О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
гр.Варна, 13.12.2016год.
Апелативен
съд-Варна, търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември 2016год., в състав:
Председател: Р.Славов
Членове: Ж.Димитрова
Д.Маркова
като разгледа докладваното от съдия Р. Славов в.т.
дело № 619/2016г., намери следното:
Производството е по чл.267 ал.1 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.Н.К. ***, чрез
адв. М., срещу решение № 584/14.07.2016г., постановено по т.д. № 1724/2015год.
по описа на ОС – Варна, с което съдът частично е уважил предявения от „БУЛАУТО ТРАНС” ЕООД гр. Варна срещу В.Н.К.
иск с правно основание чл. 145 ТЗ и е осъдил последния да заплати на
дружеството сумата от 26 801.92
лв., представляваща част
/остатък/ от разликата между отчетена от продажба на МПС в дружеството „БУЛАУТО
ТРАНС” ЕООД сума от 41 000 лв. без ДДС и минималната стойност за продажба на
собствените на дружеството МПС, уговорена с решение № 5 от ОС на 06.08.2010г. в
размер на 92 901.92 лв.
без ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска –
02.11.2015 година до окончателното й изплащане.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено при нарушаване на
материалния и процесуалния закон. Намира за неправилен извода на съда, че
определената с решение на ОСС цена за продажба на транспортните средства е
именно пазарната им цена в деня на сделките. Счита, че в заключенията на двете
вещи лица съгласно изготвените по делото САТЕ се констатират различия в цените,
приети от тях за пазарни или действителни такива на процесните МПС, които
различия и противоречие между двете експертни заключения съдът не е отчел.
Излага съображения, че в случая спорът е дали приетата от ОС цена на всяко
отделно МПС по същество е пазарната му цена, респ. постижима ли е била при
евентуално договаряне. Намира за съществено определянето на постижимата цена, а
не счетената за такава от съдружниците съгласно решението си от 06.08.2010г.
Излагат се доводи за допуснати от съда процесуални нарушения по събирането на
доказателствата, което не е позволило изясняването на релевантния за спора факт
касателно техническото състояние на процесните МПС към момента на тяхната
продажба. На следващо място, при формиране изводите си за вредата съдът не е
взел предвид обективираната в т.6 от ОСС обща воля относно предназначението на
получените от продажбата на поцесните МПС суми. Липсват мотиви относими към
тази уговорка на съдружниците и нейното значение относно въпроса за
наличието/липсата на вреда за дружеството. По отношение възраженията на
ответника за прихващане срещу направените от него допълнителни вноски,
въззивникът счита, че е налице нарушение на нормата на чл. 182 ГПК, тъй като
при възприемането на извода за липса на задължения на ищеца към ответника за
връщане на внесени от него допълнителни вноски съдът не е взел предвид
заключението на вещото лице за нередовност на воденото от дружеството
счетоводство по отношение отразяване в същото на върнатите на ответника суми по
каса. Твърди, че счетоводните записвания нямат достоверна дата и биха могли да
бъдат обект на трансформация за нуждите на процеса, предвид вложените отношения
между представляващия ищцовото дружество и ответника. Счита, че възражението за
прихващане е основателно за сумата от 91 836.25 лв., като същевременно
вземането на ответника е очевидно в по-голям размер от установения размер на
вредата на ищеца, поради което въззивникът намира искът за изцяло
неоснователен. Иска от съда да отмени атакуваното решение поради
неоснователност на исковата претенция, а в условията на евентуалност поради
погасяване след прихващане на насрещните задължения на ищеца към ответника за
връщане на внесените от него допълнителни вноски. Претендират се присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страна БУЛАУТОТРАНС ООД гр. Варна,
чрез управителя Йордан Йоргов Йорданов,
представя писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е
изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и
съображения. Няма доказателствени искания. Не се претендират и разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, при условията на чл. 62, ал. 2 ГПК, от надлежната
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е
процесуалнодопустима.Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т.
1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
С решението по т. д.
№ 1464/2013 г. на ВОС със сила на
присъдено нещо са установени правопораждащите отговорността на ответника факти
- качество на управител, съдържанието на Решение № 5/2010 г. на ОС на
съдружниците, извършената продажба на МПС под тази стойност и наличието на
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 145 от ТЗ. Поради
това повторно установяване на същите е недопустимо (с оглед СПН).
Процесуалният представител на въззивника
е направил искания за събиране на нови доказателства, относими към пазарната
стойност на процесните МПС, както и такива относими към автентичността на
подписа положен върху счетоводните документи обект на изследване по назначената
и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза.
1) допускане до разпит на двама
свидетели за установяването на техническото състояние на МПС към момента на
тяхната продажба относимо към пазарния размер на продажната цена на същите.
2) изискване на справка от ОД на МВР,
сектор Пътна Полиция – гр. Пазарджик, гр. Враца и гр. Велико Търново, с която
да представят копия на регистрирани договори за покупко-продажба на аналогични
МПС, вкл. за МАН 1960.
3) допускане на тричленна АТЕ, която да
установи средната пазарна цена на процесните МПС към деня на тяхната продажба,
като съберат данни от масивите на КАТ за реално извършени сделки към посочения
период, като съобразят и събраните данни и доказателства при евентуално
уважаване на предходните две доказателствени искания.
4) допускане на повторно изслушване на
в.л. Р. Станчев за изясняване обстоятелството дали изследваните счетоводни
документи носят подписа на ответника и възможна ли е промяна/ манипулация на
данни от тези документи.
Въззиваемата страна счита
доказателствените искания за неоснователни.
По
направените в жалбата доказателствени искания:
Направените от жалбоподателя
доказателствени искания са частични основателни.
По отношение
искането за допускане до разпит на свидетели, въззивникът макар и да е конкретизирал във връзка с установяването на
кои факти и обстоятелства ще бъдат призовавани лицата, които иначе не е посочил
поименно, съдът намира, че данните, които биха могли да се съберат не биха се
отразили на размера на пазарната цена или действителната стойност, по които е
спорният момент по делото. Никъде пред първата инстанция не са наведени
оплаквания за неправилно определяне на техническото състояние на процесните
МПС, за възприемане на факти неотговарящи на действителните такива. Липсват
данни и вещото лице да не е могло на база техническа спецификация по
представените документи да определи спорната величина. Нещо повече, в
допълнителния отговор на ДИМ /стр.92/, пълномощникът на ответника изрично е
поискал задачата по СТЕ да бъде допълнена в следния смисъл: Вещото лице да
определи пазарната стойност, като вземе предвид данните за щетите…-т.е. по
писмените доказателства по делото: В провело се о.с.з. на 27.06.2016г. процесуалният
представите на ответника изразява становище (по повод приетото по делото
експертно заключение), че макар и вещото лице да не е имало възможност да види
активите към момента на извършване на сделката преди 6 години, наличните данни
за пробега на МПС към тази дата, годината на производство, степента на амортизация
са налични. Т.е. за установяване на техническото състояние на процесните МПС
има достатъчно данни по делото, поради което не е необходимо събирането на
допълнително такива, а освен това е невъзможно събирането им чрез свидетелски показания,
с оглед спецификата на задачата. Ето защо не може да се установи наличието на
пропуск в изясняване на фактическата страна по делото, поради недопускането на
свидетелите до разпит, поради което съдът намира искането за неоснователно.
По отношение искането на справка от ОД
на МВР, сектор Пътна Полиция – гр. Пазарджик, гр. Враца и гр. Велико Търново,
както и за за назначаване на тройна автотехническа експертиза:
Относно първото искане:- Същото следва
да се остави без уважение, като неотносимо, понеже е ноторно известно, че
регистрираните договори за покупко-продажба не отразяват действителната
стойност на цената на договора за покупко-продажба /както е и при сделките с
недвижими имоти/.
Относно искането за назначаване на
тройна автотехническа експертиза: Същото е допустимо, понеже е направено
своевременно.
Искането за допускане на тройна СТЕ е
относимо, поради следното: Видно е, че заключенията по единичните СТЕ, относно
средната пазарна стойност на процесните МПС се разминават значително, поради
което за определяне на действителната пазарна стойност, следва да бъде
допусната тройна СТЕ, при депозит в размер на 600лв.
По искането за допускане на повторно
изслушване на в.л. Р. Станчев за изясняване обстоятелството дали изследваните
счетоводни документи носят подписа на ответника и възможна ли е промяна/
манипулация на данни от тези документи. Следва да се отбележи, че такова искане
се прави за пръв път с възивната жалба и за това същото е преклудирано. Освен
това, соченото лице е вещо лице из областта на счетоводната област, поради
което не би могло да даде отговор на поставения въпрос, за което са необходими
познанията на графолог, за което срокът да се иска подобна експертиза е изтекъл
и искането е неоснователно: преклудирано е с
оглед разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК – искането е можело да се направи в
съответния срок пред първата съдебна инстанция.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане въззивна жалба на В.Н.К. ***, чрез адв. М., срещу решение №
584/14.07.2016г., постановено по т.д. № 1724/2015год. по описа на ОС – Варна.
ДОПУСКА
тричленна САвТЕ, която да установи средната пазарна цена на процесните МПС към
деня на тяхната продажба-29.10.2010год., като вещите лица се съобразят с
тяхната амортизация, техническо състояние, от писмените доказателства по
делото.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600лв. вносим от въззивника В.К. в тридневен срок от
получаване на съобщението. След внасяне на депозита, съдът ще определи
членовете на допуснатата САвТЕ. При невнасяне, САвТЕ ще бъде заличена.
НАСРОЧВА производството в о.с.з. на 01.02.2017 год. от 14.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.