Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 191, 15.06.2018г., гр.Исперих
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На осми юни през
2018 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Наталия
Тодорова,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.бр.дело № 63 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно основание
чл.49, ал.3 във вр. с ал.1 от СК.
Постъпила е искова молба вх.№ 237/17.01.2018г. от Ф.Х.Т.,
ЕГН-********** *** против Д.Т., роден
на ***г., без регистриран постоянен и настоящ адрес в РБългария, с неизвестен
адрес в чужбина, като моли съда да постанови решение, по силата на което да
прекрати гражданския брак между страните като дълбоко и непоправимо разстроен
по вина на ответника, като съдът се произнесе изрично по въпроса за вината
относно настъпилото брачно разстройство. Заявява искане упражняването на
родителските права спрямо роденото от брака ненавършило пълнолетие дете Сорин Т.,
ЕГН-********** да бъдат предоставени на нея, като майка и законен представител
на детето, както и при нея да бъде определено местоживеенето на детето
занапред, каквото е фактическото положение в момента; на бащата (ответник) да
бъде определен режим на лични отношения с детето – всяка първа и трета
събота от месеца, от 10.00 часа до 17.00
часа и 15 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката;
бащата да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка, дължима за детето Сорин в
размер на 150.00 лева, платима чрез
майката като законен представител, до настъпване на законови предпоставки за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска. Не претендира за ползване на семейно жилище. След
прекратяването на брака желае да възстанови предбрачното си фамилно име Дурсун.
Ищцата твърди, че бракът е първи и за двете страни. Още в началото на брака им
имали неразбирателства по причина, че ответникът употребявал наркотични
вещества. Въпреки обещанията от страна на ответника да се промени, това не
станало. Нямало и година от сключването на брака, когато той започнал да бие
съпругата си. Тъй като първоначално живеели в Турция, тя не могла да търси
закрила отникъде, тъй като е българска гражданка. Освен това, ответникът й
изневерявал, не се прибирал в дома си, а когато се прибере – започвали скандали
и побои. На 12.01.2018г., вечерта, около 19.00 часа, ответникът предизвикал
поредния скандал без конкретен повод. Заяждал се съпругата си, недоволствал,
бил нервен и сърдит. Нанесъл жесток побой на жена си, като я ритал по краката и
ръцете, ударил я с юмрук в областта на лявото око. Още на следващия ден
сутринта, ищцата избягала заедно с детето, като отпътували за България при
родителите й. С пристигането си, веднага депозирала молбата за развод. Твърди,
че вече не иска да живее по този начин и няма да се върне в Турция. Има къде да
живее тук в България – при родителите си и може да осигури на детето си всичко
необходимо и да се грижи за него. Счита, че бракът й с ответника е напълно
разстроен, не е възможно да бъде заздравен, което я мотивира да иска
прекратяването му.
В
срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът Д.Т.,
роден на ***г., без регистриран постоянен и настоящ адрес в РБългария, с
неизвестен адрес в чужбина, призован по реда на чл.48 от ГПК чрез публикация в
неофициалния раздел на „Държавен вестник”, не се явява пред съда. Назначеният
му по реда на чл.48, ал.2 от ГПК особен представител – адв.В.К.,***, представя
писмен отговор вх.№ 1683/10.05.2018г., като счита предявеният иск за допустим.
В съдебно заседание ангажира становище по същество, като приема, че са налице
основанията на закона за прекратяване на брака между страните при доказано
дълбоко и непоправимо разстрйство, но при липса на категорични доказателства,
че вината за това разстройство е само на ответника. Не оспорва ищцовите претенции,
свързани с родителските права спрямо роденото от брака дете, като по отношение
на дължимата му издръжка от бащата, претендира да бъде съобразена със съдебната
практика при определяне на размера й, както и на бащата да бъде определен
подходящ режим на лични контакти с детето, като се отчете невъзможността да пътува
често.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно
от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните
по делото са сключили граждански брак с Акт № 0145/15.08.2013г. на Община-Бургас.
Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела фамилното
име на съпруга си Т. вместо предбрачно си фамилно име Дурсун.
От този брак страните имат родено едно
дете – малолетната Сорин Т., ЕГН-********** (представено Удостоверение за раждане на детето, издадено от
Община-Исперих).
Разпитаните по делото свидетели
Тунджай Кадир Осман и Азиме Руфи Шакир, двамата от с.Белинци, обл.Разградска –
съседи на ищцата, потвърждават пред съда обстоятелствата, описани в исковата
молба. Установяват, че след сключването на брака, съпрузите са заживяли като
семейство в РТурция, където е родено и детето им, но преди около пет месеца Ф.
се е върнала в България заедно с детето и заживяла трайно на село при
родителите си. Заявила, че не се разбира с мъжа си и няма да живее повече с
него, като в периода след завръщането й, не са виждали ответника да е идвал на
село и да се е срещал със съпругата си и детето. По-обстоятелствена в
показанията си е свидетелката Азиме Руфи Шакир, която живее срещу дома на Ф. ***
и поддържа по-близки междусъседски
отношения с ищцата. Тази свидетелка съобщава, че Ф. има проблеми с мъжа си,
защото я биел. Преди известно време, тя пак се върнала сама в България заедно с
детето Сорин, което било тогава на две или три
годинки, и останали на село цяло лято. Тогава Ф. се оплакала за побоите
от страна на съпруга й, като била с насинено око. После пак се върнала при него
в Турция до последното й завръщане в България преди пет месеца, като се
оплакала от същите проблеми, че мъжът й я биел. Не възнамерявала да прави нови
опити да се събере с мъжа си. За последния побой от страна на мъжа й и
причинените й телесни увреждания, ищцата представя Съдебномедицинско
удостоверение № 14/2018г. на МБАЛ-гр.Разград.
Свидетелите твърдят, че сега Ф.
живее много добре при родителите си, като разполагат с подходящи битови условия
в къщата. Детето посещава детска градина. За отглеждането му помага и майката
на Ф., докато баща й работел в чужбина (Германия) и ги подпомагал финансово за
издръжката им. Ф. ***– беряла череши, за да подпомага прехраната на
семейството. Детето Сорин изглеждало спокойно и добре гледано. От страна на
ответника не са получавали никаква материална подкрепа за отглеждането на
детето.
Горните обстоятелства са установени
и при проучването на Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Исперих, респ. отразени
в изготвения по реда на чл.21, ал.1, т.15 във вр. с чл.15, ал.6 от Закона за
закрила на детето, социален доклад вх.№ 1794/18.05.2018г./02.10.2009г.
Същият констатира, че след фактическата раздяла на страните, отглеждането на
детето Сорин е поето изцяло от майката (ищцата), която се е установила в дома
на родителите си в с.Белинци, а бащата живее в гр.Измир, РТурция. Установява,
че майката притежава нужния родителски капацитет, има добра социална среда,
както и възможности и желание за отглеждане на детето си. Притежава добри
родителски качества и умения, и се справа с грижите за детето Сорин. Към
момента и занапред ще съумява да задоволява нуждите на детето си, като получава
пълна морална и материална подкрепа от страна на своите роднини и близки.
В настоящото съдебно производство
страните не са заявили претенции за разноски, поради което съдът прецени, че не
следва обсъждането им.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предвидените
в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между страните, при
условията на чл.49, ал.1 от СК, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо
разстройство. При изрично искане на ищцовата страна за произнасяне относно
вината и при условията на чл.49, ал.3 от СК, съдът приема и следва да прогласи, че вина за настъпилото в брака разстройство
има мъжът. С оглед на събраните по делото доказателства
единствено доказано е неговото виновно поведение. Упражнявал е нееднократно
физически тормоз спрямо съпругата си, което е израз
на незачитане и неуважение към брачния
партньор и безотговорно отношение към семейния начин на живот. Това негово
поведение е установено като основна причина за влошаване на отношенията между
съпрузите и настъпилото разстройство в брака им. В периода след фактическата
раздяла между съпрузите, същият за дълъг период не е проявил какъвто и да било
интерес или загриженост към съпругата и детето си, не ги е подкрепял и
подпомагал нито морално, нито материално с парични средства или по друг начин.
За установяване на горните обстоятелства съдът изцяло кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели, които имат преки впечатления за живота и
отношенията между съпрузите в периода на тази фактическа раздяла, тъй като са близки
съседи. Освен това показанията им изцяло кореспондират с данните, установени в
социалния доклад на Дирекция „СП”-гр.Исперих. По отношение на ищцата-съпруга не
се установи проява на противобрачно поведение от нейна страна. Напротив,
събраните по отношение на нея данни я установяват като добра и грижовна майка и
съпруга.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът приема, че необратимо са се разрушили доверието между
съпрузите, отношенията на взаимопомощ и разбирателство, зачитане на личността,
грижа и подкрепа между тях. Предвид установилите се обстоятелства, съдът прецени, че няма изгледи бракът между съпрузите да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Бракът между
страните съществува само формално, изчерпан от съдържанието, което влагат в него законът и моралът, и в
тази връзка се явява ненужен както за страните, така и за обществото.
След прекратяването на брака и занапред съпругата следва
да възстанови предбрачното си фамилно име Дурсун, съобразно заявеното нейно
желание в този смисъл и с оглед разпоредбата на чл. 53 от СК, регламентиращ
тази възможност.
Между страните няма спор относно
ползване на семейно жилище. Относно
местоживеенето и родителските права спрямо роденото от брака ненавършило
пълнолетие дете Сорин, съдът прецени, че следва да бъдат предоставени на
майката. По делото не са установени рискови фактори при оставане
на детето при майката и данни за неблагоприятно влияние от нейна страна при
отглеждането и възпитанието му. Подобни рискови фактори съдът възприема в
поведението на бащата, предвид проявите му на агресия и физическо насилие
спрямо майката на детето, което предпостява и стресова среда за отглеждане на
детето. Майката е родителят, който преимуществено полага грижи и издържа детето,
особено през последните месеци на фактическа раздяла с ответника. Същата никога
не е прекъсвала връзката с детето, като го подкрепя емоционално и материално,
съобразно нуждите му, осигурява постоянен надзор спрямо детето – лично и чрез своите
близки, с които съжителства.
Майката единствена предявява пред
съда претенции за упражняване на родителските права спрямо детето Сорин, като е
доказала годността и способността си като родител да носи отговорностите и
всички тежести за неговото отглеждане, възпитание и осигуряване на нормални
условия на живот. Бащата от своя страна, не е предявил такива претенции, като трайно
се е дезинтересирал от детето, не поддържа лични контакти с него и не го
подпомага материално.
При горните обстоятелства, съдът намира за целесъобразно и в най-добър интерес на детето Сорин, да бъде определено местоживеене при неговата майка и на
нея да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо детето. На бащата, като родител се
следва законното право на лични отношения с детето, като следва да му бъде
определен подходящ режим за това, какъвто е предложеният от ищцовата страна - право
да вижда и взема детето всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 часа до 17.00 часа и 15
дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
Като родители на ненавършило
пълнолетие дете, страните му дължат издръжка. За удовлетворяване на
ежемесечните потребности на детето Сорин, съобразено с възрастта му, нуждите му
от храна, облекло и други обичайни нужди, както и съобразено с възможностите на
родителите, съдът приема за необходима и нормална сума за отглеждане при
обикновени условия в размер на 200.00 лева, от която ответникът (бащата) следва
да поеме по-голямата тежест от 150.00 лева, а майката останалите, предвид
обстоятелството, че тя поема непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието
на детето. За направата на този извод съдът се ръководи от разпоредбите на
чл.142 и чл.143 от СК. Приема, че е във възможностите на бащата да заплаща тази
издръжка, като съобрази, че същият е в трудоспособна възраст и е във
възможностите му да реализира доход поне в размер на минималната работна
заплата за страната (понастоящем, считано от 01.01.2018г. – 510.00 лева,
съгласно ПМС
№ 316/20.12.2017г.). Издръжката на детето е в нормативно установените размери на дължима
издръжка за ненавършилите пълнолетие деца и е около минималния размер (1/4 от
минималналата работна заплата за страната, т.е. 127.50 лева – чл.142, ал.2 от СК). Издръжката следва да се заплаща на детето чрез майката, като негова
законна представителка, занапред, считано от поискването й, а именно от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 17.01.2018г. до възникването на
законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
При горния
изход на делото и на основание чл.329, ал.1, изр.1 от ГПК, разноските по делото следва да бъдат възложени на виновния за развода съпруг, а именно ответника, като следва да бъде
осъден да заплати по сметка на РС-Исперих сумата от
50.00 (петдесет) лева - дължима окончателна ДТ по
производството, съгласно чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК. Ответникът дължи и ДТ в размер на 216.00
(двеста и шестнадесет) лева върху присъдения размер на издръжката за
детето, представляващи 4 % върху сборът на платежите за три години (чл.1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във вр.
с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК).
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА,
на основание чл.49, ал.1 от СК, сключения с Акт № 145/15.08.2013г. на Община-Бургас,
ГРАЖДАНСКИ БРАК между Ф.Х.Т., ЕГН-********** *** и Д.Т., роден на ***г., без регистриран постоянен и настоящ адрес в
РБългария, с неизвестен адрес в чужбина, поради настъпилото в него дълбоко и
непоправимо разстройство.
ПРОГЛАСЯВА
на основание чл.49, ал.3 от СК, че ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и
непоправимо разстройство има СЪПРУГЪТ.
ПОСТАНОВЯВА,
на основание чл.326 от ГПК, че след прекратяването на брака и занапред ищцата Ф.Х.Т.,
ЕГН-********** ще носи ПРЕДБРАЧНОТО си фамилно име ДУРСУН.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на роденото от брака между страните ненавършило пълнолетие дете Сорин
Т., ЕГН-**********
при неговата майка - Ф.Х.Т.,
ЕГН-**********
и на нея ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Д.Т., роден на ***г., режим на лични
отношения с детето Сорин
Т., ЕГН-**********, както следва – право да вижда и
взема детето всяка
първа и трета събота от месеца, от 10.00
часа до 17.00 часа и 15 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск
на майката.
ОСЪЖДА
бащата Д.Т., роден на ***г., ДА
ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Сорин Т., ЕГН-**********,
ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 150.00 (сто
и петдесет) лева, платима чрез майката Ф.Х.Т., ЕГН-********** като
законен представител на детето, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 17.01.2018г. до възникването на законови предпоставки
за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
ДОПУСКА,
на основание чл.242, ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в
частта за дължимата издръжка на детето.
ОСЪЖДА
Д.Т.,
роден на ***г.,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Исперих сумата от 50.00 (петдесет) лева - дължима окончателна ДТ по
производството и отделно сумата от 216.00
(двеста и шестнадесет) лева, дължима ДТ върху присъдения размер на
издръжката за детето.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: