Решение по дело №60/2021 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 64
Дата: 21 май 2021 г. (в сила от 21 май 2021 г.)
Съдия: Ваня Георгиева Бянова Нейкова
Дело: 20217280700060
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№64/21.5.2021г.

гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЯМБОЛ, ВТОРИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ

на тринадесети май 2021 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ :   ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

 СТОЯН ВЪЛЧЕВ

                                                                                                                                                                       

Секретар   Ст.Панайотова

Прокурор   Р.Лефтерова

като разгледа докладваното от  съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

КАНД №60 по описа за 2021 г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на РИОСВ Стара Загора чрез юрисконсулт И.С., против Решение № 260062/16.02.2021 г. на Районен съд- Ямбол, постановено по НАХД № 1065/2020г., по описа на PC- Ямбол, с което е отменено Наказателно постановление № 59/01.10.2020 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, с което е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на основание на чл.200, ал. 1, т.2 от ЗВ за нарушение от страна на „Дианабетон“ ООД гр. Ямбол, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „***” №80, ЕИК ****. Счита се за напълно необоснован единственият мотив на първоинстанционният съд, с който е отменено процесното Наказателно постановление, а именно че е записано като нарушена норма чл.48, ал.1, т.3 , б. „б“ от Закона за водите, вместо чл.46, ал.1, т.3 , б. „б“, както е посочено в АУАН.В съдебното си решение ЯРС посочва, че разпоредбата на чл.48, ал.1, т.3, б. „б“ от Закона за водите предвижда друг състав на административно нарушение и санкционираното лице не може да разбере за какво нарушение е наказано. В конкретния случай безспорно става дума за допусната техническа грешка, като вместо 46 е изписано 48. Това обстоятелство се потвърждава и от факта, че в Закона за водите не съществува чл.48, ал.1, т.3 , б. „б“, а единствено и само чл.46, ал.1, т.3 , б. „б“.Както в АУАН, така и в НП словом е изписано нарушението, то кореспондира на нормата чл.46, ал.1, т.3 , б. „б" от ЗВ. В тази връзка може да се направи изводът, че с протеклата адм.наказателна процедура по никакъв начин не са засегнати правата и интересите на жалбоподателя, още повече, че същите са реализирани в пълна степен и обем, посредством подадената в срок жалба.Неоснователно, първоинстанционният съд не е разгледал по същество административнонаказателната преписка, събраните писмени и гласни доказателства.Счита се, че в обжалваното НП ясно и категорично е отразена волята на АНО и е установена и доказана фактическата обстановка при издаване на му.Иска се отмяна на решението на ЯРС.

По касационната жалба е депозиран отговор-възражение от „Дианабетон“ ООД гр.Ямбол, според което решението на ЯРС е правилно, а депозираната касационна жалба – неоснователна. В мотивите си съдът правилно е приел, че доколкото с НП е наложена санкция при пълно разминаване  между фактическото и юридическото формулиране на обвинението, е налице нарушено право на защита на санкционираното лице.В административнонаказателното производство е недопустимо наказващият орган да твърди допусната“техническа грешка“ при посочване на правното основание за налагане на санкция, още повече че в случая сочената разпоредба въобще не съществува в закона.

В съдебно заседание касаторът РИОСВ-СТАРА ЗАГОРА, св. и редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касацията „ДИАНАБЕТОН“ ООД, гр.Ямбол, св.и редовно призован се представлява от адв.М.Й.Г.от АК-Ямбол, която поддържа изцяло депозирания отговор по подробно изложените в него съображения. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди изцяло атакуваното решение на РС Ямбол. Същото е правилно, законосъобразно, обосновано и не страда от цитираните в жалбата пороци.  В тази връзка жалбата срещу него се явява изцяло неоснователна, поради което моли съдът да я остави без уважение. 

Участващият по делото прокурор от ЯОП намира решението на РС за правилно и законосъобразно. При допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалваното НП, съдът правилно го е отменил, затова моли  съдът да остави жалбата без уважение.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол е Решение№ 260062/16.02.2021 г. на Районен съд- Ямбол, постановено по НАХД № 1065/2020г., по описа на PC- Ямбол, с което е отменено Наказателно постановление № 59/01.10.2020 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, с което е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на основание на чл.200, ал. 1, т.2 от ЗВ на „Дианабетон“ ООД гр. Ямбол, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „***” №80, ЕИК ****. Съобразно изхода на спора съдът е осъдил РИОСВ Стара Загора да заплати на „Дианабетон“ ООД Ямбол ЕИК ***** направените по делото разноски в размер на 400лв.

Съдебният акт е обоснован с допуснато съществено процесуално нарушение.Съдът е изложил мотиви за това, че в наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят е санкциониран, затова че зауства отпадъчни води в повърхностен воден обект - река Тунджа чрез стар уличен колектор в гр.Ямбол, без издадено разрешително за заустване на отпадъчни води. Така описано нарушението представлява такова по чл. 46, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗВ. ЯРС е счел, че в наказателното постановление като нарушена е посочена нормата на чл. 48, ал.1, т.,3 б.“б“ от ЗВ, която предвижда друг състав на административно нарушение. Тъй като е налице разминаване между фактическо и юридическо формулиране на обвинението е налице нарушаване правото на защита на наказаното лице, доколкото последното не е в състояние да разбере за какво нарушение е наказано и правилно да организира защитата си.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на съда и на ответника по касация за това, че е налице нарушено право на защита на санкционираното лице. Сочената в НП разпоредба- чл.48, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗВ, не съществува в закона, при което неправилен е изводът на ЯРС, че такава норма предвижда друг състав на нарушение. Словесното описание на деянието е идентично в АУАН и в НП. Установено е, че на 26.05.2020г. във връзка със сигнал за мъртва риба в река Тунджа в гр.Ямбол е извършена проверка от експерти в РИОСВ-Стара Загора на „Бетонов център“ площадка ул.“****“ №13 в гр.Ямбол, собственост на „Дианабетон“ ООД гр.Ямбол.На площадката се извършва производство на бетонови и варови разтвори и продажба на готовите разтвори.Площадката има изградена смесена канализационна система за производствени отпадъчни води и дъждовни води.Отпадъчните води от производствената дейност – от измиване на съоръженията и автомобилите, по открит канал постъпват в три броя утаители, като след утаяване, посредством колектор(изграден извън площадката на дружеството) пресичащ улицата постъпват в открита бетонова шахта и оттам посредством стар уличен колектор се заустват в река Т. в района под бившата „Б.ф.“, географски координати №42°29'22,3", Е 26°,29',53,8".За обект „Бетонов център“ площадка гр.Ямбол, ул.“*** №13 собственост на „Дианабетон“ ООД гр.Ямбол няма издадено разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект р.Тунджа, съгласно изискванията на чл.46, ал.1, т.3, буква „б“ от Закона за водите. Обстоятелството че по-долу в НП е допусната грешка при повторното изписване на нарушената разпоредба не може да обърка нарушителя до степен да не разбере какво нарушение е извършил – очевидно в случая се касае действително за техническа грешка, като описанието на нарушението съответства на чл. 46, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗВ.Съответстваща на него е и санкционната норма на чл.200, ал.1 ,т.2 от ЗВ. ЯРС е следвало да извърши проверка по същество за доказаност на нарушението, вместо да отменя НП на процесуално основание. Решението следва да се отмени като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да събере и оцени доказателства за това налице ли е безспорна установеност на соченото в НП нарушение.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260062/16.02.2021 г. на Районен съд- Ямбол, постановено по НАХД № 1065/2020г.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане на жалбата на„Дианабетон“ ООД гр. Ямбол, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „***” №80, ЕИК ****, против Наказателно постановление № 59/01.10.2020 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете                           ЧЛЕНОВЕ: 1./п/не се чете

 

                                                                                            2./п/не се чете