Решение по дело №51834/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13021
Дата: 2 юли 2024 г.
Съдия: Мария Тодорова Долапчиева
Дело: 20231110151834
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 13021
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110151834 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу М. Б. С., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 532,63 лева, представляваща главница за цена на доставена
топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 31Б, ет. партер, гараж
№ 55, с аб. № 334928, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.03.2023 г., до окончателното
плащане, сумата в размер на 73,96 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 10.03.2023 г., сумата в размер на 33,92 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 29.03.2023 г., до окончателното плащане, както и сумата в
размер на 6,03 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху вземането за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 31.03.2020 г. до 10.03.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 16198/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Оспорва ищецът да е доставял топлинна енергия в
претендирания размер. Моли за отхвърляне на предявените искове. Впоследствие по делото
е постъпила молба от ответника с твърдение за плащане на част от претендираните суми и
изявление, че предстои плащане и на остатъка.
1
Третото лице – помагач т изразява становище, с което поддържа, че отчитането и
разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с
действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По исковете с правно основание с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава, а в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
В разглеждания случай с оглед извършените плащания, безспорно между страните е, че
ответникът е бил клиент на топлинна енергия през исковия период, респ. безспорно е
наличието на облигационно правоотношение между страните за доставяне на топлинна
енергия в процесния имот. Не се спори и относно размера на претендираните за процесния
период вземания. За тези обстоятелства сочат и събраните по делото доказателства –
нотариален акт за продажба на недвижим имот и молба-декларация за откриване на партида.
Следва да бъде отбелязано, че извършените в случая в хода на процеса плащания
представляват по същество признание на задължението, включително по смисъла на чл. 116,
б. „а“ ЗЗД.
Между страните не се спори, а от неоспорените от ищеца и приети фискални бонове се
установява, че на 08.02.2024 г. и на 03.06.2024 г. ответникът е заплатил на ищцовото
дружество за погасяване на процесните задължения сумата в общ размер на 772,80 лева, с
която са погасени вземанията за главници, обезщетение за забава, законна лихва и съдебни
разноски в размер на 50 лева.
Ето защо, предвид извършените плащания, се налага извод, че претендираните от
ищеца суми са погасени изцяло, поради което предявените искове се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Въпреки отхвърлянето на предявените искове, доколкото се касае за погасяването им в
хода на процеса, ответникът дължи направените и претендирани от ищеца разноски, тъй
като по общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на
вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. В случая ищецът
претендира такива единствено за юрисконсултско възнаграждение, тъй като дължимите
разноски за платена държавна такса за исковото и за заповедното производство са заплатени
от ответника. Дължимото в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ
възлиза на сумата в размер на 50 лева. В същия размер от 50 лева е и дължимото такова в
полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
Следователно в полза на ищеца се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в
общ размер на 100 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК ,, срещу М. Б. с, ЕГН **********, искове с правно
2
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че М. Б. с, с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 3, вх. В,
ет. 2, дължи на т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, сумата в размер на 532,63 лева, представляваща главница за цена на доставена
топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 31Б, ет. партер, гараж
№ 55, с аб. № 334928, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 29.03.2023 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 73,96 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 10.03.2023 г.,
сумата в размер на 33,92 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 29.03.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 6,03 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до
10.03.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по гр. д. № 16198/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА М. Б. с, с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 3, вх. В,
ет. 2, да заплати на т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
№ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 100 лева – разноски в исковото и в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието в процеса на т, като трето лице-помагач на
ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3