Решение по дело №261/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Образувано е по жалба от С. Р. Р. и Д. И. А., и двамата с адреси в гр. С. срещу Решение № 124/28.03.2024 г., постановено по преписка № 167/2022 г. от Петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че С. Р. Р. е извършил акт на дискриминация под формата на т. по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на същия закон на основата на признаци „л. п.“ и „у.“ по отношение на Г. И. И., с което е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 от цитирания закон, като на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на С. Р. Р. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за извършване на установената в оспореното решение дискриминация; Установено е, че Д. И. А. е извършила акт на дискриминация под формата на т. по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на същия закон на основата на признаци „л. п.“ и „у.“ по отношение на Г. И. И., с което е нарушила забраната по чл. 4, ал. 1 от цитирания закон, като на основание чл.78, ал. 1 от ЗЗДискр. на Д. И. А. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за извършване на установената в оспореното решение дискриминация.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, като постановено при неправилно съобразяване на относимите факти, неправилно възприемане за доказани на твърдения от жалбоподателя, както и неправилно прилагане на относимото материално право. Подадената жалба съдържала нередовности, но сезираният орган не предприел процесуални действия по тяхното отстраняване, вместо което пристъпил към проучване и заседателна фаза. От стр. 2 до стр. 6 от атакуваното решение била възпроизведена жалбата на И. с описание на субективни оценки с вероятностен характер, като изискуемото от чл. 9 от ЗЗДискр. представяне на факти липсва. Именно неуточняването на претенциите на жалбоподателя от подаване на жалбата до края на производството пред КЗД създало широка възможност на органа да прави свободни интерпретации в решението си, насочвайки ту към неравенство в третирането, чиято защита се гарантира в чл. 4 ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр., ту към нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр., а в крайна сметка в диспозитива на решението се установявал „т.“ по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на ЗЗДискр., във вр. с чл. 5 от същия закон, без анализ на елементите от сложния фактически състав на нарушението, както и без излагане на съответни мотиви по признаците „л. п.“ и „у.. В следващите 6 страници били възпроизведени възраженията на ответниците Р. и А., без произнасяне по изначалната нередовност и недопустимост на жалбата. Въпреки представените в хода на производството съдебни решения, потвърждаващи законосъобразността на прекратяване на правоотношенията със свид. М. Г. и С. Е., КЗД приела, че първата от тях е била възстановена на работа през процесния период. При тези данни оспореният акт се явявал и постановен въз основа на неверни факти, а и не бил отчетен фактът, че свидетелите Е. и Г. са пряко засегнати от влезли в законна сила в тяхна вреда съдебни актове и в този смисъл – заинтересовани от своеобразен реванш спрямо дружеството – работодател и представляващите го длъжностни лица. Счита, че неправилно КЗД е кредитирала и дадените от свид. И. Д. показанията, които били косвени, ирелевантни и в този смисъл - негодни, доколкото същата не била нито служител на дружеството, нито пряк свидетел на събитията. От друга страна в атакувания акт на ответника не били коментирани показанията на ангажирания от Р. и А. свидетел М. Т., както и било пренебрегнато заявеното от свид. К. К., че длъжността „О. п. с.“ не е включена в списъка с подходящи за заемане от т. лица длъжности, определени от Службата по трудова медицина, която е извършила и конкретна преценка за жалбоподателя въз основа на обективни писмени доказателства. Твърди, че доказателствата в решението са коментирани и кредитирани избирателно и изопачено, вместо което ответникът приел, че Р. и А. не са извършили нужното пълно и обратно доказване. Това – с оглед на неуточнената и недопустима жалба, съставляващо пречка да се ангажират доказателства срещу неизяснени от жалбоподателя И. факти (чл. 9 от ЗЗДискр). Заявяват още, че без всякакви предходни мотиви и противно на изложеното в решението от стр. 1 до стр. 19 решаващият състав приема, че проявената спрямо жалбоподателя д. е под формата на „т.“ по признаците „л. п.“ и „у.“, причинен именно от Р. и А. като длъжностни лица от дружеството – работодател. Този извод не бил подкрепен нито от събраните доказателства, нито можел да се отнесе към регламентацията на въпросната форма на дискриминация в § 1 т. 1 от ДР на ЗЗДискр. От стр. 19 до края на стр. 21 не се съдържали съпоставки на събраните доказателства с изискуемите кумулативни и алтернативни предпоставки, визирани в посочената правна норма. Това поставяло под въпрос източника на изведения диспозитив за наличие на дискриминация под формата на „т.“, при положение, че изложените съждения и обстоятелства били в съвсем друга посока – залитащи ту към непряка дискриминация, ту към нарушение по чл. 14 от ЗЗДискр. По никакъв начин не можело да се установи още и по какъв начин и на основата на какви иманентни характеристики на жалбоподателя съставът на КЗД е достигнал до извода за приложимостта на защитимия признак „л. п.“, като в съжденията си е объркал по непонятен начин признаците „л. п.“ и „о. п.“. Считат още, че давността по чл. 52 ал. 1 от ЗЗДискр. е приложена избирателно – само по наведените от Р. и А. доказателства за длъжностите, които жалбоподателят е заемал при Р. и от които е бил освободен от неговия п. и н. у. на дружеството. Твърдят, че всеки от тях е извършил описаните като укорими действия в изпълнение на присъщите и вменени им от длъжностните характеристики правомощия, а изложените факти са неизменна и обичайна част от една административно-организационна процедура. Административният орган не се произнесъл и по въпроса как е влязло в законна сила първоинстанционното решение по гр.д. № 926/2022 г. (с резултат в полза на Г. И.), когато именно по време на смяната на Р. с настоящия у. П. Т. не е била заплатена държавната такса за въззивно обжалване. Моли съда за отмяна на атакуваното административно решение, с претенция за присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание оспорващите, редовно и своевременно призовани се явяват лично и с надлежно упълномощен адв. А. Ч. от АК – Р., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски по списък. Представя и подробни писмени бележки.

В съдебно заседание ответната страна Комисия за защита от дискриминация, редовно и своевременно призована, не се представлява. В писмено становище, чрез пълномощник заявява материална и процесуална законосъобразност на атакувания акт, респ. неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли.

В съдебно заседание заинтересованата страна Г. И. И., редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Е. Д. от АК – С., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски. В представен по делото писмен отговор по жалбата упълномощен адв. П. Н. от АК – С. заявява, че твърдяните от жалбоподателите нередовности били отстранени надлежно с ясни и подробни уточнения, в т.ч. и относно н. т. на И.. Показното отношение на Р. и А. към И. било обективирано както в демонстрирано о. и у. о., така и в отказа им да бъде назначен на длъжността, заемана от него преди уволненията. С това двамата жалбоподатели допуснали и неизпълнение на влезли в сила съдебни решения, с които И. бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. С действията си те целяли И. да не приеме изпълнение на трудови задължения, относими към друга, крайно н. длъжност, при което да бъдат прекратени трудовите му правоотношения на друго основание. Невярно и голословно се твърдяло в жалбата, че в атакуваното решение не се съдържа уточнение по въпросите с какъв акт – действие или бездействие на страните е осъществен актът на дискриминация. С жалбата били подложени на съмнение показанията на свидетелите С. Е. и М. Г., а същите категорично установили стила и начините, по които двамата жалбоподатели се ц. поведението на своите работници и служители до степен на постоянно създаден у тях с. от у.. Свид. И. Д., поради притежаваната от нея висока правна култура била в постоянно течение на случващото се с И.. В жалбата по недопустим начин бил направен опит да се приемат за доказани факти и обстоятелства, за които законът изисква писмени документи. Обжалваното решение на КЗД не страдало от никакви пороци или нередовности, които да съставляват основание за неговата отмяна или изменение. Моли съда за отхвърляне на жалбата, с претенция за разноски.

В съдебно заседание заинтересованата страна „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, редовно и своевременно призована, не се представлява. Представя писмено становище, в което заявява, че не следва да бъде конституирана като страна в производството.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С вх. № 44-00-2337/12.07.2022 г. в Комисия за защита от дискриминация постъпила жалба от Г. И. И., в която било заявено, че до 18.02.2022 г. е бил в трудови правоотношения с „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, като със съдебно решение е било отменено уволнението на 20.08.2020 г. и е бил възстановен на работа на същата длъжност „О., к. ц.“; едновременно с това е имал п. от з. характер; на 05.01.2022 г. се явил в дружеството и изразил готовност да заеме същата длъжност и на 10.01.2022 г. със заповед това било извършено, без да му е осигурен фактически достъп до работното място; при тази ситуация поискал да бъде назначен на длъжност „п.“, за което подал на 13.01.2022 г. молба; през целия период от страна на у. на дружеството С. Р. и р. „Ч. р.“ Д. А. спрямо И. били отправяни р., у., опити да го откажат да заеме длъжността, з. ч. и д. му; налице било и н. т. на служителите; многократно искали от него да представи съдебните решения, което продължило 5-6 дни, през които се налагало да чака в коридорите, а колегите го и., с. се от у.; тази действия на ръководството били типична проява на п. т. и н.; на 24.01.2022 г. отново бил повикан в кабинета на А. и последната му предложила преназначаване на друга длъжност - „П., н. о.“, но вместо да му предоставят екземпляр от допълнителното споразумение за запознавана, заедно с ю. и служител колективно го принудили да подпише, със з., че ще оформят отказ; отказал да подпише, а на следващия ден (25.01.2022 г.) А. му връчила заповед на у., с която, считано от 26.01.2022 г. до отмяната на извънредната епидемична обстановка е наредено спиране/преустановяване на работа на Г. И. на длъжност „О., к. ц.“; със заповед от 18.02.2022 г. трудовото правоотношение с И. било прекратено поради спиране на работа за повече от 15 работни дни (за периода от 26.01.2022 г. до 18.02.2022 г.); И. бил принуден за подпише тази заповед и обжалвал същата пред компетентния съд; множеството случаи на проявена д., описани в жалбата довели до в. на з. му с.; заявил молба да бъде установено, че у. на дружеството С. Р. и Експерт Ч. р. Д. А. са проявили спрямо И. форми на д. и се определи по справедливост съответна по размер санкция.

С Разпореждане № 471/10.08.2022 г. по жалбата, постановено от Председателя на КЗД била образувана и разпределена за разглеждане от петчленен състав преписка № 167/2022 г., с дадени указания към състава и страните досежно разпределението на доказателствената тежест. За образуваната преписка до подателя на жалбата било изпратено Уведомление изх. № 44-00-2616/11.08.2022 г. Петчленният разширен състав на КЗД по преписката определил председател и докладчик, видно от писмо вх. № 12-11-1601/30.08.2022 г. до председателя на КЗД (л. 76).

С писмо изх. № 44-00-2956/16.09.2022 г. председателят на състава уведомил жалбоподателя за установени в жалбата нередовности, с указание за тяхното отстраняване в 7 – дневен срок, като се посочи в какво се изразява н. т. във връзка с признака „л. п.“ по чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр., както и да посочи лица за сравнение, които са третирани по-благоприятно от него спрямо признака „л. п.“, намиращи се в сравнимо сходно положение. В отговор на дадените указания жалбоподателят И. депозирал Уточнения вх. № 44-00-3057/27.09.2022 г., в които заявил, че неколкократно е поставян в н. положение, произтичащо от привидно неутрална разпоредба по см. на чл. 4 ал. 3 от ЗЗДискр, поради свободно изразено мнение по отношение на п. и н. у. на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД; при извършеното прекратяване на трудовото правоотношение не бил извършван никакъв подбор по законовите критерии; многократно били з. ч. и д. на И. умишлено и преднамерено били о. п. т. и н.; посочил имената на лица, които са били поставени в по – благоприятно положение от И., като въпреки формалното закриване на звено „И.“, на работа са останали три лица, четирима са били освободени, като двама от тях са били назначени отново на работа след непродължителен период от време.

С писма изх. № 16-20-881/03.10.2022 г. и изх. № 16-20-884/03.10.2022 г. докладчикът по преписка № 167/2022 г. на КЗД уведомил Д. А. и С. Р. за образуваната преписка, като им били изпратени преписи от жалбата и уточнението към нея, с предоставена възможност за представяне в 7 – дневен срок на становище и конкретно посочени писмени доказателства: копие от трудово досие на Г. И., утвърдено щатно разписание от 01.01.2020 г. до момента, както и информация извършван ли е подбор във връзка с казуса на жалбоподателя във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение. Писмо с идентично съдържание било изпратено с изх. № 16-20-883/03.10.2022 г. и до „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД.

На 25.10.2022 г. по преписката постъпило Становище вх. № 16-20-964 от „ВиК – Сливен“ и у. на дружеството С. Р., в което било заявена недопустимост на жалбата, поради неотстраняване на нередовности, както и неоснователност на същата по същество. Ведно със становището били представени и относими писмени доказателства.  становище вх. № 44-00-3974 постъпило на 25.11.2022 г. и от Д. А., придружено с писмени доказателства (л. 219).

След проведени процесуални действия по събиране на искани гласни и писмени доказателства, на 16.01.2023 г. решаващият състав на КЗД постановил Решение за допускане на гласни доказателства № 4, което било изпратено на страните.

В изготвен Доклад – заключение по преписка № 167/2022 г. Председателят на състава конституирал страните, формирал фактическа обстановка според изложеното в жалбата, описал доказателствата и становищата на ответните страни и предложил насрочване на открито заседание с призоваване на страните. Докладът бил връчен на последните с уведомления за призоваване.

След проведени на 07.06.2023 г. и на 08.11.2023 г. две заседания, обективирани в протоколи (л. 618 и л. 713 от преписката), на 28.03.2024 г. КЗД се произнесла по преписка № 167/2022 г. с Решение № 124, с което е установено, че С. Р. Р. е извършил акт на дискриминация под формата на т. по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на същия закон на основата на признаци „л. п.“ и „у.“ по отношение на Г. И. И., с което е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 от цитирания закон, като на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на С. Р. Р. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за извършване на установената в оспореното решение дискриминация; Установено е, че Д. И. А. е извършила акт на дискриминация под формата на т. по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на същия закон на основата на признаци „л. п.“ и „у.“ по отношение на Г. И. И., с което е нарушила забраната по чл. 4, ал. 1 от цитирания закон, като на основание чл.78, ал. 1 от ЗЗДискр. на Д. И. А. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за извършване на установената в оспореното решение дискриминация. Решението било съобщено на неговите адресати и настоящи оспорващи С. Р. и Д. А. по реда на чл. 18а ал. 10 от АПК, като било поставено на таблото и интернет – страницата на КЗД на 09.04.2024 г. Жалбата срещу същото, по която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена на 18.04.2024 г. (адм.д. № 4254/2024 г. по описа на АССГ). В мотивите си решаващият състав на КЗД е приел, че спрямо жалбоподателя е бил осъществен “т.” от страна на С. Р. Р. - у. на „Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД в процесния период и от Д. И. А., „Е. у. ч. р.“ във „Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД в процесния период. Приел още, че по безспорен начин се е установило, че спрямо Г. И. И. са предприети действия, поставящи го в у. п. (да избира между единствена длъжност с неблагоприятни за него условия на труд и окончателно прекратяване на неговия договор с всички произтичащи от това последици за едно л. с у.). Умишленото преместване на длъжност, за която се твърди, че е единствената възможна и подходяща за жалбоподателя в цялата структура на дружеството, при по-ниско възнаграждение и със срочен „елемент“ в съдържателен план и то скоро след възстановяването му на работа по съдебен път категорично засегнало ч. му д. и създало не само о. за него среда на работното място, но и з. (съобразно п. на ж. р. у. от „прилагане“ на правото на работодателя да се възползва от предвиден срок в негова полза), което в крайна сметка е довело до прекратяване на трудовото правоотношение на Г. И. И..

Ответният орган е формирал извод, че в хода на производството е безспорно установена и явна демонстрация на власт и към жалбоподателя са отправяни послания с неговото самостоятелно поставяне в „п.", а същият е с у. съобразно представената м. документация , а сключените между жалбоподателя и дружеството допълнителни споразумения за изменение и допълнение на трудовия договор в процесния период са били изготвяни и подписвани от Д. И. А. и С. Р. Р.. При тези съображения, петчленният състав на КЗД приел за безспорно доказано, че д. р., С. Р. Р. и Д. И. А. са извършили “т." по признаците “л. п.” и “у.” по смисъла на ЗЗДискр. спрямо Г. И. И.. Прието е, че се касае за м. к., който е п. в “т.” по смисъла на ЗЗДискр. по отношение на И. след повторното му възстановяване на работа в дружеството.

По доказателствата е приобщена писмена справка от „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, съгласно чието съдържание, С. Е. е заемал длъжността В., р. на в. от 12.07.2019 г. до 12.07.2022 г., като трудовото правоотношение е прекратено на 24.04.2020 г. на основание чл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ – от работодателя с предизвестие при спиране на работа за повече от 15 работни дни; М. Г. е назначена на 07.04.2008 г. на длъжност О. – п. в., трудовото правоотношение е прекратено на 02.04.2019 г., възстановена от съда на 15.06.2020 г., а впоследствие – освободена на 20.07.2020 г. на основание чл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ – от работодателя с предизвестие при спиране на работа за повече от 15 дни.

От представен списък на длъжностите за заемане от трудоустроени, ведно със списък на заетите за 2019 г. и 2020 г. във „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД се установява, че през двете посочени години са определени две длъжности „О. к. ц.“, заети от Г. И. И. и Х. Г. Т.. Представена е и поименна справка на трудоустроени лица в дружеството, заемащи места по Закона за хората с увреждания.

От представен списък на длъжностите за заемане от трудоустроени лица, ведно със списък на заетите за 2021 г. се установява, че длъжността „О. к. ц.“ не е посочена, определени са два броя места за „О. п. с.“, от които – заето едно, както и две незаети места за длъжността „П. н. о.“.

От представен списък на длъжностите за заемане от трудоустроени лица, ведно със списък на заетите за 2022 г. се установява, че длъжността „О. к. ц.“ не фигурира в списъка, определени са два броя места за „О. п. с.“ – заети от Г. П. И. и Й. Т. Ш., две незаети места за длъжността „П. н. о.“, както и други незаети длъжности с общ брой 15 места.

Представен е безсрочен Трудов договор № 59/09.11.2023 г., сключен между „ВиК – Сливен“ ООД и Г. И. И. с определена длъжност „О. к. ц.“, както и трудов договор № 22/09.09.2014 г., по силата на който в дружеството И. е заел длъжността „О. к. ц.“ със срок за изпитване от шест месеца, ведно с допълнителни споразумения по договора, като с такова от 09.07.2018 г. договорът на И. на заеманата длъжност е предоговорен като безсрочен. Цитираните две допълнителни споразумения са подписани от С. Р. като у. на дружеството – работодател и Д. А. като У....

По доказателствата са приобщени и трудови договори, и допълнителни споразумения към тях, от които се установява, че служителите Д. Д. и М. А. са на длъжност „О. ц. о.", Н. К. – „И.“ и „К. и. с.“. Приети са Правилник за вътрешния трудов ред на „ВиК – Сливен“ ООД, Длъжностна характеристика за длъжността „Е. у. на ч. р.“, както и Справка за членовете на КУТ от 12.07.2019 г. до 12.07.2022 г.

По делото по искане на оспорващата страна е разпитан като свидетел С. И., който от 2010 до 2023 г. е работил във „ВиК – Сливен“ ООД като „И. Т...“. Свид. И. заявява, че познава работника Г. И., както и всички останали служители и работници в дружеството. С Д. А. е работил в една стая 10-11 години, [населено място] познава първо като колега, а впоследствие – като у.; Д. А. в работата си винаги спазвала нормативната уредба и била точна спрямо колегите. Работели с 400 човека, а отношението на А. като „Ч. р.“ не било различно към служителите. Свид. И. знаел за възстановяването на работа на Г. И.. Същият се явил сам да подпише документите в канцеларията. Към онзи момент в дружеството имало около 20 т. работници и служители и по отношение на тях се процедирало по реда на кодекса. Разяснява, че когато има процедура по трудоустрояване на самите работници, те представят решение на ТЕЛК и в зависимост от това каква е с. на т., у. [населено място] им предлагал да бъдат на по-лека работа, като имало и такива без право на работа. По същия начин Р. и А. се отнесли и към Г. И., като му предложили друга работа, очевидно по същия начин. Според спомени на свид. И., Г. И. изразил несъгласие и не подписал споразумението; направил опит да запише с телефона си. По време на процедурата, когато Г. И. отказал, Д. А. не го з.; предложила му да подпише, а той отказал. Според свидетеля, Г. И. като всеки човек, на който му предлагат друга работа, подходил с тон, с несъгласие и опитал веднъж да снима документите, да прави запис. Свидетелят заявява още, че не е чул Д. А. да заявява на Г. И., че ще го уволни каквото и да прави, или фразата: „Аз се чудя как да го и., а той п. ще ми става“. Бил е в стаята, но такива фрази не е чул, в този момент там не се е намирала ю. М. В.. При такива ситуации на връчване на допълнителни споразумения ю. излизала от стаята и те двамата с А. се справяли или викали друг колега да се разпише; не е чул, когато В. е излизала, да казва: „Няма да се занимаваме само с теб, подписвай, иначе ще ти оформя отказ!“. На връчването на документите по трудоустрояване на Г. И. и при назначаването му от „О. к. ц.“ на длъжността „П. н. о.“ свид. И. се подписал заедно с колега - Б. В. или Б. Ш.. Не знае дали Г. И. е бил в близки отношения със с. у.. Свидетелят познава работниците на дружеството М. А., Д. Д. и Н. К.. Последният е с. и. с. във „ВиК - Сливен“, Д. Д. и М. А. били „О. по т. о.“, а Г. И. бил „О. к. ц.“. Познавал М. Г., при възстановяването на И. я нямало, започнала работа след това. Познавал и М. Т. като и. „Т. б.“ и към момента продължавал да работи в дружеството. Свидетелят С. И. заявява, че не познава И. Д. и не знае дали се е обаждала на Д. А.. Д. А. е спазвала всякакви нормативните уредби, а в конкретния случай се обадила на Г. И. да дойде да му връчи предизвестие или това за назначаването, а при отказ викали друг колега за оформяне на отказа. По негови спомени предложението към И. било за длъжността „П. н. о.“, той не я приел. Тези разговори, водени във връзка с връчването на предложението за нова работа на Г. И. се състояли през 2021 или 2022 г . Заявява, че не е сигурен в датите, но е сигурен във фактите - идването на Г., отказа му да разпише, след което се разписал той (свидетелят И.) и тяхна колежка, с което удостоверили отказа.

По доказателствата е приобщена в цялост преписка № 167/2022 г. по описа на КЗД, в т.ч. трудово досие на Г. И. И., щатни разписания за процесния период, ведно с поименни такива, Дневници за регистрираните трудоустроени лица, протоколи от заседания на КУТ, длъжностни характеристики, списъци на длъжностите за заемане от трудоустроени лица, ведно със списък на заетите, съдебни решения и др.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в законоустановения срок, от лица с активна процесуална легитимация и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна, при следните съображения:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност, което се налага от принципа на служебното начало в административния процес. Оспореното решение е постановено от компетентен орган (чл. 47 от ЗЗДискр.), в предвидената в чл. 66 от ЗЗДискр. писмена форма, съдържа и установените от закона реквизити. В изпълнение на изискванията на чл. 61 от ЗЗДискр., решението е постановено след проведени открити заседания, взето е с мнозинство от членовете на заседателния състав и е подписано от него (чл. 64 ал. 1 от ЗЗДискр.), като не се констатират съществени пороци, водещи до нищожност на постановения акт.

Производството пред КЗД е образувано по жалба на засегнатото лице по чл. 50 т. 1 ЗЗДискр., в срока по чл. 52 ал. 1 от закона. Спазена е процедурата по чл. 54, като в изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. докладчикът е реализирал предвидената в закона процедура по проучване. Изискани са и са приложени по преписката становищата на страните и представените от тях доказателства. След приключване на проучването, на основание чл. 59 ал. 3 от ЗЗДискр. на страните е предоставена възможност да се запознаят със събраните по преписката писмени доказателствени материали. Изготвен е доклад – заключение по чл. 60 ал. 1 и съобразно разпоредбите на чл. 61 - 63 от ЗЗДискр. са проведени открити заседания, за участие в които страните са редовно уведомени.

Макар съдът да не констатира формални нарушения в проведената процедура, при преценка на всички събрани в хода на същата и в настоящото съдебно производство писмени доказателства и след анализ на съдържанието на оспореното решение, намира, че последното е постановено при неправилна интерпретация на писмените доказателства, както и кредитиране показания на свидетели, които могат да бъдат както заинтересовани от изхода на спора, така и не представят лични и непосредствени възприятия за заявените от тях обстоятелства. Едновременно с това настоящата съдебна инстанция намира, че формираният в обжалвания акт правен анализ на спорното правоотношение не е в достатъчна степен обоснован, като описаните във фактическата част доказателства не са пряко обвързани с изложените от решаващия орган мотиви.

В жалбата си и уточненията към нея до КЗД Г. И. е заявил, че е бил т. неравно, неколкократно е бил поставян в н. п., с които действия на у. на дружеството и е. по ч. р. е бил д. от посочените длъжностни лица. За да уважи тази жалба, съставът на КЗД е приел, че умишленото преместване на длъжност, за която се твърди, че е единствената възможна и подходяща за И. в цялата структура на дружеството, при по – ниско възнаграждение и със срочен елемент и то – скоро след възстановяването му на работа по съдебен път, категорично е з. ч. му д. и е създало за него о. и з. среда на работното място (с понижаване на жизненото равнище и възможността работодателят да прекрати срочното трудово правоотношение). На първо място в атакуваното решение е прието, че към процесния период У. [населено място] и Е. у. ч. р. Д. А. на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД са осъществили „т.“ спрямо Г. И. И. с предприемането на действия, поставящи го в у. п. – да избира между единствена длъжност с неблагоприятни за него условия на труд и окончателно прекратяване на трудовия договор с всички произтичащи от това последици за едно л. с у.. Установената от КЗД фактическа обстановка възпроизвежда писмените и гласни доказателства, събрани в хода на административното производство. Съдът обаче не споделя изводите на решаващия орган на КЗД, посочени по – горе, в която връзка на първо място следва да се извърши анализ за наличието на осъществен т. в поведението на длъжностните лица Р. и А.. Съгласно трайно установената съдебна практика, дискриминационното третиране под формата на "т." е отделен, самостоятелен вид дискриминация и съгласно разпоредбата на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ДР от ЗЗДискр. е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Следователно фактическият състав на тази форма на дискриминация предполага от страна на дискриминиращия субект наличие на нежелано поведение, свързано с някой от защитените признаци по чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр., целящо да предизвика настъпване като резултат на негативни последици, или съответно предизвикало като резултат настъпването на такива последици, изразени в накърняване на достойнството и създаване на нежелана в отрицателен аспект среда, по отношение на лице (обект на т.а), което от своя страна следва да е носител на защитен признак. Така дефиниран, т.ът е самостоятелен вид дискриминация, съобразно цитираните по – горе правни норми. Последните разпоредби кореспондират изцяло с дефинициите в чл. 2, § 1 и § 3 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. „т.“ е налице само когато поведението на едно лице, изразено чрез действие или бездействие, е нежелано за друго лице, към което е насочено. Нежелано е това поведение, което създава за адресата си в психическо отношение отрицателни чувства, емоции и преживявания. Наличието на психически дискомфорт има за последици накърняване на достойнството и честта на дискриминираното лице, както и създаване на враждебна, обидна, унизителна или застрашителна трудова среда. Тези психически състояния законът разглежда и като неблагоприятни за засегнатото лице правни последици на дискриминационния акт. Спрямо дискриминираното чрез т. лице настъпва неблагоприятен правен резултат – причиняват се вреди, които са нематериални (неимуществени) по своя характер. В тази връзка т., е резултатен дискриминационен акт. При изложените по – горе съображения и анализа на събраните по преписката доказателства настоящата съдебна инстанция намира, че предприетите и извършени по отношение на Г. И. действия от С. Р. и Д. А. не изпълват изискуемия фактически състав на „т.“. Установява се, че при възстановяване на И. на работа след влязло в сила съдебно решение, в щатното разписание на дружеството длъжността „О. к. ц.“ в звено „И.“, заемана от лицето преди уволнението, е била съкратена, като в разписанието на длъжностите към м. януари 2022 г. (л. 186) съществува само една такава, заета от Г. И. И.. От одобреното към м. януари 2021 г. щатно разписание (л. 192) се установява, че в дружеството няма заети длъжности „О. к. ц.“. Такава длъжност не се установява и в щатното разписание към м. 09.2020 г. Следователно, при липсата на свободен щат за посочената длъжност, действията на работодателя, обективирани в предложението, отправено към И. за заемане на друга, подходяща за него длъжност не могат да се приемат като т., а са резултат от логично обосновани с фактическото длъжностно разписание възможности и правомощия. На 19.01.2022 г. у. (към процесния период) [населено място] е отправил към И. П. (л. 56) за преназначаване на длъжност „П. н. о.“, която е била включена в Списъка за трудоустроени лица, изготвен от Комитета по условия на труд, сформиран и действащ в дружеството с нарочно определени и вменени правомощия. Видно от цитирания Списък на длъжностите за заемане от трудоустроени, ведно със списък на заетите за 2022 г. (л. 103), в същия са включени две свободни за заемане длъжности „П. н. о.“, длъжност „О. к. ц.“ не е измежду посочените. Тук следва да се отбележи още, че в този списък е включена длъжността „О. п. с.“ (нар. от служителите на дружеството „п.“ и желана за заемане от Г. И., съгласно подадено от него заявление от 13.01.2022 г. – л. 56). Според списъка обаче, за тази длъжност са определени две бройки за заемане от трудоустроени лица, като и двете са заети. Тези надлежно документирани факти изключват твърдяната тенденциозност в действията на Р. и А. при отправяне на посоченото по – горе предложение. Нещо повече, в своите мотиви решаващият състав на КЗД е приел, че с предложението за заемане на тази длъжност за И. е създадена о. и з. за него среда на работното място, както и му е з. ч. д.. Този извод не е подкрепен от анализ на доказателствата, не са събрани въобще никакви доказателства, че посочената длъжност, освен, че е с по-ниско възнаграждение и срок за изпитване, е с неблагоприятни и з. у. на труд за И., като л. с у.. Що се отнася до срочния елемент в предложеното допълнително споразумение за преназначаване на длъжността „П. н. о.“ следва да се отбележи, че от писмените доказателства, в т.ч. трудовото досие на самия И. се установява, че при преназначаване на друга длъжност в дружеството е практика сключване на преобразуваното трудово правоотношение с първоначален изпитателен срок, чиято цел и приложимост е ясно формулирана в Кодекса на труда и не е необходимо тук да бъде коментирана. Сключването на трудов договор при условията на изпитателен срок при заемане на нова длъжност е обичайна практика, като сама по себе си тази форма на договора не води до еднозначен извод, че след изтичане на срока, договорът няма да бъде продължен. Т.е. не се касае до приложено от работодателя изключение, насочено и целящо да се н. д. на служителя И. или да му се н. о., а до установена практика, която е в съответствие и с приложимите нормативи в областта на трудовото законодателство. Както се отбеляза по – горе, длъжността е включена в списъка, изготвен от КУТ за заемане на длъжности от трудоустроени лица, какъвто е Г. И., който списък е съставен от компетентен колективен орган и в рамките на вменените му правомощия. С. Г. И. е включен в дневниците за регистрирани трудоустроени лица за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. (л. 294, 296 и 298). Тук следва да се отбележи, че според показанията на разпитания като свидетел в хода на производството пред КЗД и. М. Т., з. длъжността „И. Т. б.“ в дружеството, заседанията на КУТ се провеждали без присъствието на у. Р. и е. по ч. р. А.. Пак от тези показания се установява, че КУТ определя местата за трудоустроени лица, води се дневник на работниците и служители с експертни решения на ТЕЛК, като заемането на длъжностите е съобразно з. проблеми на служителя/работника и съответно – противопоказаните условия на труд, в която връзка се прилагат наредби за трудовата и медицинска експертиза и безопасни условия на труд еднакво за всички лица с у., работещи в дружеството. Доказателствата сочат по несъмнен начин, че служителят Г. И. е с надлежно установена т. н. р. с Експертно решение № 91179/06.04.2021 г. на ТЕЛК към „МБАЛ Д-р Ив. Селимински“ АД – гр. Сливен (л. 64). Видно от същото, на лицето са определени 85 % ТНР с посочени от колективния експертен орган противопоказани условия на труд, както следва: т. ф. т., н.-п. н. и н. труд. Приложени са по преписката и други експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК (л. 63 и л. 65), но същите са по повод единствено промяна в датата на и.. На 12.01.2022 г. с. по т. м. д. П. Г. дава Становище за т. на р. т. н. р. Г. И., съгласно което И. може да изпълнява длъжността, на която е възстановен, както и друга подходяща длъжност, но при о. р. подробно описан в становището и съобразен с предписанията в Експертно решение № 91179/06.04.2021 г. на ТЕЛК (л. 149-150). Следователно, при отправяне на предложението за преназначаване на длъжност „П. н. о.“ у. на дружеството към процесния период и настоящ жалбоподател Р. е съобразил действията си както с актуалния, изготвен от КУТ списък на длъжностите за заемане от т. л., респ. с наличните свободни длъжности в същия, с дневника за регистрирани т. л. (с посочени за служителя п. у. на т.) и със становището на с. по т. м., респ. със з. с. на Г. И. и описаните в ЕР № 91179/06.04.2021 г. на ТЕЛК противопоказани условия на труд. Твърдяното от И., че при връчване на изготвеното допълнително споразумение са му били о. з. съдът намира за недоказано, с оглед събраните в хода на настоящото съдебно производство гласни доказателства – показанията на свид. С. И., който като „И. Т...“ е заемал работно място в едно работно помещение с Д. А., като е присъствал лично и възприел непосредствено събитията, за разлика от разпитаната като свидетел в административното производство И. Д., която е заявила, че е слушала разговора на отворена от И. телефонна връзка. Съдът намира, че следва да цени свидетелските показания на С. И., който е възприел пряко действията по връчване на допълнителното споразумение на И., предвид което счита за недоказано твърдението за присъствие на ю. В. там, както и за в. отправяни от А. и В. към И. з. или о..

На следващо място, за да се приеме, че е налице твърдяното поведение под формата на „т.“, то същото трябва да е мотивирано от действителното или предполагано наличие на някой от дискриминационните признаци по чл. 4 ал. 1 от закона, като самото нежелано поведение трябва да бъде свързано пряко с наличието на конкретен дискриминационен признак у засегнатото лице. Поведението трябва да показва отрицателно отношение на дискриминиращия към дискриминираното лице чрез показване, подчертаване, оценяване и други подобни на наличието на дискриминационния признак. Само тогава може да се приеме, че т.ът е акт на дискриминация. Изложеното обосновава извод, че за да е съставомерно нарушението, т.ът следва да е осъществен на някой от защитените признаци по чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр., т. е. да е предпоставен и основан на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, у., възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на изброените признаци. За разлика от неравното третиране по смисъла на чл. 4 ал. 2, във вр. с § 1, т. 7 ДР ЗЗДискр. – пряката дискриминация, в случаите на дискриминация под формата на "т." не се изискват случаи за сравнение, както се приема в трайно установената си практика Върховният административен съд. Необходимо е само да се установи проявено срещу засегнатото лице нежелано поведение, изразено физически, словесно или по друг начин, целящо накърняване на достойнството на лицето и създаването на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда, нежеланото поведение да е основано на някой от защитените признаци по чл. 4 ал. 1 и да е извършено съзнателно.

Изложеното налага извода, че следва да е установен защитен признак за лицето, причинна връзка между нежеланото поведение и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране. За разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, у., възраст, семейно положение, които са присъщи на човешкия индивид, защитения признак "л. п." няма еднозначно прието обективно съдържание. Затова се налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, позволяващ да бъде прилаган еднакво и който отчита всестранния обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. В процесния случай ответният орган е приел за безспорно доказано, че спрямо Г. И. двамата жалбоподатели в настоящото производство Р. и А. са извършили „т.“ по признака „л. п.“, като изводът в тази насока е под формата на констатация, без да е извършен изискуемия фактически и правен анализ в горния смисъл.

Другите изводи на решаващия състав на КЗД са за безспорно установена явна демонстрация на в. и п., отправяни към жалбоподателя, който е бил поставян в „п.“ и е с у., съобразно п. м. документация. Тези действия на представителите на работодателя и ответници по преписка № 167/2022 г. Р. и А. КЗД е квалифицирала като „т.“ на работното място на основата на защитените признаци „л. п.“ и „у.“, като по отношение на признака „л. п.“, както се отбеляза по – горе, предвид широкото и нееднозначно съдържание на този признак, няма изложени мотиви, които настоящата съдебна инстанция да обсъди, респ. да прецени липсата или наличието на такъв. Преценката за наличие на защитен признак "л. п." следва да се осъществява винаги самостоятелно, за конкретния случай, в контекста на оплакванията на засегнатото лице и състава на твърдяното дискриминационно нарушение, но в случая анализ в тази насока в оспорения акт липсва. В случая, от самия жалбоподател пред К. И. не е посочен какъвто и да е значим, иманентно присъщ му б., сравним по значение с останалите защитени признаци, които обективно характеризират една личност като такава, за да се приеме, че изпълват съдържанието на защитения признак "л. п.", за да се изследва и приеме осъществяване на дискриминационни действия именно по този белег, съответно признак. В този смисъл, при липсата на установено неблагоприятно третиране на основата на защитен признак „л. п.“ и пряка причинно - следствена връзка между твърдяното третиране и признака, не може да се приеме, че е налице д. по отношение на И. по този признак.

На следващо място, доказателствата за засегнато з. с. на заинтересованата в настоящото съдебно производство страна Г. И. сочат, че същият е л. с у. с определена 85 % т. н. р.. Законодателят е създал законова рамка за защита на правата на хората с увреждания и създаване на условия за тяхната интеграция и изравняване във възможностите с приемането на Закон за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). Този закон регламентира създаването на условия и гаранции за: равнопоставеност на хората с увреждания, социалната им интеграция и упражняване на правата им, интегрирането им в работна среда, подкрепата на тях и техните семейства. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Закона за интеграция на хората с увреждания (отм.), "у." е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид. А по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗИХУ (отм.), § 1. т. 1 от ДР на ЗХУ "човек с трайно у." е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо у. е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на у. 50 и над 50 на сто. Противно на приетото от КЗД, настоящата съдебна инстанция намира, че настоящите оспорващи не са осъществили „т.“ и по този защитен признак. За да се приеме, че такъв е налице, не е достатъчно само и единствено л. да е с у., но следва да е установено по безспорен начин и че извършените спрямо него действия съставляват н. на д. и създаване на в., о. или застрашителна среда, както и причинна връзка между нежеланото поведение и съответния защитен признак. От горния анализ на доказателствата, сочещи на съобразено с нормативните изисквания и конкретните трудови условия поведение от страна на у. Р. и е. по ч. р. А., не може да се формира извод, че спрямо Г. И. е извършен т., поради това, че последният е н. на з. б. „у.“. Предприетите от работодателя действия по неговото преназначаване на длъжността „П. н. о.“, както се отбеляза по-горе са изцяло съобразени с приложимите нормативни изисквания за устройване на л. с у. на подходящо (незаето) работно място в дружеството, определено от независим колективен орган – Комитет по условия на труд в нарочен списък.

В изводите си решаващият състав на КЗД е приел още, че в случая безспорно е установена явна демонстрация на власт и към жалбоподателя са о. п. (вероятно се има предвид) с неговото самостоятелно поставяне в „п.“, при положение, че е л. с у.. Видно от доказателствата, предвид въведеното в страната епидемично положение от 13.03.2020 г. до 01.04.2022 г., в посочения период със заповеди на у. на дружеството по отношение на всички служители от звено „И.“, в т.ч. заемащите длъжността „О. к. ц.“ е било разпоредено преустановяване/спиране на работа. Съгласно тези заповеди, приобщени по преписката, разпореждането на ръководителя е било до отмяна на извънредната епидемична обстановка, с изплащане на трудовите възнаграждения, мотивирано с необходимостта от ограничаване на контактите с потребителите, указана в писмо от министъра на регионалното развитие и благоустройството до всички водоснабдителни дружества, изпратено на 17.03.2020 г. (л. 278). Поради отказа на И. да бъде преназначен на предложената длъжност „П. н. о.“, със Заповед от 10.01.2022 г. същият е назначен на заеманата преди уволнението длъжност „О. к. ц.“ и по отношение на същия аналогично с горните е издадена заповед, с която е разпоредено преустановяване/спиране на работа. И този писмен акт на работодателя в лицето на у. Р. и на изготвилия посочената заповед е. ч. р. А. намира своята нормативна опора, като такива заповеди са били издадени на всички заемащи посочената длъжност още през 2020 г. при обявяване на извънредната епидемична обстановка, т.е. не са налице единични, извънредни или целенасочени субективни действия по „я. д. на в.“, както е приел съставът на КЗД. Твърдението на И. пред Комисията, възприето безусловно и безкритично от органа, че е бил поставен самостоятелно „в п.“ поради възприетата „я. д. на в.“ противоречи на съществуващите към онзи момент в дружеството обективни вътрешноорганизационни трудово – правни условия, за които са представени неопровержими писмени доказателства. Предвид времевата хронология на последните, не може да се приеме, че са били създавани с цел да се н. на Г. И. при евентуалното му връщане на работа със съдебен акт.

Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че с предприетите действия по преназначаване на служителя Г. И. на предложената длъжност „П. н. о.“ у. Р. и е. ч. р. А. не са извършили дискриминационен акт на „т.“ по защитени признаци „л. п.“ и „у.“. Съставеното предложение и изготвени допълнително споразумение и длъжностна характеристика са обосновани с нормативните изисквания, относими към назначаване на подходяща длъжност, съответна на предписания, установени в експертно решение на ТЕЛК, както и са в изпълнение и при съобразяване с изготвени от КУТ списъци и регистри и становище на компетентно медицинско лице от Служба по трудова медицина. Твърденията на И. за н. д., у. или о., н. му от настоящите жалбоподатели Р. и А. в качеството им на длъжностни лица, не намират опора в обективната действителност, установена от доказателствата, доколкото не всяко чувство за несправедливост може да се отъждестви с д., в който смисъл съдът в настоящия му състав споделя доводите на оспорващата страна. Съдът приема за недоказано, че гореописаните административни действия на Р. и А. са имали за цел да н. д. на И., или да създадат за него в., о. или н. в о. а. среда поради обстоятелството, че същият е л. с у.. Следователно, фактическият състав на т. като форма на д. и обективиран като нежелано поведение от страна на дискриминиращия субект, проявено поради наличие на защитен признак „у.“ в процесния случай не е доказан. КЗД е приела за изцяло доказани твърденията в жалбата, в постановеното решение са възпроизведени събраните доказателства, но не е извършен самостоятелен анализ на същите, а във формираните правни изводи липсва коментар на конкретните факти и анализ на обективни данни, обосноваващи крайния извод за осъществен "т." по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 ДР от ЗЗДискр. В нарушение на чл. 55 ал. 1 от ЗЗДИскр., решаващият състав на КЗД не е извършил пълно, всестранно и обективно изясняване на релевантните за спора факти, а изложените мотиви са бланкетни, без в същите да са посочени състави на възприетите като извършени нарушения. По преписката не са събрани годни доказателства, от които да може да се изведе извод, че актовете/действията на Р. и А. по отношение на Г. И. са извършвани съзнателно, в нарушение на трудовото законодателство и с цел осъществяване на т., поради това, че е н. на з. п. „у.“ по смисъла на ЗЗДискр. Изслушаните в хода на производството свидетели не са възприели лично и непосредствено изложените пред Комисията обстоятелства, а писмените доказателства, обсъдени по-горе не могат да обосноват еднозначен извод за проявен от настоящите жалбоподатели по отношение на Г. И. т. по защитени признаци „л. п.“ и „у.“. От доказателствата може хипотетично да се приеме, че между оспорващите страни Р. и А. от една страна и заинтересования Г. И. от друга са се създали н. о., но не е доказано, че тази ситуация е провокирана от негово качество от категорията по чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр. и конкретно от з. му с.. Не всяко решение и всеки акт на работодателя при и по повод трудовото правоотношение е акт на дискриминация, а само тези от тях, за които може да се направи обоснован извод, че почиват на защитен признак. В разглеждания случай, както се отбеляза по – горе, от представените пред КЗД доказателства не се установява нежеланите от И. действия на работодателя, чрез двете длъжностни лица да са провокирани и мотивирани от з. му с., поради което неправилно с обжалваното решение е прието, че спрямо него е осъществена д. под формата на "т." по възприетите в атакуваното решение белези. Субективните възприятия на лицето за т. на работното място, за чувство на о., у. и създаване на з. среда - при липсата на защитен признак не могат да бъдат обсъждани на плоскостта на фактическия състав на "т." по чл. 5 ЗЗДискр. В този смисъл, при липсата на установено неблагоприятно третиране на основата на защитен признак и пряка причинно следствена връзка между третирането и признака, съдът приема липса на дискриминация, съответно неправилно приложен от КЗД материален закон.

При изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че оспореното Решение № 124/28.03.2024 г., постановено по преписка № 167/2022 г. от Петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че С. Р. Р. е извършил акт на дискриминация под формата на т. по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 от ДР на същия закон на основата на признаци „л. п.“ и „у.“ по отношение на Г. И. И., с което е нарушил забраната по чл. 4 ал. 1 от цитирания закон, като на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на С. Р. Р. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за извършване на установената в оспореното решение дискриминация; Установено е, че Д. И. А. е извършила акт на дискриминация под формата на т. по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 от ДР на същия закон на основата на признаци „л. п.“ и „у.“ по отношение на Г. И. И., с което е нарушила забраната по чл. 4, ал. 1 от цитирания закон, като на основание чл.78, ал. 1 от ЗЗДискр. на Д. И. А. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за извършване на установената в оспореното решение дискриминация, е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено.

При горния изход на спора, като основателна се преценява претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски. Същите възлизат на по 810,00 (осемстотин и десет) лева за всяка от оспорващите страни и съставляват внесена държавна такса по 10,00 (десет) лева и заплатени по банков път адвокатски възнаграждения в размер на по 800,00 (осемстотин) лева. Така извършените и доказани плащания по претендираните разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна, като Комисия за защита от дискриминация следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя С. Р. Р. разноски в производството в размер на 810,00 (осемстотин и десет) лева и на жалбоподателя Д. И. А. разноски в производството в размер на 810,00 (осемстотин и десет) лева.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 124/28.03.2024 г., постановено по преписка № 167/2022 г. от Петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че С. Р. Р. е извършил акт на дискриминация под формата на т. по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 от ДР на същия закон на основата на признаци „л. п.“ и „у.“ по отношение на Г. И. И., с което е нарушил забраната по чл. 4 ал. 1 от цитирания закон, като на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на С. Р. Р. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за извършване на установената в оспореното решение дискриминация; Установено е, че Д. И. А. е извършила акт на дискриминация под формата на т. по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 от ДР на същия закон на основата на признаци „л. п.“ и „у.“ по отношение на Г. И. И., с което е нарушила забраната по чл. 4, ал. 1 от цитирания закон, като на основание чл.78, ал. 1 от ЗЗДискр. на Д. И. А. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за извършване на установената в оспореното решение дискриминация.

 

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация с адрес гр. София, да заплати на С. Р. Р., [ЕГН], с адрес гр. С., [улица]-... разноски по делото в размер на 810,00 (осемстотин и десет) лева.

 

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация с адрес гр. София, да заплати на Д. И. А., [ЕГН], с адрес гр. С., [улица]ап. ... разноски по делото в размер на 810,00 (осемстотин и десет) лева.

 

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.