№ 6167
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Гражданско дело №
20231110143373 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗЕАД „Б. В. И. г.“ ЕАД
срещу С. о., с която е предявен осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
16.06.2022 г. било реализирано пътнотранспортно произшествие (ПТП), в резултат от
попадането на л.а. „Порше Кайен Турбо С“ с рег. № ******* в несигнализирана и
необезопасена неревност на пътното платно, представляваща дупка, находяща се в гр.
С., ул. „С. Р.“, преди пресечката с ул. „Г.“, като вследствие от ПТП на автомобила били
нанесени щети. Към датата на процесното събитие увреденото имущество било
предмет на сключен договор за застраховка „Б. Каско стандарт“, обективиран в
застрахователна полица № 4704210240000853. В тази връзка, пред застрахователя била
заведена преписка по щета № 470421222232888, като след извършени оглед и оценка
на уврежданията от експерти при дружеството, застрахователя одобрил за изплащане
застрахователно обезщетение в размер на 305,32 лв. Ищецът е изложил твърдения, че
ответникът носи отговорността за изграждането, ремонта и поддръжката на
общинските пътища, поради което с изплащане на дължимото обезщетение е встъпил
в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата. В тази връзка, с писмо с
изх. № 1662/01.06.2023 г., поканил С. о. да му възстанови стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение, като ответникът отказал да удовлетвори искането му.
Поддържа, че процесното ПТП е реализирано вследствие от неизпълнението на
задълженията на ответника за поддръжка на общинската мрежа и сигнализиране на
съществуващи препятствия по пътя. В тази връзка, моли съда да осъди ответника да
му заплати сумата от 305,32 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 470421222232888, ведно със законната лихва
за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Счита за недоказани
твърденията на ищеца относно настъпилото застрахователно събитие, наличието на
1
препятствие на пътното платно, както и относно механизма на произшествието.
Отбелязва липсата на данни относно поведението на водача при управление на
процесното МПС. Счита, че не са налице основания за ангажиране на отговорността
на С. о.. Релевира възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като твърди, че водачът на
автомобила не е съобразил поведението си с условията на пътя. Оспорва причинно-
следствената връзка между твърдените щети по автомобила и процесното ПТП.
Поддържа, че е изпълнил надлежно задълженията си по поддръжка и обезопасяване на
пътя, доколкото липсват данни за подаден сигнал относно наличието на дупка на
посочения пътен участък. В тази връзка, моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Каско Стандарт“, с предмет увредения лек автомобил, настъпилото застрахователно
събитие, вследствие от противоправното бездействие от страна на изпълнителите на
възложената от ответника работа по поддръжката и полагането на необходимата грижа
за пътната мрежа на територията на С. о., представляващо покрит риск от
застрахователя, механизма на произшествието и нанесените щети по автомобила, за
отстраняването на които е изплатил застрахователно обезщетение в търсения размер,
както и причинно-следствената връзка между противоправното бездействие на
изпълнителите на възложената от ответника работа и нанесените щети по
застрахованото имущество.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже фактите, които имат за
последица изключване на отговорността му за погасяване на претендираното регресно
вземане, както и твърдението, че с поведението си водачът на процесния лек
автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. С проекта за
доклад по делото, обективиран в Определение № 32551 от 18.09.2023 г. и приет за
окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на
19.01.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на ищецът е изплатил процесното
застрахователно обезщетение в полза на застрахованото лице, както и че процесният
пътен участък е част от общинската пътна мрежа, стопанисвана от С. о..
Безспорно в отношенията между страните е и обстоятелството, че към датата
на твърдяното застрахователно събитие процесният лек автомобил бил застрахован
при ищеца по имуществена застраховка „Каско Стандарт“, както и че настъпилото
ПТП представлява покрит застрахователен риск. Посочените обстоятелства се
потвърждават и от представения по делото договор за застраховка „Каско Стандарт“,
обективиран в застрахователна полица № 4704210240000853, с период на валидност от
2
22.08.2021 г. до 21.08.2022 г., с предмет: лек автомобил „Порше Кайен Турбо С“, с рег.
№ ******* , с уговорено застрахователно покритие по клауза „Пълно Каско“. Видно от
представените по делото Общи условия на дружеството – ищец, приложими към
процесния договор е, че в глава II, клауза „Пълно Каско“ е посочено, че при тази
клауза застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие,
посочено в клауза „Пожар, природни бедствие, ПТП и злоумишлени действия“.
В тази връзка, следва че към датата на твърдяното събитие е било налице
валидно основание за изплащане на дължимото от ищеца в полза на застрахованото
лице застрахователно обезщетение.
Спорни в отношенията между страните са обстоятелствата относно механизма
на ПТП, настъпилите вреди по автомобила, причинно-следствената им връзка с
виновното и противоправно бездействие на изпълнителите на възложена от С. о.
работа по поддръжката на процесния пътен участък, обуславящо ангажирането на
обективната безвиновна отговорност на възложителя, както и наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат. За установяване механизма на ПТП по
делото е представено заявление за щета, подадено от И. Т., в качеството му на
собственик на увреденото имущество, в което е посочил, че на 16.06.2022 г., в гр. С.,
на ул. „С. р.“, е попаднал в дупка на пътя, от което са последвали увреждания по
предната дясна гума на автомобила. Като писмено доказателство е приложена и
декларация, съставена на 22.06.2022 г., в която И. Т. е посочил, че при движение по ул.
„С. р.“, недалеч от пресечката с ул. „Г.“, попаднал в дупка на пътя, от което била
увредена предната дясна гума на автомобила. Представена и деклараия от А. Г. С., в
качеството й на свидетел на събитието, като същата е посочила, че са се движили по
ул. „С. р.“ и недалеч от пресечката с ул. „Г.“, попаднали в дупка на пътя, от което била
увредена предната дясна гума на автомобила.
Съдът е допуснал събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
на ищеца – А. Г. С.. Свидетелката е изложила данни, че е упълномощена да шофира
процесното МПС, собственост на мъжа, с когото живее на семейни начала. Потвърдила
е, че подписът в представената по делото декларация е неин. Посочила е, че при
настъпване на събитието тя е управлявала автомобила, като движейки се по ул. „С. р.“,
попаднала в дупка, а малко след това установила, че в резултат от попадането й в
дупката, гумата на автомобила спаднала. Уточнила е, че дупката била видима и твърде
дълбока, като пътният участък представлявал малка еднопосочна улица, в
междублоковите пространства. Предвид факта, че улицата била тясна нямало как да
избегне попадането в дупката. Отбелязала е, че дупката не е била обезопасена, както и
че скоростта, с която се е движила не е била повече от 30-40 км./ч. Посочила е, че
гумата била спаднала и тотално за смяна, поради което подмяната й била необходима.
От приетата по делото като неоспорена от страните съдебна автотехническа
експертиза се установява, с оглед механизма на ПТП, при сравнение на щетите в
3
уведомлението за щета и описаните от застрахователя видими увреждания се налага
извод, че щетите по л.а. „Порше Кайен Турбо С“ с рег. № *******, се намират в пряка
и причинно-следствена връзка с настъпилото на 16.06.2022 г. произшествие в гр. С..
При съвкупна преценка на събраните в хода на производството писмени
доказателства, показанията на свидетеля, които съдът намира за обективни, ясни и
непротиворечиви, както и с оглед приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза, настоящият съдебен състав счита, че механизмът на ПТП е реализиран по
начина, посочен от ищеца, както и че настъпилите увреждания по застрахованото
имущество са вследствие от движението му по компрометиран пътен участък, което е
обусловило реализирането на процесното ПТП, вследствие от което по застрахованото
имущество са нанесени щети.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП), изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
Лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-
кратък срок, като в рамките на населените места служби за контрол, определени от
кметовете на общините, контролират изправността и състоянието на пътната настилка,
пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП.
Безспорно по делото е, че процесният пътен участък е част от общинската пътна
мрежа, стопанисвана от С. о..
В настоящия случай, щетите по автомобила се нанесени в резултат от
преминаването на автомобила през необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, от което е последвало увреждане на предната дясна гума на
автомобила, изискващо нейната подмяна. Вредата се намира в пряка и причинно-
следствена връзка с противоправното бездействие на изпълнителите на възложената от
С. о. работа, в качеството й на стопанин на процесния пътен участък.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че са налице
основания за ангажиране на отговорността на ответника за причинените материални
щети по автомобила. В хода на делото не беше проведено успешно насрещно
доказване от страна на ответника във връзка с надлежното изпълнение от страна на
натоварените с поддръжката на пътя лица, като липсват доказателства, които да
установяват, че към датата на процесното събитие процесният пътен участък е бил в
изправност, съответно че препятствието на пътното платно е било обезопасено и
сигнализирано.
Съдът намира за недоказано релевираното от ответника възражение с правно
основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото липсват конкретни твърдения и
доказателства, от които да бъде установено поведение, с което водачът на автомобила
да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Съпричиняването на
4
вредата изисква наличие на пряка и причинно-следствена връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. – по арг. от ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т.
д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС.
В настоящия случай липсват данни поведението на водача на процесния лек
автомобил да е обусловило настъпването на вредоносния резултат. При проведения
разпит, свидетелката е посочила, че е управлявала процесния автомобил със скорост от
30-40 км./ч., което съответства на законоустановените ограничения на скоростта при
движение на ППС в населено място, съгласно чл. 21 ЗДвП. По делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установи наличието на пътен знак,
регламентиращ скорост различна от разрешената по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Не са
ангажирани и доказателства опровергаващи твърденията на свидетеля А. С.. В тази
връзка, следва че релевираното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да
бъде оставено без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования,
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, срещу причинителя на
вредата, настъпила по повод неизпълнението на възложената от него работа на трети
лица, вследствие от което са последвали вреди. Безспорно в отношенията между
страните е обстоятелството, че застрахователят е изплатил обезщетение за
отстраняването на щетите по автомобила в размер на 305,32 лв. Размерът на
претендираното регресно вземане следва да се определи съобразно действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Според
чл. 400 КЗ, при вреди на застраховано имущество обезщетението не може да
надвишава действителната им стойност. Съгласно Решение № 165 от 24.10.2013 г. по
т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие. Според посоченото в Решение № 79 от
2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/2009г., I т.о.: „Размерът на застрахователното
обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на
имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие на
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена по пазарната му стойност.
В тази връзка, съгласно неоспореното от страните заключение по изготвената
съдебна автотехническа експертиза, съдът приема, че стойността необходима за
възстановяване на щетите по увредения лек автомобил, изчислена на база средни
5
пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 377,28 лв. От изложеното, следва че
предявеният осъдителен иск за сумата от 305,32 лв. е основателен и следва да бъде
уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът. Същият е ангажирал по делото писмени доказателства, удостоверяващи
извършването на следните разходи в процеса: 50 лв. – държавна такса, 400 лв. –
адвокатско възнаграждение, 300 лв. – депозит за САТЕ и 30 лв. – депозит за свидетел.
В тази връзка, следва че в тежест на ответника подлежат на възлагане разноски в общ
размер на 780 лв.
С молба с вх. № 155093/13.05.2024 г. ответникът е релевирал възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. При съобразяване на
фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния
представител на ищеца действия по представителство и защита в хода на процеса,
както и проведените четири на брой открити съдебни заседания, в които последният е
взел участие, съдът счита че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение
не е прекомерен.
По изложените съображения, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С. о. с код по БУЛСТАТ: **********, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33,
представлявана от кмета Васил Терзиев, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД, да заплати на ЗЕАД „Б. В. И. г.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „П.“ № 5, сумата от 305,32 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470421222232888,
образувана във връзка с настъпило застрахователно събитие на 16.06.2022 г., в резултат
от което са били нанесени щети по лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен
Турбо С“, с рег. № *******, предмет на сключен договор за имуществена застраховка
„Каско Стандарт“, обективиран в застрахователна полица №
4704210240000853/19.08.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на дълга.
ОСЪЖДА С. о. с код по БУЛСТАТ: **********, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ЗЕАД „Б. В. И. г.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.“ № 5, направените в
производството разноски в размер на 780 лева. ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7