РЕШЕНИЕ
№ 141 09.04.2020 г.
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд,
въззивна гражданска колегия, в открито заседание на единадесети март, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ГОЧЕВ
2.
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,
при участието на секретаря К* Н*
като разгледа докладваното от мл. съдия Милуш
Цветанов в. гр. д. №109 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение №
400 от 08.10.2019г., постановено по гр. д. №773/2019г., състав на Димитровградския районен съд се е
произнесъл по четири обективно съединени при условията на кумулативност,
предявени по реда на чл. 415, ал.1, т.1 във вр. с чл. 422 ГПК, иска на „Топлофикация
София“ ЕАД - за признаване на установено, че „Юнона – К* Г*“ ЕООД дължи на
ищеца суми, а именно: 1029,05лв. – главница, неизплатена сума за доставена
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С*, общ. О*, бул „Я* С*“
№*, ап.*, аб.7* и лихва върху тази сума за периода от 07.04.2017г. до
14.01.2019г. в размер на 104,54лв.; неплатено задължение за дялово
разпределение - 39,65лв. главница и лихва върху тази сума за периода от
30.05.2017г. до 14.01.2019г. в размер 3,90лв.; както и законна лихва върху
двете главници, считано от 24.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
за които е издадена заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК.
Първоинстанционният съд е уважил частично претенцията на топлопреносното
предприятие по иска за сумата от 1029,05лв. – главница, представляваща
незаплатена доставяна топлинна енергия за имот на ответника за периода от
м.10.2016г. до м.04.2018г., като е признал за установено, че „Юнона – К* Г*“
ЕООД дължи на ищеца сумата до 131,50 лв. от общия размер на иска, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение по чл. 410 от ГПК /24.01.2019г./ - до окончателното й изплащане. За
разликата над посочената сума от 131,50лв., както и по отношение на претендираните суми от 104,54лв. - обезщетение
за забава върху главницата от 1029,05лв. за периода от 07.04.2017г. до
14.01.2019г.; 30,65лв. – неплатено
задължение за дялово разпределение за периода от м.10.2016г. до м.04.2018г.;
3,90лв. – обезщетение за забава върху главницата от 30,65лв. за периода
30.05.2017 до 14.01.2019г. исковете са отхвърлени.
В срока по чл. 259,
ал.1 ГПК от страна на „Топлофикация София“ ЕАД е депозирана въззивна жалба
срещу отхвърлителните части на решението с оплаквания, че първоинстанционният
съдебен акт е неправилен и постановен в нарушение на материалния закон. Като
съображения – въззивникът се позовава на
отменени през 2012г. редакции на разпоредбите на §1, т. 42 и т. 43 от ДР
на ЗЕ, от които извежда, че в качеството си на собственик на процесния
топлоснабден апартамент „Юнона – К* Г*“ ЕООД е „потребител на топлинна енергия“
за стопански нужди и като не е изпълнило
задължението си да подпише договор за продажба на такава енергия се е обогатило
неоснователно от стойността на доставената за имота топлинна енергия. Сочи се ТР
№ 2/2017г. от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, според което собствениците на имота
дължат цената на доставената в него топлинна енергия за битови нужди.
Въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново, с което претенциите на „Топлофикация София“ ЕАД да бъдат изцяло уважени.
Претендират се и разноски.
В постъпилия в срока по чл. 263 ГПК
отговор от въззиваемия „Юнона – К* Г*“ ЕООД
се твърди неоснователност на жалбата, като се сочи, че от изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че доставяната от „Топлофикация София“ ЕАД топлинна енергия не е в
твърдяното от ищеца(въззивник) количество и част от нея касае начислявани
задължения на предходния собственик на имота. Твърди се неотносимост на
сочените от въззивника пасажи от ЗЕ, доколкото в обжалваното решение не било
отречено качество на въззиваемия на потребител на топлинна енергия, а
количеството на дължимата за заплащане такава. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение,
а първоинстанционното решение – потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не изпраща представител, а в писмена молба от 14.02.2020г. заявява,
че не възразява делото да се гледа в отсъствието му и поддържа жалбата.
Въззиваемият, редовно призован, не
изпраща представител.
Третото лице – помагач „Техем сървисис“
ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.
Като взе предвид твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, Хасковският окръжен съд намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно,
че „Юнона – К* Г*“ ЕООД е станало собственик на процесния ап. № 21, находящ се в
гр. София, общ. „Оборище“, ул. „Янко Сакъзов“ №60, ет.5, на 17.10.2016г. – с
вписването на постановление на ЧСИ за възлагане на недвижимия имот. Между
страните не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че
апартаментът се намира в жилищна сграда – етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация София“ ЕАД, в която измерването и
отчитането на топлинната енергия се осъществява при условията на дялово
разпределение, извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД. На база извършени от
последното дружество, съобразно действалата за процесния период Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването,
отчитания на измервателните уреди в сградата и приложените и приети като
доказателства изравнителни сметки „Топлофикация София“ ЕАД е начислила на „Юнона – К* Г*“ ЕООД суми за плащане във връзка с
доставяна за процесния апартамент топлинна енергия, чиято неплатена стойност и
лихви върху тази стойност се претендират в настоящия процес.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че разгледано по
същество то следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Предявените от ищеца по
реда на чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК установителни искове са четири с
правни основания съответно: по чл.59, 1 ГПК – за сумата от 1029,05 лв. –
стойност на незаплатена топлинна енергия за процесния имот за периода от
м.10.2016г. до м.04.2018г.; по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за сумата от 104,54 лв.
законна лихва за забава върху горепосочената сума от 1029,05 лв.; по чл. 59,
ал.1 ГПК – за сумата от 30,65 лв. – съответна за имота стойност на дяловото
разпределяне на топлинната енергия в сградата за периода от м.10.2016г. до
м.04.2018г.; и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД – за сумата от 3,90 лв. – законна лихва
за забава върху горепосочената стойност на дяловото разпределение.
Предвид характера на исковете (като продължение на заповедното
производство), между вземанията, предмет на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, и тези, предмет на исковото производство,
следва да е налице идентичност по основание, страни и размер. В това отношение
и в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба се установява пълен идентитет
– претендират се едни и същи суми, между едни и същи страни („Топлофикация София“ ЕАД и „Юнона – К* Г*а“ ЕООД) и основани на едни и
същи обстоятелства - незаплатена
стойност на доставяна за конкретен имот и в конкретен период топлинна енергия.
Следователно в този аспект исковете са допустими.
Правната им квалификация
е задължение на съда, като той не е обвързан с даваната от страните по делото
такава (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК), но е обвързан от сочените от тях
обстоятелства, за да я определи.
В исковата си молба дружеството
„Топлофикация София“ ЕАД е посочило като такива обстоятелства – че няма подписан
договор за продажба на топлинна енергия с ответника, поради което последният се
е обогатил неоснователно за сметка на дружеството с доставената му такава, като
дължи връщане на онова, с което се е обогатил неоснователно - до размера на
обедняването. Не се твърди от ищеца да е налице сключен договор между страните
за процесния период, като главните претенции са основани на твърдения за
неоснователно обогатяване, а не за заплащане на задължения на ответника във
връзка с доставяне на топлинна енергия и дялово й разпределяне.
Съответно на така
посочените обвързващи го обстоятелства, с оглед спазване принципите на чл. 8,
(ал.2) и чл. 9 ГПК – първоинстанционният съд закономерно е разгледал главните
претенции като такива с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
Цитираното едва във
въззивната жалба ТР № 2/2017 от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС касае хипотеза на
„сключен договор“ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, но в този
етап на процеса изменение на основанието на иска (или въвеждането на нови
обстоятелства) е преклудирано съгласно чл. 214, ал.1 (респ. - чл. 266, ал.1) ГПК. Посочването от ищеца на неактуална (отменена) редакция на §
1,т.43 от ДР на ЗЕ също не дава основание за различно правно квалифициране на
предявените искове.
Както
коректно е посочил първоинстанционният състав – основателността на исковете по
чл. 59, ал.1 от ЗЗД предполага доказване на неоснователно разместване на блага
между страните, което да е довело до обогатяване на ответника за сметка на
ищеца. Обогатяването може да се изразява в увеличаване имуществото на ответника
или в намаляване на пасивите му, чрез спестяване на дължими разходи.
По
първия от главните исковете „Топлофикация София“ ЕАД претендира установяването
на дължимост от ответника на главницата от 1029,05 лева – като стойност на
топлинната енергия за отопление на сградата, съответстваща за имота му.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ -
топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
три вида: топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на отделните имоти.
След като претенцията на ищеца е за неоснователно обогатяване на ответника от
тези три вида топлинна енергия, то основателността й зависи от това дали
ответникът реално се е обогатил от който и да било от тях.
От показанията на
свидетелката Ния Илиева се установява, че за процесния период апартаментът
(тогава собственост на ответното дружество) е бил с демонтирани отоплителни
тела. От това следва, че доставяната от ищеца в сградата топлинна енергия по
принцип не е служила за отопление на конкретния имот, от което ответникът да се
е обогатил. Същевременно от показанията на свидетелката се установява още, че
за целия период на притежаване на процесния апартамент от ответното дружество
той е бил необитаем и самата сграда не е посещавана от представители или
свързани с „Юнона – К* Г*“ ЕООД лица, на база на което ответникът да може
да се счита за обогатил се от доставяна топлинна енергия, отдаваната от
сградната инсталация или в общите части на сградата. Следователно отопляването
на сградата, в която се намира процесния апартамент по никакъв начин не е увеличило имуществото на „Юнона
– К* Г*“ ЕООД. А твърдяната от самия ищец в исковата молба липса на подписан
задължителен договор за такова отопляване по отношение на ответника е
равнозначно на твърдение за изначална липса на облигационно задължение за
последния да заплаща топлинната енергия, от спестяване на каквото да е намалил
пасивите си. Ето защо и заключенията на изготвените по делото
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи са ирелевантни за изхода на
спора, доколкото касаят количество и стойност на топлинна енергия, която не е
послужила за обогатяване на ответника.
Ищецът, в чиято
доказателствена тежест е установяването на фактите, на които основава
претенциите си (чл. 159, ал.1 ГПК), не е ангажирал никакви доказателства,
сочещи на претендираното неоснователно обогатяване на патримониума на ответника
за сметка на обедняване на „Топлофикация София“ ЕАД.
По другия главен иск - с
предмет съответната стойност на извършваното в сградата дялово разпределение, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата
на чл. 61, ал.1 от Наредба
№ 16-334 от 6.04.2007г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение се извършва възмездно от лицето по чл.
139а от ЗЕ (в случая - „Техем сървисис“ ЕООД). По делото е приложен като доказателство
Договор Y№94/01.11.07г., сключен между ищеца и „Техем сървисис“ ЕООД, от Раздел III., т.1 на който се установява, че услугата дялово разпределение следва да
се заплаща от възложителя („Топлофикация София“ ЕАД) съгласно установен между
страните ценоразпис. Съответстващата за процесния апартамент стойност на тази
услуга би била дължима за възстановяване от ответника – на ищеца (на основание
чл.72, ал.2 от ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди във вр. с чл. 12,т.1 от ОУ за продажба на такава енергия за
битови нужди), но само в случай, че се претендираше на договорно основание,
предпоставящо прилагането на посочените общи условия. При липсата на твърдения
от страна на ищеца, и дори отричането на такъв договор – претенцията му спрямо
длъжника е неоснователна.
Предвид гореизложеното -
и двата главни иска следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, което
закономерно предопределя и отхвърлянето на акцесорните искове – за съответни лихви
върху претендираните с главните искове суми.
При тези съображения -
районният състав неправилно е уважил частично (до размер от 131,50 лв.) иска по
чл. 415, ал.1,т.1 във вр. с чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗД –
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1029,05 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за процесния имот за
периода от м.10.2016г. до м.04.2018г. С оглед разпоредбата на чл. 271, ал.1,
изр. 2 ГПК и липсата на обжалването от „Юнона – К* Г*“ ЕООД обаче – положението
на жалбоподателя не може да бъде влошено с настоящото произнасяне. Ето защо съдът
намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид
крайния извод на настоящия състав - за
неоснователност на предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове в отхвърлителната
им част и съответно - на въззивната жалба – разноски на въззивника за настоящото
производство не се полагат.
При
тези мотиви Хасковският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 400 от 08.10.2019г.,
постановено по гр. д. №773/2019 г.по
описа на РС - Димитровград.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД с ЕИК: *********, седалище
и адрес на управление – гр. София, район Слатина, ул. „Проф. Георги Павлов“ №3.
Решението не
подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3, пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.