РЕШЕНИЕ
гр. София, 10.10.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-22 състав, в открито заседание
на 13.09.2022
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.
БОРИСОВ
при участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от
съдията Борисов гр.д. № 16418 по описа за 2018
г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на А.В.Л. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** адв.А.М. срещу У.М.Б.за
активно лечение „С. А.“***, с адрес гр.София, ул.“*********, с която иска да се
осъди ответника да му заплати на основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД сумата от 60 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания, причинени от действията и бездействията на длъжностни лица,
които по силата на трудов договор, изпълняват дейност по оказване на медицинска
помощ на здравноосигурени лица, изразяваща се в ненавременна и неточна
диагностика и неправилно лечение, в резултат на което е инвалидизиран и не може
пълноценно да се грижи за себе си и семейството си, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 07.12.2013г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 07.12.2013г.
претърпял трудова злополука по време на работа с машина по разпореждане на
управителя на дружеството, в което работел „В.– Л“ ЕООД със седалище и адрес на
управление ***. Ищецът твърди, че си отрязал пръстите на дясната ръка. Преди да
бъде откаран от екип на спешна помощ при ответника, полицаят който бил на място
се обадил до дежурно лице при ответника и попитал какво да прави с отрязаните
пръсти и дали да ги занесе в болницата, но му отговорили да ги хвърли. На
разговора присъствало лицето Л.В.П. – счетоводителка на дружеството. След като
била закаран в УМБАЛ „Св.А.“ на ищеца му ампутирали пръстите и част от китката.
Изписали го на 14.12.2013г. с окончателна диагноза „ампутацио травматика пер
осис матакарпи II IV манус декстра. Реампутацио
пластика кутис локалис S68.3 съчетана
травматична ампутация на част от пръсти и други части на китката и дланта.
Твърди, че изпитвал силни болки, въпреки обезболяващите. Имал нужда постоянно от чужди грижи. Оплаквал
се на лекуващия лекар от силните болки, особено при смяна на превръзките. На
14.12.2013г. бил изписан от болницата като му било обяснено, че предстоят редица операции. Поради силните болки,
потърсил друга специализирана помощ – УМБАЛ „Ц.Й.–И.“ ЕАД. След извършена втора
операция и разговори с екипи от последното медицинско заведение му било
обяснено, че е следвало да бъдат ангажирани специалисти по зашиване на
пръстите.
Ищецът поддържа, че поради неадекватна лекарска грижа
и неправилно лечение са му причинени болки и страдания, които търпи до днес.
Твърди, че лекарската грешка се изразява в неправилно взето решение за
лечението му, което е довело до инвалидизирането му. Лекарите били нарушили
чл.79 от ЗЗдр., чл.80, чл.81 ал.2 от ЗЗдр. Сочи, че противоправното поведение
на ответното лекарско заведение се изразява в отказ за присаждане на отрязаните
пръсти.
Ответникът У.М.Б.за активно лечение „С. А.“*** оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва, че ищеца е бил приет по спешност в
ответното лечебно заведение. Твърди, че той е получил адекватно лечение, като
са били спазени всички нормативни изисквания при лечението на пациента по
клинична пътека №220. Действията на болничния екип били изцяло в съответствие с
утвърдените медицински стандарти и с правилата за добра медицинска практика.
При лечението били взети в предвид всички особености на увреждането.
Оспорва твърдението на ищеца, че търпените от него
силни болки и страдания са резултат от неадекватна лекарска грижа и проведено
неправилно лечение.
Оспорва, че по време на лечението му в лечебното
заведение била допусната лекарска грешка, изразяваща се в неправилно вземане на
решение за лечението му като пациент, намиращ се в тежко състояние. Оспорва
твърдението, че е налице отказ за присаждане на отрязани пръсти. Оспорва
размера на претендираните вреди като прекомерно завишен. Иска отхвърляне на
предявения иск и присъждане на разноски.
Третото лице – помагач ЗД „Б.И.“ АД ***, намира
исковете за неоснователни и формулира искане да бъдат отхвърлени.
При тези данни съдът намира следното от фактическа
страна.
Видно
от представените по делото писмени доказателства между ответника У.М.Б.за
активно лечение „С. А.“*** като застрахован и третото лице – помагач по делото ЗД
„Б.И.“ АД, ***, е сключена задължителна застраховка „професионална отговорност“,
съгласно застрахователна полица № Р1213008030740211305/31.05.2013 г., със срок
на действие 00.00 ч. на 01.06.2013 г. – 24.00 ч. на 31.05.2014 г.
Между
страните не е налице спор, че на 07.12.2013
г. ищецът претърпял трудова злополука по време на работа с машина по
разпореждане на управителя на дружеството, в което работел „В.– Л“ ЕООД със
седалище и адрес на управление ***, като си отрязал пръстите на дясната ръка. Ищедът
бил откаран от екип на спешна помощ при ответника. След като била закаран в
УМБАЛ „Св.А.“ на ищеца му ампутирали пръстите и част от китката. Изписали го на
14.12.2013г. с окончателна диагноза „ампутацио травматика пер осис матакарпи II IV манус декстра. Реампутацио пластика кутис локалис S68.3 съчетана травматична ампутация на част от пръсти и
други части на китката и дланта.
По делото са приети като писмени
доказателства медицинските документи, издадени във връзка с лечението на ищеца
/л. 69 и сл. от делото/, от които е видно, че ищеца е постъпил за лечение на 07.12.2013
г. и е изписан на 14.12.2013 г. Извършена му е операция по клинична пътека №
222 – ампутация през дланта, други пластични операции на мускул. След операцията
раната е спокойна, зараства първично. Пациента е изписан в добро общо
състояние, с подобрение. Предвиден е контролен преглед след 35 дни.
От заключението на вещото лице по съдебно
– медицинската експертиза на д-р С.Н. се установява, че ампутацията през дланта
на ищеца А.В.Л. е получена при работа с циркуляр и е в следствие на тежко
разкьсно-контузно нараняване. При това нараняване се създават условия за дефект
на тъкани, за исхемизирани участъци и ръбовете на раната са неравни. Преценено
е, че в този случай е правилно да се мисли за живота и здравето на пациента преди
всичко. За да не се допуснат условия при такава контаминирана /заразена с микроби/ рана с
обширно разкъсване на тъкани, за да не възникват понататъшни сериозни
усложнения и са пристъпили спешно към реампутация. При такъв механизъм на
травма /от циркуляр или огнестрелни наранявания/ интимата на артериите
/вътрешния слой на артериите/ се наранява, разкъсва и издърпва на голямо
протежение проксимално и дистално от увредата и това води до коагулиране на
артериите /запушване на артериите/. Неоправдан е рискът от интоксикация от
разпадащите се тъкани и последващият сепсис, които са изключително опасни за
живота и здравето на пациента, особено в случай на забавяне на операцията или в
случай на реплантация.
Според експерта съгласно медицинският
стандарт за ортопедия и травматология ищецът е приет по клинична пътека № 220,
като са извършени всички изискуеми медицински изследвания и консултации. Ищецът
е бил предварително запознат за хода на операцията и лечението и е подписал информирано
съгласие. Попълнен и разписан е лист за предоперативна анестезиологична
консултация и преценка на оперативния риск. Попълнена е предоперативна епикриза
и анестезиологичен лист за проведена операция под обща наркоза. От оперативния
протокол № 967/07.12.2013 г. става ясно, че е извършена първична хирургическа
обработка на раната с отстраняване на нежизнеспособните тъкани, ревизия на
реневите повърхности, щателна хемостаза, оформяне на ампутационния чукан и
локална кожна пластика. Следоперативно е проведено масирано
антибиотично лечение, с два вида
антибиотици и силни анестетици /обезболяващи препарати/. Извършени са редовни
превръзки и е изписан с епикриза от 14.12.2013 г., в която са дадени насоки за
амбулаторно продължаване на превръзките, сваляне на конците на 14-ия ден,
продължаване на антибиотичното лечение и обезболяването. Поради склонността на
този тип увреждания към инфектиране и формиране на болезнени невриноми
/болезнени крайни участъци на срязаните нерви/, след един месец ищецът е приет
за повторно оперативно лечение в УМБАЛ ”Царица Йоанна” След 12 дни болничен
престой, през което време са извършени двуетапни оперативни интервенции, на
03.02.2014 г. е издадена епикриза, в която е описано, че извършено отстраняване
на мъртви и инфектирани участъци от ампутационния чукан, и е извършена кожна
пластика на съдово краче. Били са изолирани микроби от раната /стафилокок/ и
отново е проведено антибиотично лечение. При преглед на ищеца вещото лице е
установило състояние след ампутация на десен горен крайник през основата на
дланта /ниво - основата на метакарпалните кости от 2-ра до 5-та/; Изцяло
запазен и функциониращ палец; Добре прирастнало дорзална ламбо, взето от
дорзалната част на проксималната трета на дясна предмишница и чрез
трансплантация на артериално краче, е пренесено върху ампутационния чукан.
Видно от заключението на вещото лице по повторната съдебно-медицинската
експертиза на д-р Л.М.М., в резултат на претърпяната трудова злополука пострадалия
А.В.Л. е получил контузионно увреждане на десен горен крайник минаващо през
средната част на на 2-ра метакарпална каст и прок- сималните части на 3,4 и 5
метакарпални кости ,което наложило извършването на две оперативни интервенции
/ампутации/ на гореспоменатите кости и пластично-реконструктивна със
трансплантант , като е реализиран медико-билогичният признак трайно затруднение
движенията на десен горен крайник с инвалидизиране. Ампутацията през дланта на ищеца е получена
при работа е циркуляр , закаран е до УМБАЛ Св. А., където е преценено и решено,
че сътоянието на ръката и увредата не позволяват реимплантация. Такива рани
обикновенно са замърсени е различни микроби и забавянето на оперативната
интервенция носи рискове за здравето на пациента. Специалистите за извършване
на пришиването на пръстите са ортопед-травматолози със опитност при операции на
горен крайник /микрохирургия/ и ръка, съдови хирурзи, както и неврохирурзи. От
направена справка се установи, че болницата разполага със ортопед-травматолози,
неврохирурзи и к-ка по гръдна и съдова хирургия. Медицинската практика все още
е незадоволителна като специалисти и клиники. Всеки практически случай е
индивидуален за себе си и не следва да се търси аналогия в отделните клиники в
болниците Пирогов иИ..
По делото са събрани гласни доказателства.
Разпитаната свидетелка Л.П., твърди, че в деня на
инцидента разбрала, че е имало произшествие. Взела ключовете от баща й за цеха,
за да може да отвори помещението и съответно, ако е необходимо да се извършат
някакви действия. Там заварила екип на 01-во РУ на МВР гр. София, който бил
затворил обекта, за да направи снимки на произшествието. Понеже когато
пристигнала на местопроизшествието била със зет й Б.Н., те взели пръстите,
които били на машината и ги занесли в У. „С.А.“ АД. Там ги предали на лице,
което не познава. Той казал, че няма да са му необходими и можем да ги
изхвърлим. Съответно му казала, че няма как да ги изхвърли произволно някъде и
ги оставили в медицинското заведение.
Свидетелката П.-Р.познава А.Л. като нейн пациент. Късния есенен зимен сезон на 2013 г. при нея в
болницата дошъл един висок слаб човек, много угрижен, и казал, че неговия син е
претърпял травматична ампутация на част от дясната ръка и се намира в Окръжна
Болница и я попитал дали тя може да помогне с нещо. Тя му казала, че не може да
помогне. Работела вИ. като доцент и като човек, който завежда сектор за
микросъдова хирургия, микрохирургия, реплантации и микросъдови реконструкции,
което значи пренасяне на тъкан свободно от едно място в човешкото тяло на
друго, например пръст от стъпалото се взима, там има и друг начин да се вземе
този пръст отделя се и се слага на ръката за да се създаде по-добър захват.
Това се нарича свободно пренасяне на тъкани. Била ръководител на този екип и
безотказно поемали и извършвахме реплантации на пациенти, които са показани за
това, където може и трябва да се извърши тази много сложна и продължителна
операция, от цялата страна. Твърди, че е било възможно да се зашият пръстите на
този пациент, при някои уговорки. Счита, че критичното време при този пациент е
било спазено. Повечето, в която група е влизал и А., това е прекъсване с локално
размачкване на тъканите, те са 90%. А.е влизал във втората група, прекъсване на
тъканите с локално размачкване на тъканите там. Третия въпрос, на колко е
години, защото с възрастта се появяват допълнителни заболявания,
артериосклероза, това са негативни фактори. Счита, че при него не са били
налице неблагоприятни фактори. След като си отишъл бащата, може би след
седмица, десетина дни след това дошъл самия А., с молба за преглед. Превързала
го и видяла, че ранената повърхност на ръката е поставено едно парче кожа с
пълна дебелина, това парче кожа е взето от ампутираната част, но за да се остави
кожата и да има някакъв шанс тя да преживее, тя е трябвало да бъде изтънена,
дегресирана, тя не била такава и тая кожа била започнала да се сбръчква, т.е.
да се ликвефицира. Обяснила на човека, че това състояние няма да се оправи без
допълнителна операция и тя е за покриване на дефекта на ръката, вече за
ампутираната част не говоря, с пълноценна тъкан. След няколко дни, той дошъл, с
епикриза, с която разполага, бил приет, подготвен, раната не била инфектирана,
и бил опериран. Операцията била успешна, изписали го и след това го е
видяла два пъти.
Свидетелят С. работи при ответника, УМБАЛ „Св. А.“
като старша медицинска сестра в Спешно отделение от 13 години, а от 38 години
работи в болницата. Не си спомня пациент на име А.Л., но направила справка в
медицинското досие на А.Л. и се запознала със случая. Пациентът е приет в
спешното отделение с травматични данни на ръката, отрязани са му пръстите, при
което той е приет към някъде 14:50 часа, като е обработен за 15 минути. Взета
му е кръв, направени са изследвания, извикана е консултация с ортопед и той за
15 минути е качен в отделението на клиниката по ортопедия. За 13 години
практика не е имала случай на пациент, чийто родини да носят пръстите му при
разкъсна рана. Имало е пациенти с травми на пръсти. Ако се донесат пръсти на
пациент веднага се слагат в един стерилен компрес с много лед, слагат ги в
хладилника, докато дойде ортопеда и вече ортопеда трябва да си го взима и отива
нагоре с пациента в отделението, т.е. ортопеда преценява дали може да
реимплантира пръсти, или каквото е орган, това си е вече неговия
професионализъм и знания, той ги прилага. Когато има злополука няма практика от
полицията да звънят в болницата.
Свидетелят С. работи в болница „С. А.“ от 1991 г., в отделение
„Ортопедия и травматология“ като лекар - ортопед. Конкретният пациент не го
помни, но се запознал с документацията по случая. Операторът е бил д-р Йолов, а
свидетеля му асистирал. Тази операция започнала с травмата, такъв тип операции
на ръка конкретно се случват често в „С. А.“, в травматологично отделение, защото
болница „С. А.“ приема много пациенти от София и от окръга и от страната по
спешност. Такива случаи на травматична ампутация на част от ръката в случая се
случват често и се състои в това да бъде покрита раната, да бъде първо спряно
кръвотечението, на следващо място да бъде съхранена максимално запазената част
от крайника и да бъде покрита с кожа от самата ръка. В конкретния случай, за
пришиването на пръсти, ампутираната част на ръката я е нямало и няма как да
обсъжда тази възможност. Пришиването на ампутирани напълно части от крайник е
възможно като това става в много малък брой от случаите. Трябва ампутираните
пръсти, първо да бъдат запазени, да бъдат запазени съдовете, защото пришиването
или реплантация е термина, се състои в пришиване на хранещите съдове за да се
захрани този отрязан и да преживее. А когато съдовете от характер на травмата
са смачкани и в ампутираната част и в запазената част, когато те са скъсани или
просто ги няма това практически е невъзможно. Трябва ампутираното парче да бъде
съхранено правилно и самото да отговаря на определени условия, за да има смисъл
и да има висок процент възможност да се прихване. Конкретният случай не е
такъв, първо ги няма от ампутираната част от ръката я няма, второ характера на
травмата е такъв, че това е невъзможно, съдовете са разкъсани, няма ги. По
време на операцията д-р Й.е спазил всички правила на добрата медицинска
практика, както е отбелязано в оперативния протокол, направено е кръвоспиране,
направено е запазване на наличните структури, пришиването на съответното място,
сухожилия, връзки и както също е отбелязано в оперативния протокол с наличната
кожа е успял да покрие ампутационния чукан, което е много важно за
преживяването на останалата част от ръката, защото ние тук говорим за
амутираните пръсти, но в такива травми съществува един друг голям проблем,
който не рядко възниква, запазената част, която е, в резултат на травмата, ако
не се направи правилната операция, по правилния начин. Да се наложи отрязване
на цялата ръка и дори при една инфекция тази травма е замърсена в ръката, от
травмата са влезли бактерии и ако не се направи по правилния начин инфекцията
може да стигне и до смърт при неправилно поведение. В този смисъл вниманието не
е основно към ампутираните пръсти, а към спасяването на останалата част от
ръката, което е постигнато при конкретния случай. Има връзка сИ., познава доц. Б.
П., която ръководи екипа, който е направил редица успешни трансплантации в
България. Двамата с доц. Б. П.са преподаватели
в медицинския институт. Той лично е изпращал пациенти, които са идвали с
подходящо съхранена и в подходящо състояние на донорната част, на ампутираната,
при нея. В този случай не са искали консултация, защото я няма ампутираната
част от органа, няма за какво да се консултират. Няма спомен кой е приел
обаждането, това е през 2013 г., може би самия доктор Й.го е приел. Свидетелят
влязъл да му асистира като старши лекар.
Съдът, като прецени изложените в
исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че
е сезиран с искове с правна квалификация чл. 49
от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иск с правно осн. чл. 49 вр. чл.
45 от ЗЗД е да докаже следните обстоятелства : 1/ правоотношение по възлагане
на работа; 2/ осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическо лице –
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; 3/ вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа
– чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа,
чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и др. правила или характера на работата, или чрез действия, които
не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него, както
и конкретния размер на вредите. Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
Твърди се, че от деянието са настъпили неимуществени
вреди /болки и страдания/ поради неадекватна лекарска грижа и неправилно
лечение са му причинени болки и страдания, които търпи до днес. Твърди, че
лекарската грешка се изразява в неправилно взето решение за лечението му, което
е довело до инвалидизирането му. Лекарите били нарушили чл.79 от ЗЗдр., чл.80,
чл.81 ал.2 от ЗЗдр. Сочи, че противоправното поведение на ответното лекарско
заведение се изразява в отказ за присаждане на отрязаните пръсти.
Съдът намира за установено, че на 07.12.2013 г. ищецът претърпял трудова злополука по
време на работа с машина по разпореждане на управителя на дружеството, в което
работел „В.– Л“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, като си отрязал
пръстите на дясната ръка. Ищецът бил откаран при ответника. След като била
закаран в УМБАЛ „Св.А.“ на ищеца му ампутирали пръстите и част от китката.
Извършена му е операция по клинична пътека № 222 – ампутация през дланта, други
пластични операции на мускул. След операцията раната е спокойна, зараства
първично. Пациента е изписан в добро общо състояние, с подобрение. Предвиден е
контролен преглед след 35 дни. Изписали го на 14.12.2013г. с окончателна
диагноза „ампутацио травматика пер осис матакарпи II IV манус декстра. Реампутацио пластика кутис локалис S68.3 съчетана травматична ампутация на част от пръсти и
други части на китката и дланта. Извършени са редовни превръзки и е изписан с
епикриза от 14.12.2013 г., в която са дадени насоки за амбулаторно продължаване
на превръзките, сваляне на конците на 14-ия ден, продължаване на антибиотичното
лечение и обезболяването. Поради склонността на този тип увреждания към
инфектиране и формиране на болезнени невриноми /болезнени крайни участъци на
срязаните нерви/, след един месец ищецът е приет за повторно оперативно лечение
в УМБАЛ ”Царица Йоанна”. След 12 дни болничен престой, през което време са
извършени двуетапни оперативни интервенции, на 03.02.2014 г. е издадена
епикриза, в която е описано, че извършено отстраняване на мъртви и инфектирани
участъци от ампутационния чукан, и е извършена кожна пластика на съдово краче.
Били са изолирани микроби от раната /стафилокок/ и отново е проведено
антибиотично лечение. При преглед на ищеца вещото лице е установило състояние
след ампутация на десен горен крайник през основата на дланта /ниво - основата
на метакарпалните кости от 2-ра до 5-та/; Изцяло запазен и функциониращ палец;
Добре прирастнало дорзална ламбо, взето от дорзалната част на проксималната
трета на дясна предмишница и чрез трансплантация на артериално краче, е
пренесено върху ампутационния чукан.
За установяване на фактическата
обстановка съдът кредитира приетите съдебно – медицинска експертиза, повторна
съдебно – медицинска експертиза, епикризи, както и събраните гласни
доказателства.
При тези данни съдът
намира за неоснователен иска по чл. 49 от
ЗЗД по следните съображения. На
първо място не се установи уврежданията на ищеца да са в резултат на действието
или бездействието на лица, на които ответникът е възложил изпълнението на
определена работа, е настъпило увреждането на здравето му, от която той да е
претърпял неимуществени вреди. Тежестта на доказване на тези факти е у ищцата,
като на основание чл. 45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното. В тежест на ответника е да обори при условията на пълно главно
доказване презумпцията за вина като докаже, че поведението на служителите при
осъществяване на лечебния процес при пациента е било при спазване на необходимите
медицински стандарти и добра медицинска практика.
Според практиката на ВКС добрата медицинска практика
изисква всеки пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време
на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права.
Въз основа на Закона за здравето съдебната практика е
дефинирала понятието "лекарска грешка" като всяко неизпълнение на
професионалните задължения на лекар за и при извършване на изследвания,
консултации, лечение и др. медицински дейности, което се намира в противоречие
с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с
медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ и Правилата за
добра медицинска практика, с основните принципи на правото на медицинска помощ
- своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, в резултат на
което е причинено увреждане. Самият термин „лекарска грешка“ не е изрично
легално дефиниран, но се приема, че това е: “професионално неправилно действие
или бездействие, или съвкупност от такива на лекар, извършено при оптимално
създадени условия за работа, в резултат на незнание или недооценка на
обстоятелствата и/или състоянието на пациента, при което са настъпили
неблагоприятни последици за здравето и живота му, които са могли да бъдат
предотвратени“.
По отношение на противоправното поведение на служител
на ответника, за което се твърди, че е довело до настъпване на вредата, следва
да се разгледа дали същото отговаря на посочените изисквания, чрез прилагане на
утвърдените от медицинската наука методи и технологии, общоустановените методи
за диагностика и лечение, критерии за качество /чл. 80 ЗЗ/, медицински
стандарти /чл. 6, ал. 1 ЗРЗ/, добрата медицинска практика. Най-често същото се
определя като действие или бездействие, което се намира в противоречие с
утвърдените медицински правила и изисквания, като може да има и други прояви,
като например право на информирано съгласие или безопасност на лечението. В чл.
81, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за здравето се сочат следните принципи: 1. своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване
на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1
година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите
между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. Условията и редът
за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с
наредба на Министерския съвет. Съгласно чл.6, ал. (1) от Закона за лечебните
заведения лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на
медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване
защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби
на министъра на здравеопазването.
В Решение №250 от 21.11.2012г. по г.д. №1504/2011г.,
III г.о. на ВКС се приема, че отговорността на лекаря е свързана и с принципа
на адекватните очаквания – адекватните очаквания са, че специалистът ще
предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите
практики и ще съблюдава всички прокламирани в нормативните актове права на
пациента. Когато е допуснато нарушение на добрите практики или на установените
права – ще следва извод за осъществено противоправно поведение на лекуващия
лекар. Съгласно горепосоченото решение добрата медицинска практика изисква
всеки пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което
да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права.
В Решение №508 от 18.06.2010г. по г.д. №1411/2009г.,
III г.о. на ВКС се приема, че е достатъчно деянието (действие или бездействие)
да е несъвместимо с „добрата медицинска практика“ за да се реализира
отговорността за медицинска грешка.
В конкретния случай Наредба № 10/05.05.2021г. за утвърждаване на медицински стандарт
„хирургия“, уреждащ и процесната операция, е неприложим, доколкото е утвърден
след 07.12.2013 г., но от горицитираните медицински експертизи безспорно
се установява, че ищецът е приет по клинична пътека № 220, като са извършени
всички изискуеми медицински изследвания и консултации. Ищецът е бил
предварително запознат за хода на операцията и лечението и е подписал информирано
съгласие. Попълнен и разписан е лист за предоперативна анестезиологична
консултация и преценка на оперативния риск. Попълнена е предоперативна епикриза
и анестезиологичен лист за проведена операция под обща наркоза. От оперативния
протокол № 967/07.12.2013 г. става ясно, че е извършена първична хирургическа
обработка на раната с отстраняване на нежизнеспособните тъкани, ревизия на
реневите повърхности, щателна хемостаза, оформяне на ампутационния чукан и
локална кожна пластика. Следоперативно е проведено масирано
антибиотично лечение, с два вида
антибиотици и силни анестетици /обезболяващи препарати/. Извършени са редовни
превръзки и е изписан с епикриза от 14.12.2013 г., в която са дадени насоки за
амбулаторно продължаване на превръзките, сваляне на конците на 14-ия ден,
продължаване на антибиотичното лечение и обезболяването. Това означава, че по
делото не се установява да е налице нарушение на правилата за лечение, респ. да
е налице лекарска грешка. В тази насока следва да се има предвид, че по делото
не се установи да е било възможно и безопасно за пациента да му бъдат пришити
отрязаните пръсти. На първо място от свидетелските показания на Л.П. не се
установи безспорно, че пръстите са били запазени, респ. на кого от болницата са
били предадени и в какво състояние са се намирали. Следва да се има предвид и
че видно от горицитираните експертизи ампутацията през дланта на ищеца А.В.Л. е
получена при работа с циркуляр и е в следствие на тежко разкьсно-контузно
нараняване. При това нараняване се създават условия за дефект на тъкани, за
исхемизирани участъци и ръбовете на раната са неравни. Преценено е, че в този
случай е правилно да се мисли за живота и здравето на пациента преди всичко. За да не се допуснат условия при такава контаминирана /заразена с микроби/ рана с
обширно разкъсване на тъкани, за да не възникват понататъшни сериозни
усложнения и са пристъпили спешно към реампутация. При такъв механизъм на
травма /от циркуляр или огнестрелни наранявания/ интимата на артериите
/вътрешния слой на артериите/ се наранява, разкъсва и издърпва на голямо
протежение проксимално и дистално от увредата и това води до коагулиране на
артериите /запушване на артериите/. Неоправдан е рискът от интоксикация от
разпадащите се тъкани и последващият сепсис, които са изключително опасни за
живота и здравето на пациента, особено в случай на забавяне на операцията или в
случай на реплантация. В обратна насока са свидетелските показания на
свидетелката П.– Р., но съдът съобразява, че макар същата да е безспорен
специалист в областта на хирургията, тя е възприела нараняванията на ищеца
впоследствие и дава показания, които касаят принципни положения относно
възможно лечение при подобен вид травми, т.е. не е налице непосредствено
възприятие от нейна страна на обективното състояние на раните на ищеца,
получени след отрязването на пръстите му.
На следващо
място съдът намира, че отговорността на ответника не следва да бъде ангажирана
и с оглед извършването на последвалата операция в УМБАЛ ”Царица Йоанна”. Това е
така, защото видно от горецитираните експертизи последвалото лечение се е
наложило поради склонността на този тип увреждания към инфектиране и формиране
на болезнени невриноми /болезнени крайни участъци на срязаните нерви/, като
след един месец ищецът е приет за повторно оперативно лечение, по свое желание
в УМБАЛ ”Царица Йоанна”, видно събраните свидетелски показания, като не са
налице данни да му е отказвано лечение при ответника. В тази насока съдът
собразява и обстоятелствата, че след първоначалната операция при ответника от страна
на последния е проведено масирано антибиотично лечение, с два вида антибиотици и силни анестетици
/обезболяващи препарати/. Извършени са редовни превръзки и е изписан с епикриза
от 14.12.2013 г., в която са дадени насоки за амбулаторно продължаване на
превръзките, сваляне на конците на 14-ия ден, продължаване на антибиотичното
лечение и обезболяването. Ищецът е бил насочен и за контролен преглед.
По
гореизложените съображения съдът намира, че не се установи да е налице
противоправно деяние от страна на служителите на ответника, както и да е налице
причинно – следствена връзка между оперативната интервенция и твърдените болки
и страдания. Затова и искът се явява неоснователен и същия следвада бъде
отхвърлен.
С оглед извода за неоснователност на главния иск съдът
намира за неоснователен и иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва от дадата на увреждането до оконателното
изплащане.
С оглед изхода на
делото и искането на страните за присъждане на разноски, искането на ответника
по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК е основателно за сума в размер на 3 650 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. Съдът
намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнарграждение на ответника, с оглед фактическата и правна сложност на делото,
роя на проведените открити съдебни заседания, както и обстоятелството, че е ориентирано
към минимума, според чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на А.В.Л. ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***, чрез адв. А. М. срещу У.М.Б.за активно лечение „С. А.“***,
ЕИК ********, с адрес гр.София, ул.“*********, с която иска да се осъди
ответника да му заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания, причинени от действията и бездействията на длъжностни лица,
които по силата на трудов договор, изпълняват дейност по оказване на медицинска
помощ на здравноосигурени лица, изразяваща се в ненавременна и неточна диагностика
и неправилно лечение, в резултат на което е инвалидизиран и не може пълноценно
да се грижи за себе си и семейството си при операция, извършена на 07.12.2013
г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 07.12.2013г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.В.Л. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез
адв. А. М., да заплати на У.М.Б.за активно лечение „С. А.“***, ЕИК ********, с
адрес гр.София, ул.“*********, сума в размер на 3 650 лв., представляващи разноски по делото.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач ЗД „Б.И.“ АД ЕИК********, седалище и адрес на
управление и адрес на призоваване: гр. София, бул. „********.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: