Решение по дело №248/2022 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 213
Дата: 29 юни 2022 г. (в сила от 29 юни 2022 г.)
Съдия: Тошка Иванова Тотева
Дело: 20225600500248
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. ХАСКОВО, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500248 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 - 273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – „БИ ЕЙ ПИ ЕФ“ ЕООД –
с.***, Община ***, Хасковска област е останал недоволен от Решение № 124
от 04.03.2022 год., постановено по гр.д. № 760 / 2021 год. по описа на Районен
съд - Хасково, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД за обявяване недействителността на договор за
покупко – продажба, сключен с нотариален акт /НА/ № *** год., в частта за ½
ид.ч. от имота, поради което го обжалва с искане решение да бъде отменено
и вместо него съда въззивният съд постанови друго, с което уважи иска.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ – М. И.Т. и И. Р.Т. –
оспорват жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от „БИ ЕЙ
ПИ ЕФ“ ЕООД – с.***, Община ***, Хасковска област против М. И.Т. и
И.Р.Т. за обявяване недействителността на договор за покупко – продажба на
недвижим имот от 02.03.2018 год., оформен с НА № *** год., до размера на ½
ид.ч. от имота, на основание чл.135 от ЗЗД.
1
Безспорно по делото е установено, че страни по
увреждащата сделка - договор за покупко – продажба на недвижим имот от
02.03.2018 год., оформен с НА № *** год. са Т.П.Т. и М. И. Т. – продавачи и
И. Р. Т. - купувач.
Безспорно по делото е още, че имотът –
предмет на акатуваната сделка е придобит от Т.П.Т. в качеството му на
земеделски производител, съгласно договор за покупко – продажба от
10.02.2012 год., сключен с НА № *** год., както и това, че сделката е
извършена по време на брака му с ответницата по иска – М. И. Т., сключен на
07.05.1972 год., видно от приложеното по делото удостоверение за сключен
граждански брак.
Посочените по-горе обстоятелства налагат
безспорния извод за това, че имотът, предмет на атакуваната сделка е
придобит от Т.П.Т. и М. И.Т. по време на брака им, което от своя страна
налага извода за съвместната им процесуална легитимация, а следователно и
това, че същите се явяват задължителни необходими другари по иска за
обявяване относителната недействителност на договор за покупко –
продажба, придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Съгласно
т.6 от тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк.д. № 1 /
2013 год., ОСГТК ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим
другар – в случая Т.П.Т., чието участие в производството е задължително,
предвид качеството му на страна на сделката, чиято нищожност се иска,
въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното
решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с
участието на необходимия другар.
В разглеждания случай не намират приложение
указанията, дадени в ТР № 3 от 29.06.2017 год. на ВКС по т.д. № 3 / 2016 год.,
ОСГК, съгласно които по предявен от или срещу съпрузите иск за
собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска
имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни
другари, предвид това, че искът, предявен за разглеждане в настоящото
производство - за обявяване нищожността на договор за покупко – продажба
на недвижим имот, придобит по време на брака, е облигационен.
Обстоятелството, че неконституирания като
страна в процеса - Т.Т. не притежава качеството на длъжник по отношение на
ищцовото дружество, не обосновава извод в противна насока, затова защото
въпросът за материално правната легитимация се явява такъв по същество на
спора, а не по неговата процесуална допустимост. В тази насока са и
задължителни указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 5 от
29.12.2014 год. на ВКС по т.д. № 5 / 2013 год., ОСГТК, съгласно които за
личен дълг на единия съпруг, разпоредителната сделка с имот, притежаван в
режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително
недействителна по реда на чл.135 от ЗЗД за идеална част от имота. В
цитираното ТР изрично се посочва, че „аргументите, обуславящи крайния
извод, че по отношение на кредитора сделката е недействителна за ½ ид.ч., а
не за целия имот са на плоскостта на облигационното право и по – конкретно
2
на активната и пасивната материалноправна легитимация на страните по иска
и предмета на доказване“. В този смисъл обстоятелството, че искът е
предявен за обявяване относителната недействителност на сделката само по
отношение на ½ ид.ч., не изключва участието на съпруга – недлъжник като
страна по делото, предвид качеството му на страна по сделката, чиято
относителна недействителност се иска да бъде прогласена по реда на чл.135
от ЗЗД.
Безспорно е, че до постановяване на
цитираното ТР, съдебната практика е еднопосочна и константна по въпроса за
съвместната легитимация на съпрузите – страни по сделката, атакувана с
Павловия иск. След постановяването му, съдебната практика по този въпрос е
противоречива, като с решение № 95 от 05.05.2020 год. на ВКС по гр.д. № 311
/ 2020 год., IV г.о., ГК, производството по делото е спряно до постановяване и
обявяване на тълкувателно решение по следния процесуално правен въпрос:
Задължителни или факултативни необходими другари са страните по договор,
в производство по предявен от трето лице иск за нищожност на договора, по
който въпрос към момента на разглеждане на настоящия правен спор, няма
произнасяне.
С оглед задължителния характер на
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк.д. № 1 / 2013
год., предвид нормата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, съдът
счита, че обжалваното решение като процесуално недопустимо следва да
бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг състав на съда, при което като ответник по иска,
предявен на основание чл.135 от ЗЗД, следва да бъде конституиран и Т.П. Т. в
качеството му на задължителен необходим другар, обосновано с качеството
му на страна по увреждащата сделка.
При новото разглеждане на делото, съдът
следва да прецени допустимостта на заявеното с отговора на исковата молба
възражение за трансформация на лични средства в придобиване на имота –
предмет на атакуваната с Павловия иск, сделка, доколкото със същото,
направено от ответницата М.Т. се заявяват чужди права по отношение на
имота, предвид обосноваността им с твърдения с това, че произходът на
средствата за придобиването му са от дейността на съпруга й Т.Т., като
земеделски производител, в което качество същият е закупил имота.
По направеното от страните искане за
присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне с настоящия съдебен
акт, доколкото с него се продължава висящността на спора и искането за
разноски следва да бъде разгледано при решаването му по същество.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 124 от 04.03.2022
3
год., постановено по гр.д. № 760 / 2021 год. по описа на Районен съд –
Хасково.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Хасково за
ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4