№ 76
гр. гр. Димитровград, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Г. Андреев
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело №
20215610101379 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ - Г. С. Л. от гр.Димитровград твърди, че сключила с „Аксес
Файнанс“ ООД на 26.10.2020 г. Договор за паричен заем А1 бърз кредит № 853823, по
който следвало да върне сумата от 1056,51 лева, при кредит от 900 лева, ГПР 49.01 %,
годишен лихвен процент 40,00 % и срок 9 м. Във връзка с този договор ищцата
сключила с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция №
853823, по силата на който следвало да заплати на ответното дружество сумата от
399,24 лева, платима на разсрочени вноски по 44,36 лева или общото задължение по
двата договора възлизало на 1455,75 лева. Счита, че договорът за предоставяне на
гаранция е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради сключване при неспазване
на нормите на чл.11, т.9 и 10 и чл.19, ал.4 ЗПК вр. чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1
ЗЗП. Излага съображения за това. Моли за приемане за установено, че Договора за
предоставяне на гаранция е нищожен, поради противоречие с добрите нрави чл.26,
ал.1 ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4
ЗПК вр. чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.София
подава отговор, в който намира иска за допустим, но неоснователен. Не се оспорва
сключването на двата договора, издаването на гаранция, поради което ищцата дължала
заплащане на възнаграждение в полза на ответника – сумата от 399,24 лева, платима
разсрочено на 9 вноски, всяка от които в размер на 44,25 лева. Излага насрещни
твърдения и аргументи. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция не се
покрива с договора за потребителски кредит. Прави възражение за прекомерност
относно адвокатското възнаграждение. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за паричен заем
1
А1 Бърз кредит № 853823 на 26.10.2020г. „Аксес файнанс" ООД и ищеца Г. Л. са се
договорили дружеството да предостави на ищеца заем в размер на 900 лева. Фиксиран
бил ГЛП по заема от 40%, при срок на кредита от 9 месеца, девет вноски при размер на
месечна погасителната вноска 117,39 лева. В Договора е записано, че ГПР по заема е
49,01%. В чл.3, ал.1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до пет
дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на
заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) едно физическо лице -
поръчител, което да отговарят на следните условия: нетния размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1500 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника; да няма
задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени
осигуровки за последните 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя,
за сумата от 1056,51 лева; 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант, което
предоставя гаранционни сделки по зянятие, съгласно предметът му на дейност и в
съответствие с всички необходими законови разпоредби, относими към упражняването
на такава дейност. Приложен е погасителен план с първа вноска 30.11.2020 г. и
последна 28.07.2021 г., с посочена размер на вноска по кредита – 117,39 лева, посочена
вноска по главница и лихва, както и 9 вноски – размер на възнаграждение за гарант –
по 44,36 лева или общо месечна вноска с възнаграждението за гарант – 161,75 лева
или сумата от 1455,75 лева.
На същата дата 26.10.2020 г. между ищцата в качеството й на потребител
и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството му на гарант, е бил сключен
Договор за предоставяне на гаранция № 853823, по силата на който гарантът се
задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „Аксес файнанс " ООД, с цел
гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума на гаранцията
1 146,51 лева или сума равна на усвоената и невърната главница, договорна лихва,
законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и
адвокатски хонорари.
В чл.2, ал.1 от Договор за предоставяне на гаранция №853823/26.10.2020
г. е предвидено, че за поемане на задължението от поръчителя, потребителят дължи
възнаграждение в размер на 399,24 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които
в размер на 44,35 лева. Вноските били дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „Аксес файнанс" ООД.
Потребителят трябвало да плаща възнаграждението по начините, установени в
Договора за паричен заем, за плащане на задълженията му по същия договор.
„Аксес файнанс" ООД било овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор и всички
други вземания на поръчителя по договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно доказване обстоятелствата, от които произтича, че договорът е
недействителен на заявените правни основания.
Безспорно установено е, че на 26.10.2020г. ищецът е сключила с „Аксес
файнанс" ООД Договор за паричен заем №853823, съгласно който й е бил предоставен
2
заем в размер на 900 лева, който е трябвало да върне на 9 месечни вноски, ведно с
лихва от 40%. Няма спор и относно това, че съгласно изискване на горепосочения
Договор, ищеца е трябвало да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в
сключване на Договор за предоставяне на гаранция №853823/26.10.2020г. с посочен от
заемодателя поръчител „Файненшъл България“ЕООД, като за това Г. Л. трябвало да
заплати възнаграждение за поръчителя от 399,24 лева. Безспорно установено е, че това
възнаграждение за поръчителя е трябвало да бъде платено от ищеца разсрочено заедно
с месечните вноски по договора за заем, като вноските за възнаграждение се събират от
„Аксес файнанс " ООД в полза на „Файненшъл България“ ЕООД.
Спорно по делото е нищожен ли е така сключения между Файненшъл
България “ ЕООД и Г. Л. Договор за предоставяне на гаранция №853823 от
26.10.2020г. на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
Преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит
и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с
общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който са сключени договорите.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, тъй като правната последица от нарушаването им е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. В настоящия случай възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция не постъпва в патримониума на поръчителя по
договора за предоставяне на гаранция – „Файненшъл България“ ЕООД, а видно от
Погасителния план, то е част от вноската, която се дължи и се изплаща на заемодателя
„Аксес файнанс " ООД. В тази връзка следва да се има предвид, че договорът за
предоставяне на гаранция следва да бъде сключен между кредитора и поръчителя, тъй
като в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането си от още едно
лице, поело задължение заедно с главния длъжник, а не между поръчителя и главния
длъжник, както е в случая.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор
за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,01%, т. е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по
чл.19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК. Със сключването на договора за гаранция се цели едно допълнително оскъпяване
на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено
по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19 ал.4
от ЗПК.
Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване
на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение в размер на
3
399,24 лева, е в размер на почти на половината от сумата по отпуснатия заем от 900
лева. Безспорно е, че така е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и
са накърнени добрите нрави.
С оглед всичко изложено, предявеният иск за прогласяване нищожност
на процесния договор за предоставяне на поръчителство, на основание чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски. От представеното по делото преводно
нареждане се установява, че пълномощника на ищеца- адв. Д. М. е платил по сметка на
РС Димитровград държавна такса за предявения иск в размер на 50 лева.
Същевременно, процесуалния представител претендира присъждане и на адвокатско
възнаграждение. Видно от представеното по делото адвокатско пълномощно е, че Г.
СТ. Л. е упълномощила адв. Д.В. М. да я представлява в настоящото производство,
като от Договора за правна помощ и съдействие от 16.08.2021г. се установява, че
адвокатската правна помощ се оказва по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна
адвокатска помощ на материално затруднени лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА
и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника
по делото да заплати в полза на адвокат М. адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1
от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 300 лева, за процесуалното представителство по уважения иск, както и
сумата от 50 лева, платена държавна такса по делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН , на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, като
накърняващ добрите нрави, Договор за предоставяне на гаранция
№853823/26.10.2020г., сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Люлин“ 7,
бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ап.40-46, представлявано от П.Д.-управител и Г. С. Л.
от гр.Димитровград, ул.“Първи май“ № 64, ап.1, ЕГН **********.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“
№ 28, ап.40-46, представлявано от П.Д.-управител да заплати на адв. Д. В. М. АК-
Пловдив, с адрес кантора *****************************, ЕГН ********** сумата в
размер на 350 (триста и петдесет) лева, от които 300 лева - представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38,
ал. 2, т.2 ЗА и 50,00 лева – разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
4
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5