№ 1120
гр. С., 28.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20211110212170 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на „Н.И.” ЕООД, представлявано от Н. С. ИВ. срещу наказателно
постановление (НП) № 517283 - F 535391/11.06.2020 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2,
във вр. с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е
наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин лева) лв. за
извършено административно нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, във вр. с чл.118, ал.4 от
ЗДДС.
С жалбата се моли за отмяна на НП, тъй като при издаването му са
допуснати нарушения на материалния закон, свързано с прилагането на
ЗДДС, не е налице безпристрастно установяване на фактите, не било
доказано, че разликата се дължи на изведени суми от касата, различни от
продажба, които не са отразени с операция „служебно изведени“ суми, с
което неправилно е пресъздадено нарушението, като съгласно разписаното от
законодателя в разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на
Министерство на финансите се има предвид промяна в касовата наличност,
която е различна от продажби/сторно операции.
1
За жалбоподателят редовно призован не се явява процесуален
представител. Депозирана е молба от управителя на дружеството, с която
излага, че се поддържа жалбата и в случай, че не се приемат аргументите в
същата да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
За въззиваемата страна в съдебно заседание се явява процесуален
представител, който оспорва жалбата и по същество пледира да бъде
потвърдено НП като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 09.01.2020 г. около 13:00 часа била извършена проверка на търговски
обект, находящ се в гр. С., бул. „Х.С.“ №40, представляващо аптека „Белба“,
стопанисвана от дружеството – жалбоподател „Н.И.“ ЕООД. Проверката била
извършвана от служители на ЦУ на НАП. Била извършена преди
легитимацията на проверяващите контролна покупка. Проверката била
осъществена в присъствието на управителя Н. И. и помощник-фармацевт С.
А.. Констатирано било, че в обекта има две фискални устройства, които са
монтирани и работещи, а именно: с ИН на ФП 50138363, с рег.
№4311078/23.07.2019 г., с ИН на ФУ ZK031277, модел TEMOL FP01-KL-V2 и
с ИН на ФП 50138364, с рег. №4311027/23.07.2019 г., с ИН на ФУ ZK037913,
модел TEMOL FP01-KL-V2, притежаващи функции „служебно въведени” и
„служебно изведени” суми. Извършено било преброяване на касовата
наличност на двете каси в аптеката, като това за фискално устройство с ИН на
ФП 50138363, с рег. №4311078/23.07.2019 г., с ИН на ФУ ZK031277, модел
TEMOL FP01-KL-V2 от управителя на дружество, на която било
предоставено за попълване опис на паричните средства в касата. Разчетена е
касова наличност по фискално устройство в размер на 260,45 лв. Изваден е
„Х“ дневен отчет за всяко едно от ФУ. Преброена била сумата в касата на
посоченото ФУ с ИН на ФП 50138363, с рег. №4311078/23.07.2019 г., с ИН на
ФУ ZK031277, модел TEMOL FP01-KL-V2, която била в размер на 160, 31
лева. Констатирана е промяна в касовата наличност в по-малко в размер на
100, 14 лв., които представляват извеждане на пари от касата, което не е
отразено на фискалното устройство в момента на извършването с точност до
минута. За извършената проверка бил съставен протокол от 09.01.2020 г.
2
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 24.01.2020 г. от АЛ. Б. М. – старши инспектор по приходите при ЦУ на
НАП, като оправомощено длъжностно лице, въз основа на Заповед №ЗЦУ-
ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП на дружеството, за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, във вр. с чл.118,
ал.4 от ЗДДС. АУАН е връчен на управителя на дружеството на датата на
съставянето му, а именно на 24.01.2020 г., т.е. в деня на съставянето му. В
АУАН е вписано, че има възражения. На същата дата на съставянето и
връчването на АУАН били подадени писмени обяснения от управителя на
дружеството, в които излага, че извежданията и въвежданията в касата се
вписвали в касовата книга, тъй като не знаели, че има нова наредба.
Приложени са копия от касовите книги, от които се установява, че от едната
каса в 11:35 ч. е изведена сумата от 130 лв., като е имало начална сума в
касата за деня в размер на 30, 00 лв., а от другата каса в 11:37 ч. е изведена
сумата от 292 лв. и е имало начална сума в касата за деня в размер на 30, 00
лв.
Бил съставен АУАН и за другото ФУ, относно констатираната разлика за
същото.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление
№517283-F535391/11.06.2020 г. от началник отдел „Оперативни дейности“ –
С. в Централно управление на НАП, който е оправомощен по силата на
Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.
Същото е връчено на 10.08.2021 г. на упълномощено от управителя лице.
Разпитан в хода на съдебното следствие свидетеля А.М. излага показания
изцяло в подкрепа на констатациите, изложени в АУАН.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда
писмени доказателства: заповед, дневни финансови отчети, описи, протокол
за извършена проверка, обяснение, преписи от касовите книги за двете ФУ за
деня на проверката и гласните: показанията на свидетеля М..
Съдът цени гласните и писмените доказателства, като логични,
последователни и непротиворечиви.
От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и
възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави
следните правни изводи:
3
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес
да обжалва наказателното постановление в законоустановения седемдневен
срок и разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
Както АУАН, така и НП са съставени, респ. издадени от надлежно
компетентно лице, съгласно изложеното в №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП. Както АУАН, така и НП са издадени при
съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН
срокове. Това е така, доколкото проверката е извършена на 09.01.2020 г.,
което е видно от протокола за извършена проверка и от показанията на
свидетеля М., а АУАН е съставен на 24.01.2020 г., т.е. в тримесечния срок от
откриване на нарушителя, както и в двугодишния срок от извършване на
нарушението, доколкото се касае за данъчно нарушение, а процесното НП е
издадено на 11.06.2021 г., т.е. в шестмесечния срок.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление е съобразно изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на
тези административни актове и процедурата по съставянето им.
Обстоятелствено и подробно е описана фактическата обстановка на
нарушението, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Както в АУАН, така и в НП са посочени дата и
място на извършване на процесното нарушение, а именно: 09.01.2020 г.,
когато е извършена проверката в търговския обект, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, както и адреса на този търговски обект, което
съставлява посочване на място на извършване на нарушението.
Наказателното постановление е подкрепено от събраните в
административнонаказателното производство доказателства.
Нормата, която се сочи като нарушен: чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006
г. предвижда, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)
на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или
„служебно изведени” суми.
4
От събраните по делото доказателства се установи по категоричен и
безспорен начин, че описаното нарушение в АУАН и издаденото въз основа
на него НП е реализирано. По делото се установи, че фискалните устройства
в проверявания търговски обект притежават функции „служебно
въведени/изведени” суми, поради което е следвало да се осъществи начина на
това извеждане за ФУ с ИН на ФП 50138363, с рег. №4311078/23.07.2019 г., с
ИН на ФУ ZK031277, модел TEMOL FP01-KL-V2 , посочени в нормата на
чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, а именно сумите, които се
извеждат от касата (напр. най-често за заплащане на суми по доставки) да
бъдат изведени служебно. Като Наредба №Н-18/2006 г. на МФ е издадена на
основание чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Установи се, че в процесния случай дружеството-жалбоподател е действало
като лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ.
Съставът на административното нарушение е осъществен чрез
бездействие. Правилно е посочена нарушената норма на чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, която съответства на словесното описание на
нарушението и фактически реализираното такова. Касае се за обективна
безвиновна отговорност, тъй като лицето е действало в качеството на ЕООД.
Наложеното административно наказание е на основание чл.185, ал.2 от
ЗДДС. Тази правна норма предвижда, че „Извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1.” От своя страна ал.1 на чл.185 от ЗДДС предвижда, че „На
лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лева“. Касае се за нарушение във връзка с издадена
наредба въз основа на чл.118, ал.4 от ЗДДС и се касае за нарушение, а именно
на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Процесното
нарушение не води до неотразяване на приходи, доколкото от всички събрани
5
по делото доказателства се установява, че се касае за по-малка сума като
касова наличност от отразената по фискално устройство, т.е. разликата не е
вследствие неотразяване на приходи. Липсват данни, че разликата в касата е
от неиздавани касови бележки, което предполага извършена продажба, която
да не е регистрирана на ФУ продажба. Каква е била причината за разликата в
касовата наличност е без значение, тъй като тази промяна не е отразена по
предвидения в нормативния акт начин на ФУ, а именно чрез използване на
функцията на ФУ за „Служебно извеждане“. Вписването в касовата книга за
„служебно изведени“ и „служебно въведени“ се осъществява само при
възникнал проблем с ФУ, което има пряка връзка с НАП, а именно, когато
ФУ, поради някаква причина не работи и до отстраняване на проблема. Като в
процесния случай ФУ е било в работен режим и не са били налице основания
извеждането на суми от касата да е осъществявано чрез вписване в книгата за
ДФО.
Като с оглед липсата на данни за други извършени нарушения, заявеното
от актосъставителя при разпита му, че са констатирани и други нарушения на
данъчното законодателство, не касаят такива нарушения с влезли в сила НП
за нарушения на данъчното законодателство, а за такива в хода на
конкретната проверка, и с оглед степента на обществената опасност на
нарушението, която е ниска наложената имуществена санкция в размер на
минимума се явява законосъобразно определена, а именно: имуществена
санкция на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС в размер на 500
(петстотин лева) лв. Като съдът счита, че с така определеното по вид и размер
административно наказание, при спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2
от ЗАНН, както и като взе предвид, че нарушението е за първи път, ще бъдат
постигнати целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
В останалата му част процесното НП се явява законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Относно маловажност на случая:
Не може да се приеме, че нарушението, което е на формално извършване,
осъществено чрез бездействие, е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
поради следното:
За да е налице маловажен случай на нарушение следва да не са настъпили
6
общественоопасни последици или настъпилите такива да са явно
незначителни.
В случая правилно, въз основа на установената фактическа обстановка,
както и обстоятелствата на извършеното нарушение, административно-
наказващия орган е преценил, че се касае за нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН, а не за маловажен случай. Като Наредба №Н-18, конкретно в нормата
на чл.33, ал.1 посочва как се отразява всяка промяна на касовата наличност.
Действително деянието е с ниска степен на обществена опасност, но следва да
се прецени, че разликата в сумите: касова наличност и фактическа наличност
е с разлика в левове, конкретно в по-малко в размер на 100, 14 лв. Т.е.
нормата е предвидена, с оглед предотвратяване на злоупотреба с право, при
необходимост на повреда или смяна на определено ФУ, както и при
преместването му в друг обект, стопанисван от търговеца, като касовата
наличност следва да отговаря на фактическата такава. Винаги при извеждане
на сума от касата следва надлежно да отчете тази промяна във ФУ, чрез
служебното извеждане. В случая това не е сторено. Горното води до извод,
че не е налице маловажност на нарушението.
С оглед изхода на производството, а именно потвърждаване на процесното
НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява основателна. Това е така, доколкото
административното нарушение се явява установено, в случая следва да се
приложи и т.2, б. „а“ Тълкувателно решение №3/85 г. на ОСНК, ако
наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се
възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал
причина те да бъдат направени. Въззиваемата страна се е представлявала от
юрисконсулт на ТД на НАП, който се е явил в проведените съдебни
заседания, но самото дело се преценя, че не такова с фактическа и правна
сложност, поради което съгласно чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с
чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет
лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по
делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 517283 - F
535391/11.06.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на
НАП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Н.И.” ЕООД, с БУЛСТАТ ********* да заплати в полза на ЦУ
на ТД на НАП сумата от 80 (осемдесет лева ) лв., представляващо
юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им представителство пред
СРС по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- гр. С. на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8