Решение по дело №52/2022 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 282/14.4.2022г.

 

гр. Пазарджик,  

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март, две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Радослава Цоневска	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 52 по описа на съда за 2022 г.

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК и е образувано по жалбата на „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „Нешо Чипев“ № 1, представлявано от С. Г. А., със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения гр. Бургас, ул. „Сердика“ 2Б, ет. 1, адв. М. Б., адв. П.Ш. против Писмена покана с изх. № 02/РД 25-14614/06.01.2022 г. на Директора на РЗОК – Бургас, за възстановяване на сума в размер на 1034 (хиляда тридесет и четири) лева, получена без правно основание.

В жалбата се твърди, че обжалваната покана е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли се да бъде отменена обжалваната покана. Претендират се направените по делото разноски. 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба вх. № 2327/14.03.2022 г., с която „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната покана като неправилна и незаконосъобразна.

За ответника по жалбата – Директора на РЗОК гр. Бургас, редовно призован, не се явява представител. Постъпила е писмена молба от вх. № 2237/10.03.2022 г., с която ст. юрк. Г. е взел становище по съществото на спора. В представени писмени бележки същият твърди, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, при стриктно спазване на материалния и процесуален закон, поради което моли да бъде отхвърлена подадената жалба. Претендира изплащането на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № РД-25-1461/12.10.2021 г. Директорът на РЗОК – Бургас е наредил да бъде извършена проверка на „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД по изпълнение на Индивидуален договор № 021372/20.02.2020 г. за болнична помощ в срок до 30.11.2021 г. Вид и обхват на проверката е тематична със задача: 1. Контрол, относно спазване на изискванията на НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. и ЗЗО по отношение на дейности месец септември 2021 г. по Приложение № 1; 2. Контрол по писма от управителя на лечебното заведение; 3. Контрол по доклади и справки от РЗОК – Бургас.

Съставен е Протокол № 1349/30.11.2021 г. за резултатите от проверката, в който са констатирани нарушения по изпълнение на договора, а именно: по т. 1 – ЗОЛ с ЕГН ********** е хоспитализирано  от 13.09.2021 г. – 20.09.2021 г. в лечебното заведение с ИЗ № 7568 по КП № 74.1 „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18 – годишна възраст“, с окончателна диагноза: Запушване на дуктус холедохус. Екстра и интрахепатална холестаза. А за периода от 22.09.2021 г. – 01.10.2021 г. с ИЗ № 7876 по КП № 189 „Оперативни процедури върху панкреас и дистален холедох, с голям и много голям обем и сложност“, с окончателна диагноза: СА. Капитис панкреатис, Инсуфициенцио анастомозис, Инсултус церебри, Иктерус механикус.

Посочено е, че на 20.09.2021 г. пациентът е изписан без промяна в състоянието и е насочен към клиника по гастроентерология за поставяне на стент в дуктус холедохус. Видно от медицинската документация на ИЗ № 7876, пациентът е приет на 22.09.2021 г. с оплаквания от около месец след проведено амбулаторно лечение и установен процес на панкреас. Проведени са две оперативни интервенции и на 01.10.2021 г. настъпва екзитус поради инсулт.

Направен е извод, че при постъпване на пациент по терапевтична КП, по която са извършени диагностично терапевтични процедури и доказаната диагноза в хода на лечението по тази КП индикира оперативно лечение, на изпълнителя на БМП се заплаща само хирургичната КП.

В протокола от проверката е посочено, че на основание чл. 356 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г. по ИЗ 7568 по КП № 74.1 е заплатено неоснователно на „МБАЛ – Бургасмед“ ЕООД.

Издаден е Протокол за неоснователно получени суми № 1372/30.11.2021 г., както и становище на д-р С. А. от 10.01.2022 г., в което същата счита, че констатацията на РЗОК – Бургас е неправилна. Изготвен е и Доклад № РД-25-1463з от 20.12.2021 г. от д-р А. Б. и А. Д. – контрольори в Отдел ДКИОД, в който същите сочат, че на основание чл. 356 от НРД за МД за 2020-2022 г., ИЗ № 7568 е заплатено неоснователно на дружеството жалбоподател.

Относно направените в протокола за неоснователно получени суми е постъпило възражение вх. № 02/29-02-1635/15.12.2021 от „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД, представлявано от д-р С. А..

Последвало е издаването на оспорената Писмена покана № 02/29-02-31 от 06.01.2022 г., с която, на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, в 14-дневен срок лечебното заведение е поканено да заплати неоснователно получената сума в размер на 1034 лева. Същата е редовно връчена на дружеството жалбоподател като в законоустановения срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

Като доказателство по делото е представен Индивидуален договор № 021372/20.02.2020 г. за болнична помощ (лист 47-78).

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Обжалваната писмена покана е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. В случая поканата е издадена от директора на РЗОК гр. Пазарджик, като при издаването й административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.

Съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска помощ се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица от РЗОК. В чл. 76а от закона е разписан редът, който се следва в случаите, когато ИМП са получили суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по закона и това е установено при проверка от контролните органи. Непосредственият контрол върху дейността на ИМП по изпълнението на договорите се осъществява от длъжностни лица на РЗОК – финансови инспектори и лекари-контрольори чрез проверки и въз основа на заповед на директора на РЗОК. За резултатите от извършените проверки се съставя финансов протокол, респ. медицински протокол, като и в двата случая лицето – обект на проверката, има право на писмено възражение по направените констатации. В конкретния случай по делото се установи, че този ред е спазен – съставен е протокол за неоснователно получени суми, който е надлежно връчен, дадена е възможност за представяне на възражение. Следователно обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответната форма.

Спорен е въпросът налице ли е било основание при първата хоспитализация да бъде проведена оперативна интервенция, след като на пациента са извършени терапевтични процедури и е доказана диагноза в хода на лечението по първоначалната КП. Заболяването, отразено в ИЗ 7568 по КП 74.1, е идентично със заболяването по ИЗ 7876 по КП № 189, но пациентът е изписан при първоначалната хоспитализация без промяна в състоянието и е насочен към клиника по гастроентерология за поставяне на стент в дуктус холедохус. Приет е повторно на 22.09.2021 г., като са проведени две оперативни интервенции.

Съгласно разпоредбата на чл. 350 от Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022г., НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения.

Съгласно § 1, т. 4 от ДР на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, „хоспитализация“ е настаняване на лице със заболяване или състояние, налагащо престой в лечебно заведение, оказващо болнична помощ. В нормата изрично е изведено, че конкретният болничен престой за всеки пациент зависи от състоянието му при изписването. Последният има за цел да подобри състоянието на пациента, което при всеки е индивидуално и извършваните процедури, както и продължителността на престоя, могат да бъдат определени само от това състояние.

Видно от медицинската документация по делото, пациентът е постъпил в лечебното заведение при установен процес на панкреас още при първата хоспитализация и съгласно изискването на НРД е следвало да бъде лекуван комплексно, а не по две клинични пътеки. КП 74.11 „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18 – годишна възраст“ включва диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и услуги, предоставяни на задължително здравноосигурени лица със заболявания и състояния. От своя страна, втората КП № 189 „Оперативни процедури върху панкреас и дистален холедох, с голям и много голям обем и сложност“, по която пациентът е приет непосредствено след дехоспитализация по първата КП, включва също диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и услуги, предоставяни на задължително здравноосигурени лица със заболявания. Безпротиворечиво е установено, че пациента е хоспитализиран за оперативно лечение два дни след дехоспитализацията при завършена предходна КП.

Съгласно чл. 356 от НРД за МД 2020 – 2022 г., при постъпване на пациент по терапевтична КП, по която са извършени диагностично-терапевтични процедури и доказаната диагноза в хода на лечението по тази КП индикира оперативно лечение, на изпълнителя на БМП се заплаща само хирургичната КП. В процесния случай заболяването е установено и доказано в хода на първоначалната хоспитализация, като в тази връзка ирелевантно е обстоятелството дали заболяването, налагащо оперативно лечение, се явява основно за първата приложена КП. Диагностично-терапевтичните процедури са възможни както в рамките на оперативната КП, така и в отделна КП, като разликата е единствено във финансирането от здравната каса. Доколкото последната оперира с публични средства, разпоредбите относно разходването им не следва да се тълкуват разширително. Ето защо следва да се приеме, че за процесния случай разпоредбата на чл. 356 от НРД за МД 2020 – 2022 г. намира приложение и след като заболяването е предполагало оперативно лечение, и това е било известно при първоначалната хоспитализация на пациента, на заплащане подлежи само хирургичната КП 189. Съответно платените суми за КП, проведени при първоначалната хоспитализация на пациента, подлежат на възстановяване.

Предвид изложеното и като прецени изцяло законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, съдът в настоящия състав приема, че поканата е издадена от компетентен орган в установената форма, при това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и тя е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

В тази насока е и трайната практика на ВАС (Решение № 12537 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7120/2021 г., VI о., докладчик председателят Тодор Тодоров; Решение № 12533 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7414/2021 г., VI о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян).

 При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски. С оглед на това жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид на фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

отхвърля жалбата на „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „Нешо Чипев“ № 1, представлявано от С. Г. А. против Писмена покана с изх. № 02/РД 25-14614/06.01.2022 г. на Директора на РЗОК – Бургас, за възстановяване на сума в размер на 1034 (хиляда тридесет и четири) лева, получена без правно основание.

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „Нешо Чипев“ № 1, представлявано от С. Г. А. да заплати в полза на РЗОК гр. Бургас съдебно-деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                                                                 

 

 

                                                              СЪДИЯ: (П)