинг е била променена от KAESSBOKRER MAXIMD, Шаси
№ ***, на KAESSBOKRER MAXIMА, Шаси №***.
За обезпечаване на вземанията на „ОТП Лизинг“-ЕООД по този
договор за финансов лизинг, лизингополучателят "ПРО ТРАНС 2008" ООД, ЕИК:***, е
издал процесния Запис на заповед от 09.07.2018г, който е бил авалиран от „ЕТ П.Т.-К. С.“,
ЕИК: *** и от Н. К. П., ЕГН: ********** при същите условия.
Освен това, между „ОТП Лизинг“-ЕООД в качеството му на
лизингодател, "ПРО ТРАНС 2008" ООД, ЕИК:***, в качеството му на лизингополучател и
К. С. П., ЕГН:**********, в качеството му на съдлъжник, е сключен друг договор за
финансов лизинг №193209541601/12.09.2019,по силата на който лизингодателят е поел
задължението да придобие и да представи за временно и възмездно ползване на
лизингополучателя следните лизингови вещи:-Влекач DAF XF 480, Шаси №***.;-
Полуремарке KAESSBOKRER, Шаси № ***. За обезпечаване на вземанията на „ОТП
Лизинг“-ЕООД по този договор за финансов лизинг, лизингополучателят "ПРО ТРАНС
2008" ООД, ЕИК:*** е издал Запис на заповед от 12.09.2019гу който е бил авалиран от К. С.
П., ЕГН:611`1284069 при същите условия.
Предмет на настоящето исково производство са само вземанията на
„ОТП Лизинг“-ЕООД по договор за финансов лизинг №183209532334/09.07.2018г, който се
обезпечава с процесния Запис на заповед от 09.07.2018г. Записът на заповед от 12.092019г.
обезпечаващ вземанията по другия договор за финансов лизинг
7
№193209541601/12.09.2019г. е предмет на друго заповедно производство –
ч.гр.д№6478/2021г. по описа на Районен съд-Плевен, /-ми гр. състав. В рамките на
последното е издадена друга Заповед за изпълнение №3762/14.10.2021 за парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, срещу която длъжниците „ПРО
ТРАНС 2008“-ООД,ЕИК:*** и К. С. П., ЕГН:********** са възразили, с оглед на което по
искова молба на „ОТП-Лизинг“ ЕООД по чл. 422 от ГПК е образувано друго исково
производство, а именно:гр.д. № 185/2022г. по описа на Районен съд - Плевен, 10-ти с-в.
Предвид това, всички релевирани от ответниците твърдения и възражения, както и
представените доказателства, свързани с Договор за финансов лизинг №
193209541601/12.09.2019г., не следва да се разглеждат/прилагат в настоящото исково
производство, тъй като са неотноснми.
В изпълнение на договорните си задължения по Договор за финансов
лизинг №183209532334/09.07.2018г., „ОТП Лизинг“ ЕООД е сключило Договор за доставка
№32334 от 19.07.2018г., /Доказателство № 3/ по силата на който е осигурило на
лизингополучателя уговорените лизингови активи (влекач DAF XF 480 FT SSC, Шаси №
***, Двигател № *** и полуремарке KAESSBOHRER MAXIMA, Шаси № ***) посредством
изплащане на необходимите парични средства за закупуването от самия лизингополучател
на лизинговите активи от трето лице (продавач) - НОЕТ TRUCKING RENTING N.V.,
дружество,регистрирано в Белгия, с регистрация по ДДС № ***., с което
лизингополучателят е бил в договорни отношения към момента на сключването на договора
за доставка. Активите са били предварително избрани въз основа на получени от НОЕТ
TRUCKING RENTING N.V. Оферта № В-10730-F/10.04.2018r. и Оферта № В-8121
17.04.2018г./Доказателства №4 и 5/ По силата на посочения договор „ОТП Лизинг“ ЕООД е
закупило от „ПРО ТРАНС 2008“ ООД лизинговите активи срещу покупно-продажна цена в
размер на 128 736 евро, с цел да предостави за ползване по силата на договор за обратен
финансов лизинг на „ПРО ТРАНС 2018“ ООД.
С Приемо-предавателен протокол от 26.07.2018г. /Доказателство № 6/
е удостоверено предаването на тези активи на лизингополучателя и приемането им без
възражения от страна на последния.
Така при условията на договора за лизинг, лизингополучателят „ПРО
ТРАНС-2008" ООД ЕИК: *** е получил за временно ползване (до изтичане срока на
договора) лизинговите вещи срещу задължението да заплати лизинговата цена на 60месечни
вноски съгласно погасителен план - Приложение А към договора за лизинг и всички други
задължения, произтичащи от или свързани с Договора за лизинг.Съгласно Част II т. 21.1 от
Договора за лизинг, като обезпечение за вземанията на лизингодателя по договора за лизинг,
лизингополучателят издава в полза на лизингодатела запис на заповед. В съответствие с
тази клауза лизингополучателят е издал процесния Запис на заповед от 09.07.2018г.
Съгласно Договора за лизинг лицата,подписали го като съдлъжници, са се задължили
солидарно с лизингополучателя за изпълнението на всяко едно от задълженията на
последния по договора.“ЕТ П.Т.-К. С.“. ЕИК: *** и Н. К. П.,ЕГН; ********** са авалирали
8
записа на заповед при същите условия.
След като първоначално "ПРО ТРАНС 2008" ООД е изпълнявал точно
задълженията си по договора, лизингополучателят е изпаднал в забава. Въпреки че е имало
право да ангажира отговорността на лизингополучателя за неизпълнение, като упражни едно
от правата си по чл. 8 от Договора, „ОТП Лизинг“ ЕООД е направило отстъпка, като е
удължило с 3 месеца срока за изплащане на задълженията на лизингополучателя, който е
бил длъжен в рамките на този гратисен срок да плаща само възнаградителна лихва. За тази
цел, на 24.07.2020г., е било сключено Допълнително споразумение № 1 към Договор за
финансов лизинг № 183209532334/09.07.2018г. /Доказателство № 7/. Съгласно т. Б на
споразумението страните са констатирали общият размер на дължимите към момента на
сключването му вноски, възнаградителна лихва и данък е в размер на 24 618, 83 лв. Вън от
това, дължимите към онзи момент лихви за забава са били в размер на 1 467,38 лв. Така
общият размер на дълга е възлизал на 26 086, 01 лв. Съгласно § 1 от Допълнително
споразумение № 1 уговореният в Договора за финансов лизинг срок на лизинга е удължен
от 60 на 63 месеца. Промененият Погасителен план към Договора за финансов лизинг е
приложен към Допълнително споразумение № 1. Видно от него и в съответствие с § 2 от
Споразумението е предвидено за месеците от август до октомври 2020г. лизингополучателят
да плаща само възнаградителната лихва върху вноски 25, 26 и 27.Страните са договорили, че
отношенията във връзка с просрочените до тогавашния момент суми в общ размер от 26
086, 01 лв. ще бъдат уредени в отделно споразумение,което е било сключеното също на
24.07.2020г. - Споразумение № 2 към Договор за финансов лизинг №
183209532334/09.07.2018г. /Доказателство № 8/ С въпросното Споразумение 2
лизингополучателят и съдлъжниците са се задължили да заплатят горепосочената сума,
равняваща се на 13 337,56 EUR, на три месечни вноски, ведно с лихва за периода, съгласно
погасителен план, представляващ приложение към споразумението.
Въпреки подписването на въпросните споразумения
лизингополучателят отново е изпаднал в забава за изпълнение на своите задължения, с оглед
на което, на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Договора за финансов лизинг, на 20.04.2021г.
„ОТП-Лизинг“ ЕООД е изпратило Уведомление с изх. № 1494 от 20.04.2021г. за
прекратяване на Договор за финансов лизинг № 183209532334/09.07.2018г. /Доказателство
№ 9/ Съгласно уведомлението договорът се счита за прекратен в деня, следваш деня, в които
изтича 10-дневения срок за доброволно изпълнение, започващ от датата на получаването на
уведомлението (22.04.2021г.). Така, договорът е бил считано от 03.05.2021г. Със същото
уведомление е бил прекратен и другия договор за финансов лизинг, по който "ПРО ТРАНС
2008" ООД е било лизингополучател - Договор за финансов лизинг №
193209541б01/12.09.2019г, вземанията по който, както посочихме по-горе, не са предмет на
установяване в настоящото производство.
Прекратяването на двата договора е породило насрещно вземане на
лизингополучателя в размер на 47 957,42лв.- за възстановяване на част от авансово платения
от него ДДС върху пълния размер на данъчната основа на доставката на основание чл. 115,
9
ал. 6 от ЗДДС във вр. с чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. С приложеното от ответниците Изявление
за прихващане от 12.05.2021г. „ОТП Лизинг“ ЕООД е извършило прихващане на
горепосоченото вземане на лизингополучателя с посочените свои вземания по двата
договора, като конкретно по процесния Договор за финансов лизинг №
183209532334/09.07.2018г. общият размер на прихванатите задължения е 19 552,08 лв., в
която сума се включват; Лизингови вноски от № 26 до 32, част от вноска № 33 и данък
МПС. В тази връзка от страна на „ОТП Лизинг“ ЕООД е било издадено Кредитно известие
№ ********** от 11.05.2021г., приложено от ответниците към отговора на искова молба. В
резултат на извършеното прихващане, останалата непогасена част от дълга на
лизингополучателя е била в размер на 43 212,20 лв.
След прекратяването на Договора за лизинг „ОТП Лизинг“ ЕООД,
доколкото в предоставения му срок с Уведомление с изх. № 1494 от 20.04.2021г. "ПРО
ТРАНС 2008“-ООД не е върнало лизинговите вещи, „ОТП Лизинг“ ЕООД е изпратило свои
представители във връзка с възстановяване на владението на лизинговите активи, за което са
били съставени 2 бр. Приемо-предавателни протоколи от 18.05.2021г. – по един за всеки от
активите /Доказателства №10 и 11/.
ІІ. По останалите твърдения в отговора на исковата молба:
Оспорва се твърдението на ответниците, че са погасени всички
вземания на „ОТП Лизинг” ЕООД по процесния договор за финансов лизинг.
В общия си отговор ответниците смесват различни съществували
между тях и ОТП Лизинг“ ЕООД правоотношения и хаотично навеждат ирелевантни за
текущия спор твърдения. Както вече бе изрично подчертано, предмет на настоящото исково
производство са единствено вземанията но Договор за финансов лизинг №
83209532334/09.07.2018г., обезпечени със Запис на заповед от 09.07.2018г. Затова изцяло
невярно е изложеното твърдение, че процесният запис на заповед, тоест Запис на заповед от
09.07.2018г, е издаден за обезпечение на последно сключеният Договор за финансов лизинг
№ 193209541601/12.09.2019г. Както бе изрично уточнено по-горе за обезпечаване
вземанията по този договор е издаден друг ефект - Запис на заповед от 12.09 2019г. и тези
вземания са предмет на гр.д. № 185/2022г. по описа на Районен съд-Плевен, 10-ти с-в.
Навеждат се твърдения за погасяване на задължения по тези договори от 2017г." след
продажба на „активите по договор..№ 21334/2017г.и по Договор № 21336/2017г. –влекач
Скания и ремарке Кьогел. Процесният договор е сключен на 09 07 2018г. и има за предмет
влекач DAF XF 480 FT SSC и полуремарке KAESSBOKRER MAXIMА.
Ирелевантни са изложените в стр. 2 от отговора твърдения за състояли
се между лизингополучателя и „ОТП Лизинг“ ЕООД преговори за продажба на активите и
дадено от лизингодателя съгласие за продажба на активите с цел погасяване задължението
по договора. Не са представени и никакви доказателствени средства,установяващи покупко-
продажба на тези активи и погасяване на задълженията по процесния договор с продажната
цена. Ответниците твърдят, че през м. ноември и м.декември 2020г. са заплатени вноските
по „всички договори“. Същевременно са представили 2 бр. платежни нареждания за
10
предсрочно погасяване на лизингови вноски са от 29.01.2021г. и от 08.02.2021г., които
отново нямат никакво отношение към настоящия спор. Процесният договор дори не
фигурира в основанията на нарежданията.
Както сочат ответниците, на 21.04.2021г. са получили по меил справка
за актуалните задължения на лизингополучателя към същата дата. Видно от съобщението,
изрично са обособени сумите, дължими както по процесния договор, така и по Договор за
финансов лизинг № 193209541601/12.09.2019г„ и по съответно сключваните Допълнителни
споразумения за тяхното преструктуриране. Разяснено е че към онзи момент задълженията
по процесния договор и споразумения № 1 и 2 към него, (за които в системата на „ОТП
Лизинг ЕООД е генериран номер 47636) възлизат на 73 098,71 евро. Затова и напълно
алогично е изложеното в отговора твърдение за дължимосг на вноски само по „единствения
вече договор от 2019г.“. Също алогично е и подаването от лизингополучателя към 13.05
2021г. на заявление за предсрочно погасяване на задълженията именно по процесния
договор, след като на 22.04.2021г. последният е получил уведомлението за прекратяването
му и респ. процесният договор за лизинг е бил прекратен, че са предали лизинговия актив.
След прекратяването на договора за лизинг обаче са останали непогасени задължения, като
задължения по Договор за финансов лизинг №183209532334/09.07.2018г. са претендирани в
настоящото производство.
III Предвид наличието на каузално правоотношенне, се прави
уточнение на дължимите и претенднрани от ответника суми по настоящето дело, както
следва:
След връчването на горепосоченото уведомление за прекратяване на
процесния договор и след връчване на кредитно известие с оглед извършеното от
„ОТП-Лизинг“ ЕООД прихващане от 12.05.2021г, ищцово дружество не е получило каквото
и да било плащане във връзка с лизинговия договор.
Така, към момента ответниците „ПРО ТРАНС 2008-ООД,ЕИК-*** в
качеството му на лизингополучател и ЕТ П.Т.-К. С.“. ЕИК; *** и Н. К. П..
ЕГН:**********. в качеството им на съдлъжниди. дължат солидарно на „ОТП Лизинг“-
ЕООД редица суми във връзка с процесния договор за лизинг, от които в рамките на
настоящото производство са дължими на следните суми:
1.Сума в общ размер на 8 932.51 евро, представляваща сбор от
незаплатени вноски съгласно Погасителен план към Споразумение № 2 от 24.07.2020г. към
Договор за финансов лизинг № 183209532334/ 09.07.2018г., както следва:
1.1.Лизингова вноска № 2 с падеж 15.09.2020г. на стойност от 4 466,61
евро с левова равностойност от 8735,93 лв., съгласно Известие за плащане № **********
/02.09.2020Г. /Доказателство № 12/
1.2.Лизингова вноска № 3 с падеж 15.10.2020г. на стойност от 4 465,90
евро с левова равностойност от 8734,54 лв., съгласно Известие за плащане №
**********/02.10.2020г. /Доказателство № 13/,
11
2.Съгласно чл. 4 от Споразумение № 2 от 24.07.2020г. към Договор за
финансов лизинг № 183209532334/ 09.07.2018г., в случай че лизингополучателят не изпълни
задълженията си съгласно уговорените срокове и размери по погасителния план, той дължи
на лизингодателя неустойка за забава в размер съгласно разпоредбите на договора за лизинг
на база действителния брой дни на забава. По силата на чл. 8, ал.1 от договора за лизинг
размерът на лихвата за забава е 0.1 % върху дължимата сума за всеки ден забава. В тази
връзка, в настоящото производство се претендира лихва в размер на 445.20 евро, с левова
равностойност от 870,74 лв. за просрочие на Вноска №1 съгласно Погасителен план към
Споразумение № 2 от 24.07.2020г. към Договор за финансов лизинг № 183209532334/
09.07.2018г. с падеж 15.08.2020г., която лихва е начислена за периода от 16.08.2020г. до
14.12.2020г., за което е издадено Известие за плащане № **********/15.12.2020г.
/Доказателство №14/,
3. В настоящото производство се претендираме също незаплатената
част от Лизингова вноска № 33 с падеж 15.04.2021г., съгласно актуализирания с
Допълнително споразумение № 1 към Договор за финансов лизинг №
183209532334/09.07.2018г.,която част е на стойност 931.93 евро, с левова равностойност от
1822,69 лв. от вноска в общ размер на 1 724,49 евро, с левова равностойност от 3372,82 лв.,
съгласно Известие за плащане № **********/ 02.04.2021г. /Доказателство № 15/
4. Тъй като ответникът се е намирал в забава за плащането на
парични задължения, същият дължи съответни лихви за забава. По силата на чл. 8, ал. 1 от
договора за лизинг размерът на лихвата за забава е 0.1 % върху дължимата сума за всеки ден
забава. В тази връзка, в настоящото производство се претендират лихви за забава за
просрочване плащането на задълженията в общ размер на 1 056,89 евро, с левова
равностойност от 2067,09 лв., които за съответните периоди и главници са, както следва:
4.1. Лихва в размер на 32,17 евро с левова равностойност 62,91 лв. за
просрочие на лизингова вноска № 26 с падеж 15.09.2020г., която лихва е начислена за
периода от 16.09.2020г. до 06.05.2021г.;
4.2. Лихва в размер на 28,02 евро с левова равностойност 54,81 лв. за
просрочие на лизингова вноска № 27 с падеж 15.10.2020г., която лихва е начислена за
периода от16.10.2020г. до 06.05.2021г.;
4.3 Лихва в размер на 297,24 евро с левова равностойност 581,36 лв. за
просрочие на лизингова вноска № 28 с падеж 15.11.2020г., която лихва е начислена за
периода от 16.11.2020г. до 06.05.2021г.;
4.4. Лихва в размер на 245,40 евро с левова равностойност 479,96 лв. за
просрочие на лизингова вноска № 29 с падеж 15.12.2020г., която лихва е начислена за
периода от 16.12.2020г. до 06.05.2021г.;
4.5. Лихва в размер на 191,83 евро с левова равностойност 375,18 лв. за
просрочие на лизингова вноска № 30 с падеж 15.01.2021г., която лихва е начислена за
периода от 16.01.2021г. до 06.05.2021г.;
12
4.6. Лихва в размер на 138,25 евро с левова равностойност 270,40 лв. за
просрочие на лизингова вноска № 31 с падеж 15.02.2021г., която лихва е начислена за
периода от 16.02.2021г. до 06.05.2021г.;
4.7. Лихва в размер на 89,86 евро с левова равностойност 175,76 лв. за
просрочие на лизингова вноска № 32 с падеж 15.03.2021г., която лихва е начислена за
периода от 16.03.2021г. до 06.05.2021г.;
4.8. Лихва в размер на 34,11 евро с левова равностойност 66,71 лв. за
просрочие на лизингова вноска № 33 с падеж 15.04.2021г., която лихва е начислена за
периода от 16.04.2021г. до 06.05.2021г.;
Във връзка с горепосочените начислени лихви „ОТП Лизинг“ ЕООД
е издало на "ПРО ТРАНС 2008" ООД Известие за плащане № ********** от 11.5.2021г.
/Доказателство №16/.
5.Съгласно чл. 8, ал. 3 от договора за лизинг, във всички случаи на
неизпълнение на парични и/или непарични задължения от страна на лнзингополучателя,
както и при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, лизингодателет има
право на неустойка в размер на 10 / от цената на придобиване на лизииговата вещ. Видно
от т. 5 на Част II на договора за лизинг, озаглавена „Параметри на лизинга“, цената на
придобиване на лнзинговата вещ е 107 280.00 ЕUR (без ДДС). В тази връзка, ответникът
дължи заплащането на сума в размер на 10 728 EUR, с левова равностойност от 20 982,14
лв., представияваща неустойка по чл. 8, ал. 3 от договора за лизинг в размер на 10 % от
цената на придобиване на лизинговата вещ, за която сума е издадено Известие за плащане №
********** от 11.05.2021г. /Доказателство № 17/.
6. Доколкото лизингополучателят е просрочил и е спрял плащанията
по процесния договор за финансов лизинг, „ОТП Лизинг“ ЕООД е предприело действия по
прекратяване на договора и за връщане на владението върху лизинговите активи, за
които лизингополучателят дължи такси съгласно т. 25 от Тарифа за таксите и комисионните
събирани от „Сожелиз-България“ ЕООД (сега „ОТП Лизинг“ ЕООД) /Доказателство № 18/,
към която препраща чл. 12, ал. 9 от Договора за финансов лизинг. Тъй като
лизингополучателят не се е явил на посочения в стр. 2 от уведомлението за прекратяване
адрес в гр. С. за предаване на актива, а за предаването е посочил друг, находящ се извън гр.
С., представители на „ОТП-Лизинг“ ЕООД е трябвало да отидат там, за да бъдат предадени
активите. За това ищцовото дружество е направило разходи на стойност от 114,64 евро, с
левова равностойност от 224,22 лв., както следва:
6.1. Разходи за винетка в размер 8,30 евро, с левова равностойност от
16,24 лв., за която е издадено Известие за плащане № ********** от
20.5.2021г./Доказателство № 19/;
6.2. Разходи за гориво в размер на 106,34 евро, с левова
равностойност от 207,98лв., за които е издало Фактура № ********** от 03.06.2021г.
/Доказателство № 20/
13
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 2, ал. 3 от договора за
финансов лизинг: „Валутата на Договора за лизинг се посочва в Част II на договора за
лизинг. Лизингодателят може да предложи или да се съгласи плащането на кое да е или на
всички задължения по договора да бъде извършено в левове по курса на БНБ за
съответната валута, обявен за деня в който е направено плащането. В тази връзка,
цитираните в настоящата допълнителна искова молба известия за плащане и фактури са
били издавани за суми в лева.
Ищецът е възразил относно приемане на следните писмени
доказателства, представени от ответниците с отговора на исковата молба, като неотносими
към предмета на спора:Договор за финансов лизинг № 193209541601/ 12.09.2019г. и
погасителен план към него; Договор за доставка № 41601; Споразумителен протокол за
прихващане на насрещни и изискуеми задължения № 41601; Приемо-предавателни
протоколи по Договор за финансов лизинг №193209541601/12.09.2019г.; Фактура №
********** от 30.09.2019г., Фактура № ********** от 16.09.2019г.и Фактура № **********
от 15.09.2019г., касаещи задължения свързани с Договор за финансов лизинг №
193209541601/12.09.2019г.; Платежни нареждания от 29.01.2021г. и 08.02.2021г.
Заявено е искане за допусне извършването на съдебно-счетоводна
експертиза,като вещото лице след като се запознае с материалите по делото и направи
необходимите проверки в счетоводството на ищеца, да отговори на следните въпроси:
1.Какъв е общият размер на дължимите суми по Договор за финансов
лизинг № 183209532334/09.07.2018г. към датата на завеждане на заповедното производство,
като се опишат подробно по вид и размер?
2.Какви плащания са извършили ответниците, както и други лица, в
полза на ищцовото дружество във връзка с процесния договор за лизинг? Какви задължения
на ответниците и в какви размери са погасени с извършените плащания?
3. За се изчисли какъв е размерът на лихвата за забава, дължима върху
главниците и за периодите, посочени в Раздел III, т. 2 и т. 4 от настоящата ДИМ;
4.Осчетоводено ли е плащане от „ОТП Лизинг“ ЕООД на разходите,
посочени в Раздел III, т. 6 от настоящата ДИМ?;
С Допълнителната искова молба са представени следните писмени
доказателства:Договор за финансов лизинг № 183209532334/09.07.2018г., заедно с
Погасителен план — Приложение А към договора; Допълнително споразумение от
18.07.2019г. към Договор за финансов лизинг № 183209532334/09.07.2018г.; Договор за
доставка № 32334 от 19.07.2018г; Оферта № B-10730-F/10.04.2018r.; Оферта
№В-8121 17.04.2018г.; Приемо-предавателен протокол от 26.07.2018г.; Допълнително
споразумение № 1 към Договор за финансов лизинг №183209532334/09.07.2018г., заедно с
Приложение № 1 - актуализиран Погасителен план, неразделна част от
споразумението; Споразумение № 2 към Договор за финансов лизинг №
183209532334/09.07.2018г., заедно с Приложение № 1 - Справка за задължения и
14
Приложение № 2 - Погасителен план;Уведомление с изх. № 1494 от 20.04.2021г. за
прекратяване на Договор за финансов лизинг № 183209532334/09.07.2018г., заедно с
Подробна счетоводна справка за размера и основанието на просрочените парични
задължения и заедно с Разписка за връчване; Приемо-предавателен протокол от 18.05.2021г.
към Договор за финансов лизинг № 183209532334/09.07.2018г. по отношение на влекач DAF
XF 480 FT SSC; .Приемо-предавателен протокол от 18.05.2021г. към
Договор за финансов лизинг № 183209532334/09.07.2018г. по отношение на полуремарке
KAESSBOHRER MAXIMA; Известие за плащане № **********/
02.09.2020г.; Известие за плащане № **********/ 02.10.2020г.; Известие за плащане №
**********/ 15.12.2020г.; Известие за плащане № **********/ 02.04.2021г.; Известие за
плащане № **********/ 11.05.2021г.; Известие за плащане № **********/ 11.05.2021г;
Тарифа за таксите и комисионните събирани от „Сожелиз-България“-ЕООД /сега- „ОТП
Лизинг“ ЕООД/; Известие за плащане № ********** от 20.5.2021г.;Фактура № **********
от 03.06.2021г.
В срока по чл.373 от ГПК, по делото е постъпил Допълнителен
отговор на исковата молба, регистриран с Вх.№4034/26.04.2022г., подаден общо от
тримата ответници, чрез пълномощника адв. М. М. от АК-Плевен, в който се изразява
следното становище:
След като ищецът признава съществуването на договорни
отношения,свързани с Договор за лизинг и е прецизирал претенцията си,становището на
ответниците е, че искът е допустим и частично основателен.
Спорът се свежда до неизпълнение на задължения за заплащане на
погасителни вноски по Договор финансов лизинг №32334/9.07.2018г. и техния размер,
предсрочното прекратяване на договора и причините за това прекратяване.
Към допълнителната ИМ е представено 'Допълнително споразумение
№1 от 24.07.2020 г.,като в б."Б" от същото е посочено,че към датата на сключването му,
лизингополучателят дължал 24 бр. лизингови вноски,от които е погасил 17 бр. ,като
останалите 8 бр.не са изплатени. ,
Това твърдение не отговаря на истината. -По първоначалния и основен
погасителен план същият е погасявал без просрочие от първата вноска на 15.08.18 г.до
седемнадесетата вноска на 15.12.2019 г. На 15.05.2020г. е заплатил вноска №22 от
погасителният план.
Следователно,към датата на подписване на Допълнителното
споразумение на 24.07.2020гг.,неизплатените погасителни вноски от негова страна са общо
6 /шест/бр. на обща стойност от 10 371,15лв.,включващи главница и лихва.Лихвата за забава
на просрочените задължения също е неправилно определена от ищеца..
Причината за неизпълнение на задължението за изплащане на вноските
е посочена в отговора към първоначалната ИМ.Те не са ирелевантни към спора,т.к. ищецът
е бил в течение на случващото се и по негова инициатива са продължавали договорните
15
отношения между тях.
Когато започнала пандемията, ответникът е останал без
шофьори.Работа имало,но нямало кой да работи заедно с него.-Спрял да плаща.Отделно от
това се разболял и преболедувал тежко Ковид-19.Почти ежедневно се чували с представител
на ищеца,кореспондирали с мейли.Предложил да върне камионите,но предложението от
другата страна било да търси шофьори и да работя.
На 15.11.2020 г. и на 15.12.2020 г.успял да погаси две вноски /№ 28 и
29/ от погасителният план и повече не могъл да заплаща.Ищецът знаел причините за
това. '
След почти ежедневни разговори,стигнали до разрешение на проблема
.В края на м.февруари 2021 г.,ищецът,в лицето на г-жа К. П., предложил ответникът да
намери купувач на камиона ДАФ и полуремаркето,като искала сумата от 140 000 лв. за него-
сума,която покривала остатъкът по целия договор.След което да подаде заявление за
предсрочно погасяване на задължението. '
Такава сделка вече били осъществявали по предходен договор от
2017 г.,като ответникът намерил купувач за камион Скания и ремарке,и през м.януари'2021
г. подал заявление за предсрочно погасяване на договора и сумата от продажбата бе
приведена на ищеца.
Лизингополучателят приел предложението и започнал да търси
купувач.След като намерил такъв,ищецът отказал да бъде продаден,т.к. бил македонски
гражданин,независимо,че притежава българска фирма.Започнал отново да търси.Намерил
такъв-български гражданин.Всичко бе съгласувано с ищеца' и одобрено от него- и цената,и
купувача.Последният трябвало да се върне от Италия и да финализират сделката..Докато го
чакали да се върне,в края на м.април 2021 г., ответникът направил курс до Англия.
На 13.05.21 г. се завърнал,посетил ищеца и подал заявление за
предсрочно погасяване на задълженията по процесния договор.В това заявление посочил и
купувача-„Паник Д"-ООД ,с ЕИК-*********.Тогава г-жа П. го уведоми,че договорът е
прекратен.
Купувачът пристигнал в Плевен за прехвърляме на камионът и
полуремаркето,и за съжаление бил върнат.
Впоследствие,след като ищецът ги прибрал, ответникът
разбрал,че в крайна сметка са били продадени.
Това е действителната фактическа обстановка в отношения на
страните, касаещи процесният договор.
Твърди,че прекратяването на договора не е по негова вина на
ответника-лизингополучател.
Исковата претенция е частично основателна-до размера на
неизплатените лизингови вноски от началото на договора до момента на връщане на
16
активите.
Относно доказателствата, изразява следното становище: ’
Не възразява по допускане на ССчЕ. '
Моли да се допуснат гласни доказателства-за доказване на липсата на
виновно поведение от негова страна за прекратяване на договора. ,
При тези обстоятелства съдът е приел, че процедурата по размяна
на книжа е извършена в пълен обем. С Определение № 171/19.05.2022г, постановено по
реда на чл.374 от ГПК е приел писмените доказателства, приложил е заповедното
производство по ч.гр.д.№6431/2021г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, допуснал е събиране на гласни доказателства и назначаване на съдебно
счетоводна експертиза, обявил е на страните проекта за доклад и е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание.
По делото са проведени няколко открити съдебни заседания, на
които ищецът е представляван от адв. Л. П. от САК, а тримата ответници – от адв. М.
М. от АК-Плевен.
В хода на съдебното дирене, съдът е събрал представените от страните
доказателства и е приел заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от в.л. В. В..
В хода на съдебните прения, процесуалните представители на страните
са представили писмени бележки ( защити)
В Писмена защита, изпратена чрез електронна поща, регистрирана с
Вх.№563/16.01.2023г, ищецът чрез пълномощника адв.Л. Ст.П. от САК, поддържа изцяло
исковата претенция и моли да бъде уважена изцяло, както е предявена. Твърди, че от
доказателствата по делото същата е доказана по основание и размер и ответниците дължат
претендираните суми, представляващи дължими и неплатени лизингови вноски, лихви за
забавено плащане, неустойка съгласно чл.8,ал.3 от договора за лизинг е други разходи,
направени във връзка с възстановяване владението върху лизинговите вещи. Счита за
неоснователно възражението на ответниците, че „Про транс 2008“-ООД, не е било виновна
и неизправна страна за прекратяване на договора, тъй като до прекратяване на договора за
лизинг се е стигнало поради неизпълнение на задължението му за заплащане на дължимите
погасителни вноски. От доказателствата по делото е установено, че ищецът-лизингодател е
проявявал разбиране към затрудненията му. Сочените доказателства във връзка с
последващо продаване на лизинговата вещ са неотносими към предмета на спора.
В Писмена защита, регистрирана с ВХ.№544/16.01.2023г., тримата
ответници, чрез пълномощника адв. М. М. от АК-Плевен, оспорват частично исковата
претенция, както следва:
1.Признават задължението по основание и размер относно следните
суми, претендирани от ищеца:
17
-Вноска №2 от Погасителния план към Споразумение №2 с падеж
15.09.2020г. в размер на 4 466.61 евро;
-Вноска №3 от Погасителния план към Споразумение №2 с падеж
15.10.2020г. в размер на 4 465.90 евро;
-Неизпратена част от вноска №33 с падеж 15.04.2021г. на стойност
931.93 евро;
-Разходи за връщане на активи -114.64евро.
Определят общо дължимата сума в размер на 9 979.08 евро.
2. Не изразяват конкретно становище относно претендираната на
основание чл.8,ал.1 от договора лихва за забава от 0.1% върху всеки ден забава, в общ
размер на 445.20 евро върху вноска №1 с падеж 15.08.2020г. за периода от 16.08.2020г. до
14.12.2020г, както и за лихвата за забава в размер на 1 056.89 евро върху вноски от №26 до
№33 от Погасителния план.
3.Правят искане за се отхвърли искът за неустойка в размер на 10% от
продажната цена на лизинговата вещ, в размер на 10728 евро. Считат, че такава не се дължи
поради липса на виновно поведение от страна на лизингополучателя, за което излагат
съображения. Алтернативно се прави искане съдът да признае за установено, че клаузата на
чл.8,ал3 от договора за финансов лизинг, е нищожна и плащането й не се дължи.
Съдът, като обсъди данните по делото, приема за установено
следното:
По ДОПУСТИМОСТТА на иска:
Между страните не се спори и съдът приема, че е сезиран с обективно
съединени установителни искове, предявени по реда на чл.422 във вр. чл.415,ал.3 във вр.
ал.1,т.1 от ГПК - за установяване съществуване на вземане, за което по ч.гр.д.№6431/2021г.
по описа Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е издадена Заповед
№3757/13.10.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417,т.10 от ГПК - Запис на заповед, издаден на 09.07.2018г. в полза на „СОЖЕЛИЗ
БЪЛГАРИЯ“- ЕООД ( с настоящо наименование „ОТП Лизинг“-ЕООД) от издателя „ПРО
ТРАНС 2008“-ООД със седалище в гр.Плевен, представлявано от Н. К. П., авалиран от ЕТ“
ПРО ТРАНС-К. С.“ и физическото лице Н. К. П., предявен за плащане чрез нотариална
покана на 27.08.2021г. за издателя и първия авалист и на 25.09.2021г. – на втория авалист.
Съдът намира, че съединените искове, са допустими като предявен в
едномесечния срок по чл.415,ал.4 от ГПК от съобщението на заявителя за възражението на
длъжника, между надлежни страни – заявителя и длъжника/длъжниците в заповедното
производство, за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, срещу която е подадено възражение
от длъжниците в срока по чл.414 от ГПК..
18
Ответниците не възразяват относно допустимостта на исковата
претенция и заявяват, че е допустима.
При размяната на книжа страните изразяват съвпадащи становища, че
записът на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл.417 от
ГПК, обезпечава изпълнение на парично задължение по договор за лизинг, сключен между
ищеца и първия ответник.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на иска:
За да се произнесе по основателността на иска, съдът съобрази
следното:
Въз основа становищата на страните, изразени в писмените изявления и
в открито съдебно заседание, и събраните доказателстнва, съдът приема следното:
Безспорни са следните факти и обстоятелства,които се установяват от
направените признания и неоспорените писмени доказателства.:
Предишното наименование на ищеца „ОТП-Лизинг“-ЕООД е било
„СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ“-ЕООД.
Между ищеца „ОТП Лизинг“—ЕООД (с предишно наименование
„СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ“-ЕООД) и първия ответник „ПРО ГРАНС 2008“-ООД с
управител К. С. Протокол, са съществували трайни търговски отношения, обективирани в
различни договори за лизинг.
На 09.07.2018г. между ищеца „ОТП Лизинг“ ЕООД (тогава с
наименование „СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ” ЕООД), ЕИК:***, в качеството му на
лизингодател, ответника "ПРО ТРАНС 2008" ООД, ЕИК:***, с управител К. С. Прокопол в
качеството му на лизингополучател, „ЕТ П.Т.-К. С.“, ЕИК: *** и Н. К. П., ЕГН: **********
в качеството им на солидарни длъжници (съдлъжници) е сключен Договор за финансов
лизинг №183209532334/ 09.07.2018г. , с кратък номер №32334(л.109 и 126 от делото.)
Договорът е изключително подробен и се състои от три части. Първата
част е озаглавена „ ЧАСТ І ОПРЕДЕЛЕНИЯ“ и в нея са дефинирани различните понятия и
термини, използвани в договора; Втората част е озаглавена „ЧАСТ ІІ ПАРАМЕТРИ на
ЛИЗИНГА“ и в нея е индивидуализиран предмета на договора, сключен между страните;
Третата част е озаглавена „ЧАСТ ІІІ ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ“, включваща текстовете от чл.1
до чл.13, притежаващи правен характер на „Общи условия“, които лизингодателят като
договаряща страна предлага на своите контрахенти по всички договори за лизинг.
По силата на „Част втора“ от договора, лизингодателят е поел
задължението да придобие и да представи за временно и възмездно ползване на
лизингополучателя следните лизингови вещи:
-Влекач DAF XF 480 FT SSC, Шаси №***, Двигател № ***;
-Полуремарке KAESSBOKRER MAXIMА, Шаси №***1.
Лизингополучателят се е задължил да изплаща на лизингодателя
19
цената на лизинговите вещи на месечни вноски съгласно Погасителен план –Приложение
„А“, неразделна част от договора. Съгласно последният лизингополучателят следва да
погаси задължението си към лизингодателя чрез заплащане на 60 равни месечни вноски,
всяка в размер на 1 730.63лв., включваща главница и договорна лихва, с падеж на всяко
15-то число от месеца, считано от 15.08.2018г. до 15.07.2023г. вкл.з(л.127 и сл.)
В „Част трета“, съдържаща предлаганите от лизингодателя „Общи
разпоредби“ ( назовавани в теорията и практиката „Общи условия“), са отразени подробно
правата и задълженията на страните по договора ( общи за всички договори за лизинг),
както и последиците от неизпълнение на договорните задължения. Конкретно в текста на
чл.8 е предвидено следното: Съгласно ал.1, във всеки случай на неизпълнение на парично
задължение на лизингополучателя, лизингодателят има право на наказателна лихва за забава
в размер на 0.1% върху дължимата сума за всеки ден забава, както и на всяко едно от
действията, посочени подробно в две точки; Съгласно ал.3, във всички случаи на
неизпълнение на парични и/или непарични задължения от страна на лизингополучателя,
както и при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, лизингодателят има
право на неустойка в размер на 10% от цената на придобиване на лизинговата вещ, като
лизингодателят разполага и с правата да претендира пълния размер на вредите.(л.121 и
л.122)
С Допълнително споразумение от 18.07.2019г. към Договор за
финансов лизинг №183209532334/09.07.2018г, едната от лизинговата вещ, обект на
договора за лизинг е била променена от KAESSBOKRER MAXIMD, Шаси № ***, на
KAESSBOKRER MAXIMА, Шаси №***0. (л.129 и сл.)
За обезпечаване на вземанията на ищеца - лизингодател „ОТП Лизинг“-
ЕООД по договора за финансов лизинг, лизингополучателят "ПРО ТРАНС 2008" ООД,
ЕИК:***, е издал процесния Запис на заповед от 09.07.2018г, с който се е задължил
безусловно и неотменимо при предявяване да заплати сумата от 123 147.84 евро( сто
двадесет и три хиляди сто четиридесет и седем лв. и 94 евроцента)
Записът на заповед може да бъде предявен за плащане в срок до 66(
шестдесет и шест месеца) от датата на издаването му. Същият е бил авалиран от
ответниците „ЕТ П.Т.-К. С.“, ЕИК: *** и Н. К. П., ЕГН: ********** при същите условия.
(л.5 от приложеното ч.гр.д..№6431/2021г. на ПлРС)
Ищецът „ОТП Лизинг“-ЕООД като лизингодател по Договор за
финансов лизинг №183209532334/09.07.2018г., е сключил Договор за доставка №32334 от
19.07.2018г. с НОЕТ TRUCKING RENTING N.V., дружество,регистрирано в Белгия, с
регистрация по ДДС № ***., по представени от последния оферти, с цел осигуряване на
лизингополучателя на уговорените лизингови активи (влекач DAF XF 480 FT SSC, Шаси №
***, Двигател № *** и полуремарке KAESSBOHRER MAXIMA, Шаси № ***).-л.136 и сл.
По силата на договор за обратен лизинг, ищецът „ОТП Лизинг“-
ЕООД, е закупил от ответника „ПРО ТРАНС 2008“ ООД лизинговите активи срещу
20
покупно-продажна цена в размер на 128 736 евро.(л.131 и сл.)
С Приемо-предавателен протокол от 26.07.2018г. , закупените активи,
описани по-горе са предадени от ищеца като лизингодател на първия ответник „ПРО
ТРАНС-2008“-ООД, като лизингополучател(л.149)
Първоначално лизингополучателят е изпълнявал точно задължението
си за плащане съгласно погасителния план, представляващ неразделна част от договора за
финансов лизинг, но в последствие е допуснал просрочие на вноските.
На 24.07.2020г., между същите страни са сключени две
допълнителни споразумения към Договор за финансов лизинг № 183209532334/09.07.2018г
и е променен погасителния план, - Допълнително споразумение №1 и погасителен план към
него.(л.151 -154.) и Допълнително споразумение №2 и погасителен план към него(л.155-
л.158)
Съгласно раздел „А“ от Допълнително споразумение №1, страните са
приели, че лизингополучателя дължи вноски №№17,18,19,20,21,22,23 и 245 от погасителния
план, лихва и данък в общ размер на 24618.63 лв, както и лихва за забава върху
просрочените задължения в общ размер на 1467.38 лв. към дата 15.07.202г, които са предмет
на Споразумение №2 /24.07.2020.; Съгласно раздел §1, страните се споразумяват срокът на
лизинга да бъде удължен от 60 на 63 месеца, което води до изменение в отделни текстове на
първоначалния договор.(л.151 и сл.)
Съставен е нов погасителен план, при който заплащането е разделено
на 63 месечни вноски.(л.153 и л.154)
С Допълнително споразумение №2, страните са се договорили относно
начина на заплащане на сумите по просрочените задължения по договора за лизинг,
посочени в Допълнително споразумение №1. Съгласно погасителния план към
Допълнително споразумение №2, лизингополучателят следва да заплати размера на
просрочените задължения, на три вноски, всяка в размер от 4 466.61лв., включваща
главница и лихва, със следния падеж: Първа вноска на 15.08.2020г,като вноската включва
главница от 4 435.50лв. и лихва 31.11лв; Втора вноска на 15.09.2020г, включваща главница
от 4 445.84лв. и лихва 20.77лв; Трета вноска на 15.10.2020г., включваща главница от
4 456.22лв. и лихва 10.39лв.(л.158)
В чл.2 от Споразумение №2, страните са договорили, в случай, че
лизингополучателят не изпълни задълженията си съгласно уговорените срокове и размери
по погасителен план по чл.1 от същото, той дължи на лизингодателя неустойка за забава
съгласно Общите условия към договора за финансов лизинг №183209532334/09.07.2018г.
на базата на действителен брой дни на забава.(л.155)
На 20.04.2021г. ищецът „ОТП-Лизинг“ ЕООД като лизингодател, е
изпратил до първия ответник „ПРО ТРАНС 2008“-ООД като лизингополучател,
Уведомление с изх. № 1494 от 20.04.2021г. за прекратяване на Договор за финансов лизинг
№ 183209532334/09.07.2018г. Съгласно уведомлението договорът се счита за прекратен в
21
деня, следваш деня, в които изтича 10-дневения срок за доброволно изпълнение, започващ
от датата на получаването на уведомлението (22.04.2021г.),т.е. от 03.05.2021г.(л.85 и сл.)
С Изявление за прихващане от 12.05.2021г. ищецът- лизингодател -
„ОТП Лизинг“ ЕООД е извършил прихващане на неговото вземане по договора за лизинг
с насрещно вземането на ответника –лизингополучател „ПРО ТРАНС 2008“-ООД, за
възстановяване на част от авансово платен от него ДДС върху пълния размер на данъчната
основа на доставката, произтичащо от прекратяване на два договора. По процесния Договор
за финансов лизинг № 183209532334/09.07.2018г. общият размер на прихванатите
задължения е 19 552,08 лв.(л.89-90) От страна на „ОТП Лизинг“ ЕООД е издадено
Кредитно известие № ********** от 11.05.2021г., приложено от ответниците към отговора
на искова молба.(л.91)
На 13.05.2021г., ответникът, представляван от К. С. П. е подал до
ищеца Заявление за предсрочно погасяване във връзка с два договора, един от които е
процесният - №32334.(л.83)
С два броя приемо-предавателни протоколи към договор за финансов
лизинг №32334/09.07-2018г., подписани от представители на „ОТП Лизинг“-ЕООД и „ПРО
ТРАНС 2008“-ООД на 18.05.2021г., е удостоверено връщането на двете лизингови вещи -
Влекач DAF XF 480 FT SSC, Шаси №***, Двигател № *** и Полуремарке
KAESSBOKRER MAXIMА, Шаси №***. (л.163 –л.166)
По заявление на лизингодателя като кредитор, по ч.гр.д.№6431/2021г.
по описа на РС-Плевен, Гражданско отделение, е издадена Заповед №3757/13.10.2021г. за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК –
Запис на заповед, с която е разпоредено длъжниците “ПРО ТРАНС 2008“ –ООД, ЕИК-
***, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Р.“***, ЕТ“П.Т.-К. С.“, ЕИК-*** ,със
седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Р.“*** и Н. К. П., ЕГН-********** със
седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Р.“***, да заплатят СОЛИДАРНО на
кредитора„ОТП Лизинг“-ЕООД ( с предишно наименование „СОЖЕЛИЗ-
БЪЛГАРИЯ“-ЕООД), ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.С. -1303,
Район „В.“, бул.“А.С.“ ***, представлявано от управителя М.Р.К. сумата от 32251.32
евро, представляваща част от вземане по Запис на заповед, издаден на 09.07.2018г. в гр.С.,
с падеж за плащане в срок от 66 месеца от датата на издаването му, ведно със законната
лихва, считано от 11.10.2021г до окончателното изплащане на задължението, както и
държавна такса в размер на 1261.56лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
480.00лв.;.
По реда на чл.414 от ГПК тримата длъжници са подали възражение
срещу заповедта за изпълнение.
По реда на чл.422 от ГПК, заявителят е предявил срещу тримата
ответници три бр. субективно съединени искове за установяване съществуването на
паричното вземане по заповедта за изпълнение, въз основа на които е образувано
22
настоящето исково производство.
(Аналогични са отношенията между същите страни, произтичащи от
сключен между тях друг договор за финансов лизинг под №193209541601/12.09.2019г.,
които не е предмет на разглеждане в настоящето производство, но за които са представени
доказателства.)
Съгласно заключението на приетата от съда и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, на базата на счетоводните документи и
уговорените в договора за лизинг принципи и начини за изчисляване на обезщетения,
задълженията на ответника (лизингополучател) по конкретните претенции на ищеца
по каузалното правоотношение, заявени в Допълнителната искова молба(л.103-л.106),
са в размер ОБЩО на 22196.65 евро с левова равностойност 43 412.887 лв., както
следва (л.259):
- Цялата вноска №2 от Допълнително споразумение №2/24.07.2020 с
падеж 15.09.2020г. - 4 446.61 евро с левова равностойност 8 735.93лв.;
- Цялата вноска №3 от Допълнително споразумение №2/24.07.2020 с
падеж 15.10.2020г. - 4 465.90 евро с левова равностойност 8 734.54лв.;
- Част ( остатък) от вноска №33 от първоначалния договор с
падеж 15.04.2021г. – 931.93 евро, с левова равностойност 1822.69лв.;
- Лихва за забавено плащане общо в размер на 1 485.01 евро с
левова равностойност 2 904.42лв., представляваща сбор от лихвата за забава върху
забавената вноска №1 по погасителния план към Допълнително споразумение
№2/24.07.2020г. и от лихвите за забава върху вноските от №26 до №33 по актуализирания
погасителен план.
- Неустойка по чл.8,ал.3 от договора в размер на 10 728.00 евро с
левова равностойност 20982.14лв.;
- Други разходи от 114.64 евро с левова равностойност 224.22лв.
Ответниците, чрез писмената защита, представена от адв. М. М. от
АК-Плевен, признават, че дължат на ищеца следните суми на основание договора за
финансов лизинг, изпълнението на задължението за плащане по който е обезпечено със
Запис на заповед, представляващи част от задължението, установено от горната
експертиза :
-Вноска №2 от Погасителния план към Споразумение №2 с падеж
15.09.2020г. в размер на 4 466.61 евро;
-Вноска №3 от Погасителния план към Споразумение №2 с падеж
15.10.2020г. в размер на 4 465.90 евро;
-Неизплатена част от вноска №33 с падеж 15.04.2021г. на стойност
931.93 евро;
23
-Разходи за връщане на активи( за лизинговите вещи) -114.64евро.
Общо признават задължение в размер на сумата от 9 979.08 евро.
Съдът като прецени признанията на ответниците с оглед на всички
обстоятелства по делото съгласно чл.175 от ГПК, установи, че същите кореспондират
изцяло с представените писмени доказателства и заключението на неоспорената съдебно-
счетоводна експертиза. Въз основа на съвкупната преценка на неоспорените писмени
доказателства, заключението на експертизата и признанията на ответниците, съдът приема,
че исковата претенция е частично основателна и доказана, в резултат на което
ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми на основание, сключен между
тях договор за лизинг №183209532334/09.07.2018г. и допълнителните споразумения към
него:
- Вноска №2 от Погасителния план към Споразумение №2 с падеж
15.09.2020г. в размер на 4 466.61 евро с левова равностойност 8 735.93лв.;
-Вноска №3 от Погасителния план към Споразумение №2 с падеж
15.10.2020г. в размер на 4 465.90 евро с левова равностойност 8 734.54лв.;
-Неизплатена част от вноска №33 с падеж 15.04.2021г. на стойност
931.93 евро с левова равностойност 1822.69лв.;;
-Разходи за връщане на активи( за лизинговите вещи) -114.64евро с
левова равностойност 224.22лв.
Спорни са следните въпроси:
Виновно ли е неизпълнението от страна на първия ответник-
лизингополучател, на задължението за плащане по сключения с ищеца договор за лизинг,
или неизпълнението се дължи на обективни причини?
Възпрепятствал ли е ищецът като лизингодател изпълнението на
задължението от страна на ответницика -лизингополучател?
Нищожна ли е клаузата на чл.8,ал.3 от договора, с която е уговорена
неустойка в размер на 10% от продажната цена на лизинговата вещ?
Какви суми дължат ответниците на ищеца и по-точно, дължат ли
заплащане на обезщетение за забава и неустойка, уговорени в разпоредбата на чл.8,ал.1 и
ал.3 от договора за лизинг и чл.45 от Допълнително споразумение №2 и евентуално в какъв
размер?
Съдът посочва, че обемът на спорните въпроси между страните е
стеснен в сравнение със спорните въпроси, обявени в проекта за доклад по делото, тъй
като в писмената защита, представена в хода на съдебните прения, ответниците са
заявили конкретни признания относно вида и размера на паричните им задължения,
посочени по-горе.
24
За да се произнесе по спорните въпроси, съдът съобрази следното:
Както беше посочено, съдът приема и между страните не се спори, че
предмет на установяване в настоящето производство, образувано по реда на чл.422 от ГПК,
е съществуване на парични вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК, в полза на ищеца солидарно срещу ответниците, въз основа на документ – запис на
заповед, издаден за обезпечаване изпълнение на парично задължение по договор за
финансов лизинг, сключен между страните. Следователно, вземането на ищеца може да се
признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение на основание записа на заповед, ако е
изискуемо към падежа на ценната книга, но тъй като записът на заповед обезпечава
каузално правоотношение между издателя и поемателя, то за реализиране вземане по записа
на заповед следва да е налице и съответстващо задължение по каузалното правоотношение,
изискуемо към същия момент. В процесния случай страните не спорят, че представеният в
заповедното производство запис на заповед, обезпечава изпълнението на всички парични
задължения на издателя като лизингополучател по каузалното правоотношение,
произтичащо от сключения с поемателя договор за финансов лизинг, поради което
изискуемостта на всички претендирани задължения по договора, следва да се съобразява с
датата на падежа на записа на заповед. Това налага да се изследват правата и задълженията
на страните по каузалното правоотношение, произтичащо от договора за финансов лизинг,
тяхното изпълнение и основателността на исковата претенция, основана на твърдяното от
ответниците неизпълнение на договорните задължения.(Аргумент от постановките,
застъпени в т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС)
Съгласно чл.342,ал.1 от ТЗ, с договора за лизинг лизингодателят се
задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.Съгласно ал.2, с договора
за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при
условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение.Съгласно ал.3,лизингополучателят може да придобие вещта по време на
договора или след изтичане на срока му.
Разпоредбата на чл.343 от ТЗ предвижда, че рискът от случайно
погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингопучателя.
В случая не се спори, че ищецът като лизингодател е изпълнил
задължението си по договора за финансов лизинг, като е закупил от трето лице и предал на
първия ответник „Про транс 2008“-ООД, като лизингополучател, вещите, предмет на
договора – композиция от влекач и ремарке, за индивидуализиращите данни, на които не се
спори. От данните в съобразителната част на съдебно-счетоводната експертиза, се
установява следното относно начина на плащане от страна на първия ответник –
лизингополучател: Вноските от №1 до №7 и от №9 до №14 са изплащани точно с оглед
падежа; Вноски №№8,15 и 16 са изплащани със забава съответно от 5,19 и 9 дни; Вноска
№ 17 с падеж 15.12.2019г. е заплатена със забава от 164дни, т.е. повече от пет месеца. След
това плащането е преустановено, което е наложило сключването на два броя Допълнителни
25
споразумения от 24.07.2020г - №1 и №2, чиито клаузи са подробно описани по-горе.
Съгласно същите срокът на погасителния план се удъложава от 60 на 63 месечни вноски
(л.153-л.154), а сумите по просрочените вноски от първоначалния план (от 17-та до 24-та) се
групират в три вноски съгласно погасителния план къмсъз Допълнително споразумение
№2,на л.158. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
лизингополучателят не е извършвал плащане в уговорените срокове по новите погасителни
планове, тъй като е просрочил първата вноска по плана към Допълнително споразумение
№2 с падеж 15.08.202г, а следващите две вноски не е изплащал.
Неизпълнението на договорните задължения от страна на
лизингополучателя е основание за прекратяване на договора с едностранно изявление от
страна на лизингодателя, което в процесния случай е сторено, чрез нотариална покана,
съдържаща уведомление, че в 10-дневен срок от получаването, (който е изтекъл на
02.05.2021т.), договорът се счита прекратен.
Съдът намира, че причината за неизпълнението на договорното
задължение за плащане от страна на ответника-лизингополучател и останалите двама
ответници, отразени в договора като съдлъжници, които съгласно чл.304 от ТЗ отговарят
солидарно с лизингоплучателя за поетото задължение за плащане, е виновното поведение
на тримата ответници. От данните в заключението на вещото лице се установява, че като
цяло задължението за плащане на лизинговите вноски не е било точно, тъй като някои от
плащанията до 17-тат вноска вкл. са извършвани със забава, а след това плащането напълно
е спряло. Неоснователно е възражението на ответниците, че неизпълнението се дължи на
обективни причини, които не могат да се вменят в тяхна вина. Конкретните факти, с които
обосновават това становище са следните: Пандемията от „Ковид -19“, напускането на
шофьори от дружеството на ответника, заболяване и пр. Представени са медицински
експертизи за здравословното състояние на управителя и е разпитана свидетелката Х. П..
Съдът намира, че твърдението на ответниците е изначално неоснователно, тъй като макар
да не са посочили изрично, излагайки факти за затруднено материално положение,
всъщност се позовават на липса на средства за изплащане на задължението по договора за
лизинг. Съгласно чл.81,ал.2 от ЗЗД обаче, обстоятелството, че длъжникът не разполага с
парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.
Следователно, след като ответниците, като длъжници по материалното правоотношение, не
са изпълнявали точно задълженията си за периодично плащане, а са допуснали значителна
забава, същите дължат уговореното обезщетение за забава.
Неоснователно е възражението на ответниците, че ищецът не е
съдействал на ответниците за изпълнение на задълженията им. -Достатъчно е да се посочи
сключването на Допълнителни споразумения №1 и №2 от 24.07.2021г, чрез които страните
са уредили заплащането на просорочените задължения от вноска №17 до №24 по
първоначалния погасителен план. От това следва, че ищецът като лизингодател, не е
упражнил правата си по договора и закона да развали договора поради неизпълнение, а е
предоставил възможност на лизингополучателя да изплати просрочените задължения и
26
правоотношението между тях да се запази. Съдействието на ищеца за запазване бизнеса на
ответника се установява и от подробните показания та свидетелката К. Козарева, заемаща
длъжността „Експерт събиране на вземания“ в „ОТП Лизинг“-ЕООД. Заявлението на
ответника, отправено до ищеца, за предсрочно погасяване на задължението по договора, е
изпратено на 18.05.2021г., т.е . след като договорът между страните е прекратен чрез
едностранно предизвестие,чиито срок е изтекъл на 02.05.2021г. Освен това, предложението
не е за изплащане на задължението със средства на ответниците, а чрез евентуална
продажба на лизинговата вещ от ищеца на трето лице. Следователно, неизпълнението на
договорното задължение следва да се вмени изцяло във вина на ответника, респ.
ответниците, като ищецът не е препятствал изпълнението на договорните задължения, а
точно обратно.
Съгласно чл.88,ал.1,развалянето има обратно действие освен при
договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на
обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. Следователно, след развалянето на
договора, всяка от страните следва да върне престацията като получена при отпаднало
основание. Лизингопучателят следва да върне на лизингодателя лизинговата вещ, което
ответникът е сторил, видно от приемопредавателните протоколи от 18.05.2021г.(л.162-л.166
от делото) Тъй като престацията на лизингополучателя не е за еднократно изпълнение, а за
периодично и след сключването на отговора е ползвал лизинговата вещ/вещи, за него
отпада задължението за плащане на лизингови вноски с падеж, след разваляне на договора,
но дължи плащане на всички вноски с падеж, предшестващ датата на развалянето, която в
случая е 02.05.2021г. Не се спори, че същият дължи вноските по 33-то вкл. съгласно
последния погасителен план на л.153 и л.154, като чрез прихващане на насрещни вземания
са погасени вноски №№26,27,28,29,30,31,32 и частично вноска №33.
Съгласно чл.8, ал.1 от договора за лизинг, във всеки случай на
неизпълнение на парично задължение на лизингополучателя, лизингодателят има право на
наказателна лихва за забава в размер на 0.1% върху дължимата сума за всеки ден забава,
както и на всяко едно от действията, посочени подробно в двете точки на алинеята.Съдът
приема, че макар да не е назовано изрично, уговореното обезщетение за забава има правния
характер на неустойка по чл.92 от ЗЗД. Като такава го възприемат и страните, тъй като в
чл.4 на Допълнително споразумение №2824.07.2020г., изрично е записано, че в случай на
неизпълнение в срок та задължението от страна на лизингополучателя, същият дължи на
лизингодателя неустойка за забава за забава в размер съгласно Общите условия към
договора за финансов лизинг на база действителен брой дни на забава.
Ответниците не са направили конкретно възражение относно
претенцията на ищеца по чл.8,ал.1 от договора. Съдът намира, че обезщетението за забава,
уговорено като неустойка в процент от дължимата сума съразмерно времето на забавата, не
противоречи на закона и добрите нрави. Задължение от 0.1% върху дължимата сума за ден
забава, означава 36.5% годишно, т.е. повече от три пъти размера на законната лихва, която
към момента на договарянето е около 10%. Уговорката е в разумен размер и дължимата сума
27
за обезщетение е пропорционална на срока, за който е допуснато закъснение на плащането.
Тъй като се претендира обезщетение за забава за част от просрочените
вноски, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца уговореното в разпоредбата на
чл.8,ал.1 от договора за лизинг обезщетение за забава в размер на 0.1% върху дължимата
сума за всеки ден забава,чиито размер е установен от заключението на експертизата, както
следва:
Съгласно т.6 от заключението, обезщетението по чл.8,ал.1 от
договора за финансов лизинг и чл.4 от Споразумение №2/24.07.2020г, за просрочие на
вноска №1 съгласно погасителен план към Допълнително споразумение №2/24.07.2020г, с
падеж 15.08.2020г., начислена за периода от 16.08.2020г. до 14.12.2020г, върху главница от
4 471.18 евро с левова равностойност 8 744.87лв., е 442.77евро с левова равностойност
866.00лв.(л.262) Съгласно Допълнителната искова молба ( л.104,т.2 от делото) размерът на
претенцията е за 445.20 евро с левова равностойност 870.74лв. Съдът приема, ;
Съгласно т.8 от заключението, обезщетението по чл.8,ал.1 от
договора за финансов лизинг, за просрочие на вноски от №26 до №33, е изчислен съгласно
поставената задача на експертизата в два варианта:
Първият е съгласно претенцията на ищеца – от падежа на всяко
просрочено задължение до 06.05.2021г. - Експертизата е дала заключение, че дължимата
сума е в размер на 1055.17 евро с левова равностойност 2 063.71лв.(л.262). Съгласно
Допълнителната искова молба (л.104,т.4 от делото), размерът на претенцията е в общ размер
на 1056.80евро с левова равностойност 2067.09лв.)
Вторият е съгласно съображенията на съда, изложени в проекта за
доклад на л.201(страница втора) от делото – от падежа на всяко просрочено задължение по
конкретните вноски до 02.05.2021г- деня предхождащ прекратяването на договора, считано
от 03.05.2021. – Експертизата е зала заключение, че дължимата сума е в размер на
1014.40лв. с левова равностойност от 1984.00лв.(л.264)
Съдът намира, че обезщетението по чл.8,ал.1 от договора, следва да
се изчисли по втория вариант – за периода от забавата в изпълнението на всяка
просрочена вноска до 02.05.2021г. –деня, предхождащ прекратяването на договора за
финансов лизинг, настъпило на 03.05.2021г.
В Допълнителната искова молба и във всички устни и/или писмени
изявления, ищецът не е обосновал искането си за изчисляване на уговореното в проценти
обезщетение за забава за срок до 06.05.20212г. Съдът не установи на тази дата да е настъпил
какъвто и да е юридически факт от значение за спорното правоотношение. Същият обаче
намира, че обезщетението по чл.8,ал.1 от договора следва да се изчисли от забавата на всяка
периодична вноска до 02.05.2021г. – последният ден от срока на договора, развален чрез
едностранно изявление, считано от 03.05.2021г., поради следното: Между страните не се
спори, а това се установява и от писмените доказателства и заключението на експертизата,
че задълженията на ответниците към ищеца за вноските по погасителния план от №26 до
28
№32 вкл. и за част от вноска №33, са погасени чрез прихващане на насрещно задължение на
ищеца – лизингодател, за възстановяване на част от авансово платения от
лизингополучателя ДДС върху пълния размер на данъчната основа на доставката на
основание чл.115,ал.6 от ЗДДС във вр. чл.6,ал.2,т.3 от ЗДДС. Съгласно чл.104,ал.2 от ЗЗД,
двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в
който прихващането е могло да се извърши. В случая вземането на ищеца(лизингодател)
към ответника(лизингополучател) и неговите съдлъжници е възникнало от настъпване
падежа на всяка от закъснелите вноски съгласно погасителния план. Вземането на
лизингополучателя за връщане на част от авансово заплатения ДДС възниква от развалянето
на договора. Затова, двете насрещни парични вземания на лизингодателя и
лизингополучателя по разваления договор за финансов лизинг, следва да се считат погасени
до размера на по-малкото от тях, считано от прекратяването на договора, настъпило на
03.05.202312г, от което следва, че лизингополучателят дължи обезщетение за забава по
чл.8,ал.1 от договора до предходния ден – 02.05.2021г.
По изложените съображения, съдът намира, че ответниците дължат
солидарно на ищеца обезщетение за забава по чл.8,ал.1 от договора за финансов
лизинг в размер на сумата от 1014.40евро с левова равностойност от 1984.00лв., за
който следва да се уважи претенцията. За разликата над 1014.40евро( с левова
равностойност 1984.00лв. до претендирания размер от 1 056.89евро с левова
равностойност 2067.09лв., искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно чл.8,ал.3 от договора за лизинг, във всички случаи на
неизпълнение на парични и/или непарични задължения от страна на лизингополучателя,
както и при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, лизингодателят има
право на неустойка в размер на 10% от цената на придобиване на лизинговата вещ, като
лизингодателят разполага и с правата да претендира пълния размер на вредите.(л.121 и
л.122)
При цена на придобиване на лизинговата вещ по процесния договор за
финансов лизинг, от 107 280.00 евро без ДДС, размерът на уговорената неустойка е
10 728.00евро с левова равностойност 20982.14лв.
Ответниците, чрез процесуалния представител възразяват, че горната
клауза за неустойка е нищожна съгласно чл.26,ал.1 от ЗДД, като противоречаща на добрите
нрави, а ишецът счита това становище за неоснователно.
Съдът, като съобрази данните по делото, нормативната уредба,
относимата съдебна практика и различни становища в правната теория, приема следното:
Съгласно чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
29
значение – тяхното нарушение води до недействителност на договореното и то в най-
тежката му форма – нищожност - чл. 26, ал. 1 ЗЗД . Добрите нрави не са писани, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Критериите дали е налице нищожност на неустойката поради
противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства,
при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Какви са данните в случая? В текста на чл.8,ал.3 от договора е
уговорена неустойка като парично задължение в размер на 10% от придобивната цена на
лизинговата вещ, която при всички случаи на неизпълнение от страна на
лизингополучателя и при прекратяване на договора, лизингодателят може да претендира,
независимо от размера на неизпълнението и от другите уговорени последици от
неизпълнението. Освен това, неустойката по ал.3, е уговорена кумулативно с неустойката
по ал.1, предвиждаща обезщетение при забава в размер на 0.1% за всеки ден, което
означава 36.5%. годишно при законна лихва от 10%.. Изпълнението на плащането е
обезпечено с абстрактна сделка – запис на заповед, издаден от лизингополучтеля ,
солидарно с неговите съдлъжници. С оглед правния характер на договора за лизинг,
лизингодателят запазва правото на собственост върху лизинговата вещ, но всички рискове
за нея се поемат от лизингополучтиля. Съгласно чл.11,ал.3, лизингополучателят няма право
да прекратява договора за лизинг. След разваляне на договора поради неизпълнение,
лизинговата вещ се връща на лизингодателя но заплатените вноски с падеж преди
развалянето не подлежат на връщане съгласно чл.88,ал.1 от ЗЗД, тъй представляват
задължение за периодично изпълнение. Пред вид на изложеното, съдът приема, че клаузата
за неустойка, съдържаща се в текста на чл..8,ал.3 от договора за финансов лизинг, излиза
извън присъщите на този правен институт обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция и затова е нищожна съгласно чл.26,ал.1 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави.
Нищожните договори, респ. нищожните клаузи от договорите не подлежат на изпълнение,
поради което съдът приема, че ответниците не дължат на ищеца претендираната сума
за неустойка по чл.8,ал.3 от договора в размер на 10 728.00евро с левова равностойност
20982.14лв.
Нищожността е порок в учредителния състав на сделката, поради което
30
нейното наличие се преценява към момента на сключването на договора. Затова съдът
формира изводът си за нищожност на уговорената неустойка само с оглед съдържанието на
договора. Последващите факти обаче доказват, че същата категорично излиза извън
присъщите й съгласно закона функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна,
поради следното: Претендират се 10% от придобивната цена , независимо от
обстоятелството, че са погасени изцяло 32 вноски и частично 33-тата вноска от уговорените
63 вноски съгласно последния погасителен план, т.е. изпълнено е повече от половината от
задължението за плащане; След развалянето на договора, лизингодателят е продал
върнатата му лизингова вещ, от което може да се направи извод, че за него не са настъпили
вреди, а вероятно е реализирал и печалба.
Относно размера, в който се уважава исковата претенция:
Въз основа на изложените фактически и правни изводи, съдът приема,
че тримата ответници "ПРО ТРАНС 2008" ООД, ЕИК:***, с управител К. С. П.
(лизингополучател), „ЕТ П.Т.-К. С.“, ЕИК: *** и Н. К. П., ЕГН: ********** (солидарни
длъжници)държат на ищеца „ОТП Лизинг“ ЕООД (с предишно наименование „СОЖЕЛИЗ-
БЪЛГАРИЯ” ЕООД), ЕИК:***, в качеството му на лизингодател, суми по Договор за
финансов лизинг №183209532334/ 09.07.2018г. , с кратък номер №32334 и допълнителните
споразумения към него, за изпълнението на които е издаден запис за заповед, въз основа на
който е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, както следва:
- 4 466.61 евро с левова равностойност 8 735.93лв., съставляваща
Вноска №2 от Погасителния план към Споразумение №2 с падеж 15.09.2020г;
- 4 465.90 евро с левова равностойност 8 734.54лв., съставляваща
Вноска №3 от Погасителния план към Споразумение №2 с падеж 15.10.2020г.;
- 931.93 евро с левова равностойност 1822.69лв.,представляваща
неизплатена част от вноска №33 с падеж 15.04.2021г;
- 114.64евро с левова равностойност 224.22лв,представляваща
разходи за връщане на за лизинговите вещи.
- 1014.40евро с левова равностойност от 1984.00лв. – обезщетение за
забава по чл.8,ал.1 от договора за периода от падежа на вноски от №26 до №33 по
погасителния план до 02.05.2021г.
ОБЩО претенцията по чл.422 от ГПК следва да се уважи за сумата
от 10993.48 евро ( десет хиляди деветстотин деветдесет и три евро и 48 евроцента) с
левова равностойност от 21501.38лв.( двадесет и една хиляди петстотин и един лв. и
38ст.)
За РАЗЛИКАТА над 10993.48евро с левова равностойност
21501.38лв., до претендирания размер от 32 251.32 евро с левова равностойност
63078.09лв., исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
31
Върху сумата по уважената част иска, ответниците дължат и
претендираната лихва, считано от 11.10.2021г. – датата на образуване на заповедното
производство по ч.гр.д.№ 6431/2021г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение.
Относно разноските:
И двете страни са заявили искания за присъждане на разноски.
Съгласно чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, ищецът има право на разноски
съразмерно уважената част от иска, а ответникът – съразмерно отхвърлената част.
Ищецът „ОТП Лизинг“- ЕООД, чрез пълномощника адв. Л. П. от
САК е представил списък по чл.80 от ГПК за сторените разноски в заповедното и исково
производство общо в размер на 6 409.93лв., от които 2906.81лв. за адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
Пълномощникът на ответниците – адв. М. М. от АК-Плевен е
направила възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение
съгласно чл.78,ал.5 от ГПК.
Съдът намира, че претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение с ДДС в размер на 2906.81лв. в никакъв случай не е прекомерно предвид
общата цена на исковата претенция от 63078.09лв., обема на доказателствата и
продължителността на производството, поради което възражението по чл.78,ал.5 от ГПК е
неоснователно. При положение, че исковата претенция е уважена за сумата от 10993.48 евро
( десет хиляди деветстотин деветдесет и три евро и 48 евроцента) с левова равностойност от
21501.38лв.(двадесет и една хиляди петстотин и един лв. и 38ст.) и е отхвърлен за разликата
до 32251.32евро. с левова равностойност 63078.09лв., съразмерно уважената част иска, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2184.95лв.( две хиляди сто
осемдесет и четири лв. и 95ст.)
Тримата ответници чрез пълномощника адв. М.М. от АК-Плевен не
са представили списък на разноските по чл.80 от ГПК. Въз основа на данните по делото,
съдът установи, че същите са направили общо следните разноски: В договора за правна
помощ на л.93 от делото липсват данни за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение. От молбата и платежните документи на л.215,216 и 217 се установяват
разходи за свидетели съответно за 91.95лв. и 61.65лв.( От молбата и платежния документ на
л.228 и 229 , се установява разход за експертиза в размер на 304лв, и от документа на л.278-
разход за 6лв. Или, съдът установи общо разходи на ответниковата страна в размер на
462.67лв., При положение, че исковата претенция е зоаявена за сумата от 32251.32евро. с
левова равностойност 63078.09лв., уважен е за 10993.48 евро с левова равностойност от
21501.38лв. и е отхвърлена за сумата от 21257.84 евро( представляваща разлика от 10993.48
евро до 32251.32евро), съразмерно на отхвърлената част, в полза на тримата ответници
следва да се присъдят разноски от 304.96лв.(триста и четири лв. и 96ст.)
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Търговско
32
отделение, на основание чл. 377 във вр. чл.235 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422ал.1 във вр.
чл.415 от ГПК, че “ПРО ТРАНС 2008“ –ООД, ЕИК-***, със седалище и адрес на
управление в гр.П., ул.“Р.“***, с управител К. С. П., ЕГН********** , гр.П., ул.Р. ***,
ЕТ“П.Т.-К. С.“, ЕИК-***,със седалище и адрес на управление в гр.П,, ул.“Р.“*** и Н. К.
П., ЕГН-********** с адрес в гр.Плевен, ул.“Р.“***, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на
„ОТП ЛИЗИНГ“-ЕООД ( с предишно наименование „СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ“-
ЕООД), ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.С. -1303, Район „В.“,
бул.“А.С.“ ***, представлявано от управителя М.Р.К. “, БУЛСТАТ:***, СУМАТА
от10993.48 евро ( десет хиляди деветстотин деветдесет и три евро и 48 евроцента) с
левова равностойност от 21501.38лв.( двадесет и една хиляди петстотин и един лв. и
38ст.), ведно със законната лихва, считано от 11.10.2021г. до окончателното изплащане,
на основание Договор за финансов лизинг №183209532334/ 09.07.2018г., с кратък номер
№32334 и допълнителните споразумения към него, за изпълнението на който е издаден
Запис за заповед от 09.07.2018г, въз основа на който по ч.гр.д.№6131/2021г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е издадена Заповед
№3757/13.10.2021г.за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, срещу
която е подадено възражение.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ
предявените по реда на чл.422 във вр.чл. 415, ал.3 във вр. ал.1,т.1 от ГПК, обективно и
субективно съединени установителни искове от ищеца „ОТП ЛИЗИНГ“-ЕООД ( с
предишно наименование „СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ“-ЕООД), ЕИК-***, със седалище и
адрес на управление в гр.С. -1303, Район „В.“, бул.“А.С.“ ***, представлявано от
управителя М.Р.К., чрез пълномощника адв. Л. С. П. от САК, упълномощен от
АД“В.Б.“, БУЛСТАТ:***, със седалище в гр.С. , адрес за съобщения и призовки: гр.С.-
1309, бул.“Т.А.“ ***, солидарно срещу “ПРО ТРАНС 2008“ –ООД, ЕИК-***, със
седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ул.“Р.“***, ЕТ“П.Т.-К. С.“, ЕИК-***,със
седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Р.“*** и Н. К. П., ЕГН-********** с адрес
в гр.П. ул.“Р.“***, за РАЗЛИКАТА над 10993.48евро с левова равностойност
21501.38лв., до претендирания размер от 32 251.32 евро с левова равностойност
63078.09лв.
ОСЪЖДА “ПРО ТРАНС 2008“ –ООД, ЕИК-***, със седалище и
адрес на управление в гр.П., ул.“Р.“***, ЕТ“П.Т.-К. С.“, ЕИК-***,със седалище и адрес
на управление в гр.П., ул.“Р.“*** и Н. К. П., ЕГН-********** с адрес в гр.П.,
ул.“Р.“***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ОТП ЛИЗИНГ“-ЕООД ( с предишно наименование
„СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ“-ЕООД), ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в
33
гр.С. -1303, Район „В.“, бул.“А.С.“ ***, представлявано от управителя М.Р.К., чрез
пълномощника адв. Л. С. П. от САК, упълномощен от АД“В.Б.“, БУЛСТАТ:***,
РАЗНОСКИ на основание чл.78,ал.1 от ГПК в размер на размер на 2184.95лв.( две
хиляди сто осемдесет и четири лв. и 95ст.)
ОСЪЖДА ОТП ЛИЗИНГ“-ЕООД ( с предишно наименование
„СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ“-ЕООД), ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в
гр.С. -1303, Район „В.“, бул.“А.С.“ ***, представлявано от управителя М.Р.К., чрез
пълномощника адв. Л. С. П. от САК, упълномощен от АД“В.Б.“, БУЛСТАТ:***, ДА
ЗАПЛАТИ ОБЩО на“ПРО ТРАНС 2008“ –ООД, ЕИК-***, със седалище и адрес на
управление в гр.П., ул.“Р.“***, ЕТ“П.Т.-К. С.“, ЕИК-***,със седалище и адрес на
управление в гр.П., ул.“Р.“*** и Н. К. П., ЕГН-********** с адрес в гр.П., ул.“Р.“***,
РАЗНОСКИ на основание чл.78,ал.3 от ГПК в размер на 304.96лв.(триста и четири лв.
и 96ст.)
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд-В. Търново в 2-седмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
34