Решение по дело №2171/2020 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

 

№ ________

 

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ИСКРЕНА ДИМИТРОВА  НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

при секретаря	Галина Владимирова	и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов	изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 2171/2020г.

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР-Варна против Решение № 260052/25.08.2020г. на ВРС, II-ри състав, постановено по НАХД № 1702/2020г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 23-0000349/22.04.2020г. на н-к група Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение на пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на С.В.А., ЕГН: **********,***, е наложена глоба в размер на 250лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 /осем/ месеца.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи, че са налице обективните и субективни признаци на деянието, а именно: нарушителят е водач на автомобил със служебно прекратена регистрация, респ. на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – обстоятелство, което е безспорно доказано и не се оспорва от нарушителя. Установено е, че регистрацията на процесния автомобил е прекратена служебно на 16.07.2019г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, т.к. А. не е пререгистрирал автомобила в законоустановения двумесечен срок от закупуването му. В разпоредбата липсва въведено задължение за уведомяване на собственика, поради което противно на изводите на ВРС, липсата на изрично уведомяване за прекратяване на регистрацията не води до отпадане на отговорността по чл.140, ал.1 и чл.143, ал.15 от ЗДвП, т.к. прекратяването е по силата на закона. Като правоспособен водач на МПС А. е запознат с чл.140, ал.1 и чл.143, ал.15 от ЗДвП и е бил наясно с последиците от непререгистрирането в срок. Следвало е да се убеди, че управлявания от него автомобил съответства на изискванията на закона и като не е сторил това, е извършил нарушение на закона, което правилно е било санкционирано по реда на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на наказателното постановление. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът оспорва касационната жалба като неоснователна. Сочи, че в случая АНО е приложил неправилно материалния закон, т.к. автомобилът е бил с регистрационни табели, постановени на установените от закона места. С оглед описаната фактическа обстановка и констатираното нарушение, счита че правилната санкционна норма е тази на чл.180, ал.2, пр.2 от ЗДвП. Посочената като нарушена разпоредба – чл.140, ал.1 от ЗДвП, не отговаря на извършеното, т.к. автомобилът е бил регистриран и с регистрационни табели. Регистрацията е била прекратена служебно, което не е сред изброените в чл.140, ал.1 от ЗДвП. Твърди и че нарушението не е доказано от субективна страна, т.к. не е уведомен за служебното прекратяване на регистрацията. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че в случая ВРС е приложил закона неправилно. Водачът е санкциониран за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като регистрацията на автомобила е била прекратена по служебен път, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, като незнанието на закона не може да бъде използвано като основание за изключване на отговорността. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е установил, че на 15.05.2019г. С.А. закупил л.а. Опел Вектра с рег.№ Т****ХТ от лицето С. Р., за което бил сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите рег. № ***от 15.05.2020г. по описа на нотариус Петя А рег.№ *** с район РС Търговище. На 16.07.2019г. поради липса на извършена от А. регистрация на настъпилата промяна на собствеността, било извършено автоматично служебно прекратяване на регистрацията на автомобила. На 21.07.2019г. около 00:20 часа в с.В, обл.Варна, управляваният от С.А. автомобил Опел Вектра с рег.№ Т****ХТ бил спрян за проверка от служители на РУ А. При проверката било констатирано, че автомобилът се управлява при наличие на отразено в ИС „КАТ Регистрация на МПС и собствениците им“ прекратяване на регистрацията на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Прието било, че А. е извършил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което му бил съставен АУАН № 9389773 от 21.08.2019г., а впоследствие издадено НП № 19-0445-000795/27.02.2020г., с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба, в размер на 250лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца.

От правна страна ВРС е приел, че НП и АУАН, са издадени в нарушение на изискването за съдържание по чл.42, т.5 от ЗАНН, т.к е налице неяснота и непълнота на посочената като нарушена законова разпоредба. В чл.140, ал.1 ЗДвП са посочени три изисквания към моторните превозни средства за движение по пътищата отворени за обществено ползване – автомобилът да е с регистрация, да има табели с регистрационен номер, постановени на определените за това места и да е заплатена пътната такса за автомобила по чл.10, ал.1 от ЗП, като в АУАН и НП не е посочено коя от трите хипотези е нарушена според АНО, с което е нарушено правото на защита на нарушителя. По същността си разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е обяснителна и определя изискванията към МПС и доколкото не е забранителна, не формира фактически състав на административно нарушение. Според ВРС спорен е и правния характер на чл.143, ал.15 ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията, т.к. по своя характер и наименование, прекратяването на регистрацията е принудителна административна мярка, която е в разрез с конституционно регламентираната гаранция и защита на правото на собственост, т.к. предвижда ограничаване правото на собственост без да е предвиден законен ред за защита. В случая нито в ЗДвП, нито в Наредбата е посочено, от кой орган се извършва служебното прекратяване на регистрацията и с какъв акт, не е регламентирано задължение за уведомяване на собственика, каквото е предвидено в чл.10, ал.2 от Наредбата при другите случаи на прекратяване на регистрацията, нито е предвиден ред за обжалване на акта за служебно прекратяване на регистрацията. ВРС е приел и че неправилно е приложена санкционната норма, като в случая е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.180, ал.2 от ЗДвП, предвиждаща наказание на приобретателя на регистрирано превозно средство, който в определения срок не съобщи по местоживеене на службата за регистрация за придобитата собственост. Изложени са и мотиви, че нарушението е несъставомерно от субективна страна, т.к. може да се извърши само при пряк умисъл, а по преписката липсват доказателства да е бил надлежно уведомен, че автомобила е с прекратена регистрация.

Решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и е неправилно.

Видно от жалбата до ВРС, предмет на разглеждане в производството е било НП № 19-0445-000795/27.02.2020г. на началник група към ОДМВР-Варна, РУ - Аксаково, приложено по преписката и цитирано в мотивите на стр.1 от решението.

В диспозитива на решението обаче, съдът е отменил НП № 23-0000349/22.04.2020г. на н-к група Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна. Несъответствието между мотивите и диспозитива на решението, респ. непрецизността или вътрешните противоречия в тях, могат да се подведат в хипотезата „очевидна фактическа грешка“. Съдебното производство по обжалване на наказателни постановления пред въззивната инстанция се развива по правилата на НПК, съобразно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН. В административно-наказателния процес /така, както и в наказателния процес/ институтът на очевидната фактическа грешка е неприложим и допуснатото от ВРС нарушение може да бъде отстранено само по пътя на касационния контрол чрез отмяна на съдебното решение, като постановено при съществено процесуално нарушение.

Посоченото представлява пречка настоящата инстанция да се произнеса по правилността на наложеното административно наказание.

Решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС, който следва по реда на чл.226, ал.3 от АПК да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция.

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 260052/25.08.2020г. на ВРС, II-ри състав, постановено по НАХД № 1702/2020г.

 

ВРЪЩА делото на друг състав на ВРС за ново разглеждане и произнасяне по жалбата на С.В.А., ЕГН: **********,*** против НП № 19-0445-000795/27.02.2020г. на началник група към ОДМВР-Варна, РУ - Аксаково.

           

Решението е окончателно.

Председател:                                               

 

Членове:       1.                                

 

2.