№ 214
гр. Варна, 09.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Г. Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20223100502631 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:04 часа се явиха:
Въззивникът ОБЩИНА ВАРНА, редовно призована, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна В. Н. Н., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Е. М., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила на 06.02.2023 г. молба от старши
юрисконсулт Г. П., в качеството й на процесуален представител на
въззивника, обективираща изявление да се даде ход на делото в нейно
отсъствие. Заявява, че поддържа въззивната жалба, като моли при решаване
на делото съдът да съобрази изложените в същата доводи и съображения.
Моли също за присъждане на разноски, съгласно представен списък.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
1
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Община Варна,
чрез процесуален представител юриск. Г.П., срещу Решение N93192 от
24.10.2022 г. постановено по гр.д.№ 2933/2022 г. по описа на Районен съд -
Варна, с което жалбоподателят е осъден да заплати на В. Н. Н., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. ****** сумата от 1250 (хиляда двеста и
петдесет) лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, като
частично предявена претенция от общия размер на задължението от 15000
лева, под формата на причинени болки и страдания в резултат на увреждане
осъществено на 11.07.2021г., при което в гр. Варна, на велоалея по бул.
„Христо Смирненски“ в района след спирка на градски транспорт „Сотира“,
посока на движение ж.к. „Виница“, непосредствено след намиращия се след
спирката автосервиз и на разстояние 10-20 метра преди завоя за включване в
движение по бул. „Осми Приморски полк“, по североизточната част от
оградата на Технически университет –Варна, ищецът пропада с левия си крак
в дупка, която се намира на велоалеята, вследствие на което счупва глезенна
става на ляв крак, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането - 11.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението на
осн. чл. 49, ал.1 ЗЗД, както и в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски районен съд сумата от 600 (шестстотин) лева, от които
50 лева дължима държавна такса и 550 лева заплатени от бюджета на съда
съдебно – деловодни разноски и 5 (пет) лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Въззивникът изразява становище за неправилност на съдебното
решение поради нарушения на материалния закон и на съществени
съдопроизводствени правила. Сочи, че в нарушение на процесуалните
правила по същество липсва анализ и оценка на конкретни за случая факти и
обстоятелства от значение за формиране на преценката за справедливия
размер на обезщетението. Първоинстанционният съд не е взел предвид и не е
обсъдил изложените от ответната община доводи и съображения. От
заключението на вещото лице по СМЕ не се установявало ищецът да се е
подлагал на рехабилитация, доколкото и по делото не са представени
писмени доказателства - медицински документи подкрепящи това твърдение.
Експертът по СПЕ е обосновал, че не са регистрирани маркери на депресия, а
ищецът се е възстановил от процесната травма, което обстоятелство било
игнорирано от съдебния състав и същото не е съобразено при определяне
размера на справедливото обезщетение. На следващо място излага твърдения,
че размерът на същия е необосновано завишен, тъй като при съобразяване
тежестта на полученото увреждане с възстановителен период от 3-4 месеца,
като са възстановени основните функции на крайника, създали неудобство в
бита за посочения по - горе период, липса на трайни последици свързани с
болки и страдания над обичайните за подобни случаи. Въззивникът сочи още,
че по делото не са ангажирани доказателства от които да бъде направен
категоричен извод, че ищецът е бил поставен в положение на зависимост, в
което да се нуждае от чужда помощ и грижи за период по дълъг от
възстановителния и оздравителния. От друга страна първоинстанционният
съд при преценката на свидетелските показания не съобразил разпоредбата на
2
чл. 172 от ГПК, не е отчел заинтересоваността на свидетелите и не е изложил
мотиви в тази насока. Неправилно приел още, че ищецът вследствие на
процесното увреждане е бил възпрепятстван да започне работа, като същият
противоречал на представеното по делото писмено доказателство - писмо с
рег.№ ПН022000112ВН_001ВН/08.04.2022г. от Директор на дирекция
„Агенция по заетостта" - гр. Варна, от което се установявало обстоятелството,
че В. Н. не е имал регистрация в последното, както и че към момента на
настъпване на деликта не е бил трудово ангажирано. Съдът неправилно
отхвърлил възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, тъй като от показанията на свидетелката К. Н.а се
установило обстоятелството, че от двете страни на велоалеята, където е
настъпил инцидента, има изградени тротоари. От същите се установявало
още, че мястото на процесния инцидент „не е добре осветен", а не че е нямало
улично осветление. Позовавайки се на Тълкувателно решение №
3/22.04.2005г. по т. гр. д. № 3/2004г., на ОСГК на ВКС обосновава становище,
че законната лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се дължи от момента на предявяването на исковата молба, в случай
че бъде доказана вината на ответната страна, респективно виновното
поведение на Община Варна, а не от датата на настъпване на деликта. По
изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен
акт и отхвърляне на иска, евентуално за редуциране на размер на присъденото
обезщетение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от В. Н. Н., чрез
адв. Е. М., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Правилно първоинстанционният съд приел, че са налице всички кумулативно
изискуеми елементи на отговорността по чл. 49 от ЗЗД. Неоснователно било
оплакването във въззивната жалба, че въззиваемият не се е подлагал на
рехабилитация, тъй като от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, включително и от показанията на свид. Н.а и свид. Г., които
съдът е кредитирал като пълни и безпристрастни, е доказано, че ищецът е
извършвал рехабилитационни процедури, като лично свид. К. Н.а е
подпомагала ищеца в този период от около 4 месеца. Оспорва още
възражението, че съдът не е ценил свидетелските показания при съобразяване
разпоредбата чл.172 от ГПК, тъй като показанията на двете свидетелки били
преки и непосредствени, непротиворечиви и кореспондиращи с
доказателствения материал, събран в хода на съдебното дирене, поради което
правилно били кредитирани като достоверни. По отношение на твърденията
на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е формирал извод
относно това, дали ищецът е бил възпрепятстван за започване на работа
поради липса на регистрация към Агенцията по заетостта, сочи, че липсва
правна норма, задължаваща субект на правото при търсене и намиране на
работа да бъде регистриран към съответната Регионална дирекция „Бюро по
труда”. С оглед изложеното обосновава становище, че съдът правилно е отчел
характера на преживените болки, страдания, лишения и ограничения на
възможности на ищеца, поради което обосновано е приел, че справедливото
обезщетение изисква предявеният частичен иск да бъде уважен в пълен
размер. В заключение оспорва възраженията на въззивника относно началния
момент на начисляване на мораторната лихва в размер на законната такава,
като счита, че цитираното тълкувателно решение не е относимо към
процесния случай. По изложените съображения отправя искане за
3
потвърждаване на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски
за настоящата инстанция.
АДВ. М.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам
възражения по доклада.
Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на
разноски и доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. М.: Моля да потвърдите първоинстанционното решение. Моля да
ни присъдите разноските по приложените списъци.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:09 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4