Р Е Ш Е Н И Е
№ 109 ,15.05.2020
година, град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На втори октомври две хиляди и
деветнадесета година
В открито заседание в следния състав
:
Председател
: ДИАНА ДЯКОВА
Членове: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря Пeпа Митева
като разгледа докладваното от съдията Десислава
Николова въззивно граж-данско дело № 316 по описа за 2019 година намира следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба с вх. № 6093/ 25.03.2019 г. ( по регистратурата на ДРС) на
ищеца Община град Добрич срещу Решение № 264 от 28.02.2019г. на Добричкия
районен съд по гр.д.№ 3823/2018 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от
него установи-телен иск за парично вземане от неустойка, уговорена в т.2,изр.2,раздел
ІІІ на договор за наем № ЗА1-14-25/20.08.2014 г. за горницата над 2 437,89
лева до 21 252,51 лева.
В жалбата има оплакване,
че изводите на първоинстанционния съд за
основателност на възражението на ответника за нищожност на уговор-ката за
неустойка поради накърняване на добрите нрави са изведени в на-рушение на т.3
от ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, защото са игнорирани посочените в тълкувателния акт критерии :
липсата на друго по вид обез-печение ; видът неизпълнение ( пълно – на
задължението за 2016/2017 г. и частично на задължението за 2015/2016 г. ), а
също и свободата на догова-рянето . Оспорва се изводът, че вредите от неизпълнението
не надхвърлят размера на законната лихва като изведени в несъответствие с
заключение-то по съдебно-счетоводна експертиза и изчисляването им в него в
размер от 28 391,21 лева. Иска се отмяна на решението, цялостно уважаване
на иска и присъждане на разноски за защита от юрисконсулт.
В отговор на въззиваемия М.М. жалбата се оспорва
като не-основателна и бланкетна. Съдът съобразил приетото в съдебната практика
и доктрина ,че и когато има наказателна функция договорната неустойка трябва да
е в съответствие с императивните норми и добрите нрави. Развит е довод, че
процесната неустойка има функция извън обезщетителната и санкционната: уговорена
е за забава и в
размер от 0,5 % върху наемното плащане за ден, без краен предел на срока и
размера ; наемодателят е имал пасивно поведение – не е прекратил договора
съгласно уговореното без предизвестие и за всяко неизпълнение на задълженията ;
няма уговорка за неустойка при неизпълнение на задълженията на наемодателя.
Съседни об-щини не уговорят изобщо неустойки в договорите си за наем или ако
ги уговарят, те са нищожни . Обобщава
се, че е правилото на член 26,ал.1, пр. 3 от ЗЗД е приложимо и правилно съдът е
отхвърлил иска . При проверката на обжалваното решение с
оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК
въззивният съд намира, че то е валидно и
допустимо - като постановено по допустим, пре-дявен в срока по член 415,ал.4 от
ГПК след възражение на длъжника , иск на заявителя за същото по размер и
основание вземане от неустойка като това предмет на заповед № 1489 от
20.06.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 2551/
2018 г. по описа на ДРС. Обжалваното решение е и правилно.
Влязло в сила като необжалвано от ответника е решението по иска
за главните задължения : от частично неплатен годишен наем в размер от 5 253,13 лева за стопанската
2015/2016 г. с падеж - 30.11.2016 г. и от изця-ло неплатен годишен наем в размер
от 17 798 лева за стопанската 2016/ 2017 г. с падеж - 30.11. 2017 г. съгласно
сключен между страните - Община град Добрич и М.М.М. договор за наем № ЗА1
-14-25 от 20.08. 2014 г. за срок от 4 стопански години и предмет - земеделска
земя - нива с площ от 100 002,00 кв.м. - имот с идентификатор № 72624.11.3 по
кадастралната карта на град Добрич. Първоинстанционният
съд се е позо-вал на заключението по назначената съдебно - счетоводна
експертиза, че с извършените от длъжника в периода 23.12.2015 г. до 11.10.2017
г. девет плащания в общ размер от 46 832,47 лева са погасени вземанията от дого-ворна
неустойка в размер от 3 181,23 лева и от наем в размер от 17 798 ле-ва
за стопанската 2014/2015 г. ( първата стопанска година от срока на дей-ствие на
договора ) , които не са предмет на делото. Остатъкът е недоста-тъчен да покрие
всички елементи на спорното задължение за стопанската 2015/ 2016 г. и погасяването е извършено в следната
поредност : първо за част от неустойката за забава , набрана в периода 1.12.2016
г.-11.10.2017 г. в размер от 13 308,37 лева и после за част от главницата
в размер от 12 544, 87 лева при условията на член 76,ал.2 от ЗЗД . Приел е,
че към подаване на заявлението ( на дата 19.06.2018 г. ) за издаване на
заповедта по член 410 от ГПК паричните задължения на наемателя М. от главници
същест-вуват в заявените размери : 5 253,13 лева - частично неплатен наем за
сто-панската 2015/2016 г. и 17 798 лева - изцяло неплатен наем за стопанската
2016/2017 г. Влязло в сила е решението
по частично уважения иск за обез-щетение за забава при плащането на главниците в размер от 2 437,89 ле-ва, което по диспозитив е
посочено като „ дължима неустойка “ за периода от 1.12.2016 г. до 22.05.2018 г.
Предмет на въззивното производство е
само отхвърлената част от ис-ка на наемодателя - Община град Добрич - за
установяване на вземането му от неустойка в размера над 2 437,89 лева до 21
252,51 лева за допусна-тата от съдоговорителя му от 1.12.2016 г. до 22.05. 2018 г. забава в
плаща-нето на наемната цена за двете стопански години.Основание на иска е уго-ворката
в раздел ІІІ т.2 от договора за дължимост на неустойка " в размер от 0,5 %
за всеки просрочен ден ".
Съгласно същото заключение върху неплатените две главници са
на-брани неустойки за забава съгласно уговорката по раздел ІІІ т.2 в размери от
: 12 995,94 лева ( повече с 7 138,70 лева от начислената в счетоводството на
ищеца - 5 857,24 лева ) и 15 395,27 лева ( равна на начислената в счето-водството
на ищеца ). Ищецът претендира в заповедното и исковото произ-водство неустойка
в общ размер ( съобразно записванията по счетоводните си книги ) от 21 252,51
лева ( вместо действително дължимата съгласно из-численията на вещото лице от
28 391,21 лева ). Районният съд е приел, че вземанията от неустойка не са
възникнали в този общ претендиран размер, защото неустойката е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обез-щетителна и санкционна функции според ТР№
1/2010 г. на ОСТК на ВКС и клаузата за нея противоречи на добрите нрави и е
нищожна. Установил, че вземането на ищеца от обезщетение за забава се съизмерва
( вместо с договорената неустойка ) с трикратния
размер на набраните върху върху двете заявени и претендирани с иска по член 422
от ГПК главници ( за стопанската 2015/2016
г. и 2016/2017 г.) законни лихви , равняващи се на 2 437,89 лева ( 3 х 812,63 лева ) . Въззивната инстанция намира направеният
в обжалваното решение извод за нищожност на клаузата за неустойка за
законосъобразен. Неус-тойката не е уговорена между търговци и не е от търговска
сделка ,а разяс-ненията в т.3 от ТР № 1/2010 г на ОСТК на ВКС се отнасят до случаите
на нищожност на уговорките за неустойка в приватизационните и търговски-те
договори. Договорната свобода на всички
правни субекти се ограничава от повелителните норми на закона и добрите нрави .И
все пак преценката за това дали уговорката накърнява добрите нрави като
неписани правила, произтичащи от принципа за добросъвестност и недопустимост на
неспра-ведливото облагодетелстване може да се прави по посочените в тълкува-телния
акт критерии : размера на задължението, чието изпълнение се обез-печава с неустойка
; наличието или липсата на друго обезпечение ; съотно-шението между уговорената
неустойка и размера на очакваните вреди от неизпълнението. Касае се до мораторна неустойка ( за
забава ) , чийто размер се определя от стойността на неизпълненото парично задължение
за годишен наем, умножена с " 0,5 %" и от продължителността на
забавата " за всеки просрочен ден ". Няма уговорено обезпечение на изпълнението
на задъл-жението. Но ако има пълно неизпълнение, както в случая на задължението
за наем за 2016/2017 г. от 17 798 лева
, неустойката само за ден забава се равнява на 88,99 лева или надвишава 17 пъти
законната лихва от 4,95 лева . Така че начинът , по който е уговорена
неустойката и съпоставката й със законните лихви сочи, че тя (неустойката) е
повече от средство за обезще-тяване на кредитора и санкциониране на неизправния
му длъжник , тя е средство за неоснователно обогатяване на първия и поради това
следва да се приеме, че уговорката за нея накърнява добрите нрави и е нищожна
по член 26, ал.1,пр.3 от ЗЗД. А иначе длъжникът отговаря за забавата в изпъл-нението
и при разваляне на договора. Няма значение дали и в кой момент наемодателят ще
упражни правото си да прекрати / развали договора без предизвестие. Ако не е
уговорено валидно друго , както в случая
поради нищожност на клаузата за мораторна неустойка , за длъжника възник- ва законодателно уредената отговорност
при неизпълнение на парично за-дължение - по член 86,ал.1 от ЗЗД и тя се
съизмерва със законната лихва върху неизпълнените частично и изцяло задължения
за наем от датата на забавата. В нарушение на закона - член 26,ал.4 от
ЗЗД и член 86,ал.1 и ал.2 от ЗЗД съдът е определил , че наемателят дължи
обезщетение за забава в три-кратния размер на законната лихва върху
неизпълнените частично и изця-ло задължения за наем за втората и третата
стопанска години от срока на действие на договора . Неправилно и необосновано го
е увеличил със су-мата от 109,26 лева , изчислени от вещото лице законни лихви
за забавата при плащането на наема за 2014/2015 г. Вземанията са възникнали в еде-ничния размер на
законната лихва за забавата при плащането на главни-цата за 2015/2016 г. от 365,26 лева и при плащането на главницата за
2016/2017 г. от 338,12 лева и с оглед извършените от длъжника плащания в
периода 5.04.2016 г – 29.08.2017 г. в общ размер от 22 514,11 лева
погасено е първото вземане от
обезщетение за забава и е останало непогасено само второто вземане от
обезщетение за забава ( при плащането на
наема за стопанската 2016/2017 г. ) , видно от констатациите в експертното
заклю-чение , отразени в таблица № 5 , колона „ остатък „ и отговора по т.5. На
въззивника се дължи обезщетение за забава само за втората главница в раз-мер от
338,12 лева , но по липса на въззивна жалба от ответника решението по частично
уважения иск е станало неотменимо. Решението в обжалвана-та част за отхвърляне на
иска за установяване съществуването на парично вземане на въззивника –
наемодател от обезщетение за забава в размер на законните лихви ( обозначено в
диспозитива като неустойка за забава ) за горницата над 2 437,89 лева до
21 252,51 лева е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззиваемият М. е
сторил за въззивното производство разноски за възнаграждение за адвокат в
размер от 700 лева и те следва да му се присъдят на основание член 78,ал.3 от
ГПК.
Воден от горните
съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 264 от 28.02.2019г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 3823/2018 г.,
поправено с Решение № 376 от дата 1.04.2019 г.
в частта, с която е отхвърлен предявеният от Община град Добрич срещу М.М.М.,
ЕГН: ********** *** 20 установителен иск
за парично вземане от неустойка по т.2,изр.2,раздел ІІІ на договор за наем №
ЗА1-14-25/20.08. 2014 г. за горницата над 2 437,89 лева до 21 252,51
лева за забава при плащането на наемната цена за стопанската 2015/2016 и
2016/2017 г. ОСЪЖДА Община град Добрич да
заплати на М.М. М., ЕГН: ********** ***
20 разноски за въззивното
производство в размер от 700 ( седемстотин ) лева. РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.