№ 218
гр. Бургас, 02.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
и прокурора К. Ил. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Наказателно дело
за възобновяване № 20242000600269 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Съдебното заседание започна в 10.30 ч., поради участие на съдебния
състав в разглеждане на НДВ № 255/2024 г. в същата съдебна зала.
Апелативна прокуратура – Бургас се представлява от прокурор К. С..
Осъденият Л. Й. Й., редовно призован, се явява лично, конвоиран от
органите на РД „Охрана“ – Бургас.
В залата се явява адв. Д. К., определен от АК-Бургас за служебен
защитник на осъденото лице Й..
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Л. Й.: В момента се намирам в затворническо
общежитие Кремиковци към Затвора-София, тъй като изтърпявам наказание
лишаване от свобода. Не съм си упълномощил защитник. Нямам финансова
възможност и като цяло желая да опитам сам да се защитя.
Съдът след като изслуша изявлението на осъденото лице и установи, че
същият не си е упълномощил защитник, но тъй като в момента изтърпява
1
наказание лишаване от свобода, той има качеството на задържан, поради което
и защитата му в настоящия процес е задължителна, поради което и на
основание чл. 94, ал. 1, т. 6, предл. 2 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА адв. Д. К. от Адвокатска колегия – Бургас за служебен
защитник на осъденото лице Л. Й..
АДВ. К.: Запознат съм с материалите по делото и съм готов да поема
защитата на осъденото лице Л. Й..
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Л. Й.: Съгласен съм да ме защитава адв. Д. К..
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ Л. Й.: Съгласен съм днес да се разгледа делото.
Съдът като се запозна с материалите по делото и изслуша становищата
на страните, намира, че са налице изискванията на процесуалния закон за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебните прения.
2
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам искането за
възобновяване на делото на Несебърския районен съд. Считам, че са налице
съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване
правото на защита на осъдения, както и явна несправедливост на наказанието.
Както е посочено и в искането, по делото протичат потенциални
свидетели, които биха били полезни за разкриване на обективната истина.
Посочени са, но съдът неоснователно не ги е допуснал до разпит. Освен това
считам, че наказанието е явно несправедливо, тъй като намирам размера му за
твърде завишен.
Ето защо считам, че са налице основанията на чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК, поради което Ви моля да възобновите делото, като го върнете във фазата
на съдебното производство на първоинстанционния съд, като същото бъде
разгледано от друг състав на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Искането за възобновяване е процесуално допустимо,
разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация, е
неоснователно.
Не са налице пропуски в доказателствената дейност на
първоинстанционния съд, което да сочи касационно основание по чл. 348, ал.
1, т. 2 от НПК или основание за възобновяване на производството по делото.
При преглед на съдопроизводствените действия не се установява да са
допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и
анализ на различните доказателствени източници. Несъстоятелно е
съображението за неправилна оценка и превратно тълкуване на
доказателствената съвкупност. Първоинстанционният и второинстанционният
съд в рамките на събраните доказателствени източници са извършили
самостоятелен, обстоятелствен, всестранен и прецизен анализ на
доказателствената маса поотделно и в съвкупност и не се констатират
допуснати от решаващите съдилища нарушения на процесуалните изисквания
на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Доказателственият анализ изложен в
техните съдебни актове е правилен, обективен и в синхрон с изискванията на
горепосочените законови текстове. Въззивният съд от една страна е дал своята
оценка за доказателствената тежест на първата инстанция, а от друга страна е
3
направил самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените
материали, преценени поотделно в тяхната съвкупност, като изключително
подробно и аргументирано е изложил крайните си изводи в мотивната част на
постановения съдебен акт.
Не могат да се направят изводи за неправилно приложение на
материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като липсват
пороци при сформирането на вътрешното убеждение на първоинстанционния
и въззивния съд по фактите спрямо установеното от фактическа страна по
правната квалификация.
По отношение на нарушеното право на защита на осъденото лице
следва да се отбележи, че въззивната инстанция изключително подробно в
мотивите на решението е посочила причините и основанията, въз основа на
които в съдебната фаза на процеса на етап съдебни прения,
първоинстанционният съд е приложил института на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК,
а именно задочно производство, като действително са били налице безспорни
предпоставки за това. Същият е бил редовно призован и без уважителни
причини не се е явил в съдебно заседание, като не е представил какъвто и да е
извинителен документ, оправдаващ отсъствието му.
Както са посочили и двете инстанции, делото е било отлагано близо 15
пъти, което е дало и основание да се проведе в отсъствие на осъденото лице
Й., тъй като минава всякакви разумни граници за ефективно правосъдие. Още
повече, че законът допуска при определени условия, които са били и налице,
за преминаване към задочно производство. Правата и законните интереси на
осъденото лице са били изцяло защитени в лицето на назначения резервен
защитник. В самото съдебно следствие Й. е взел активно участие със своя
упълномощен защитник и същият е изцяло запознат със събрания
доказателствен материал, въз основа на който почива и присъдата.
Предвид изложеното, е видно, че правата на осъденото лице Й.,
разглеждани в наказателното производство, не са нарушени. Напротив, съдът е
изпълнил задълженията си за осигуряване на пълна защита на подсъдимото
лице.
В заключение считам, че така определеният размер на наказанието
лишаване от свобода се явява напълно справедлив и адекватен на
извършеното от Й. и в най-пълна степен ще съответства за постигане целите,
4
залегнали в чл. 36 от НК.
Ето защо намирам, че искането на осъденото лице Й. е неоснователно
предвид, че не са налице основания за възобновяване на наказателното дело и
отмяна на влязлата в сила присъда с удовлетворяване на заявените искания,
поради което и съобразно правомощията по чл. 425 от НПК намирам, че
следва да го оставите без уважение.
Моля в този смисъл да се произнесете с Вашия акт.
Съдът ПРЕДОСТАВЯ правото на лична защита на ОСЪДЕНОТО
ЛИЦЕ Л. Й.:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Л. Й.: Поддържам искането, което съм написал.
Поддържам и становището на служебния защитник адв. К..
Споменал съм някои свидетели по делото, които са идентифицирани,
тяхната самоличност и длъжността, която заемат, но понеже нямам достъп до
имената им и не ги помня наизуст, ги споменавам с тяхната длъжност, която
заемат, но може да бъдат проверени по делото, тъй като са разпитани в
съдебно заседание.
Първо искам да кажа, че от самото начало срещу мен се водят
предубедено следствие и процес, като неведнъж е нарушен законът и
процесуалните правила, които нарушения са довели до ограничаване
процесуалните ми права, което по реда на чл. 422 и чл. 348 от НПК е
основание за отмяна, възобновяване или изменение на решението.
Доказателства за това са на първо място нарушаването на чл. 111, ал. 2 и ал. 1
НПК, а именно, че веществените доказателства не са пазени до края на
наказателното производство, а са били върнати, като оценителна експертиза е
направена от вещо лице по снимков материал, което не само прави оценката
на вещите невалидна, но и затруднява разкриването на обективната истина,
като нарушава и чл. 284 НПК – веществените доказателства не се предявяват
на свидетелите по делото.
В хода на съдебния процес бяха разпитани около 6-7 свидетели –
охрана, рецепционисти, управител от персонала на „Р. Р.”, които свидетели на
практика нямат пряко участие със случая. Единственият свидетел, роднина на
5
потърпевшите, идентифициран по делото, който твърди, че са му били
предадени липсващи вещи и е предал в полицията, не е установен и разпитан в
хода на съдебния процес, за да обясни кой му е предал тези вещи и защо това
не е станало в присъствието на полиция при образувано вече наказателно
производство и какво знае по случая, което е нарушаване на закона и
процесуалните ми права още веднъж.
На последно място, но не по важност, ако може да обърнете внимание
на показанията на свидетеля А. Н., който е наел апартамента в „Р. Р.”, където
съм пребивавал и аз и където е извършено престъплението. При разпит в
съдебно заседание А. Н. твърди, че в деня на извършеното престъпление не
сме се разделяли и целия ден сме били заедно. Заедно сме напуснали „Р. Р.”,
което се потвърждава и от други свидетели по делото – рецепционисти,
управител на „Р. Р.” и видеозаписи от камерите в резиденцията. А. Н. твърди,
че целия ден сме били заедно, не съм се отделял от него, не е забелязано да
върша нищо странно и да нося чужди вещи, да имам пари необичайно от
нормалното за мен, как целия ден сме били заедно, заедно сме напуснали
резиденцията, аз съм извършил престъплението, а А. Н. не е помагач или
съучастник. Тези показания не са били взети предвид от съда при произнасяне
на присъдата.
Не по-малко значими при воденето на следствие и на процес са
моралните нарушения на закона, а именно това, че никой не се е сезирал за
декларирани престъпления, които са извършени и са повлияли на делото и
присъдата. Това, че другият осъден по делото Г. Т. е била бита, тормозена
психически и склонена към лъжесвидетелстване да набеди мен в случая, което
е потвърдено от повече от един свидетел по делото, рецепционист и управител
на „Р. Р.”, които са видели как приятелят на потърпевшата удря Г. Т., заплашва
посред бял ден на публично място и сваля номерата на колата й, след което
противозаконно я задържа два или три дни в къща в с. К., където е бита,
тормозена психически и е била заплашвана дъщеря й, за което има още
свидетелски показания и документ от Съдебна медицина, който съвпада с
датата на случилото се и установява физическо насилие спрямо Г. Т.. Това не е
взето предвид нито от полицията, нито от прокуратурата, нито от съда в Н..
Явно е сметнато за маловажно.
Поради тези причини, Ви моля на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК да
6
отмените присъдата и да възобновите делото на първата инстанция, или на
основание чл. 348 НПК присъдата да бъде изменена.
Искрено Ви благодаря!
Съдът приключва съдебните прения.
ДАВА ПРАВО на последна дума на ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Л. Й.:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Л. Й.: Желая или да възобновите делото на първа
инстанция или да бъде изменена присъдата, т.е. да бъде намалено наказанието
ми.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде публикувано по
съответния ред.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7