№ 11383
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110153323 по описа за 2021 година
Предявени са от Р. Л. К. срещу С. при условията на
обективно субективно кумулативно съединяване,
осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание
чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, предявен за сумата от 100,00 лв., частичен иск
за сумата от общо 15 000 лв. представляваща
равностойността на претърпените от ищеца неимуществени
вреди, вследствие на инцидент, случил се на 29.04.2021 г., в
***********, ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда срещу С. – 20.06.2023г. до окончателно
плащане на дължимата сума и 2/ иск с правно основание
чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, предявен за сумата от 310,00 лв.,
1
представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за първичен медицински
преглед и рентгенография на обща стойност от 60,00 лева и
за ремонт на мобилно устройство в размер на 250,00 лева, в
резултат на същия инцидент, ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение от датата на подаване на
исковата молба в съда срещу С. – 20.06.2023г. до
окончателно плащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 29.04.2021 г., в обект
***********, се е извършила проверка от органите на ***.
Твърди се, че обектът се е стопанисвал от /ФИРМА/, като
последното дружество било работодател на ищцата.
Поддържа се, че ищцата била назначена на длъжността
„готвач“, а също така била и пълномощник на управителя
на дружеството. Сочи, че в хода на проверката,
проверяващите от ***, започнали да се държат обидно и
агресивно, като извикали и служители на
****************. Ищцата сочи, че се притеснила от
злоупотреби при проверката, затова започнала да записва
случващото се. След обаждане, от страна на
проверяващите, в обекта влезли двама полицаи, единият от
които й наредил да спре записа. Посочва, че отказала, но
полицаят продължил да настоява записът да бъде спрян, а
след повторния отказ полицаят поискал личната карта на
ищцата, а след това я хванал за лявата ръка и извил я зад
гърба й. Твърди, че и е призляло, почувствала силна болка,
пребледняла, получила пристъп на задух, а ръката й
2
започнала да се подува. След преглед, била установена
повърхностна травма на китката и дланта. Сочи, че
изпитвала болки в ръката, получила нервен срив, проблеми
със съня, стрес и дискомфорт по време на работа. Ето защо
искането е ответникът да бъде осъден да й заплати
процесните суми, представляваща равностойността на
претърпените от ищцата имуществени и неимуществени
вреди. Моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по
основание и размер. Оспорват се твърденията на ищцата за
вреди, техния характер, вида и връзката им с конкретния
инцидент. Оспорва твърденията на ищцата, че във
въпросния обект е била хваната от полицай за лявата ръка,
че ръката й е било извита от него зад врата в резултат на
което е изпуснала телефона си и той се счупил. Не били
представени доказателства, че инцидента бил осъществен с
участието на полицаите, както и че те са служители на С..
Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът Р. Л. К., редовно призован,
се явява лично и се представлява от адвокат С., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът ********************, редовно призован,
в открито съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт И., която поддържа отговора на исковата
3
молба и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства
съобразно изискванията на чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое
вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45 от
ЗЗД в тежест на ищеца бе да установи противоправното
поведение на служител на ответника при извършването на
служебните му задължения на датата на процесния
инцидент и в процесното кафе, настъпването на вредите,
техния характер и размер, както и причинната връзка
между деянието и вредата.
По делото не е спорно, че на 29.04.2021г. към 15:30 часа
е извършена проверка от служители на *** в обект -
***********, находящо се в *********************.Относно
случилото се в обекта разяснения се извличат от
показанията на разпитания на страната на ищеца свидетел
- Г.Г. – очевидец на случилото се, като лице работещо в
кафето на позиция „барман“. Ищцата работела в кухнята
на обекта, като на процесната дата при проверката от ***
започнала да записва случилото се и по този повод
данъчните служители извикали полиция. Ищцата през
цялото време записвала случилото се, като записвала и
когато единият от полицаите влязъл в кафето. При
влизането единия от служителите на реда се обърнал към
4
ищцата с молба да спре да записва, тъй като няма право на
това. Опитвал се да и вземе телефона, като и дърпал ръцете
и ги усуквал. Ищцата се движела и записвала, а полицаят
вървял след нея и се опитвал да и изтръгне телефона, като
телефона в крайна сметка се счупил. Полицаите не се
легитимирали. На гърба им имало надпис **************.
След като проверяващите приключили и полицаите
напуснали обекта, ищцата била в лошо здравословно и
емоционално състояние, като свидетелят възприел как тя
стояла пребледняла на бара, ръката и била червена и
подута. Свидетелят закарал ищцата до болница, където я
оставил и се върнал на работа, тъй като вечерта имало
доста резервации в кафето. Ищцата не се върнала на
работа което възпрепятствало цялостното и качествено
изпълнение на резервациите. Впоследствие и било трудно
да изпълнява трудовите си задължения, тъй като била с
шина на ръката. Била притеснена и разтревожена, тъй като
един от полицаите и бил писал съобщения. Посочва, че при
проверката служителите на заведението съдействали
напълно на данъчните за целите на проверката, поради и
което недоумява защо е извикана полиция. Не възприел
данъчните да казват, че ако не се преустанови снимането,
ще бъде извикана полиция. Според свидетеля те по скоро са
целели сплашване. Всички документи изготвени от
проверяващите били подписани. Служителите на *** били
мъж и жена, които се държали доста арогантно.
5
По делото е допуснат оглед по реда на чл. 204 от ГПК
на флаш устройство онагледяващо информацията на диска,
приет като ВД на лист 14 по делото. При огледа, извършен
от съда с участието на страните действително се установи,
че на процесната дата и място от страна на проверяващите
се изрича „сега ще викаме полиция“, „защото госпожата се
държи отвратително, но не разбрахме защо“, „може да
записвате колкото искате“. Установява се и втория
проверяващ – мъж, с който жената – проверяващ от ***
разговаря. Чува се размяна на реплики, между ищцата и
жената – проверяващ. На записа се установява, че към
проверяващата не се приближава никой, не я заплашва. На
18-тата минута от записа се вижда полицай пред кафето,
инспекторът говори с него, след това един от полицаите
влиза в кафето. След влизането върви с ключове в ръка
към снимащата – ищцата и се чува израз „ще ми счупите
телефона, защо постъпвате така с мен“ и „спрете да ме
докосвате, всичко се записва“. На записа се вижда връхна
дреха, като полицейска униформа. Записващият казва:
„ако ми изкривите телефона още веднъж от ръката“ и се
чува изявление на полицая „какво ще стане“. На 23,08 –та
минута от разговора полицаят се вижда ясно в кадър, както
и другият полицай. След това се вижда как един от
проверяващите започва да чете резултатите от проверката.
Изслушаната съдебномедицинска експертиза
установява, че на лява ръка на ищцата е установено
„наличие на мекотъканен оток в областта на долния край
6
на лакетната кост и костите на китката от страни“, като в
болничния лист като симптоматика е посочено – крайници-
болка в китката при движение на ръката, като там не е
записано от в областта на лявата ръка. Вещото лице е
посочило, че описания оток в областта на лявата китка
може да се дължи на стискане и лекостепенно усукване в
тази област. Вещото лице е посочило, че установения оток
преминава за срок от около една седмица, като до
възстановяване, което при ищцата е продължило три
седмици, тъй като е протекло в процес на работа и без
покой, ищцата е имала болки при увреждането и в първите
две денонощия, след което болките са отшумели. Вещото
лице е установило, че заплатените разходи от ищцата от
40,00 лева за първичен преглед и в размер на 20,00 лева за
рентгенография на крайници са в причинна връзка с
установените увреждания.
Гореустановеното, според настоящия съдебен състав,
налага следните правни изводи.
Ищцата претендира обезщетение за вреди произлезли
от деликт. При конкретния деликт деянието е част от
поведението, чрез което се упражнява правно
регламентирана и свързана с поемането на специфичен
риск професия, а делинквентът е служител на
**************************, поради което съдът намира,
че исковете са предявени спрямо пасивно легитимирана да
отговаря по тях страна.
7
Отговорността на С. по предявените искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. С. носи
отговорност за виновните действия или бездействия на
своите работници и служители, на които е възложена
работа по опазване на обществения ред. В случая безспорно
се установи, че именно служители на С. – младши
инспектор С.С.И. и младши инспектор Ю.Д.Д. са
служители в отдел **************** към С., отзовали се на
сигнала и посетили заведението. Съгласно императива на
чл. 45 ЗЗД "всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму". Непозволеното увреждане е
сложен юридически състав, елементите на който са: деяние
/действие или бездействие/, вреда /неблагоприятно засягане
на имуществената сфера на увредения или неговия телесен
интегритет/, противоправност на деянието /несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение/, причинна връзка между противоправното
поведение и вредата и вина, за която е въведена законова
презумпция и тя се предполага до доказване на противното
/чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД включва и още един
елемент – виновното лице да е причинило вредите при или
по повод изпълнение на възложената работа. С оглед така
изяснения правопораждащ фактически състав в тежест на
ищеца бе да установи, че служители на С. по време на
изпълнение на служебните си задължения противоправно и
виновно /вината се презумира/ са станали причина за
8
настъпилия инцидент, като това е нанесло на ищцата
неимуществени вреди - болки и терзания, както и
последващи имуществени разходи за поправяне вредите от
увредата, които могат да бъдат оценени в претендирания
размер. В тежест на ответника е било да докаже, че не е
налице виновно поведение от страна на негов служител с
оглед презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че от доказателствения
материал по делото може да се направи извод, че за ищцата
са настъпили негативни промени – претърпяла е
неимуществени вреди (притеснения и страдания),
вследствие инцидента и последващи имуществени такива,
като не се доказа, че тези вреди от имуществен и
неимуществен характер са в пряка причинно-следствена
връзка от конкретни и виновни противоправни действия
или бездействия на служители на ответника. По делото не
се установи безспорно какво е продиктувало действията на
*** по извършване на проверка в процесния обект и какви
нарушения са констатирани. Следва да се посочи, че по
делото безспорно се установи, че ищцата е заснела
проверката, извършена от данъчните. Заснемането на едно
лице/ца, като лицево изражение и фигура представлява
лични данни по смисъла на чл. 2, б. „а“ от Директива
95/46/ЕО на ЕП и СЕС, тъй като позволява свързана с
идентифицирано или подлежащо на идентификация лице
(„съответно физическо лице"); за подлежащо на
9
идентифициране лице се смята това лице, което може да
бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално
чрез идентификационен номер или един или повече
специфични признаци, отнасящи се до неговата физическа,
физиологическа, психологическа, умствена, икономическа,
културна или социална самоличност;
б) „обработване на лични данни" („обработване") означава
всяка
операция или набор от операции, извършвани или не с
автоматични средства, прилагани към личните данни, като
събиране, запис, организиране, съхранение, адаптиране или
промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване
чрез предаване, разпространяване или друга форма на
предоставяне на данните, актуализиране или комбиниране,
блокиране, изтриване или унищожаване;идентификация на
лицето, от друга страна съобразно чл. 2, б. „б“ от Директива
95/46/ЕО на ЕП и СЕС „обработване на лични данни“
означава операция, извършвана или не с автоматични
средства, прилагани към лични данни, като събиране,
запис, съхранение и др. Ищцата не е администратор на
лични данни. Следва и да се посочи, че дори и да е такъв, в
съдебната практика е утвърдено разбирането, че
фотографиране, филмиране, въобще обработване на лични
данни, без съгласието на лицето се дерогира, когато тези
дейности се извършват за целите на журналистическа
дейност, литературно или художествено изразяване, ако
имат за задача единствено публичното разгласяване на
10
информация, мнения или идеи, които се ползват с висок
обществен интерес и значимост за публичния дебат, като
процесният случай очевидно не е такъв. Затова оправдано
от законова гледна точка е действието на данъчните за
съдействие от страна на органите на **************** при
С. за целите на проверката. Концентрацията на спора се
свежда до това дали съдействието на полицаите при
проверката и действията извършени от тях са в обсега на
позволеното от закона или са противоправни.
Охранителната дейност като цяло изисква съвкупност от
специализирани способности, формирани на основата на
ясно разписани правомощия, гарантиращи ефективност на
резултата от нея. Тя е свързана с редица обстоятелства,
които я правят съответна на целта си: високопрофилирана
подготовка, познаване на обхвата, механизмите и
адекватните решения, пряко произтичащи от законово
фиксирана рамка, контрол. Синхронът между тези фактори
е гаранция за постигане на охранителната цел-избягване на
щети и минимализиране на риск, свързан с реда и
сигурността. В настоящия случай безспорно се установи, че
полицаите при влизане в заведението и защитавайки
обществения интерес са издали устно разпореждане за
преустановяване на снимането, но ищцата, както се
установи и от огледа е продължила да снима. В защита на
обществения интерес и целите на проверката служители на
С. са предприели действия по опит да бъде преустановено
заснемането, изразяващи се в действия не по отнемане на
11
телефона на ищцата, а такива по дефункционализацията
му за заснемане и поради съприкосновението между
двамата, ищцата е претърпяла увреда, изразяваща се в
мекотъканен оток в областта на долния край на лакетна
кост и костите на китката от страни“, като в болничния
лист като симптоматика е посочено – крайници-болка в
китката при движение на ръката, като там не е записано от
в областта на лявата ръка. Безспорно ищцата е претърпяла
и обичайните за този вид инциденти емоционални
преживявания и негативна психосоматика. Ако ищцата бе
изпълнила устното разпореждане на органите на реда и
беше преустановила заснемането, не би се стигнало да
съприкосновение със служителите на **************** при
С., съответно до реализиране на процесните вреди. На
основание чл. 64 от ЗМВР полицейските органи могат да
издават разпореждания до юридически и физически лица,
когато това е необходимо, като според ал.2 при
невъзможност да се издаде писмено разпореждане могат да
бъдат издавани и устни такива, а според ал.4 тези
разпореждания са задължителни за изпълнение, освен ако
налагат извършване на очевидно за лицето престъпление
или нарушение, или те да застрашават живота и здравето
му. Безспорно установените по делото разпореждания за
легитимация и за преустановяване на снимането не
представляват такова налагане. По делото не се
установява, още при влизането в заведението служителите
да са предприели действия по демонстрация на сила и
12
използването й спрямо ищцата, още повече, че неоправдано
от гледна точка на проверката е заснемането й с телефона
на ищцата, след като заведението разполага с камера.
Също така не се установи по делото служителите на реда да
са превишили предоставените им по закон правомощия, да
са нанесли обиди или открити заплахи срещу ищцата.
Такива индикации не се установяват, както от огледа, така
и от събраните в хода на процеса гласни доказателствени
средства, така и от приетото по делото като косвено
доказателство д.п. № 378/2021г. по описа на СО-СГП, пр.пр.
№ 18712/2021г. по описа на СРП. По делото също така не се
установи безспорно, че в резултат на съприкосновението с
органите на реда е счупен телефона на ищцата. От огледа
на записа не се установява безспорно това обстоятелство.
Противоправността, като обективен юридически факт,
включен във фактическия състав, обуславящ
отговорността за непозволено увреждане, представлява по
своето правно естество несъответствие между предписаното
от уредените нормативни или общоприети правила за
поведение и фактическо осъщественото от дееца. Именно
на ищеца принадлежи процесуалното задължение
/доказателствената тежест/ за установяване чрез пълно и
главно доказване, както предписва правната норма на чл.
154, ал. 1 ГПК, противоправността на вредоносното
поведение на служител при С.. Гражданският исков процес
е състезателно производство /арг. чл. 8, ал. 2 ГПК, който
предписва, че страните посочват фактите, на които
13
основават исканията си, и представят доказателства за
тях/, в което по правилата за разпределяне на
доказателствената тежест – чл. 154, ал. 1 ГПК, страните
навеждат факти и доказателства за установяване на
действителното фактическо положение. Едва след като
безспорно, несъмнено се установят в гражданския процес
правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги
субсумира под приложимата правна норма, като допусне
принудителното изпълнение на предявеното притезание,
към което е насочен исковият процес, образуван по
предявени осъдителени искове. В този смисъл, крайният
съдебен акт не може да се основава на житейски
предположения, неподкрепени с други годни доказателства
по делото, и да бъде постановяван въз основа на недоказани
фактически твърдения. Поради тези правни съображения,
при съобразяване със законоустановените правила за
разпределяне на доказателствената тежест, решаващия
състав приема за недоказани фактическите твърдения, че
следва да се ангажира гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника, тъй като негов служители – в
противоречие със законовите разпоредби е извършил
деликтни дейстивя. Точно обратното по делото съдът
намира, че служителите на реда законосъобразно са
посетили заведението и са издали устно разпореждане на
ищцата да преустанови снимането на проверката на
данъчните, извършващи дейност в защита на обществения
интерес. Както бе посочено по-горе ищцата с
14
провокативното си и несъблюдаващо разпорежданията на
органите на реда поведение изцяло е допринесла за
вредоносния резултат, и което поведение се извлича и от
извършения оглед на предоставения за целите на
производството запис.
Ето защо, по изложените мотиви се налага решаващия
извод за неоснователност на така предявените искове за
обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от
деликт срещу ответника, поради неустановяване в
производството на един от елементите на тази отговорност,
а именно – противоправност, което обосновава тяхното
отхвърляне. Липсата в случая на деликтно поведение от
страна на определено физическо лице /или лица/ при или
по повод изпълнение на възложената работа изключва и
гаранционно - обезпечителната отговорност на
възложителя на тази работа, регламентирана от чл. 49 ЗЗД,
поради което и исковете срещу С., като недоказани
подлежат на отхвърляне.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК при този изход на
спора право на разноски се поражда в полза на ответника.
На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37
от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, което с оглед цената на исковете и
правната и фактическа сложност на делото съдът определя
в размер от 200,00 лева.
15
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Л. К., ЕГН **********
срещу *********************, при условията на обективно
субективно кумулативно съединяване, осъдителни искове с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, както следва: иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 100,00 лв.,
частичен иск за сумата от общо 15 000 лв. представляваща
равностойността на претърпените от ищеца неимуществени
вреди, вследствие на инцидент, случил се на 29.04.2021 г., в
***********, ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда срещу С. – 20.06.2023г. до окончателно
плащане на дължимата сума, иск с правно основание чл.
49, вр. чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
предявен за сумата от 310,00 лв., представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за първичен медицински преглед и
рентгенография на обща стойност от 60,00 лева и за ремонт
на мобилно устройство в размер на 250,00 лева, в резултат
на същия инцидент, ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение от датата на подаване на
16
исковата молба в съда срещу С. – 20.06.2023г. до
окончателно плащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА Р. Л. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
*********************, сумата в размер на 200,00 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17