Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /01.06.2020 г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на двадесет и осми май две
хиляди и двадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 846/2018 г. по описа на съда
Производството по делото е по чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 86 ЗЗД
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД
предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* срещу М.С.Д. ЕГН **********, за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 2000 лв.,
представляващи непогасена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането,
301,12 лв. - договорна лихва по договор за заем за
периода от 04.12.2016г.
до 04.11.2017г.,
1200,00 лв. –
застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 04.12.2016 г. до 04.11.2017, 134,94 лв. – лихва за
забава по договор за заем за периода от 05.12.2016 г. до 29.04.2018г. и 70,37 лв. – лихва за
забава по договор за допълнителни услуги за периода от
05.12.2016 г. до 29.04.2018г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз
основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.01.2015г. и
приложение 1/10.03.2017 г. към него, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 390/2018 г. по описа на Районен
съд - Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: Между ответникът и „Микро
кредит“ АД на 03.11.2016 г. е сключен договор за кредит CreditGO № 5322-00004548, по силата на който
дружеството е предоставило на ответника заем в размер на 2000,00 лева. Твърди се, че подписвайки договора за кредит, заемополучателят е удостоверил, че е получил от
кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на кредитодателя в сроковете и при условията, посочени в
договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 2301,12 лева,
представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него.
Съгласно Общите условията, при които е подписан договорът, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с
договорната лихва, която е в размер на 301,12 лева, на 12 месечни
погасителни вноски, в размер на 191.76 лева,
като първата погасителна вноска е платима на 04.12.2016 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията
по заема 2301,12 лева. Навеждат се доводи, че на основание сключения
договор за допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД, в качеството си на
застрахователен посредник предоставил на Заемополучателят финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка
„Защита“ към застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД, конкретните условия по
която са посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на и
подписана от Заемополучателят. Съгласно сключения договор за допълнителни
услуги Заемателят се е задължил да върне на Заемодателя платената от страна на
„Микро Кредит“ АД застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати
на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 100 лева, платими считано от 04.12.2016 г., или обща сума за застрахователна премия – 1200,00 лева. По сключените договори на длъжника е начислена
лихва за забава. Твърди се, че срокът на договора е изтекъл на 04.11.2017 г. с последната погасителна вноска, като
заемополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. В исковата молба се излага, че на 10.03.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на
основание чл. 99 от ЗЗД между „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит“
АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу М.Д., произтичащи от Договор за заем CreditGo № 5322-00004548 и Договор за допълнителни услуги кса прехвърлени изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството – кредитор, като А.з.с.н.в.
АД /понастоящем Агенция за събиране на взменаия ЕАД/, в качеството си на
цесионер е упълномощена от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия, за което има изрично пълномощно от законният
представител на „Микро Кредит“ АД. Твърди се, че длъжникът следва да се счита уведомен на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за
цесията с получаване на препис от
исковата молба. Предвид всичко изложено се моли за уважаване на исковите
претенции. Претендират се разноски.
Ответникът
получил препис от исковата молба с приложенията, чрез назначения му особен
представител на 28.10.2019 г., в законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е
подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от
данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 31.08.2018
г., а исковата молба е подадена на 01.10.2018 г. (п.кл.), като едномесечният
срок за предявяване на иска е започнал да тече на 01.09.2018г., съобразно
разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ГПК (отм. 01.09.2018 г.).
От приложен по делото договор за заем CrediGo № 5322-00004548 от 03.11.2016г. сключен между „Микро Кредит“ АД и М.С.Д. се установява, че между
страните е сключен договор по силата, на който „Микро Кредит“ АД е предоставил
на ответника сумата в размер на 2000 лв., която ответника се задължил да върне
на 12 месечни вноски, последната с падеж 04.11.2017 г., всяка в размер на 191,76
лв. Уговорен е фиксиран лихвен процент 40,68 %, годишен лихвен процент на
разходите 49,96 %. Уговорено е връщането на сумата от 2301,12 лв.- получена
заемна сума и възнаградителна лихва.
Към процесния договор са приложени общи условия от 03.11.2016 г. към
сключени между „Микро Кредит“ АД и М.С.Д., подписани от кредитополучателя.
По делото е приложена застрахователна полица за
застраховка защита № МЦ320**5322-00004548 при застрахователна компания „Уника
живот“ АД и застраховано лице ответникът – М.Д..
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
От данните по делото се установява, че между „Микро Кредит“ АД и М.Д. е
сключен договор за заем CrediGo № 5322-00004548 от 03.11.2016г., по
силата, на който търговското дружество е предоставило на ответника сумата в
размер на 2000лв., а същият се е задължил да я върне на 12 месечни вноски,
последната с падеж 04.11.2017 г. Уговорен е между страните фиксиран лихвен
процент и годишен процент на разходите. Предвид изложеното, съдът приема, че
между ответника и „Микро Кредит“ АД са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност, т.е. следва да е налице изрична уговорка между
кредитополучателя и кредитодателя, която да предвижда възможност за прехвърляне
на вземанията по договора за потребителски кредит. ЗПК цели гарантиране правата
на икономически по-слабата страна – кредитополучателите, поради което и
по-голямата част от нормите в закона са с императивен характер, а неспазването
на норма с императивен характер води до недействителност, поради което и
липсата на изрично предвидена възможност за прехвърляне на вземането на
кредитодателя на трето лице води до недействителност на извършеното
прехвърляне.
В конкретния случай видно от сключения договор за заем CrediGo №
5322-00004548 от 03.11.2016г., както и от общите условия
приложени към него от 17.06.2015 г. е предвидена изрична възможност за
прехвърляне на вземането на кредитора – „Микро кредит“ АД по договора за заем CrediGo № 5322-00004548 от 03.11.2016г., по който
длъжник е ответникът М.Д., арг. чл.23 от
общите условия.
По делото е представен и приет като писмено
доказателство рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.01.2015 г. сключен между ищецът „а.з.с.н.в.“ ООД – цесионер и „Микро кредит“
АД- цедент, чието действие е продължено до 22.01.2018 г., съобразно анекс 3 към
договора за цесия. Видно от Приложение 1 от 10.03.2017 г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания вземането по отношение на ответника М.Д. е
прехвърлено на ищеца, като ответникът- длъжник е уведомен за станалото
прехвърляне с връчване на препис от исковата молба за отговор към която е
приложено надлежно уведомяване по см. на чл. 99, ал.3 ЗЗД.
По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от
заключението на, която се установява, че от така предоставената на ответника сума
от него не са правени никакви плащания за погасяване на задължението по
договора за кредит, поради което дължими
са 3501,12 лв., включващи главница в размер на 2000 лв., договорна лихва – 301,12
лв., застраховка 1200 лв. В заключението на вещото лице е посочено, че размерът
на начислената възнаградителна лихва е 2,64 пъти по-голям от размера на
законната лихва дължима за периода на договора върху главницата. Ценено
съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото
лице, доколкото същото е обективно, компетентно изготвено и с него са дадени
обосновани и пълни отговори на всички задачи поставени по делото.
При
така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически
факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова
доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване,
следните правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден договор за цесия, по който са прехвърлени всички вземания предмет
на спора, надлежно уведомяване до длъжника за извършената цесия, валиден договор за заем CreditGo № 5322-00004548 и Договор за допълнителни услуги към
заем CreditGo № 5322-00004548 и двата от дата 03.11.2016 г., по които
„Микро кредит“ АД е предоставил на
ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и
размер на дължимата главница; че по силата на договора за
допълнителни услуги ответникът е поел задължението
за заплащане на сумата от 1200,00 лв. представляваща застрахователна премия, изпълнение на задълженията на кредитора,
произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се
изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да
обосноват договарянето на размера на лихвите и останалите разходи (такси), вкл. премията застрахователния договор, в съответствие
с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.
Както бе посочено по-горе от събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът е носител на претендираното материално право, доколкото
по делото се установи действителен договор за цесия, по който длъжникът е
надлежно уведомен за извършеното прехвърляне, което уведомяване е извършено с
връчване на препис от исковата молба на ответника за отговор, към която искова
молба е приложено уведомлението за станалата цесия по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Установи се също така, че процесното вземане е възникнало на основание
договор за креди от 03.11.2016 г., който попада под приложеното поле на ЗПК,
тъй като както бе посочено по-горе, съгласно
чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Видно от данните по делото процесния договор отговаря на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, поради което
същият се явява действителен, като ответникът дължи връщане на получената
кредитна сума. Действителна е и клаузата, с която е уговорен размера на
дължимата възнаградителна лихва, доколкото същата не противоречи на закона и
добрите нрави, уговорена в размер надминаващ 2,64 пъти законната лихва.
Предвид изложеното ищецът е материално
легитимиран носител на парично вземане спрямо ответника в размер на 2000 лв. –
главница по договор за кредит CreditGo
№ 5322-00004548 от 03.11.2016 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 30.04.2018
г. до окончателното изплащане на същата, и в размер на 301,12 лв. – договорна
лихва по същият договор за кредит дължима за периода от 04.12.2016 г. до
04.11.2017 г.
При неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (
арг. чл. 86, ал. 1 ЗЗД), който се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД.
Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава след
изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в
който бъде поканен от кредитора. В настоящия случай видно от данните по делото
ответникът е изпаднал в забава на 05.12.2016 г., от който момент дължи
мораторна лихва. Ето защо ответникът дължи парично обезщетение за причинените
на ищеца вреди в размер на законната лихва върху главницата от 2000 лв., която
(лихва) за периода 05.125.2016 г. до 29.04.2018 г. (дата на подаване на
исковата молба, арг. чл. 422 ГПК) възлиза на сумата от 283,91 лв. Доколкото
искът за обезщетение за забава е предявен до сумата от 134,94 лв. и предвид
принципа за диспозитивно начало в гражданския процес за тази сума следва да
бъде уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователен иска за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1200 лв.- застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги, поради следното:
Договорът за засраховка не е сключен, както се
твърди в исковата молба, между „Микро Кредит“ АД като
цедент на вземането и ответника като длъжник, а между ответника и
друго трето на спора юридическо лице - застраховател „Уника“ АД. Това е така, тъй като
в случая „Микро Кредит” АД (което дружество няма качеството на застраховател
или презастраховател по смисъла на приложимия Кодекса за застраховането, обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., но в редакцията му към датата
на сключването на договора за застраховка, 03.11.2016г.,) не договаря за себе
си, а от името и за сметка на застрахователя, чл. 164 от КЗ. Тоест, по договора
за застраховка правата и задълженията на застрахователя, вкл.
правото да получи застрахователната премия, възникват направо в патримониума на
ЗК „Уника”. Правата на „Микро Кредит” АД като трето
правоимащо лице по договора за застраховка (но не и като
застрахователен агент) са ограничени само до възможността да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално
изпълнение на вноските по премията. По делото липсват и данни за
плащане на премията в пълен размер от страна на „Микро Кредит”
АД в полза на застрахователя, но това касае реалното
изпълнение на договора между цедента и застрахователя за застрахователно
агенство, какъвто според съдържанието на полицата за застраховка е
имало към датата на сключването й. Както в договора за застраховка, така и в
искането за сключването на такъв, ( което също съдържа уговорки между страните)
липсва изрична уговорка за плащане на вноските в полза на третото правоимащо
лице, а предвид това, кои са договарящи, такава и не може да бъде предположена
или изведена чрез тълкуване. Нещо повече, липсват по делото данни
дали „Микро Кредит” АД е обвързан към ЗК „Уника” АД застрахователен
агент или не, а Кодекса за застраховането забранява изрично на обвързания агент
да събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни
услуги. Ето защо се налага извод, че към датата на цесията - 10.03.2017г „Микро
Кредит“ АД не е титуляр на вземане по договор за застраховка и доколкото никой
не може да прехвърли права, които няма, то и ответникът няма
задължение към цесионера – ищеца да заплати сумите по договора за застраховка.
Процесуалния закон не е предвидил възможност на застрахователния агент да
действа като процесуален субституент на застрахователя в отношенията му със
застрахованите лица, но дори да приемем обратното, процесуалната субституция
ограничава субституента само до възможността да реализира права на друго лице
пред съд, без да му дава право да се разпорежда със спорното материално право. Ето
защо искът за реално изпълнение на задължения по договора за застраховка е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Доколкото неоснователен се явява главният иск по
отношение на сумата в размер на 1200 лв., то неоснователен се явява и
акцесорния такъв с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 70,37 лв-
лихва за забава за периода от 05.12.2016 г. до 29.04.2018 г.
За пълнота на решението следва да се посочи, че съгласно дадени
задължителни за съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.20**г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС при
отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, това е така тъй като в
разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска
за установяване съществуването на вземането – изпълнението се прекратява. При
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК тази последица не
настъпва, тъй като изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на
изпълнение. Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на част от
вземането препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл.
416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне
на установителния иск е пречка за образуването му. Ако изпълнително
производство е образувано, то същото подлежи на прекратяване на основание чл.
422, ал. 3 ГПК. Ето защо в настоящия случай, макар част от предявените искове
да се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят, то издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 255 от 03.05.2018
г. по ч.гр.д. № 390/2018 г. по описа на Районен съд – Панагюрище не следва да
се обезсилва.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.20** г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната
помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв., като
съобразно уважената част от иска (в размер на общо 2436,06 лв. от предявения
размер от 3706,43 лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното производство в размер на 81,58 лв., от които 32,86 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 42,73 лв. – държавна такса.
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25,
ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 100 лв., като съобразно уважената част от иска (в размер
на общо 2436,06 лв. от предявения размер от 3706,43 лв.) в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 516,51
лв. При определяне на размера на разноските присъдени в първоинстанционното
производство съдът взе пред направените от ищеца разходи за особен
представител, държавн.такса и депозит за вещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД по отношение на М.С.Д. ЕГН ********** и адрес: ***, че „А.з.с.на в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, е носител на парично вземане в размер на сумата от 2000,00 лв., представляваща
непогасена главница по договор за заем CrediGo № 5322-00004548 от 03.11.2016г. сключен
между „Микро Кредит“ АД и М.С.Д., ведно със законната
лихва от 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, 301,12 лв. - договорна лихва по договор за заем за
периода от 04.12.2016г.
до 04.11.2017г.
и 134,94 лв. –
лихва за забава по договора за заем за периода от 05.12.2016 г. до 29.04.2018г., които
вземания
са прехвърлени
на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
16.01.2015 г. и приложение № 1/10.03.2017 г. към него, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда н.чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 390/2018 г.
по описа на Районен съд - Панагюрище.
ОТХВЪРЛЯ исковете, с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 73 ЗЗД във вр. с
чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявени от А.з.с.на в.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, срещу
М.С.Д. ЕГН ********** и
адрес: *** за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, в
отношенията между страните, че ищецът е носител на парично вземане спрямо
ответника в размер на сумата от: 1200,00 лв. –
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги към договор за кредит CrediGo №
5322-00004548 от 03.11.2016г. сключен между „Микро Кредит“
АД и М.С.Д. за периода от 04.12.2016 г. до 04.11.2017г. и 70,37 лв. – лихва за
забава по договор за допълнителни услуги за периода от
05.12.2016 г. до 29.04.2018г, които
вземания
са прехвърлени
на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
16.01.2015 г. и приложение № 1/10.03.2017 г. към него, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда н.чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 390/2018 г.
по описа на Районен съд - Панагюрище.
ОСЪЖДА М.С.Д. ЕГН **********
и адрес: *** да заплати н. „А.з.с.на в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, сумата в размер на 81,58 лв.
– представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата
в размер на 516,51 лв. разноски
направени пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: