Р
Е Ш Е
Н И Е №
164
18.06.2019г., гр.Кюстендил
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание, проведено на шестнадесети април, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина
Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
С
участието на секретаря Ем.Стойкова, след като разгледа докладваното от
съдия Стамова, в.гр.д.№65/2019г. и, за да се произнесе взе предвид:
С решение №299/07.06.2018г.( поправено
с решение №1369 от 08.11.2018г.) по
гр.д.№2349/2017г. по предявен от Т.Д.П. от гр.Дупница срещу Прокуратурата на
РБългария иск по чл.2 ЗОДОВ, ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от
1000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
19.12.2014г., както и деловодни разноски в размер на 300.00 лева, като
предявения иск за разликата до 6 000 лева, е отхвърлен, като неоснователен.
В срок и от двете страни са подадени
жалби срещу решението.
Прокуратурата твърди, че решението е
неправилно.Тезата си основава на обстоятелството, че срещу П. е било образувано
досъдебно производство, но тя не е била привлечена, като обвиняем нито е
разпитвана, като такава.По отношение на нея не са били предприети никакви
принудителни мерки.Няма доказателства за разгласяване на образуваното досъдебно
производство, както липсват
доказателства за причинен емоционален срив и увреждане на психическото и цялото
й здравословно състояние.Оспорва изводите основаващи се на показанията на
свидетел – дъщеря на ищцата, поради липса на други доказателства подкрепящи
ги.В съответствие с тези твърдения моли за отмяна на решението и отхвърляне на
иска.При условията на евентуалност поддържа становище за нарушение на принципа
на справедливостта при определяне на обезщетението.Позовава се на икономическия
стандарт в страната, липсата на повдигнато обвинение и разпит на П. в
качеството на обвиняем, липса на наложена мярка за неотклонение.Искането е
решенето да бъде отменено, а искът отхвърлен.
Препис от жалбата е връчен на
насрещната страна.В срок е подаден отговор.В отговора е обосновано становище за
недопустимост на жалбата в частта й, срещу решението в частта му, за отхвърляне
на иска за сумата над 1000 лева до 6000 лева.Изложени са съображения за това,
че образуваното наказателно производство срещу нея, независимо от факта, че
обвинение не е повдигнато релевира настъпването на неимуществени вреди.Посочено
е, че в конкретния случай ищцата многократно е била разпитвана и призовавана,
като призовките й били връчвани с полицейски автомобил пред дома й.В жалбата се
съдържа позоваване на решения на ВКС
според които, когато наказателното производство е образувано срещу определено
лица, а в последствие производството е прекратено, поради това, че извършеното
деяние не е престъпление е осъществен съставът на чл.2, ал.1 т.2 ЗОДОВ, като
лицето търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в
случаите, когато наказателното производство е прекратено без да му бъде
повдигнато обвинение - решение
№187/13.06.2012г. по гр.д.№1215/2011г., решение №341/05.10.2012г. по
гр.д.№1310/2011г. на ІV г.о. на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК.Посочени са
и други решения - №425/01.12.2015г. по
гр.д.№3143/2015г. на ВКС ІV г.о, решение №353/06.11.2015г. по гр.д.№892/2015г
на ІV г.о. и решение №397/26.11.2015г. по гр.д.№6047/2013г. на ІV г.о. в които
е възприето същото разрешение.Според ответника липсва основание за игнориране
показанията на свид.Р., като основаващи се на непосредствени впечатления,
точни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото.Неразгласяването на случая от жалбоподателя респ. липсата на доказателства не освобождава ответника от отговорност, а
настъпването на вреди и техния характер е доказано с показанията на
свидетелката.В отговор на твърденията в жалбата се поддържа, че обезщетение от 1000 лева не е прекомерно с оглед
причинените дискомфорт, стрес, накърнените чест, достойнство добро име и
обществен престиж.Факта на обвинение в тежко умишлено престъпление,
предполагащо висока степен на обществена опасност е изтъкнат,
като аргумент в подкрепа на извода, че са претърпени значителни вреди
подлежащи на съответно обезщетяване.Продължителността на воденото наказателно
производство също се изтъква като обстоятелство
от значение за определяне на обезщетението и обуславящо по – голям
размер.Като несъстоятелни са определени твърденията за липса на доказателства
за причинен емоционален срив и увреждане на психичното състояние на
ищцата.Сочат се показанията на свид.Радушкова като източник на сведения за
противното.Формулирано е искане за потвърждаване на решението респ. отхвърляне
на жалбата в допустимата й част.Претендират се разноски.
Жалба срещу решението, но в
отхвърлителната му част е подадена и от ищцата.Тя твърди, че в частта му за
отхвърляне на иска за разликата над 1000 лева до 6 000 лева решението е
необосновано и неправилно.Сочи, че констатацията в мотивите на съдебния акт за
това, че в продължение на 3 години ищцата е била подлагана на системен тормоз,
разпити и проблеми не съответства на решението за обезщетяването им със сума в
размер на 1000 лева.В жалбата се поддържа, че при определяне на обезщетението,
съдът не е отчел всички факти и обстоятелства във връзка с неоснователното
обвинение.Не било взето предвид, че обвинението срещу П. е за тежко по смисъла
на закона престъпление, а неоснователното обвинение в тежко престъпление обосновава
по- голям размер на претърпените неимуществени вреди в сравнение с останалите
по- леки престъпление, за които не е налице толкова голяма степен на обществена
опасност.Не е съобразен продължителността на периода през който е съществувало
неоснователното обвинение съпътстван от неприятни изживявания – постоянно
притеснение и напрежение, стрес и неприятни емоции, влошаване на здравословното
психично състояние – чувство за
постоянна несигурност, чувство на остър обществен негативизъм. Не е отчетено влошаване
на отношенията в семейството.Състоянието
на постоянния страх и притеснение да не бъде обвинена в престъпление,
което не е извършила, провокирали загриженост у нейни приятели и роднини.Не са
съобразени и обстоятелствата съдържащи се в показанията на свидетелката Р.,
които като ясни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства е следвало да бъдат съобразени- многократни разпити, за които
призовки са връчвани от полицейски служители пред дома й, възникнали проблеми с
вестибуларния апарат и чести световъртежи.В жалбата се съдържа изброяване, въз
основа на практиката на ВКС като са посочени и конкретни решения – решение №202
от 20.06.2016г. по гр.д.№403/2016г. на ВКС, ІV г.о., решение №15 от
27.01.2014г. по гр.д.№3246/2013г, на обстоятелства, които при предявен иск по
ЗОДОВ следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението.
Отговор по жалбата на П. не е подаден.
Жалбите са допустими.
Съдът след като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК
приема за установено следното:
С постановление на прокурор от Районна
прокуратура –Дупница от 15.11.2012г. е образувано досъдебно производство срещу Т.Д.П.,
ЕГН **********, за престъпление по чл.235, ал.1 НК, за това, че на 24.10.2011г.
в околностите на с.К., обл.К. в отдел 362, подотдел Ж, на горския фонд – имоти
105001 и 105002, без редовно писмено позволително е извършена сеч на 13 бр.
тополи( 42 куб.м.) и 1 куб.м. дърва за огрев.В постановлението е посочено, че
се определя мярка за неотклонение
„подписка”.Постановление за привличане на П. в качеството на обвиняем
отговарящо на изискванията по чл.219 НПК
и предявено на П. в съответствие с предвиденото в чл.219, ал.4 НПК по
делото не е представено.Липсват твърдения и доказателства за осъществяване на
законоустановени предпоставки при които въззиваемата да се счита за обвиняема и
без наличие на изрично постановление за привличането и в качеството на такава(
чл.356, ал.4 НПК).
Досъдебното производство е образувано
след като няколко пъти е било отказано образуването на такова, а отказите са
били отменяни от Окръжна прокуратура.( постановления от 11.01.2012г., 20.06.2012г.,01.10.2012г.
на прокурор от РП Дупница респ. постановления от 11.05.2012г.,
23.07.2012г.,05.11.2012г. на Окръжна прокуратура Кюстендил).
С постановление от 19.12.2014г. за
частично прекратяване на наказателното производство, наказателното производство
срещу Т.П. за извършено престъпление по чл.235, ал.1 НК е прекратено, доколкото
не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл.235, ал.1 НК.От
същото постановление е видно, че
наказателно производство е водено и срещу свид.Е. Р. за престъпления по чл.316
вр. с чл.308 и чл.26 НК и чл.235, ал.1 НК,като е било прекратено в частта за
престъплението по чл.316 вр. с чл.308 и чл.26 НК.
От показанията на свид.Е. Р. се
установява, че във връзка с извършена сеч
били издадени наказателно постановление и административни актове, които
били отменени от съда, а по късно образувано наказателното производство срещу
майка й, която към този момент работела, като медицинска сестра.Всичко
започнало през 2011г. и завършило през 2018г.Във връзка с образуваното
досъдебно производство ищцата била викана в полицията за да дава обяснения
многократно, призовки и били връчвани от полицейски служители, които идвали с
полицейски автомобил. Всичко се отразило зле на майка й, поставила се в
изолация от близките си,напрежението се отразило и на останалите членове на
семейството. Влошило се здравословното й състояние,като получила проблеми с
вестибуларния апарат.Свидетелката коментира и съдържанието на позволителни за
сеч на дървесина, които съдът не намира за нужно да обсъжда, като ирелевантни.
Видно от заключение с
вх.№2481/03.04.2019г. на в.л. П. и В. е, че П. не страда от душевно заболяване
в смисъла на психоза, като липсват данни за понесено в миналото такова.Няма
данни за влошен психичен статус преди 2011г., както и за провеждане на прегледи
от психиатър – специалист и предписано лечение след 2011г. до 2019г., няма
данни за страда от посттравматично стресово разстройство,от тежко физическо и
емоционално напрежение, свързани с делата,които води.Няма данни за трайна
неработоспособност след ТЕЛК решение на база психично заболяване, няма налична
предоставена медицинска документация от ОПЛ или от невролог, за главоболие и
световъртеж и изписана терапия.Няма томографски изследвания и няма данни за
друга образна диагностика, не съобщава и не представя мед.документ, в случай
,че е прибегнала до Спешна помощ.С оглед
на събраната информация от анамнезата, обективното психиатрично и психологично
изследване обобщават, че описаните от П.
страдания не покриват критериите на психичните и поведенчески разстройства по
МКБ 10.В с.з. експертите уточняват, че изводите си основават на
специализираните изследвания, отчетено, е че през целия период П. е била на
работа, като реанимационна сестра.
Други
доказателства по делото не са представени.
С оглед на изложените обстоятелства
съдът намира жалбите и на двете страни за неоснователни.Съображения:
Съгласно чл. 2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.Това са изрично визирани хипотези, които не
могат да се тълкуват разширително или да се претендира обезщетение за вреди
причинени от действия на посочените органи извън изрично изброените.
Следователно отговорността на държавата е фиксирана при строго определени
условия.
С
оглед наведените от двете страни в производството доводи спорът в случая се концентрира по въпроса
осъществен ли е фактическия състав на незаконно обвинение за извършване на
престъпление, на който ищцата основава вземането си доколкото независимо от
образуването досъдебно производство ищцата не е привлечена в качеството на обвиняема и относно размера на присъденото
обезщетение.
По въпроса следва ли да се счита предпоставка по чл. 2, ал. 1, т. 2 наличието на повдигнато обвинение, или за ангажиране на отговорността на държавата обуславящият факт е прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление се е произнесъл ВКС с решение № 187 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2011 г., III г. о., ГК.Съгласно приетото от ВКС у
потребеният в чл. 2, ал. 1,
т. 2 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление"
трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния
му наказателно процесуален смисъл. Лицето, срещу което е образувано наказателно
производство, търпи вреди от проведеното
срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е
прекратено без да му е повдигнато обвинение. С решението на практика е прието,
че е налице основание за ангажиране на отговорност при образувано досъдебно
производство без да е необходимо лицето да е било привлечено, като
обвиняеми.Решението е постановено по реда на чл.290 ГПК и следва да бъде
съобразено.С оглед на даденото с него разрешение доводите в жалбата
обосноваващи извод за неоснователност на иска поради липса на обвиняване в
извършено престъпление се явяват неоснователни.Други доводи не са въведени
поради което искът съдът преценява като доказан по основание.Следва да се
отбележи само, че съгласно приетото в т. 7 от ТР № 3/2005 г.
на ОСГК на ВКС когато наказателното производство е прекратено поради
недоказаност на обвинението, както в случая, основанието за обезщетяване на
вреди по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ е, че деянието не е извършено от лицето.
Ето
защо следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл.2, ал.1
т.2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата респ. искът е доказан по
основание.
По
отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно
чл. 4 ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка
между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените
вреди.Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ
е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически
терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото.
Нормално е да се приеме и в съдебната практика
се приема, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в
извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното
му общуване.Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД,
на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен
еквивалент на тези неудобства, притеснения, накърнени чест и достойнство, и
нарушено социално общуване на конкретното лице.В настоящата хипотеза съдът,
съобрази от една страна следните обстоятелства обуславящи по – голям размер на
обезщетението продължителността на наказателното производство срещу ищцата – досъдебното
производство е образувано с постановление от 15.11.2012г. и е прекратено с
постановление от 19.12.2014г. - около 2 години, надхвърлящ установените в
чл.234 НПК срокове, тежестта на престъплението, за което е водено досъдебното
производство – предвижда се наказание лишаване от свобода до шест години и
глоба от хиляда до двадесет хиляди лева т.е за тежко по смисъла на чл.93
т.7 НК престъпление, факта, че през това
време ищцата се е явявала на разпити, връчвани са и книжа в дома й от полицейски
служители, чувствала се е унизена, поставила се в изолация от близките си( с оглед показанията на
свидетелката Р., които са логични, непротиворечиви и не са опровергани от други доказателства),
както и факта, че ищцата не е осъждана,
а от друга, следните обстоятелства обуславящи по –нисък размер на
обезщетението:не е била привлечена в качеството на обвиняем, претърпения стрес
не е надхвърлил границите на нормата и
да е довел до психично заболяване( влошаване на здравословното психично
състояние както се твърди в жалбата), както
липса на негативни последици в
работата й - през това време тя не е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност, няма доказателства да е установен здравословен проблем
намиращ се в причинна връзка с воденето досъдебно производство, не се били
определени мерки на процесуална принуда по надлежен ред и не се твърди и няма
доказателства тя да е извършвала действия във връзка с мярка за неотклонение
„подписка”, няма данни за публично разгласяване на престъплението от прокуратурата, както и за
броя и честотата на посещенията на полицейски служители.Съдът счита, че
негативните преживявания на лице срещу което е образувано наказателно
производство, без да е привлечено, в качеството на обвиняем се различават и са
с по-нисък интензитет от тези на лице, което е привлечено в качеството на
обвиняем. Като взе предвид, че ищцата не е била привлечена в качеството на
обвиняем и с оглед на съвкупността от останалите горепосочени обуславящи по –
нисък размер на обезщетение
обстоятелства, съдът намира, че присъдената й сума е справедливо
обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди – нормалните за такава
ситуация.За разликата над 1000 лева до 6000 лева искът се явява неоснователен.В
решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., III г. е прието, че съдебната практика, определя
среден размер на обезщетение за незаконно обвинение за около 1000 лв. на година.
Върху посочената сума се дължи на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД законната лихва, считано
от датата на прекратяване на
наказателното производство.( спор по
дължимостта на лихва и началния момент между страните няма).
С
оглед на изложеното, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди.
С
оглед неоснователността на жалбата на П. неоснователно е и искането за
присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №299/07.06.2018г.( поправено с решение №1369 от 08.11.2018г.) по гр.д.№2349/2017г. на Дупнишкия районен
съд.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в 1 – месечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: