Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………20.12.2019 година………….……..Град Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……………….…Гражданско отделение
На………двадесет
и първи ноември..………….……………..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Белослава Колева..………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 330……по описа за………….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание – 1/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 198о от
Закона за водите за сумата от
198,39 лв., представляваща неплатена главница по задължение за доставена, отведена
и пречистена вода по издадени квитанции
за периода от 01.06.2016 г. до 01.05.2017 г.
и 2/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 35,90 лв. представляваща обезщетение за забава за периода
01.06.2016 г. – 01.05.2017 г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение.
Ищецът „В. и К.” ЕАД гр. С.З. твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК за
вземанията си към Д.А.П., в размер на 198,39 лв. главница и 35,90 лв. лихва за
забава за периода 02.06.2016 г. – 03.10.2018 г. В резултат на това било
образувано ч. гр. д. № 145/2019 г. по описа на Гълъбовски
районен съд и издадена заповед за изпълнение, като била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, но връчване на заповедта е било извършено на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК, тъй като длъжникът не бил открити на неговия
постоянен и настоящ адрес, не е установен негов работодател. Поради това бил
предявен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК. Ищецът сочи, че на името на ответника имало открита партида с
абонатен № 60340 за имот находящ се в ***. Задълженията
на ответника за посочения обект възлизали на 198,39 лв., представляващо
задължение за доставена, отведена и пречистена вода по издадени квитанции за
периода от 01.06.2016 г. до 01.05.2017 г. Поради това моли съда да признае за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 198,39 лв., представляваща
стойността на доставената, отведена и пречистена вода за обекта на потребителя
за периода 01.06.2016 г. до 01.05.2017 г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/05.03.2019 г./, до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал
отговор на исковата молба, в който заема позиция за неоснователност на иска. Моли
за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Гълъбовски
районен съд, е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
198о от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Не е спорно между страните по делото, а и от
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че е налице партида с номер *** на името на ответника с абонатен № ***
за процесния обект с адрес: ***. От същото заключение, което не е оспорено от страните
се установява, че по партида № *** на П.А.П.,
абонат № ***, с адрес гр.Ст.Загора, *** е
установено задължение по всички квитанции, описани и приложени към исковата
молба в общ размер 198,39 лв. с ДДС; потребената вода
по партидата на ответника е фактурирана на база реален отчет от водомер, като
задължението не е платено. Вещото лице дава заключение, че лихвата за забава в
плащането на посочените задължения е в общ размер 35,90 лв., подробно посочена
по размер и период в заключението.
От приложеното частно гражданско дело № 145/2019 г. по
описа на Гълъбовски районен съд, се установи, че на
основание чл. 410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 208/07.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение, за
сумата 198,39 лева за главница за доставка на питейна вода и отведена канална
вода, по издадени квитанции за периода
01.06.2016 г. до 01.05.2017 г., с 35,90 лева
лихва за периода от 02.06.2016 г. до 03.10.2018 г. и законна лихва върху
главницата, считано от 05.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 385,00 лева
разноски по делото.
При така установената фактическа обстановка Гълъбовски районен съд намира от правна страна
следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален
положителен установителен иск, който принадлежи
на кредитора. Чрез него той
може да постигне
защита със сила на присъдено
нещо като се признае за
установено срещу длъжника съществуването на вземането му.
За основателността на предявения иск ищецът следва да
установи следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на облигационно
правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи условия; 2. реално доставяне на твърдяните ВиК услуги от ищеца
през посочения в исковата молба период; 3. стойността на доставените ВиК услуги в претендирания в
исковата молба размер.
Съгласно § 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги „Потребители“ са: юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги. Понятието потребител на ВиК услуги се съдържа
и в чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
съгласно който потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение. Редът, начинът и формата за установяване на
облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на
отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на
дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл.
30 - чл. 40 от същата наредба. Съгласно нормата на чл. 8 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на
услугите от ВиК се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/
на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен
орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор. В нормата на
чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /обн. ДВ бр.18 от 25.02.2005
г./, всички ВиК оператори са длъжни да публикуват
одобрени от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най - малко в един централен и един местен
ежедневник и те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в
последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да
предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения.
Ето защо, когато потребителят не се е възползвал от горепосочената правна
възможност, следва да намерят приложение установените в чл. 298, ал.1, т. 2
Търговския закон последици, а именно: общите условия на ВиК
оператора стават задължителни за потребителя с последователното изтичане на
посочените два периода. При положение, че по делото не е представен и не се
твърди да е сключен индивидуален договор между страните за уреждане на
отношенията им по повод предоставяните от ответника услуги /на основание чл.
71, ал. 2 от Общите условия/, то следва, че в отношенията между тях се прилагат
Общите условия за получаване на услугите ВиК от „В. и
К.“ ЕООД гр. С.З.. Приложимостта на общите условия в отношенията между
потребителите и ВиК операторите е регламентирана и в
чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
издадена от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. По
аргумент от чл. 155, предл.1 ГПК, както посочените
общи условия, които са достъпни в интернет сайта на ищеца, така и решение №
ОУ-09/11.08.2014 г., с които са одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т.
5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
съставляват общоизвестни факти като такива същите не се нуждаят от доказване.
Предвид обстоятелството, че ответникът не се е възползвал от нормативно
установената възможност да внесе в съответното експлоатационно дружество заявление,
в което да предложи различни от общите условия, с последователното изтичане на
посочените по - горе два периода, общите условия на ищеца са станали
задължителни за ответника по исковата молба. С оглед на това следва да се
приеме, че страните в производството са били обвързани от облигационна връзка
през исковия период, възникнала по силата на публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и
канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в съответствие с
изискванията на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /решение № 129/07.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 683/2011
г., І т.о./.
Отделно от това съгласно чл. 59, ал.2 от Общите условия на ищеца ВиК операторът открива партида на потребителя с
потребителски номер при подаване на заявление от същия. В случая от
представените по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно счетоводната
експертиза се установява, че такава партида с номер 60340 е открита на името на
ответника. Постоянният и настоящият адрес на ответника също са на процесния имот. Следователно съдът приема за установено
възникналото правоотношение по договор за предоставяне на ВиК
услуги между ищеца и ответника, което не се оспорва и от особения представител
на ответника, т.е. налице е първата предпоставка за уважаване на иска.
Съгласно чл. 32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Тази
разпоредба е възпроизведена в чл. 22 от Общите условия. В представените писмени
доказателства по делото /квитанции/ са отразени потребените
количества вода, периодите и тяхната цена и макар това да са едностранно
съставени от ищеца документи, при условие че не са оспорени от ответника и при
условие, че не са събрани други доказателства, които да поставят под съмнение
отразените в тях количества доставена питейна и отведена канална вода, съдът
приема за доказано по делото предоставянето на ВиК
услуги за процесния период. Още повече, че ищецът
изясни в с.з., че е налице електронно отчитане. Отделно от това експертното
заключение по делото не е установило нередовност на счетоводните записвания на ищцовото дружество досежно
дължимите от ответника суми за доставена питейна и отведена канална вода за
периода от 20.04.2016 г. до 15.04.2017 г., поради което на основание чл. 182 ГПК тези записвания могат да се ползват като доказателство в полза на
съставителя. Отделно от това както постоянният, така и настоящият адрес на
ответника съвпадат с адреса на водоснабдения имот, т.е. не е налице дори индиция, че ответникът е възможно да има друго
местоживеене.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, към която
препраща чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че
дължимата лихва, начислена от изтичане на 30-дневния срок по чл.31, ал.2 от
Общите условия от датата на фактуриране по всяка една фактура до 24.10.2018 г.
е в размер на 35,90 лева. С оглед на това съдът намира за установено наличието
на неизпълнено задължение на ответника към ищеца за заплащане на лихва за забава
в установения от експертизата размер.
С оглед всичко гореизложено, искът с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 198о ЗВ е основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 198,39 лв. и искът с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК чл. 86, ал. 1 ЗЗД бъде уважен за сумата от 35,90 лв.
При този изход на делото, с оглед задължителното
тълкуване на закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода
по настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, основателна се явява
претенцията на ищеца за присъждане на направените в исковото производство
разноски за платена държавна такса - 25,00 лв., възнаграждение за вещо лице –
200,00 лв. и адвокатско възнаграждение –
360 лв. и за адвокатско възнаграждение – 360,00 лв. и държавна такса – 25,00
лв., съобразно представения от ищеца списък, които да бъдат възложени в тежест
на ответника.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Гълъбовски районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Д.А.П., ЕГН: ********** и адрес: *** съществуването
на вземането на „ВиК“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: град С.З., ***, за сумата
от 198,39 лв. /сто
деветдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща главница за
потребени ВиК услуги по
квитанции № **********/01.03.2015 г., № **********/01.04.2015 г. и №
**********/01.05.2015 г. за имот находящ се в ***,
партида № 60340 и за сумата от 35,90 лв. /тридесет и пет лева и деветдесет
стотинки/ представляваща обезщетение за
забава за периода 02.06.2016 г. – 03.10.2018 г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението – 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед № 100/07.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 145/2019 г. по описа на Гълъбовски
районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.А.П., ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „ВиК“ ЕООД с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: град С.З., ***, сума в размер на 585,00 лв. /петстотин осемдесет и пет
лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски и
сума в размер на 385,00 лв. /триста
осемдесет и пет лева/, представляваща част от направените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 145/2019 г. по
описа на Гълъбовски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: