Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
гр. Перник, 14.06.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд- Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Е. В.**, като разгледа докладваното
от съдия Слава Георгиева, административно дело № 102 по описа за 2022 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр.
с чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/, във вр. с чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба на Р.К.М., с адрес: *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 14/112/08906/3/01/04/01 от 25.11.2021 година на директора на ОД на ДФ „Земеделие“- С.**, с който е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 14 668 лева /четиринадесет хиляди шестстотин шестдесет и осем лева/, представляващо второ плащане по Договор № 14/112/08906 от 13.05.2014 година за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2007-2013 година и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 446 /двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест лева/, представляващо получено първо плащане по договора.
В жалбата е посочено, че са допуснати нарушения на административно производствените правила и неправилно е приложен материалния закон. Към датата на заявката за второто плащане са осъществени всички основни дейности и цели по одобрения проект, извършена е проверка на място в периода от 25.07.2018 година до 08.08.2018 година, която не е установила противоречия. Вместо да постанови акт, с който за уважи искането за изплащане на второто плащане с постановен АУПДВ № 14/112/08906/04/01 от 13.05.2019 година, който е отменен с влязло в сила съдебно решение. Извършената последваща проверка, след изтичане на всички нормативно установени срокове, е в противоречие с материалноправните разпоредби и не е основание за издаване на акт с такова съдържание. От своя страна липсата на произнасяне по заявката за второ плащане, довела постепенно до преустановяване на стопанската дейност поради липса на парични средства. По подробно изложени в жалбата съображения се иска отмяна в цялост на така издадения АУПДВ като незаконосъобразен, както и да се присъдят направените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание на 20.05.2022 година, жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адвокат Г.И.,***, която поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи като се отмени АУПДВ и да се присъдят сторените разноски.
Ответникът – директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ - С.**, за представител изпраща юк. Т.**. Оспорва жалбата. В постъпила по делото молба се иска жалбата да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Иска са присъждане на съдебни разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение.
Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Р.К.М. е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 610991 в Интегралната система за администриране и контрол /ИСАК/.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е кандидатствал по мярката 112-„Създаване на стопанства за млади фермери“ , посредством подаване на заявление за подпомагане. Одобрен е за финансиране със Заповед №03-140-РД/20 от 12.05.2014 година на Директора на ОД на ДФЗ-П.. Между него /в качеството му на ползвател/ и Държавен фонд „Земеделие“ е сключен Договор № 14/112/08906 от 13.05.2014 година /лист 22/, с който му се предоставя безвъзмездна финансова помощ в размер на 39 114 лева /тридесет и девет хиляди сто и четиридесет лева/ за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели заложени в бизнес план по проект № 14/112/08906 в Приложение 1 и 2 към него. Съгласно договора, помощта е трябвало да се изплати на два етапа, а именно: първо плащане в размер на 24 446 лева и второ плащане, в размер на 14 668 лева. По делото не се спори, че първото плащане е извършено на 13.05.2014 година, а второто е следвало да бъде извършено при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5.21 ИЕ, при наличен такъв 4.43 ИЕ. В чл.5.1 от договора е указан срок за подаване на заявката за второ плащане, а именно- не по- късно от два месеца от изтичане на срока по чл.3.1 /а именно четири години от датата на подписване на договора/. В договора също така са предвидени и основания, при които Фондът изисква връщане на вече изплатените суми, както по първото, така и по второто плащане заедно със законните лихви върху тях, като чл.4.7 визира хипотезата, когато ползвателят не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ. В чл.4.33 от договора е регламентирано задължение на ползвателя да не преустановява земеделска дейност поради други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство за срок от 3 години от подаване на заявката за второ плащане.
На 13.07.2018 година, жалбоподателят е депозирал пред административния орган Заявка за второ плащане №14/112/08906/3/01 по договора. С АУПДВ № 14/112/08906/04/01 от 13.05.2019г. директор на ОД на ДФ“Земеделие“-С.** отказал изплащане на финансова помощ и постановил възстановяване на първото плащане по договора. С влязло в сила съдебно решение АУПДВ е отменен и преписката е върната за ново произнасяне на органа. Разглеждането на същата от страна на административния орган е извършено именно в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение.
В административната преписка са представени документи от извършени проверки на място. Първата проверка на място се е състояла на 04.03.2021 година, като за нея е съставен Контролен лист от 05.03.2021 година /лист 156 и следващите/. Видно от него по време на тази осъществена проверка не е присъствал бенефициента, а същата е била осъществена в присъствието на кметски наместник. След направена повторна проверка на място на 16.03.2021 година и за която е съставен Контролен лист от 17.03.2021 година /лист 174 и следващите/ било констатирано, че в стопанството на бенефициента не се отглеждат никакви животи, а закупените по договора активи не функционират. Проверяващата работна група от експерти е установила също така, че инвентарът, изразяващ се в клетки за отглеждане на пъдпъдъци е празен, а кошерите, които са предназначени за отглеждане на пчелни семейства са натрупани едни върху други като не са населени с пчели. Установено било също, че закупените два броя климатици и хладилна камера по Приложение № 1 от договор № 14/112/08906 не са в изправност и не се използват по предназначение.
С Писмо с изх. № 01-223-6500/ 46 от 23.03.2021 година от бенефициера е поискана информация на основание чл. 26, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 година за представяне на допълнителни документи и обяснения във връзка с установените от проверяващите нередности. Писмото е получено от жалбоподателя на 10.05.2021 година, като в нормативно установения срок не е постъпил отговор.
С Писмо с изх. № 01-220-6500/144 от 14.06.2021 година /лист 15/ директорът на ОД- С.** град е уведомил Р.К.М., че на основание чл. 24, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от АПК открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, тъй като е установено, че не се отглеждат заложените по план животни, а закупените активи съгласно договора за безвъзмездна помощ не функционират. От справка в електронния Регистър на земеделските стопани е установено, че няма пререгистрация за настоящата 2020/2021 стопанска година, а за стопанската 2019/2020 година отглежданите пъдпъдъци са 200 броя, а пчелните семейства – 15 броя, а това формира икономически размер на стопанството 2,68 ИЕ, което е по-малко от минимума 4 икономически единици. По тази причина административният орган е приел, че земеделският стопанин не е спазил поетия ангажимент по договора и бизнес-плана, с което е допуснато нарушение по смисъла на чл. 30, т. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 година, респективно 4.33 от Договор № 14/112/08906, а именно в три годишен срок от подаване на заявката за второ плащане ползвателят не е трябвало да преустановява земеделската си дейност. Вследствие на това административният орган е посочил и размерът на определеното задължение, възлизащо на 24 446 лева, което е сумата по полученото първо плащане по договора. Дадена е възможност в 14 дневен срок да представи своите възражения и документи. Уведомителното писмо за откриване на производство по издаване на индивидуален административен акт на основание чл. 26 от АПК е получено лично от жалбоподателя на 28.09.2021 година.
В установения 14-дневен срок на 11.10.2021 година е депозирано Възражение с вх.№ 01-220-6500/ 144#5. В него жалбоподателят се позовава на т.3.1 и т.3.2 от Раздел III „Срок за извършване на основните инвестиции, дейности и цели“ от Договора, като твърди, че срокът за извършване на инвестиции е изтекъл на 13.05.2018 година, а срокът за извършване всички дейности и цели, предвидени в този договор е изтекъл на 13.11.2018 година; периодът за осъществяване на дейността по проекта е 5 години, считано от датата на подписване на договора за финансова помощ, т.е. срокът на договора е изтекъл на 13.05.2019 година. Сочи още, че извършената проверка на място на 17.03.2021 година е направена и след нормативно допустимия за това срок и, че към този момент органът вече не е разполагал с контролни функции.
С АУПДВ № 14/112/08906/3/01/04/01 от 25.11.2021 година Директорът на ОД на ДФЗ-С.** подробно е обсъдил възраженията и ги приел за неоснователни. Отказал е изплащането на финансова помощ в размер на 14 668 лева, представляваща второ плащане по Договор № 14/12/08906 от 13.05.2014 година на основание чл. 8, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 30, т. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 година и т.4.1 във връзка с т. 4,4, буква „з“, във вр. с чл. 4.33 от Договор № 14/112/08906 от 13.05.2014 и чл. 11, ал. 2, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, а също така и е определил на основание чл. 33, ал.1 от Наредба №9 дължима сума в размер на 24 446 лева.
Срещу така издадения АУПДВ е подадена жалба чрез
директора на ОД при ДФ“Земеделие“-С.**, с вх. № 01-220-6500/144 от 28.01.2022
година. Предмет на настоящата проверка за законосъобразност се явява именно
АУПДВ № 14/112/08906/3/01/04/01 от 25.11.2021 година.
Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с установяване на релевантните по делото факти е извършен разпит на свидетеля Х. К. С., български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните по делото. Същият заявява, че с жалбоподателят са работили на едно и също място, но с тази разлика, че последният е бил на 4 часов работен ден. Твърди, че е запознат с това, че Р.К.М. се е занимавал с отглеждането на пъдпъдъци и пчели, като това е започнало от 2014 година до 2020/2021 година, когато според свидетеля, жалбоподателят поради неизплатен втори транш и поради здравословни причини е преустановил дейността си. Така дадени свидетелските показания, настоящият съдебен състав ги кредитира от части. Съдът не кредитира частта от свидетелските показания, в която се заявява, че според свидетелят жалбоподателят е преустановил стопанската си дейност в периода 2020/2021 година, тъй като това влиза в пълно противоречие на събраните по делото писмени доказателства. В останалата част, съдът кредитира показанията, тъй като са базирани на лични наблюдения и не противоречат на събраните писмени доказателства.
По делото по искане на ответната страна е допуснато изслушване на съдебно икономическа експертиза, която е изготвена от вещо лице Я.А.. Въз основа на анализираните книжа и документи, експерта е установил, че икономическият размер на стопанството на жалбоподателя Р.К.М. измерен в Стандартен производствен обем възлиза на 23 540 лева, по установените резултати с Контролен лист за ПнМ в с. Г.** № 14/181113/36511 от 31.07.2018 годна, като към тази дата вещото лице е установило, че има налични 850 броя пъдпъдъци и 20 броя кошери пчелни семейства, което е формирало 10.03 икономически единици на стопанството, а при осъществената проверка на 17.03.2021 година е установило нулева наличност на пъдпъдъци и пчелни семейства, съответно нула икономически единици на стопанството. Така дадено заключението, настоящият съдебен състав го кредитира изцяло, като обективно, компетентно и кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд-Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна, която има правен интерес от обжалването срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Следователно същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджетна на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, които са предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Според чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК публични са и вземанията за лихви за вземания по ал. 2, т. 1- т. 8. Нормата на чл. 27, ал.5 от ЗПЗП предвижда, че вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК, а съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките по програмите за развитие селските райони, извън основанията по ал. 6 се установяват с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК регламентира установяването на публични вземания да се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Въпросът във връзка с приложимостта на ДОПК е разрешен, изхождайки от решение № 14255 от 17.11.2020г., постановено по АД № 7207/2020г. по отношение на настоящия жалбоподател, по същият договор предмет на разглеждане и в настоящето производство. Следователно в случая се следва издаване на АУПДВ, какъвто е издаден от ответната страна и чиято законосъобразност е предмет на настоящия спор.
В нормата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагате на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, които са предвидени в законодателството на ЕС, както и вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, който е и Изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ, които правомощия може да делегира със заповед на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно разпоредбата на чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП. В тази връзка по делото е представена и приета като доказателство Заповед № 03- РД/ 1759 от 21.06.2021 на Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ /лист 193/, с която на основание чл. 20а, ал. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е делегирал на Директорите на Областни дирекции на ДФ „Земеделие“ да издават актове за установяване на публични държавни вземания за вземания на Фонда, произтичащи от неспазването на нормативни и/или договорни задължения на ползвателите и бенефициентите на финансова помощ по мярката 112 „Създаване на стопанство за млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013. В обхвата на компетентността на Директора на ОД на ДФ“Земеделие“-С.** са посочени актовете на бенефициентите и ползвателите, подали заявления за подпомагане в областни дирекции град С.** и град Перник. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 година заявленията за подпомагане се подават в областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“, по постоянен адрес на кандидата, който в случая се намира в град Перник, на ул. „Юрий Гагарин“. Въз основа на всичко това може да се направи заключение, че обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 година на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“- РА правомощия. Същият е разполагал и с времева компетентност, за издаване на акт, с такова съдържание. Не е налице основание за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
При издаването на АУПДВ е спазена и изискуемата от закона писмена форма. Същият съдържа и необходимите реквизитите, посочени от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Спазено е изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като в акта са посочени както правните, така и фактическите основания за неговото издаване. Правните основания са посочените норми на чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП, според които разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и други парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съдът намира, че в АУПДВ са изложени и достатъчно ясно и подробно фактическите основания, които дават на жалбоподателя възможност да разбере какви са фактите, мотивирали административния орган да приложи правната норма. Предвид всичко, настоящият съдебен състав намира, че така издаденият акт е в изискуемата от закона форма, поради което не е налице основания за отмяна на същия по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, изложени в
жалбата, че е налице нарушение на административнопроизводствените правила.
Доводите за това са следните:
При осъществения съдебен контрол не се открива твърдяното допуснато нарушение, което да е довело до ограничаване на правото му на защита във връзка с изложения аргумент, че в Уведомителното писмо, с което започва производство по издаване на индивидуален административен акт, административният орган не е посочил датата, до която е трябвало да бъде издаден съответния административен акт. Съдът приема, че непосочването на съответна дата не е ограничило правата на жалбоподателя да участва в производството по издаване на Акта за установяване на публично държавно вземане, който по своята характеристика изпълва изцяло съдържанието на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Това е така, защото смисълът на разпоредбата на чл. 26 от АПК е да даде възможност на всички заинтересовани лица да вземат участие в производството, представяйки доказателства, които биха способствали изясняването на факти, които са от значение за издаването на съответния акт, а от друга страна да се даде възможност да бъдат защитени правата на тези лица в максимална степен. В случая, от представените по делото чрез административната преписка писмени доказателства е видно, че с Уведомление № 01-220-6500/144 от 14.06.2021 година е дал възможност на жалбоподателя в 14-дневен срок от получаването му да представи своите писмени възражения по отношение на основателността и размера на публичното вземане. По този начин административният орган изцяло е спазил процедурата за издаване АУПДВ, която е предвидена в разпоредбата на чл. 166 от ДОПК и която препраща към прилагане на правилата за издаване на индивидуални административни актове, регламентирани в чл. 21 и сл. от АПК. Въз основа на изложеното съдът приема, че непосочвайки точна дата, на която да издаде процесния административен акт, административният орган не е нарушил правото на защита на жалбоподателят, защото на същият му е бил предоставен достатъчно дълг срок от време, в рамките на който е могъл да организира своята защита.
Неоснователни са и доводите, че административният орган е излязъл извън предмета на посоченото в уведомлението. Напротив подробно в него е описана цялата фактическа обстановка и изрично е указано, че въз основа на това се установяват задължения в размер на 24 446 лева, представляващи първо плащане по договора. Въз основа на това и при спазване на абсолютно всички административнопрозиводствени правила директорът на ОД към ДФ“Земеделие“-С.** е издал оспорения акт. Не намират подкрепа и твърденията, че извършената проверка по повод на депозираното заявление за отпускане на средства, представляващи второ плащане по договора с Държавен фонд „Земеделие“ е незаконосъобразна, тъй като е извършена след нормативно допустимия срок. Това е така, защото съобразно чл.4.1 от договора, административния орган има право да упражнява постоянен контрол за изпълнение на условията по договора, както и на документите, които са свързани с подпомаганата дейност за периода на дейността и не по-късно от 3 години от подаване на заявката за второто плащане. Същото е възприето и в чл. 26, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 година. Този извод на съда е подкрепен и от представените по делото писмени доказателства, въз основа на които се установява, че Заявката за второ плащане по Договор № 14/112/08906 от 13.05.2014 година е депозирана на 13.07.2018 година, което означава, че крайният срок за извършване на проверката е бил 13.07.2021 година. От тази гледна точка и въз основа на очертаната нормативна рамка може да бъде направен единствения и правилен извод, че с извършената на 17.03.2021 година не е нарушен този установен срок, който всъщност в съдебната практика се приема, че има инструктивен характер, т.е. не води до погасяване на правото на административния орган.
Съдът не възприема и тезата, че към момента на осъществяване на проверката административния орган вече не притежава контролни функции. Договорът, въз основа на който се предоставя безвъзмездна помощ е сключен на 13.05.2014 година. В него в раздел III.“Срок за извършване на основните инвестиции, дейности и цели“ е предвидено, че ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени бизнес плана и описани в Приложение 1 в срок до 4 години от датата на подписване на настоящи договор и също така, че ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, които са предвидени в бизнес плана и предмет на настоящия договор, описани в Приложение 2 в срок до 4 години и 6 месеца от датата на подписване на договора. В разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 9 е посочено, че периодът за осъществяване на дейностите по проекта е 5 години, считано от датата на подписване на договора за финансова помощ с Разплащателната агенция. От тази гледна точка излиза, че до датата 13.05.2019 година, жалбоподателят е трябвало да осъществи всички дейности, които са предвидени в представения от него проект, но това не означава, че това е крайната датата на действие на договора, тъй като съобразно 4.33 от Договора и чл. 30, т. 4 от Наредба № 9, бенефициента, т.е. ползвателя има задължение след подаване на заявката за второ плащане да не преустановява земеделската си дейност по други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство. Това означава, че до 13.07.2021 година договорът все още е бил в сила и е действал между страните, а от тук и в сила е било правото на фонда, предвидено в 4.1 от Договора и в чл. 26, ал. 1 от Наредба № 9 за осъществяване на такива контролни проверки.
Въз основа на горното, съдът приема, че административният орган е спазил всички административно-производствени правила във връзка с издаването на оспорвания индивидуален административен акт, поради което не е налице основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Материалния закон е приложен правилно. По делото се установява, че след извършена проверка и извършено изчисление на икономическия размер на стопанството, съгласно наличните данни в електронния „Регистър на земеделските стопани“ за стопанската 2019/2020 година е определен размер на 2.68 икономически единици на стопанството, а това не е достатъчно, за да бъдат постигнати целите, които са заложени в Приложение № 1 към договора и се явява под законоустановения минимум от 4 икономически единици. По този начин, административния орган правилно е приел, че в случая ползвателя /бенефициента/ е извършил нарушение по смисъла на чл.4.33 от Договора, тъй като в рамките на 3 години от подаването на заявлението за второ плащане е преустановил стопанската си дейност. Това се подкрепя по безспорен начин и от представените чрез административната преписка доказателства, извадка от „Регистър на земеделските стопани“ за стопанската 2019/2020 година, както и от приложените към делото Контролни листове /лист 174/, от които се установява, че към датата на извършената проверка, а именно 17.03.2021 година в стопанството на бенефициента не се отглеждат никакви животни, а закупените по договора активи не функционират. Отредените за отглеждане на пъдпъдъци клетки са празни, а кошерите, които са предназначени за отглеждане на пчелни семейства са натрупани един върху друг, т.е. в тях не се отглеждат пчели. Същото се установява и от заключението на вещото лице, което посочва, че към 17.03.2021 година има „нула“ пъдпъдъци и „нула“ броя пчелни семейства за разлика от установеното към 31.07.2018 година, когато са били налице 10,3 икономически единици и е имало 850 броя пъдпъдъци и 20 броя кошери с пчелни семейства в тях.
Съгласно трайната практика на ВАС, доколкото фактическите основания, свързани с констатирани случаи на неизпълнение на договора, са относими както към отказа на второто плащане, така и към изискването за възстановяване на полученото първо плащане, то няма процесуална пречка отказът да бъде обективиран в един АУПДВ. От така изложеното, настоящият състав намира за безспорно установено наличието на описаното в акта нарушение, което обосновава предприетите от страна на административния орган действия да откаже изплащане на финансова помощ в размер на 14668.00лв., представляващо второ плащане по Договор № 14/112/08906 от 13.05.2014 година, поради неизпълнение на договорно задължение да не се преустановява подпомаганата дейност, освен при изменящите се сезонни условия за производство на основание чл. 4.4, б.“з“ във вр. с чл. 4.33 от договора, което е и основание по чл. 8, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 30, т. 4 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. да се възстановят получените средства за подпомагане по Договор № 14/112/08906 от 13.05.2014 година по мярка 112 в размер на 24446.00лв., представляващи получено плащане по чл. 6, т. 1, заедно със законната лихва към нея и е и основание да не се получи плащането по чл. 6, т. 2 от наредбата. Издаването на АУПДВ е в резултат на изпълнение на нормативноустановеното задължение на органа да предприеме тези действия при наличие на процесното нарушение на нормативните изисквания за ползване на средства за подпомагане. При издаването на Акта за установяване на публични държавни вземания е спазен и предвидения от закона давностен срок. За публичните вземания по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, каквито са и публичните държавни вземания по чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средствата на Европейския съюз е предвиден петгодишен давностен срок. Съобразно общото правило на чл. 171, ал. 1 от ДОПК погасителната давност е започнала да тече от 01.01.2022 година, т.е. към момента на издаване на АУПДВ същата не е изтекла. Към настоящият момент не е изтекъл и абсолютния давностен срок, предвиден в чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Предвид горното не се установиха основания за отмяна на оспорения административен акт по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
Оспореният акт е издаден и в съответствие и с целта на закона, която е формулирана в чл. 2, т. 1 и т. 2, а именно създаване на условия и стимулиране на дейността на млади специалисти в земеделието и модернизиране на стопанството. За постигането на тази цел е необходимо извършване на подпомаганата дейност за определен нормативно минимален и непрекъснат период от време. За мярка 112„Създаване на стопанства за млади фермери“ е прието, че продължителността ѝ следва да е поне 5 години. Извършените от жалбоподателя действия, а именно прекратяване на стопанската си дейност преди да изтекат 3 години от подаване на заявлението за второ плащане е в противоречие с целите, за които е предоставена помощта. Доводите, че неизплащане от страна на фонда на второто плащане е довело до прекратяване на дейността не се споделят. От създаване на стопанството през 2014г. до 2018г. са изминали четири години, което време е напълно достатъчно това стопанство да се формира като такова и да се издържа от приходите, които се получават от продажбата на животни и продукти. Сочените здравословни проблеми също не са основание за прекратяване на дейността. Поради изложеното отказът от подпомагане и задължаването на получателя на безвъзмездна финансова помощ по мярката за възстанови съответната част от получените плащания е в съответствие с целите, които законодателят е предвидил.
Въз основа на изложеното се приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопрозиводствените правила и е в съответствие с приложимия материален закон и с неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора ответната страна има право на
разноски. Същите са своевременно заявени и представляват искане за присъждане
на юрисконсулско възнаграждение и депозит за съдебно-икономическа експертиза.
На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, искането ще се уважи, като жалбоподателят
бъде осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски в общ размер на
400.00лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл.
78, ал. 8 от ГПК в размер на 150 лева и 250.00лв., внесен депозит за вещото
лице.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Р.К.М. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 14/112/08906/3/01/04/01 от 25.11.2021 година на директора на Областна дирекция на Държавен Фонд „Земеделие“- С.**, с който е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 14 668.00 лева / четиринадесет хиляди шестстотин шестдесет и осем лева/, представляващо второ плащане по Договор № 14/112/08906 от 13.05.2014 година за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2007-2013 година и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 446.00 /двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест лева/, представляващо получено първо плащане по договора, като неоснователна.
ОСЪЖДА Р.К.М., с адрес: *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ направени по делото съдени разноски в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от връчването му пред Върховен административен съд на Република България.
Съдия: /п/