Определение по дело №49/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260061
Дата: 13 октомври 2020 г.
Съдия: Маринела Ганчева Дончева
Дело: 20203000500049
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                                                     №260061/13.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на                     в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. гр. д. № № 49/2020 по описа на Апелативен съдгр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба вх.№ 513/23.01.2020 год от „Варнаком“ ЕООД, чрез адв. М.Д., преупълномощена от Адвокатско дружество „Вълчев и Борисов“, срещу решение № 2216/20.12.2019 год по гр.д. № 39/2013 год на Окръжен съд Варна В ЧАСТТА, с която по иска на „Вандом“ ООД (в несъстоятелност), представлявано от синдика Е.Г.Т.срещу Д.С.А., съдът е прогласил нищожността на осн. чл. 26 ал.2 във вр. с чл. 44 и чл. 42 от ЗЗД на едностранната упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно от 10.12.2017 год с нотариална заверка на подписите, рег.№ 13412/2007 год на нотариус Диана Раднева, рег.№ 261 и район на действие РС В.Търново, с което Т.К. Н. в качеството й на управител и представляващ „Вандом“ ООД е упълномощила Д.С.А. да се разпорежда с недвижим имот, съставляващ УПИ  VII-1002 в кв.20 по плана на ЗПЗ гр.Варна, в землището на с.Тополи; прогласил е нищожността на договора, с който Д.С.А. в качеството си на пълномощник по силата на горното пълномощно, продал сам на себе си същия имот, с нот.акт № 77, т.IV, рег.№ 11726, дело № 848/2007 год на нотариус Веселин Петров, рег.№ 205, като сключен от лице без представителна власт.

Въззивникът сочи на първо място, че съдебният акт в обжалваната му част е недопустим, като постановен по недопустими искове. Предявените установителни искове не са от тези, предвидени в чл. 646 и 647 от ТЗ, които синдикът има право да предявява от името на несъстоятелния длъжник. По тях дружеството следва да се представлява от законния си представител, а не от синдика. Освен това по своя характер те са установителни, а не осъдителни или конститутивни и тяхното уважаване няма да има за последица попълване на масата на несъстоятелността.

На второ място се сочи, че по идентичен иск за прогласяване нищожността на разпоредителната сделка, предявен от Т.К.В. от името на „Вандом“ ООД е образувано гр.д. № 721/2008 год на Окръжен съд Варна, производството по което е прекратено поради отказ от иска. Поради това въззивникът счита, че повторното сезиране на съда със същия иск е недопустимо.

Изложени са и съображения за неправилност на решението, изразяваща се в зачитане от гражданския съд на силата на присъда№ 495/22.11.2011 год по НОХД № 3876/2011 год на ВРС по отношение неистинността на пълномощното от 10.12.2007 год. Не е имало основание съдът да приеме, че описаното в присъдата пълномощно е същото, което е предмет на разглеждане по настоящото дело. По наказателното производство подсъдимият Д.А.е признат за виновен в това, че в условия на продължавано престъпление възбудил и поддържал заблуждение у Г.С.– П. и Х.Х., че като пълномощник на Т. Н. в качеството й на управител на „Вандом“ ООД е имал право да се разпорежда, както и за това, че на 28.12.2007 год се е ползвал от неистински частни документи, включително пълномощно от 10.12.2007 год. Доколкото по настоящото дело е поставен на разглеждане въпросът за действителността на пълномощното и сключената въз основа на него разпоредителна сделка, с която Д.А.продал сам на себе си процесния имот, според въззивника в присъдата не става дума за същото пълномощно. Поради това той счита, че присъдата не се ползва със задължителна сила по отношение фактите, свързани с неговата истинност.

Сочи се също, че решението е незаконосъобразно. Разпоредителната сделка, сключена без представителна власт не е нищожна, а се намира в състояние на висяща недействителност, и е потвърдена от „Вандом“ ООД чрез последващи действия на неговия управител.

В жалбата се съдържа и оплакване, че съдът не се е произнесъл по възражението на ответника за погасяване на иска с правно осн. чл. 42 от ЗЗД по давност.

По изложените доводи въззивникът моли постановеното решение в обжалваните части да бъде обезсилено и производството – прекратено, а в условията на евентуалност – да бъде отменено като незаконосъобразно и исковете – отхвърлени. Претендира за разноските в двете инстанции.

В подадения отговор от „Вандом“ ООД (в несъстоятелност), представлявано от синдика Е.Г.Т.е изразено становище за недопустимост, евентуално - неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Претендира за разноски.

Въззивната жалба е недопустима, защото „Варнаком“ ЕООД не е страна по исковете за прогласяване на нищожността на пълномощно от 10.12.2007 год и за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, склчен с нот.акт № 177/2007 год. Ответник по тези искове е Д.С.А..

Оплакванията на въззивника за недопустимост на решението са неоснователни. Исковете за нищожност на договора за продажба на имот на дружеството от мним пълномощник и обусловените от тях искове за собственост са част от имуществените права на длъжника и съответно – от масата на несъстоятелността. Разпоредбите на чл. 646 и 647от ТЗ уреждат специални хипотези на недействителност на действия и сделки, а в процесния случай недействителността произтича от общите основания за недействителност по ЗЗД. Поради това легитимиран да ги предяви е синдикът. Съдът по несъстоятелността със свое определение № 4150/28.12.2017 год по т.д. № 868/2014 год на ВОС е дал разрешение на синдика за воденето им.

Неоснователни според ответната страна са твърденията на въззивника за преклузия на правото на иск поради отказ от исковете, предмет на прекратеното гр.д. № 721/2008 год. Това е така на първо място, защото делото е прекратено не поради отказ от иска, а поради неизправяне в срок на нередовностите на исковата молба. Наред с това се изтъква, че основанието на исковете по гр.д. № 721/2008 год. е нищожност на продажбата поради липса на съгласие, а не поради договаряне без представителна власт.

По оплакванията за неправилност на решението въззиваемият обръща внимание на това, че другото пълномощно, за което се твърди в жалбата, е било обект на разглеждане по друго наказателно производство – НОХД № 17784/2012 год на ВРС и с него Д.А.е бил упълномощен от Т.К. и Н.К. да продаде дружествените им дялове от „Вандом“ ООД. Пълномощното за разпореждане с процесния имот е същото, за чиято неистинност се е произнесъл наказателният съд по НОХД № 3876/2011 год на ВРС, присъдата по което обвързва гражданския съд относно установените с нея факти.

По доводите на въззивника за незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на разпоредбите на чл. 42 ЗЗД и чл.26 ал.2 от ЗЗД, ответната страна счита, че те са в противоречие с приетото в ТР № 5/12.12.2016 год на ОСГТК на ВКС, с което решаващият съд се е съобразил.

Твърденията за потвърждаване на договора от представляващия дружеството ответникът намира за преклудирани, тъй като се правят за първи път във въззивната жалба. Наред с това счита същите за неоснователни, защото нито едно от посочените в жалбата действия няма смисъла на потвърждаване на сключената сделка. Неоснователно според него и позоваването на изтекла погасителна давност, тъй като разпоредбата на чл. 32 ал.2 пр.2 от ЗЗД се отнася за хипотезите на унищожаемост на сделките.

С определение № 1103/14.02.2020 год производството по делото е било спряно до приключване с влязъл в сила акт по в.ч.гр.д. № 50/2020 год на Апелативен съд Варна.

С определение № 159/05.10.2020 год по гр.д. № 1660/2020 год на ВКС на РБ, Второ г.о. е потвърдено определение № 106/18.02.2020 год по в.ч.гр.д. № 50/2020 год на Апелативен съд Варна, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Т.К.В. и Н.К.К. срещу решение № 2216/20.12.2019 год по гр.д. № 39/2013 год в прекратителната му част по предявения от „Вандом“ ООД (в несъстоятелност) срещу „Варнаком“ ООД иск с правно основание чл. 108 от ЗС и е потвърдено същото решение в прекратителните му части по предявените от Т.К.В. и Н.К.К. установителни искове.

С това пречката за по-нататъшното разглеждане на настоящото дело е отпаднала и същото следва да бъде възобновено и насрочено за разглеждане с призоваване на страните.

Искания за събиране на нови доказателства не са направени.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.гр.д. № 49/2020 год на Апелативен съд Варна.

НАСРОЧВА делото за 25.11.2020 год от 9,45 часа, за когато да се призоват страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

                                                                     2.