№ 76
гр. , 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря М.Н.Н.
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Административно
наказателно дело № 20221860200072 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Постъпила е жалба от Д. Г. ИВ. с ЕГН:**********, законен представител на фирма „Д.“
ООД с EИК:********** против електронен фиш серия К № 3449295, издаден от ОДМВР гр.
С. за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1100,00 лв. на основание чл.189, ал.4,
вр.чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, изразява подкрепа на същата, развива доводи, изразяващи несъгласие с
наложеното административно наказание в обжалвания електронен фиш, твърди, че ЕФ е
неправилен и незаконосъобразен, моли за отмяна на електронния фиш, въвежда довод за
изтекла давност.
Въззиваемата страна, в представена писмена защита заявява становище за
неоснователност на жалбата, претендира разноски.
Районна прокуратура гр. П. не взима становище по жалбата.
Районен съд-П., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното
Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
Установи се от събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се както в
изпратената с писмо с рег.№ 120400-4625/22 г., така и в поисканата от настоящия състав и
1
изпратена в цялост с писмо с Рег.№ 120400-8805/04.07.2022 г. на Началник отдел ОП при
ОДМВР С. писмени доказателства административнонаказателна преписка, а именно: Жалба
с вх. №517000-5504/23.03.2022 г. по описа на ОДМВР-С. - 2 /два/ листа.; Заверена
разпечатка на електронен фиш серия К - 3449295/20.01.2020 г. от АИС-АНД на МВР - 1
/един/ лист; Заверено ксерокопие на протокол от проверка № 3-40-20/02.06.20 г. на
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „TFR-1M", с инвентарен № 508 от БИМ- 1 /един/лист; Заверено
ксерокопие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ - 1 /един/ лист;
Заверени ксерокопия на 2 бр. заповеди, относно утвърждаване образец на електронен фиш
на Министъра на вътрешните работи ведно с приложение към заповедта -4/четири/ листа;
Снимков материал № TFR1- М №508/12497 от 20.01.2020 г. - 1 /един/ лист;Заверено
ксерокопие на протокол за използване на АТСС с „TRF1 – М“, с инвентарен № 508 на
20.01.2020 г. - 1 /един/ лист; Заверена разпечатка на справка за собственост на МПС с рег.№
********** от ИИС на МВР, АИС-КАТ- 1 /един/ лист; Заверено копие от разписка,
удостоверяваща връчване на ел. фиш - 1 /един/ лист; заверено копие от писмо с рег.№
120400-4625/22 г.-два листа, както и не се спори от страните, че административно-
наказателната преписка срещу жалбоподателя е образувана по повод съставения срещу
жалбоподателя ЕФ за установено нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 ЗДвП, затова, че на
20.01.2020 г. в 14:52 часа в обл. С., общ.Ч. по ПП І 6 КМ.185+350, до разкл.за с.Ч., с посока
гр.П., ограничение на скоростта 50 км/ч. за извън населено място, въведено с П.З. В-26, с
МПС ********* с регистрационен № **********, жалбоподателя е извършил нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №ТFR-М 508, като
установената скорост е 158км/час, при разрешена скорост-50 км/час, като превишаването на
разрешената скорост е с 108 км/час. В ЕФ е отразен приспаднатия толеранс от 3%.
Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и
приети по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни
изводи:
Подадената жалба е допустима, ЕФ е връчен на жалбоподателя на 07.03.2022г., като
жалбата срещу същия е подадена по пощата с клеймо от 18.03.2022 г., входирана в ОДМВР-
С. на 23.03.2022 г..
Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на
обжалвания електронен фиш (ЕФ), както и по отношение на конкретните оплаквания,
сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че в хода на административно-
наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство не е започнало, протекло и приключило
съобразно с процесуалните изисквания на ЗАНН. Правилно в електронния фиш е посочено
превишение спрямо намалената скорост при отчитане на толеранса. Съдържанието на ЕФ е
определено в изчерпателно посочените законови реквизити и в одобрения от министъра на
вътрешните работи образец, приложен по делото. Същите са посочени в 189, ал. 4, изр. 2 от
2
ЗДВП, а именно: Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
респективно ползователя на същото, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът
на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Въззивната
инстанция намира, че обжалваният електронен фиш съдържа всички законови реквизити,
като не се установиха сочените от жалбоподателя липси на реквизити, като следва да се
отбележи, че посочването на точния вид на техническото средство не е част от реквизитите
на електронния фиш. Видно от приетото като доказателство по делото писмо на Български
институт по метрология по посоченият в процесния електронен фиш индивидуализиращ
номер на техническото средство може да бъде направена справка за релевантната
информация за ангажирането на отговорността на жалбоподателя. За пълнота следва да се
посочи, че разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП предвижда, че при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Изписването в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител”, е пояснение, което се отнася до
електронния фиш, а не до техническото средство. Аргумент за това, е че няма как
нарушението да е установено и заснето в „отсъствие на нарушител”, защото в противен
случай няма да има нарушение. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява техническата изправност на автоматизираното техническо
средство, с което е установено и заснето нарушението, както и факта, че същото е
преминало съответна последваща проверка. Факт е, че е налице разминаване в стойностите
на фиксираната скорост и превишението по електронния фиш и по разпечатката от
техническото средство, като е отбелязан допустимият толеранс. По делото има
доказателства разликата да се дължи на толеранс (в представения протокол за проверка на
БИМ е посочена възможна грешка при измерването на скоростта +/- 3км. до 100 km.h. и +/- 3
% над 100 km.h.), като съдът приема, че разликата се дължи именно на приспадната
допустима грешка, и в този смисъл правото на защита на санкционираното лице не е
нарушено, защото „разминаването” не води до приложение на по – тежък състав на
нарушение. Правилно е посочена санкционната разпоредба в електронния фиш.
Обжалваният електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.189, ал.4 от
ЗДвП, което прави неоснователни възраженията в жалбата. Настоящият съдебен състав
намира, че в конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на
изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед №
8121з-1725 от 29.02.2016 г. - образец, изм и доп.със Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи. Смисълът на специалната разпоредба на чл.189, ал.4 от
3
ЗДвП се изразява в следното: когато е налице нарушение, което е установено и заснето с
техническо средство /независимо стационарно или не/, тогава се издава електронен фиш,
като издаването му става в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Макар и чл. 189,
ал. 11 от ЗДвП, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни
фишове. Това е така, защото законодателният смисъл на процедурата по чл.189, ал.4 от
ЗДвП следва да бъде тълкуван в нейната взаимна връзка с дефиницията на понятието
„електронен фиш”, дадена в § 6 т. 63 от ДР на ЗДвП, съгл. която „електронен фиш” е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства”. Нарушението в случая се установява с
електронна система. Следователно е неправилно правилата и процедурата за съставяне на
актове и наказателни постановления по ЗАНН механично да се пренасят и по отношение на
електронния фиш, тъй като това би било в противоречие с технологията на тази система и
би направило всеки един електронен фиш незаконосъобразен. Същевременно настоящата
въззивна инстанция намира, че в изисканата и представена в цялост
административнонаказателна преписка са посочени два протокола за използване на АИСС,
разположени на различни обозначени административно места, едното от които е посочено в
издадения ЕФ, като на Снимков материал № TFR1- М №508/12497 от 20.01.2020 г. са
посочени единствено и само координате на местоположение на уреда, но не и посочено като
такова в ЕФ, както и на на самата разпечатка-фотоснимка действително е заснет л.а., чиято
марка, както и рег.№, не биха могли да бъдат конкретизирани безусловно, в конкретния
случай и в първоначалната и в изисканата от съда административнонаказателна преписка е
представена снимка с лошо качество, така че не може да се съпостави дали номерът на
автомобила в кадър е същият, който е представен в приближение. а предположението, че са
процесните, описани в обжалвания ЕФ, не води до друг извод, а именно че с това е
допуснато съществено процесуално нарушение, препятстващо възможността за
проверка на съответствието както на точното местонахождение на мястото на контрол,
съответстващо с посоченото такова в ЕФ като място на извършване на нарушението, така
и на МПС. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. постановено по тълк.
дело № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от
време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право
губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага
служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да
изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност и то на
свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото
тълкувателно постановление изрично е прието, че разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща
към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава IX-та от НК, като сроковете са
обусловени от вида и размера на предвиденото за съответното нарушение наказание. За
4
извършване на описаното в наказателното постановление нарушение, както към момента на
извършването му, така и към настоящия момент законодателят предвижда налагане на
административно наказание „глоба“. Съгласно приложимата към настоящия
случай разпоредба на чл.80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване се изключва по
давност ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл. 81, ал.3 от НК, независимо
от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността
спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на
предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от
надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от
съдържанието на посочените по-горе норми, за изтичането на предвидената от законодателя
абсолютна погасителна давност се следи само когато се установи, че не е изтекла давността
по съответният текст на чл.80, ал.1 от НК /обикновена давност/. В конкретния случай,
деянието е довършено на датата на която е извършено – 20.01.2020г., ЕФ е приравнен на
НП, същия е съставен на 20.01.2020г., и е връчен на 07.03.2022г. Следователно, отнесена
към датата на довършване на твърдяното нарушение - 20.01.2020г. абсолютната
погасителна давност /четири години и половина/ изтича на 20.07.2024г. Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че към настоящият момент не е изтекла абсолютната
погасителна давност по чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК. Не са налице и предпоставките за
отмяна на наказателното постановление, поради изтекла обикновена давност по чл.80 ал.1
т.5 от НК. Това е така, тъй като от датата на издаване на наказателното постановление на
20.01.2020г., от който момент давността е започнала да тече, не се установи по делото да е
била прекъсвана и да е текъл нов давностен срок, до датата на връчването на наказателното
постановление на санкционираното лице – 07.03.2022г., не е изтекъл срок по-голям от три
годишния такъв (2 години и един месец и 20 дни), предвиден в чл.80 ал.1 т.5 от НК вр. с
чл.11 от ЗАНН, т.е. обикновената погасителна давност за административнонаказателно
преследване не е била изтекла, като следва да се отбележи, че е прекъсване на давността
връчването на наказателното постановление, тъй като същото е извършено преди изтичане
на срока по чл.80 ал.1 т.5 от НК.
Настоящият състав намира, че наложената на жалбоподателя глоба в размер на 1100,00
лв. по реда на чл.189, ал.4, вр.чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП,- за нарушение на нормата на чл. 21,
ал. 2, вр.ал.1 от ЗДвП, следва да бъде отменена.
Мотивиран от изложеното, Районен съд-П., първи състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.63 ЗАНН, електронен фиш серия К № 3449295 издаден от
ОДМВР – С., с който, на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, на Д. Г. ИВ. с
ЕГН:**********, законен представител на фирма „Д.“ ООД с EИК:**********, му е
наложена „глоба” в размер на 1100,00 лв. за нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 ЗДвП.
5
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд С. – Област по реда на глава дванадесета от
АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6