РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, Трети състав, в
открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Пенка Михайлова и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 630 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба от „БК – Инвест“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу Ревизионен акт № Р-03000320001022-091-001/19.11.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 1/01.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени задължения за ДДС за д.п. 01.2020 г. в размер на 80 187,85 лева, вследствие непризнато право на данъчен кредит във връзка с констатации за неправомерно начислен данък от доставчика на два леки автомобила.
В жалбата се твърди, че ревизионният акт е незаконосъобразен, тъй като за дружеството са изпълнени всички предпоставки за ползване на данъчен кредит и не са налице ограниченията за ползването му. По-конкретно жалбоподателят твърди, че е установено внасянето на автомобилите на територията на България, както и износа им към трета държава, че доставчикът, придобил автомобилите при условията на ВОП, е заплатил надлежно дължимия данък и нито една от страните не цели неправомерно начисляване на ДДС. Моли за отмяна на ревизионния акт и за присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски.
Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че в производството, поради конкретно изложени несъответствия, е останало недоказано превозването на автомобилите до България и предаването им на жалбоподателя, което поставя под съмнение мястото на изпълнение на доставките в България и задължението на доставчика да издаде фактурите. Твърди, че по силата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставките е в Германия, тъй като договорите за покупко-продажба са сключени на 23.12.2019 г., когато транспортът на автомобилите към България не е започнал, поради което в издадените фактури неправомерно е начислен данък. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя, и моли в случай на уважаване на жалбата същият да бъде намален до минимума по Наредба № 1/2004 г.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р-03000320001022-091-001/19.11.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 1/01.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП.
Ревизионният акт е издаден в ревизионно производство с обхват задълженията на дружеството за ДДС за д.п. 01.12.2019 – 31.01.2020 г. включително.
При ревизията е установено, че дружеството е декларирало през м. 01.2020 г. доставки с право на пълен данъчен кредит от „Д арт дизайн“ ЕООД, ЕИК *********, по фактури за авансови плащания и за доставка на същите автомобили, както следва:
ДФ № *********/08.01.2020 г., с предмет „аванс“, ДО 167 223,47 лева и ДДС 33 444,69 лева,
ДФ № *********/20.01.2020 г., с предмет „автомобил Range Rover“, ДО 33 378,52 лева и ДДС 6 675,70 лева,
ДФ № *********/08.01.2020 г., с предмет „аванс“, ДО 166 892,60 лева и ДДС 33 378,52 лева,
ДФ № *********/20.01.2020 г., с предмет „автомобил Range Rover“, ДО 33 444,69 лева и
ДДС 6 688,94 лева.
На доставчика „Д арт дизайн“ ЕООД е извършена насрещна проверка, при която от представените документи е установено, че предмет на доставката по ДФ № *********/08.01.2020 г. е авансово плащане по договор от 23.12.2019 г. за доставка на автомобил Range Rover 3.0 SDV6 LWB, шаси № SALGA3BK1LA592348, а ДФ № *********/20.01.2020 г. за доставката на самия автомобил. ДФ № *********/08.01.2020 г. е с предмет авансово плащане по договор от 23.12.2019 г. за доставка на автомобил Range Rover 3.0 SDV6 LWB, шаси № SALGA3BK2LA592021, а ДФ № *********/20.01.2020 г. – за доставка на същия автомобил.
Представени са договорите за покупко-продажба от 23.12.2019 г., от които се установява, че договорената цена за Range Rover 3.0 SDV6 LWB, шаси № SALGA3BK1LA592348 е 102 600 евро и ДДС 20 520 евро, а за Range Rover 3.0 SDV6 LWB, шаси № SALGA3BK2LA592021 е 102 397 евро и ДДС 20 497 евро. Към договорите са представени приемо-предавателни протоколи от 20.01.2020 г. за предаване в гр. Варна между дружеството-продавач и дружеството-купувач. Представени са доказателства за плащане по банков път по фактурите за авансови плащания, но не и по фактурите за самото прехвърляне на автомобилите.
Според представените от „Д арт дизайн“ ЕООД документи, това дружество е придобило автомобилите по ВОП от Autogalerie Schlickel GmbH, VIN DE117486642, по фактури на стойност 106 974,79 евро и 106 605,05 евро. Сумите са платени по банков път, за което са представени банкови извлечения. За самоначисляване на дължимия ДДС са издадени протоколи по чл. 117 от ЗДДС №№ 64/03.01.2020 г. и 65/03.01.2020 г. с ДДС съответно 41 844,90 лева и 41 700,27 лева.
Автомобилите са превозени от Германия до София от „Емтекс кар“ ЕООД, ЕИК *********, за което е представена ЧМР товарителница с изпращач Autogalerie Schlickel GmbH, товарен пункт Олденбург, Германия, получател „Д арт дизайн“ ЕООД с място на разтоварване София, България. Транспортът от София до Варна е осъществен от „Р. 2017“ ЕООД, ЕИК *********, за който е представена единствено фактура, без транспортни документи, товарителница, пътни листи, тахошайби или други.
На посочените като превозвачи лица са направени насрещни проверки.
От „Емтекс кар“ ЕООД са представени заявка-договор, фактура, приемо предавателен протокол и счетоводни регистри. Представени са още ЧМР и банково бордеро за получена по банков път сума. Посочено е, че превозът е извършен от Ц. П. Г., за когото обаче органите по приходите са констатирали, че е назначен в дружеството на 08.04.2020 г., след датата на твърдяния транспорт.
„Р. 2017“ ЕООД е представило при насрещната проверка издадената на „Д арт дизайн“ ЕООД фактура, доказателства за плащане по банков път, пътен лист от 21.01.2020 г., първа страница от лиценз за международен автомобилен транспорт на товари. Според обясненията, превозът е извършен от П. Н. Й. с автомобил Форд Транзит ДК № СС **** АР, нает от С. Н. З.. Маршрутът по пътен лист е Тутракан-София-Варна-Тутракан. Не са представени тахошайби, товарителница. Насрещната проверка на И. Й. е показала, че е бил назначен на договор като шофьор на тежкотоварен автомобил от 01.11.2019 г., включително за периода на транспорта, но при проверката на С. З. е установено, че той е предоставил под наем само товарен автомобил, с който не е възможно да се превозят двата автомобила, а данни за наето ремарке липсват.
През ревизирания период дружеството е декларирало през м. 01.2020 г. и доставки по глава трета от ЗДДС – износ на същите автомобили Range Rover, по следните документи:
Инвойс № **********/20.01.2020 г. с данъчна основа 210 813,04 лева,
Инвойс № **********/20.01.2020 г. с данъчна основа 211 548,44 лева, и двата към контрагент Amicus trading, DE*********.
Във връзка с доставките при ревизията са представени Договор за покупко-продажба 1912272/27.12.2019 г. между ревизираното лице и Amicus trading с предмет на доставка Range Rover 3.0 SDV6 LWB, шаси № SALGA3BK2LA592021, на стойност 107 787 евро и Договор за покупко-продажба 1912271/27.12.2019 г. между ревизираното лице и Amicus trading с предмет на доставка Range Rover 3.0 SDV6 LWB, шаси № SALGA3BK1LA592348 на стойност 108 163 евро, съответно към първия и към втория инвойс.
Според договорите за покупко-продажба, автомобилите трябва да се доставят на Global trading Tianjin Co. Ltd, Fengfanxinuan, Xlaguang Ref, Tianjin, Китай, при условие на доставката FCA Хамбург, Германия. Представен е ЕАД № 20BG002005АА273260/20.01.2020 г. изпращач „БК инвест“ ЕООД и получател Global trading Tianjin Co. Ltd.
Органите по приходите установяват несъответствия във връзка с транспорта на автомобилите от България за Германия и обратно, извършен от „Емтекс кар“ ЕООД и „Р. 2017“ ЕООД, приемат, че при ревизията не е представен транспортен документ за превоза на стоките – международна товарителница, че липсват данни за движението на товарните автомобили на територията на България и преминаването им от и в Румъния. Товарителницата е изискана от Агенция „Митници“ и според данните в нея изпращач е „БК инвест“ ЕООД, получател – TCO Transcargo GmbH AS, действащ по нареждане на Amicus trading, а превозвач е „Р. 2017“ ЕООД. Мястото на разтоварване е Хамбург, Германия. В товарителницата има печат на изпращача и печат и подпис на превозвача. Не са установени транспортни документи за превоз на стоките до фактическия получател в Китай.
При анализа на събраните в производството документи органите по приходите са приели, че доставчикът „Д арт дизайн“ ЕООД не е представил документи с данни за регистрация на автомобилите, изминати километри, няма писмени обяснения и документи кои са конкретните лица, извършили доставките и приемането/предаването на автомобилите, къде са извършени приемането и предаването, липсва справка за стоков поток. Във връзка с транспорта от Германия не се установява кои са подписалите ЧМР лица, тъй като в нея фигурират само печати, освен това Ц. Г. не е бил служител на дружеството, фактурирало транспорта до България, липсват данни за направените разходи за транспорта (пътни такси, горива, командировъчни, нощувки и др.). Органите по приходите считат още, че застрахователната полица и гласните доказателства не са достатъчни да установят пристигането на конкретните автомобили на територията на България. Приемат също така, че няма икономическа логика автомобилите да бъдат купени от Германия, превозени до България, регистрирани и отново изпратени до Германия, въпреки че още преди изпращането за България е било ясно, че ще бъдат изнесени в Китай от пристанище Хамбург. Поради множеството несъответствия относно транспорта и данните, получени чрез обмен на информация с Германия, че Amicus trading, DE*********, е разследвано за групова измама, органите по приходите приемат, че схемата за префактуриране е с цел неправомерно начисляване на ДДС от „Д арт дизайн“ ЕООД, като на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за получателя по фактурите, в които неправомерно е начислен ДДС, не е налице декларираното право на данъчен кредит в размер на 80 187,85 лева по фактурите от „Д арт дизайн“ ЕООД.
С възражението срещу ревизионния доклад доказателства не са представени, но са направени искания за служебно изясняване на определени факти и обстоятелства, основно във връзка с движението извън територията на България на лицата, посочени като реално осъществили превоза. Такива доказателства са събрани във връзка с констатацията от ревизионния доклад за неосъществен реално износ на двата автомобила, довела до предложение за установяване на задължения по чл. 39, ал. 1, вр. чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, което не е възприето в ревизионния доклад.
С жалбата срещу ревизионния акт са представени документи във връзка с транспорта до България – тахошайба, винетка за Румъния, карго застраховка, пътни листи, снимки на автомобилите и видеозаписи при пристигането им в София и във Варна, описани са точните маршрути на движение на автомобилите.
В хода на съдебното производство са събрани ревизионен доклад и ревизионен акт на „Д арт дизайн“ ЕООД по приложението на ЗДДС за период, обхващащ периода на издаване на фактурите. Допълнително е изискано решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ по жалбата срещу ревизионния акт, като от страна на решаващия орган е уточнено, че жалба срещу него не е подавана и то е влязло в сила.
В ревизионния акт конкретни констатации и изводи за издадените към „БК инвест“ ЕООД фактури липсват. В ревизионния доклад, на стр. 44 и следващите (л. 97 и следв. от делото) са изброени четирите фактури, издадени към това дружество. Във връзка с транспортните услуги от „Емтекс кар“ ЕООД, фактурата от 13.01.2020 г. е единствено спомената на стр. 64 (л. 117 от делото), без други коментари и констатации. По-специално липсва констатация, че данъкът, начислен в протоколите по чл. 117 от ЗДДС, с които автомобилите са включени в дневниците на „Д арт дизайн“ ЕООД, се дължи на основание чл. 85 от ЗДДС. Корекциите на данъка и правото на данъчен кредит за м. 01.2019 г., обобщени на стр. 70 от ревизионния доклад (л. 123 от делото) също не съдържат никакви изводи относно свързаните с автомобилите доставки на услуги и самото им прехвърляне на жалбоподателя.
Представени са снимки на автомобилите, за които се твърди, че са направени на Сточна гара – Варна.
Разпитани са свидетели. М. Н. А.-К., пълномощник на управителя на „Емтекс кар“, дава обяснения относно транспорта на автомобилите от Германия до България и предаването на автомобилите на „Д арт дизайн“ ЕООД. И. К. К., пълномощник на дружеството Amicus trading, купувач на колите, обяснява, че е видял автомобилите в гр. Варна преди да отпътуват за Германия, и след това на Дунав мост. Пояснява, че тези автомобили не са били в София, след влизането в България са пристигнали от Русе във Варна, а след това са заминали обратно. Т. С. Е., управител на „Атила 05“ – митническата агенция, оформила износа, пояснява, че му е било възложено от „БК инвест“ за извършване на износа, описва какви документи са били съставени и какво е тяхното движение и оформяне, като уточнява, че е видял колите, но от страна на митницата не е извършван физически оглед на колите.
При така установените факти, съдът приема от правна страна, че жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от адресата на акта, за когото е налице правен интерес от обжалването, поради което намира жалбата за допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Ревизионното
производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000320001022-020-001/24.02.2020
година с предмет задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност
за данъчни периоди 12.2019-01.2020 г. включително. Срокът за извършване на
ревизията е 2 месеца от датата на връчване на ЗВР (27.02.2020 година), удължен
със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000320001022-020-002/24.04.2020 г. до
27.05.2020 г. и със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-03000320001022-020-003-26.05.2020 г. до 27.07.2020 г.
На 10.08.2020 г. е издаден Ревизионен доклад № Р-03000320001022-092-001/10.08.2020 г. Ревизионното производство е спряно със Заповед № Р-03000320001022-023-001/08.10.2020 г. поради наличие на обстоятелства по чл. 34, ал. 1-2 от ДОПК и възобновена със Заповед № Р-03000320001022-0143-001/16.11.2020 г.
От доказателствата в преписката съдът установява, че заповедите за възлагане на ревизия са издадени от орган по приходите, определен за това със Заповед № Д-2273/20.12.2018 година на Директора на ТД на НАП – гр. Варна, ревизионното производство е приключило в посочения срок, определен при спазване на изискванията на чл. 114 от ДОПК.
Ревизионният акт, предмет на контрол в настоящото производство, е издаден от органа, възложил ревизионното производство и органа-ръководител на ревизията, при спазване на изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и с предписаните от закона форма и съдържание. Решението, с което е потвърден ревизионния акт в обжалваната част, е издадено от компетентен орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.
При служебната проверка относно наличието на нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на ревизията, съдът не констатира допуснати такива от естество да доведат до отмяната на ревизионния акт само на това основание.
По приложението на материалния закон, съдът намира следното:
В ревизионния акт се твърди, че дружеството няма право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Д арт дизайн“ ЕООД за двата автомобила, тъй като данъкът е начислен от последното дружество неправомерно, тъй като липсват доказателства автомобилите да са били транспортирани до територията на България по начина, който се твърди от жалбоподателя, и че е осъществена схема по префактуриране с цел неправомерно начисляване на ДДС от „Д арт дизайн“ ЕООД. Съответно е прието, че данъкът във фактурите за продажба е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и за него получателят по фактурите няма право на данъчен кредит.
ЗДДС не съдържа дефиниция за неправомерно начисляване на данъчен кредит, като в административната и съдебната практика последователно се приема, че неправомерно е начислен данък, когато липсва данъчно събитие, тъй като не е доказано или доставянето, или изобщо съществуването на стоката – обект на прехвърляне.
В случая става въпрос за доставка на стока – регистрирани на територията на Република България автомобили. Въпросните автомобили са индивидуално определени вещи, спор за съществуването на които липсва. Прехвърлянето на собствеността върху тях по общите правила става с постигане на съгласие между страните, ако не е уговорено друго. Договорите за покупко-продажба на автомобилите между „Д арт дизайн“ ЕООД и „БК инвест“ ЕООД са подписани на 23.12.2019 г. и според клаузите в тях, прехвърлянето на собствеността върху автомобилите става при предаването им на купувача. Според приемо-предавателните протоколи, предаването е станало на 20.01.2020 г. в гр. Варна.
От събраните доказателства се установява, че тази доставка е част от поредица сделки:
- Вътреобщностна доставка на нови автомобили от Autogalerie Schlickel GmbH, VIN DE117486642 на „Д арт дизайн“ ЕООД
- Облагаема доставка на регистрираните автомобили на територията на България от „Д арт дизайн“ ЕООД на „БК инвест“ ЕООД
- Вътреобщностна доставка на регистрираните на територията на автомобили от „БК инвест“ ЕООД към Amicus Trading GmbH и предаване от името на последното на Global trading Tianjin Co. Ltd, Fengfanxinuan, Xlaguang Ref, Tianjin, Китай в Хамбург, Германия за износ.
За жалбоподателя доставката по разглежданите фактури е с място на изпълнение на територията на България на основание чл. 17, ал. 1, последно предложение от ЗДДС. Следователно тя е облагаема доставка по общия ред и за нея не се прилагат правилата да бъде безспорно доказано, че стоките – предмет на доставката – физически са напуснали територията на страната.
Предходната сделка – придобиването на автомобилите от продавача „Д арт дизайн“ ЕООД – е вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 2 от ЗДДС. Това обстоятелство не е оспорено от страна на органите по приходите в ревизионното производство на последното дружество. Това дружество е данъчнозадължено за данъка върху автомобилите съгласно чл. 84 от ЗДДС и за тази цел е издало съответния протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС – обстоятелство, което не е спорно, не е спорно и начисляването на данъка по протокола.
Последващата сделка – продажбата от жалбоподателя на Amicus Trading GmbH – е приета за реализирана от страна на органите по приходите, което се установява от разликата между констатациите в ревизионния доклад и ревизионния акт. Установено е и последващото изнасяне на автомобилите в Китай. Докато в ревизионния доклад се приема, че поради липса на доказателства, че автомобилите са превозени извън територията на България, е налице основание за корекция по чл. 39, ал. 1, вр. чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, то в ревизионния акт тези изводи не са възприети с лаконичните мотиви, че мястото на изпълнение на доставката е на територията на Германия и е приложим чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Тоест, според органите по приходите крайното местоназначение на автомобилите е извън територията на България и те съществуват реално.
В качеството си на данък върху потреблението, ДДС се прилага спрямо крайния потребител. Съгласно принципа на неутралитет предприемачът следва да остане изцяло освободен от ДДС, дължим или постъпил в рамките на икономическата му дейност „независимо от целите и резултатите от тази дейност“. Тази цел се постига посредством системата на приспадане на начисления ДДС.
Режимът на вътреобщностни доставки и придобивания е въведен с цел прехвърляне на данъчните приходи в държавата членка, в която се осъществява крайното потребление на доставените стоки (така в решения Teleos и др., C‑409/04, R., С-285/09 и др.). Механизмът се състои, от една страна, в освобождаване на извършената чрез вътреобщностно изпращане или вътреобщностен транспорт доставка в държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките, и същевременно допускане на право на приспадане или възстановяване на платения по получени доставки ДДС в тази държава, а от друга страна, в облагане на вътреобщностното придобиване в държавата членка по пристигане.
В случая, от перспективата на България, стоките са придобити чрез ВОП, препродадени са на територията на България (процесните доставки) и в крайна сметка са предмет на ВОД, тоест крайното им потребление не се осъществява на територията на страната. За реално осъществени от страна на органите по приходите обаче са счетени само предходната и последващата доставка при условията на ВОП/ВОД.
Няма изложени конкретни мотиви по какъв начин фактурираната доставка, която е в средата между ВОП и ВОД, е с цел неправомерното начисляване на ДДС. В какво се изразява и неправомерността на начисляването не е уточнено, предвид обстоятелството, че с ревизионния акт на „Д арт дизайн“ ЕООД не е отречено ВОП, а с разглеждания ревизионен акт ВОД към Amicus Trading GmbH е приета за осъществена.
Съдът
намира, че в случая такава неправомерност не се установява, доколкото стоките
са съществуващи и индивидуално определени, пристигането им и присъствието им на
територията на страната за определен период от време от ВОП е декларирано и
заявено от продавача пред държавни органи – КАТ, данъчна и митническа
администрация, които са имали правомощия за физически контрол. Евентуални
неправомерни действия при договарянето между страните, декларирането и
регистрирането на автомобилите на територията на България не са предмет на
корекция в ревизионно производство. Не се констатира нито съществена разлика в
покупна и продажна цена, нито се твърди механизъм, по който стоките да са
останали за потребление в България, но без за тях крайният потребител да е
платил съответния ДДС. Действително борбата с измамите, избягването на данъци и
евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от директивата за ДДС,
но при упражняване на своите правомощия
държавите членки следва да действат в рамките на своя данъчен суверенитет и да
спазват принципа на пропорционалност, като не приемат мерки, които надхвърлят
необходимото за постигането на целите да се осигури точното налагане и събиране
на данъка и предотвратяването на измамите.
Ако съгласно твърденията на органите по приходите автомобилите изобщо не са пристигали на територията на България, то българската данъчна администрация не е териториално компетентна да начислява и събира ДДС за тях на нито един етап от описаните по-горе сделки, тъй като данъкът се дължи в държавата на крайното потребление на автомобилите или в държавата на изпращане при твърдяната ВОД, ако доставчикът не е доказал условията за освобождаването.
Ако всички сделки, описани по-горе, действително са извършени, то на територията на България данък би бил дължим единствено върху разликата между цените по ВОП и по вътрешната сделка, но не и върху цялата стойност на автомобилите. В настоящия случай органите по приходите изрично или имплицитно признават ВОП и ВОД със същите автомобили, независимо от твърденията си, че автомобилите не са били никога на територията на България, но отказват да признаят право на данъчен кредит по междинната сделка, като по този начин установяват задължение за ДДС върху цялата стойност на автомобилитет. Това води до нарушаване на принципа на неутралитет и на териториалната компетентност за облагане на сделки, чието място на изпълнение не е на територията на страната.
По гореизложените съображения, съдът намира жалбата за основателна, а ревизионният акт за незаконосъобразен, което налага отмяната му.
При този изход на производството, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 50 лева д.т. и 6000 лева адвокатско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото, представените в хода на делото доказателства и проведените четири съдебни заседания, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не може да бъде прието.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.160, ал. 1 и 2 от ДОПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000320001022-091-001/19.11.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 1/01.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на „БК – Инвест“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, са установени задължения за ДДС за д.п. 01.2020 г. в размер на 80 187,85 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на „БК – Инвест“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, сумата 6 050 (Шест хиляди и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: