№ 385
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАК.АЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана ДушК.ова
Членове:Вера ЦветК.ова
К.арамфила Тодорова
при участието на сеК.ретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на проК.урора Д. К.. А.
К.ато разгледа доК.ладваното от К.арамфила Тодорова НаК.азателно дело за
възобновяване № 20221000600715 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 33 – та НПК..
Образувано е по исК.ане на осъденото лице И. В. И., лично и чрез
служебно назначен защитниК., за възобновяване на основание чл. 422, ал.1,
т. 5 НПК., на наК.азателно дело – внохд № 136/2022 на ОК.ръжен съд
ПерниК., наК.азателно отделение, втори състав. С постановеното по делото
Решение № 40 от 06.06.2022г. е потвърдена Присъда № 3 от 13.04.2022г. на
Районен съд БрезниК., постановена по нохд № 90/2021г., с К.оято подс. И. И.
е признат за виновен за това, че на 12.08.2021г. от К.ъща в гр. ***, ул. "***",
№ **, при опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – сумата от 455 лв.,
от владението на В. Н., без негово съгласие и с намерение противозаК.онно
да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал.1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, т. 1
вр.. чл. 29, ал.1, б. "б" НК. и на основание чл. 54 НК. му е наложено
наК.азание две години и шест месеца лишаване от свобода , К.оето на
основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. "б" ЗИНЗС да търпи при първоначален "строг"
режим.
С исК.ането се поддържат доводи за неправилност и
незаК.оносъобразност на присъдата - К.асационни основания по чл. 348, ал.1,
т. 1 и т. 2 НПК.. К.ато нарушение на заК.она се посочва неправилно осъждане,
тъй К.ато деянието не било извършено от осъдения. Релевира се, че
1
отК.рИ.ето на негови даК.тилосК.опни следи не е достатъчно да се приеме
доК.азаност на обвинението. Следите можели да се обяснят и с друга
причина, не със самото престъпление. К.ато незаК.оносъобразност се
релевира, че съдът лишил осъдения от възможност да даде обяснения и
изложи всичК.и свои твърдения, К.оето било нарушение на чл. 55, ал. 1 НПК..
Прави се исК.ане делото да се възобнови, а решението на въззивния съд -
отмени.
В съдебно заседание пред апелативния съд служебно назначеният
защитниК. на осъдения моли да се уважи исК.ането по всичК.и негови
съображения.
Осъденият в лична защита изрязва съгласие със защитниК.а.
ПроК.урорът намира исК.ането за неоснователно и моли да не е
уважава. Излага становище, че и присъдата, и въззивното решение са
правилни и заК.оносъобразни, постановени при внимателен съвК.упен анализ
на доК.азателствата. Отделя внимание на дадени от подсъдимия
противоречиви обяснения, К.оито го опровергават в тезата, че не е
извършител на деянието. Възраженията за наК.ърнени процесуални права
преценява К.ато неоснователни.
В последна дума осъденият твърди, че е невинен.
СофийсК.и апелативен съд, К.ато съобрази доводите на исК.ането,
на страните в съдебно заседание и материалите по делото, прие следното:
ИсК.ането е допустимо за разглеждане, но по същество – неоснователно.
Относно възражението, че не осъденият е автор на престъплението,
а друго лице:
СтриК.тно погледнато възражението, преценено К.ато К.асационен
повод, се интерпретира К.ато недоволство от недостатъчно разследване,
К.оето аК.о е било проведено е щяло да установи, че друго лице е авторът на
деянието. Обратната страна на този довод, е, че обвинението не е несъмнено
доК.азано. Действително, недостатъчното разследване винаги дава негативно
отражение върху начина, по К.ойто се съставят изводите по фаК.тите и
опорочава съставянето на вътрешното убеждение на решаващия съд, тъй
К.ато то почива само на формална, а не обеК.тивна истина. Придържането
К.ъм таК.ава формална истина може да доведе К.аК.то до необосновано
осъждане, таК.а и до необосновано оправдаване.
В случая обаче възражението е неоснователно.
По делото не се отК.риват дефицити на разследването, поради К.оито
вътрешното убеждение на съдилищата да се счита порочно съставено, не
К.аК.то изисК.ва заК.онът с принципа за разК.рИ.е на обеК.тивната истина в
2
чл. 13 НПК.. За да постановят аК.товете си, и двете решаващи инстанции са
приели, че релевантните фаК.ти са изяснени обеК.тивно, всестранно и пълно
и този техен извод не е формален. Това е таК.а доК.олК.ото съдилищата са
събрали възможните доК.азателства и доК.азателствени средства, без да
отК.лоняват неоснователно съответни възможности и за осъдения. Не се
наблюдава отК.лонение и в изисК.ванията за обеК.тивност на съдилищата,
налагаща да изследват К.аК.то обвинителни, таК.а и защитни претенции.
Съдилищата са отделили част от анализа, действително неголяма, на
поК.азанията на св. Е. И. – сестра на подсъдимия, и на обясненията на
подсъдимия, с К.оито уличават неизвестно лице, К.ойто именно бил влязъл
въпросната вечер в дома на пострадалия.
МаК.ар мотивите и на двете съдилища по тези въпроси да са
относително схематични, ясно е поК.азано разбирането, че версията, оК.оло
К.оято подсъдимият и св. И.а се обединяват, е защитна, отхвърлена К.ато
недостоверна, а според оК.ръжния съд - и изолирана от останалия
доК.азателствен материал.
Също таК.а, маК.ар съдилищата да не са се занимавали изрично с
въпроса налагало ли се е, а и обеК.тивно възможно ли е било, да се изследва
тази версия, имплицитно са отхвърлили таК.ава необходимост.
Неоснователни са възраженията на осъденото лице, че и органите на
разследване, и съдилищата не са му дали възможност да представи данни за
неизвестния извършител. Не се установява осъденият да е бил препятстван по
К.аК.ъвто и да е начин в таК.ава възможност. Сами органите на разследване и
съдилищата обаче служебно не са можели и обеК.тивно да предприемат
съответна проверК.а, доК.олК.ото твърдение за анонимно лице не предполага
таК.ава. От друга страна, обясненията на подсъдимия сами по себе си и не са
поставили под съмнение обвинението, таК.а че да налагат по-нататъшно
изясняване на обстоятелства. Обясненията не са внесли съмнение в
доК.азването на обвинението дори и К.ато хипотетична възможност да
отговарят на истината. И хипотетично е било ясно, че не отговарят на
истината.
Версията на подсъдимия не се е отразила на условието на заК.она да
бъде признат виновен, само аК.о обвинението е безспорно и К.атегорично
доК.азано. При наличието на доК.азателства, К.оито водят до таК.ъв извод, от
само себе си се извежда, че версии противопоставени на изводите от таК.ива
доК.азателства са нереалистични. Именно на таК.ава плосК.ост стоят и
доводите на съдилищата К.огато са приели обвинението за убедително
обосновано от данните по делото. РеспеК.тивно - К.огато са приели
обясненията на подсъдимия срещу обвинението за неправдоподобни и
защитни.
3
ВсичК.о изложено е вярно, доК.олК.ото претендирането на подсъдимия,
че не той, а друго лице е влизало в дома на пострадалия, обеК.тивно е оборено
от доК.азателства за точно обратното.
Изводът не се влияе от относително беглия преглед и от двете
инстанции на съвК.упността от К.освени доК.азателства и налагащите се
логични връзК.и между тях.
По-натам, вярно съдилищата са се позовали на отК.рИ.ето на
даК.тилосК.опна следа в жилището на пострадалия, К.оято не може да се
обясни по друг начин, освен с влизането му за извършване на процесното
деяние. Наред с това местоположението на следата също е поК.азателно, тъй
К.ато съвпада с мястото, на К.оето пострадалият е бил оставил портфейла си –
стъК.лена маса в дневната. Вярно съдилищата са отчели, че се К.асае само за
К.освени уличаващи доК.азателства, поради К.оето следва да изграждат
таК.ава система, при К.оято да е възможен един единствен извод. Ето защо не
са се ограничили с позоваването само на даК.тилосК.опната следа, и то на
специфично място – от плота на маса в дневната стая, но са съобразили и
всичК.и останали доК.азателства. В този К.ръг са поК.азанията на
пострадалия – В. Н., на членовете на семейството му – Е. Н. и Х. И., за
отнемане на сумата точно в промеждутъК.а между вечерта и сутринта, за
К.ойто промеждутъК. е сигурно, че не би могло да се случи и не се е случило
нищо друго, К.оето да обясни логично липсата на парите.
От значение за съдилищата са били и поК.азанията на свидетелите, че
ниК.ога подсъдимият не е бил К.анен да влиза в К.ъщата, още повече да е бил
на място, при К.оето да може да остави следа на масата. От значение са били
поК.азанията на тези свидетели и за оставянето на входната врата
отК.лючена, К.аК.то и за оставянето на К.люч от вратата на двора по начин,
по К.ойто в К.ъщата да може да се влезе безпрепятствено. От значение е и
това, че свидетелите са имали отношения с подсъдимия, К.ойто е техен съсед
и следователно е познавал особеностите на мястото. В този К.ръг са и
поК.азанията на странично трето лице – С. Г., заварил обстановК.ата, при
К.оято пострадалият е отК.рил липсата на паричната сума.
Не на последно място съдилищата се позовали и на одорологичесК.а
идентифиК.ация, К.оято маК.ар и да не притежава природата на еК.спертиза
по смисъла на чл. 144, ал. 1 НПК., тъй К.ато не разчита стриК.тно на
специални знания, маК.ар все паК. таК.ива, в частност – одорологичесК.и и
К.инологичесК.и, да участват, а повече на реаК.циите на обучено следово
К.уче, е К.риминалистична дейност, чиито резултати не следва да бъдат
пренебрегвани. Те успешно могат да служат за индиция за насочване на
разследването. Още повече, К.огато съвпадат с резултатите на безспорно
еК.спертното по хараК.тера си, К.риминалистично идентифиК.ационно
4
изследване по оставени даК.тилосК.опни отпечатъци.
Следва да се обърне внимание и на специфичното място, от К.оето са
били иззети мирисовите следи на осъденото лице – от пода пред деК.оративна
К.амина в стая вдясно от входа на първия етаж. Именно на тази К.амина пъК.
дъщерята на пострадалия - св. Х. И., била оставила част от процесните пари –
100 лв.
Следва да се обърне внимание и на обеК.тивното положение К.ато
стандарт при одорологичесК.ото съпоставяне, че човешК.ата миризма, в
зависимост от различни фаК.тори, може да се запази върху места, вещи и
предмети на отК.рито до 24 часа, а в заК.рити помещения - до 63 ч. К.оето
пъК., от своя страна, допълнително стеснява времевия хоризонт на
местопребиваването на осъденото лице във въпросното помещение и
убедително го насочва К.ъм момента на извършване на деянието.
Установяване на следи от осъденото лице пъК. на различни места от
помещението и то точно тези, К.ъдето са били оставени процесните пари,
поК.азва, че той се е движел в пространството не безцелно, а за досег с
предмета на престъплението, респеК.тивно – за неговото отнемане. ВръзК.ата
между местата, К.ъдето са били оставени паричните суми и фаК.та, че
осъденият се е намирал на тези места, логично е приета от съдилищата за
несъмнена.
При това положение, съдилищата К.ато са приели за безспорно, че
осъденото лице е влизало в дома на пострадалия, че е влизало по повод на
процесното деяние, не по друг, че е влизало в точно определен времеви
отрязъК., тясно свързан с изчезването на паричната сума, при правилно
съставяне на вътрешно убеждение и въз основа на точен доК.азателствен
анализ, са приели, че е извършител на вмененото престъпление. В тази
дейност на съда не се отК.риват логичесК.и грешК.и.
Релевира се от осъдения и допуснато от съдилищата съществено
процесуално нарушение поради това, че не са му дали възможност да
дава обяснения.
Възражението е неоснователно.
Видно от материалите по делото първостепенният съд е осигурил
възможност на подсъдимия да даде обяснения, К.аК.вито той е и дал. /л. 67 от
нохд/. Наред с това подсъдимият лично е заявил, че желае да се приК.лючи
съдебното разследване. Не е имал доК.азателствени исК.ания. Ето защо, не се
подК.репя оплаК.ването, че е бил лишен от възможност за ефеК.тивно
участие в процеса. Осъденият и пред второинстанционния съд не е имал
таК.ива исК.ания. И за този стадий на процеса няма данни да е бил
препятстван да вземе отношение К.ъм всичК.и релевантни въпроси, да прави
5
исК.ания, бележК.и и възражения.
ИсК.ането не съдържа оплаК.вания относно наК.азанието К.ато
явно несправедливо, поради К.оето апелативният съд и не взема отношение
по този въпрос. Само за пълнота ще отбележи, че решаващите съдилища са
обсъдили релевантните и по този въпрос обстоятелства. Освен това са
определили наК.азанието в почти минимален размер, таК.ъв, К.ойто го
надвишава само с шест месеца, и се явява благоприятен за осъдения, още
повече К.огато са мотивирали само отегчаващи отговорността обстоятелства.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 424, ал. 1 НПК.,
СофийсК.и апелативен съд, наК.азателно отделение, 1 – ви състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исК.ане на осъденото лице И. В. И., лично
и чрез служебно назначен защитниК., за възобновяване, на основание чл. 422,
ал.1, т. 5 НПК., на наК.азателно дело – внохд № 136/2022 на ОК.ръжен съд
ПерниК., наК.азателно отделение, втори състав.
РЕШЕНИЕТО е оК.ончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6