Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 01.10.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – Наказателно отделение, IІ-ри въззивен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на втори юли през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
МЛАДШИ СЪДИЯ: СИМОНА УГЛЯРОВА
При секретаря: Мариела Миланова и с участието на
прокурор: Благовест
Байраков, като разгледа докладваното от съдия Иван Коев ВНОХД № 1470 по описа на Софийски градски съд
за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХI
от НПК.
Образувано е по
въззивен протест и допълнение към него от прокурор при Софийска районна
прокуратура срещу присъда от 02.11.2020 г., постановена по НОХД № 4977 по описа
на Софийски районен съд за 2019 г., Наказателно отделение, 134-ти състав.
С присъда от 02.11.2020
г., постановена по НОХД № 4977 по описа на Софийски районен съд за 2019 г.,
Наказателно отделение, 134-ти състав, подсъдимият А.Ш.И., с ЕГН: **********,
е признат за невинен, за това, че на
09.01.2015 г., около 10:30
ч. в закусвалня находяща се на бул. "Президент Линкълн" се заканил на
Ю.В.Ц., с ЕГН: **********
с убийство – заплашил я с думите "Ще те убия", "Ще ти счупя
краката", "Няма да те оставя на мира", "Няма да те оставя
жива", "****", "Ще ти избия зъбите, хвана ли те някъде сама",
"****" това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му у Цветкова, поради което и на основание чл. 304 НПК,
Софийски районен съд го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
На основание чл. 190,
ал. 1 НПК направените разноски по делото остават в полза на Държавата.
Във въззивния протест и
допълнението към него са развити съображения за неправилност на присъдата от
прокурор при Софийска районна прокуратура. Прокурорът изразява несъгласието си
с извода на съда за липсата на съставомерност по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Изтъква на следващо място, че присъдата е неправилна поради нейната
необоснованост в изложените от съда мотиви, в които фактическите изводи на съда
не кореспондират със събраните по делото доказателства. Развиват се съображения
във връзка с начина на кредитиране на показанията на свидетелите от съда.
Подадено е възражение
срещу протеста от процесуалния представител на подсъдимия, в който се развиват
съображения, че присъдата е правилна и законосъобразно и се оспорват подробно
съображения в подадения протест и допълнение към него.
В проведеното
разпоредително заседание на 22.04.2021 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането
на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на
въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В хода на съдебните
прения представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста.
Изразява убеждението си, че присъдата следва да бъде отменена, която не
кореспондира със събраните доказателства, и да бъде постановена нова такава, с
която да бъде признат за виновен подсъдимия.
Подсъдимият чрез
неговия защитник изразява становище, че присъдата следва да бъде потвърдена.
Първоинстанционният съд правилно е дал вяра на показанията на втората група
свидетели. Моли, за оставяне в сила присъдата.
В предоставената му
последна дума подс. А.И. заявява, че желае да бъде признат за невиновен и
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното
във въззивния протеста и допълнението към него, вкл. и доводите на страните в
проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото
му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен
акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е
подаден в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията
на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
Настоящият съд намира,
преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, че разгледан по същество – въззивния протест е неоснователен. Съображенията в тази
насока са следните:
Делото е възобновено по
искане на главния прокурор на Република България, тъй като е била приложена
неправилно разпоредбата на чл. 66 НК, предвид предишни осъждания на подс. И..
Искането на гл. прокурор е уважено от Софийски апелативен съд и делото е
върнато за ново разглеждане от Софийски районен съд.
Въззивният съд намира,
че първоинстанционният съд e извършил цялостен и задълбочен анализ на
доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил
фактическата обстановка по същото. Фактическата обстановка по делото, като цяло
е правилно изяснена от първоинстанционния съд, който е направил анализ на
събраните доказателства, спазил е изискванията на формалната и на правната
логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимия, като в
съответствие с изискванията на чл. 6, §3 от Европейската конвенция за правата
на човека. Извършен е задълбочен анализ на събраните по делото доказателства –
показанията на разпитаните свидетели, писмените и веществени доказателства събрани
в хода на досъдебното производство и хода на съдебното следствие пред районния
съд. Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от
районния съд, като са изложени едни задълбочени мотиви от районния съд, които
се споделят и от настоящата инстанция, в частта, с която е оправдан дееца за
престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Тази обстановка се възприема
изцяло и от настоящата инстанция. Във въззивният протест и подадената въззивна
жалба от пострадалото лице не се съдържат никакви съществени оплаквания, които
да не са получили своят отговор в мотивите на районния съд. Въззивната
инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен
материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че
не се налагат съществено различни изводи по фактите, и обосновано са приети
следните фактически обстоятелства:
Обосновано е прието, че
подс. А.Ш.И., е родена на *** г. в гр. Пещера, българин, български гражданин,
със средно образование, женен, осъждан, работи като управител на търговско
дружество, живущ ***, с ЕГН:
**********.
С обвинителен акт,
внесен в Софийски районен съд, Софийска районна прокуратура е обвинила А.Ш.И.,
в това, че:
на 09.01.2015 г., около
10:30
ч. в закусвалня находяща се на бул. "Президент Линкълн" се заканил на
Ю.В.Ц., с ЕГН: **********
с убийство – заплашил я с думите "Ще те убия", "Ще ти счупя
краката", "Няма да те оставя на мира", "Няма да те оставя
жива", "****", "Ще ти избия зъбите, хвана ли те някъде сама",
"****" това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му у Ц.– престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Районният съд е
оправдал подс. А.И. във връзка с така повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал.
3, вр. ал. 1 НК, на основание чл. 304 НПК.
Въззивната инстанция
намира, че авторството на деянието описано в ОА, от страна на подс. А.И. не е
установено по изискуемия в чл. 303, ал.2 НПК начин. Липсват каквито и да било
съществени доводи или мотиви във въззивния протест, които да обосноват отмяната
на присъдата.
Липсват основания,
които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи във въззивната жалба /Решение № 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012
година на Върховния касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно
отделение; Решение № 181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; Решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о./.
Въззивният съд изцяло
се солидализира към мотивите на първостепенния съд, че е налице недоказаност на
инкриминираните по делото изрази от страна на подс. А.И.. Налице е правилен и
обоснован анализ на доказателствата по делото, като е извършена и съвкупна
оценка на всички доказателства по делото и не е налице превратното им тълкуване
от настоящата инстанция.
Настоящият съдебен
състав е на същото мнение, че твърденията за инкриминираните думи се съдържат единствено
от пострадалата Ц.и св. М., които има необорими доказателства в
доказателствената маса по делото, че са в близки отношения с пострадалата,
както и в негативни отношения с подс. И.. Този съдебен състав счита, че тези
показания са очевидно предубедени, вътрешно-противоречиви и освен това се
оборват както от събраните други гласни доказателствени средства.
Първоинстанционният съд
е извършил правилен анализ на свидетелските показания, който е бил необходим, с
оглед на заинтересоваността на пострадалото лице от изхода на делото. Абсолютно
неоснователна е издигната теза на прокурора, че щом показанията на пострадалото
лице не са кредитирани, то следва и да не бъдат кредитирани и други показания
на разпитани свидетели. Въззивният съд напомня, че съдът е този орган, който
подлага на много внимателен анализ показанията на свидетелите и как те
кореспондират с останалата доказателствена маса и източници, както и при
наличие на дадени показания в ДП при тяхното съпоставяне по реда на чл. 281 НПК.
Не представлява нарушение на процесуалните правила и частичното кредитиране на
показанията на някой свидетел. Правилно и законосъобразно в центъра на
доказателствената си аргументация долният съд е поставил показанията на
пострадалата. Внимателно ревизираната инстанция е отчела евентуалната й
възможна заинтересованост от изхода на делото и след надлежна съпоставка с
останалите обективни находки, резонно е отказала да кредитира процесния гласен
източник при съпоставянето му с доказателствата.
Съдът в този му състав
категорично се присъединява към изложената фактическа обстановка и правни
мотиви на проверяващата инстанция. Районният съд обстойно се е обосновал защо
дава вяра на показанията от досъдебното производство и тези събрани в хода на съдебното
следствие, чиито констатации тази инстанция намира за безпредметно да
преповтаря в по-голям обем от горния. На следващо място, избраният от първата инстанция подход при
анализа на свидетелските показания е удачен и не противоречи на правилата на
наказателния процес, за обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото.
Адекватно са ценени
приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с останалите материални
източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно релевантни
обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по
делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и
служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават
изводите относно стеклите се събития.
Следователно налице е
недоказаност по отношение главния факт по делото, поради което следва да бъдат
приложени последиците, визирани в чл. 304 НПК.
Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на
обвинението по несъмнен и категоричен начин, когато не са изяснени напълно
обстоятелствата, касаещи същото обвинение.
Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното
деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът
може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно
осъществяването на обективните и субективните признаци за деянието. Съдът
признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е доказано
по несъмнен начин /чл. 303, ал. 2 НПК/,
което е гаранция за реализиране правата на обвиняемите, респективно на
подсъдимите в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност,
установена и прокламирана в чл. 16 НПК.
Предвид липсата на обективната страна на престъплението
съдът намира, че не следва да се обсъжда субективната му страна.
Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция
прие, че подсъдимото лице е било правилно и законосъобразно оправдано изцяло по
повдигнатото му обвинение на основание чл. 304 НПК. Такова произнасяне по
същество държи сметка за правото на защита, неразривно свързано с
необходимостта съдът да признае подсъдимия за виновен само, когато обвинението
е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 6 КЗПЧОС и
чл. 14, т. 2 от Международния пакт за граждански и политически права (ратифициран
с Указ на Народното събарние от 23.07.1970 г.). От това следва, че когато има
съмнение дали подсъдимият е извършил престъплението и след изчерпване на всички
процесуални средства за доказване на обвинението, съдът следва да признае
подсъдимия за невиновен. Този съдебен състав прие, че правилно е преценена
настоящата хипотеза, поради което и правилно Софийски районен съд е постановил
оправдателна присъда за това повдигнато обвинение.
Съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите възражения относно деянието
за което подс. И. е признат за невиновен, като на същите е даден ясен отговор в
мотивите на районния съд и доколкото настоящата инстанция се солидаризира с
тях, не е налице необходимост същите да се преповтарят от въззивната инстанция.
Като взе предвид всичко
гореизложено, въззивният състав, споделя изводите на Софийски районен съд, че
по делото не са събрани доказателства, които да подкрепят обвинителната теза за
извършено престъпление от подс. Виден Димитров по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Не са налице законови основания за въззивната инстанция да упражни правомощията
си по чл. 336, ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 2 НПК.
Воден от горните мотиви,
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда
от 02.11.2020 г., постановено по НОХД № 4977
по описа на Софийски районен съд за 2019
г., Наказателно отделение, 134-ти състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.