№ 524
гр. Благоевград, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20221210200789 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Ю. Б. Х. в качеството му на управител на
„Е.“ с ЕИК, със седалище гр.Б., ул. „Д. № против Наказателно постановление № 42-
0001047/27.04.2022 г., издадено от директора на РД“АА София, с което на
жалбоподателя на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 ЗАвтПр е наложена имуществена
санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.57, ал.1 от Наредба 11/31.10.2002 г. на
МТС.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка се поддържа несъответствие между словесното
описание на нарушението, правната му квалификация и санкционната норма, въз
основа на която е наложено имуществената санкция.
Позовава се на чл.151а ЗДвП, според който лицата, притежаващи свидетелство
за управление, издадено от държава-членка на Европейски съюз или от друга държава-
страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария могат да управляват МПС на територията на РБългария при
спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в
чл.151 ЗДвП. Поддържа се, че административнонаказващият орган не се е съобразил с
т.8. и 9 от Преамбюла на Директива 2006/126/ЕО на Европейски парламент и на съвета
от 20.12.2006г. съгласно които с оглед взаимното признаване на свидетелствата за
правоуправление на МПС е необходимо държавите членки да предефинират
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозни
средства. Доказателства за изпълнение на съответствието с минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се
предоставят, когато свидетелството се издава и периодично след това се подновява.
Издаденото от РГърция свидетелство за правоуправление, удостоверявало, че водачът
1
притежава психологическа годност съгласно националното му законодателство и
следвало да се признае на територията на РБългария като държава членка на ЕС.
Навежда, че удостоверение за психологическа годност като самостоятелен документ се
изисква при първоначално придобиване и подновяване или подмяна на СУМПС, но не
и при постъпване на работа. Акцентира, че в съставения АУАН и издаденото НП не са
посочени името на водача, личните му данни и неговата националност, което
нарушавало разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4 и т.5 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв.Х.,
която поддържа изложените в жалбата доводи. Сочи, че за водача Х. С., за когото по
делото е приложена справка от регистъра за психологически изследвания, липсват
доказателства, че е работил за дружеството и е извършил съответния превоз, като
допълва, че С. притежава СУМПС, издадено от Република Гърция. Прави искане за
присъждане в полза на дружеството направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира
становище, с което прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление. Релевира възражение за прекомерност на разноските за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 02.03.2022 г. около 11.40ч., в сградата на ОО „АА“ – Благоевград, находяща
се в гр. Благоевград, бул. „Св.Д.Солунски “№77а, свидетелите К. Р. и А. С.- служители
на РД“АА“ – София извършили тематична проверка на превозвача „Е.“, притежаващ
лиценз на ЕО № 17579г. за международен автомобилен превоз на товари.
След проверка на документите, представени от упълномощено от управителя
на дружеството лице и справка в ИС Регистър за психологически изследвания на
водачите на ИААА, проверяващите приели, че превозвачът е допуснал превоз на
товари на 01.04.2021 г. с МПС, управлявано от водача Х. С., който не притежава
валидно удостоверение за психологическа годност.
Предвид установеното, свидетелката Р. приела, че дружеството е извършило
нарушение на чл.57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС, поради което на
02.03.2022 г. в присъствието на свидетеля С. и упълномощено от управителя на
дружеството лице съставила срещу последното АУАН № 317729.
Актът бил връчен на същата дата на пълномощника на управителя на
дружеството, без в него да са отразени възражения.
Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.
Въз основа на акта, било издадено и обжалваното наказателно постановление, с
което на „Е.“ на основание чл.96г, ал.1 ЗАвтПр е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 3000 лева.
НП е връчено на упълномощено от управителя на наказаното дружество лице
на 07.06.2022 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаната от съда свидетелка К. Р. и от приобщените към доказателствения материал
по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ с рег. №52-00-56-3006/7/14.09.2022 г.; Международна
товарителница на чужд език; Молба от адвокат Ц. Х. с приложение Лиценз №17579 за
2
международен автомобилен, превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждения; Превод на български език на свидетелство за управление на МПС на
С. Х.; Превод на български език на президентски указ 51/2012 –държавен вестник Том
А 101 свидетелствата за управление на МПС, АУАН № 317729/08.03.2022 г., Писмо от
РД „АА“ София с рег. № 52-00-56-3006/3/05.07.2022 г., Пълномощно, Справка на лист
22 от делото, ЧМР на лист 23 от делото, Длъжностна характеристика, Заповед №
110/01.04.2022 г., Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г., пощенски плик с пощенско
клеймо, Писмо с рег. № 52-00-56-3006/5/09.08.2022 г.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелката Р. в частта им за
извършената проверка, направените при нея констатации и обстоятелствата около
съставяне и връчване на АУАН. Показанията на Р. са непротиворечиви и хронологично
издържани, като чрез тях свидетелката възпроизвежда непосредствените си възприятия
за относими към предмета на доказване факти.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
От приложена по делото справка от регистъра на психологическите
изследвания на водачите на ИААА се установява, че за водача Х. С. липсват данни за
издадено Удостоверение за психологическа годност.
Съгласно приложеното копие на гръцко СУМПС и неговия превод, Х. С.
притежава свидетелство за управление на МПС, издадено на 03.05.2017 г. от РГърция
за категориите B, C, ВЕ и CE със срок на валидност за всички категории 03.05.2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 07.06.2022 г., а жалбата е от
08.06.2022г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от компетентно лице на основание чл.92,ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от
компетентен орган, упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
В конкретния случай обаче АУАН и издаденото въз основа на него НП не
отговарят на въведените с цитираните разпоредби изисквания към съдържанието им,
доколкото извършеното описание на приетото за реализирано от дружеството-
жалбоподател нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са
формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят
изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на
реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва
административнонаказателната принуда.
На първо място в съставения АУАН и в издаденото НП не се съдържа
необходимата индивидуализация на МПС, с което се твърди да е извършен превозът на
01.04.2021 г. В двата документа отсъстват каквито и да било данни, позволяващи да се
3
идентифицира и водача, който превозвачът е допуснал да извърши превоз без същият
да притежава валидно свидетелство за психологическа годност.
В случая установените от актосъставителя и наказващия орган данни за водача
и МПС, с което е извършен превозът е следвало да намерят своето отражение в акта и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление, като така бъде гарантирано
правото на защита на наказаното лице.
Неяснотата касаеща водача и МПС, с които е извършен описания в НП превоз
затруднява съществено правото на защита на санкционираното дружество, като
същевременно препятства и съда да извърши необходимата преценка за извършване на
конкретно нарушение на чл. 57, ал.7, изр. 1 Наредба № 11 от 31.10.2002г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Основателно е и направеното в жалбата възражение за наличието на
несъответствие между словесното описание на прието за извършено нарушение и
неговата правна квалификация.
Посочената за нарушена разпоредба на чл.57, ал., Наредба 11/31.10.2002г.
регламентира, че лицето по чл. 2, ал. 1 / едноличен търговец или търговско дружество,
което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощено от него длъжностно лице/ допуска до управление на превозните
средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са
психологически годни.
И в двата акта е отразено, че превозвачът е допуснал до управление на МПС
водач, като не притежава валидно удостоверение за психологическа годност за
периода. С избрания от актосъставителя и наказващия орган начин на описание на
нарушението е видно, че същото се изразява в допускането до управление на превозни
средства за превози на товар на водач, който не е психологически годен.
На дружеството-жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание
чл. 96г ал. 1, предл. 1 от ЗАвтП, поради осъществено нарушение по чл. 57, ал. 1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. Санкционната норма предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лева на онзи, който назначи на
работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с
този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари. За да е извършено нарушение на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 от
обективна страна, следва посочените в чл. 2, ал. 1 от Наредбата субекти, да са
допуснали до управление на превозно средство за международен транспорт водач,
който не е психологически годен. В случая обаче в АУАН не е посочено дали с
моторното превозно средство е осъществен именно международен превоз, като
отсъства и посочване на съответния маршрут на превоза /в който случай би могло да се
обсъжда дали извършването на международен превоз е изводимо от изложените
фактически обстоятелства/. Това нарушение е пренесено и в НП, където този
съставомерен елемент отново не е описан.
За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че начинът, по който е описано деянието на дружеството и с оглед
липсата на фактически твърдения за това, че процесният превоз е международен такъв,
същото може да се квалифицира като нарушение на чл. 7а, ал.2 ЗАвтПР, съгласно
който лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
4
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата. В този случай съдът разполага с предвиденото с чл. 63, ал.7,
т. 1 ЗАНН правомощие да измени НП като приложи закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата по
нарушението.
Както беше посочено отсъствието на каквито и да било данни за МПС и водача,
с които е извършен превозът отнема възможността на съда да извърши дължимата се
проверка за извършване и на нарушение на 7а, ал.2 ЗАвтПР.
Предвид изложеното, съдът намира, че при провеждането на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, засегнали с висок интензитет правото на защита на наказаното дружество
и налагащи отмяна на издаденото НП
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството се поражда само за дружеството-жалбоподател. Претендира се
присъждане на разноски в размер на 440,00 лева, представляващо заплатено във
въззивното производство адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване
на договора за правна помощ от 01.07.2022 г. редакция. Съдът намира за необходимо
да посочи, че приложима е редакцията на цитираната наредба именно към датата на
сключване на договора за правна помощ, към който момент страната е договорила
адвокатското възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален размер.
Съгласно 18, ал.2, вр чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 5000 лв. са 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000лева. Ето защо съотнесено към размера на наложената с
наказателното постановление имуществена санкция в размер на 3000лева,
определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 440.00 лева.
С оглед горното независимо от това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, доколкото жалбоподателят претендира присъждане на разноски за
заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на установения с Наредбата
минимум, неоснователно се явява направеното от наказващия орган възражение за
неговата прекомерност.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е Ю.дическото лице,
съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвП, в чиято структура е включен административният орган –
издател на оспореното наказателно постановление
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т.2 ЗАНН, Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001047/27.04.2022 г., издадено от
директора на РД“АА София, с което на „Е.“ с ЕИК, със седалище гр. Б., ул. „Д. №,
представлявано от управителя Ю. Б. Х. на основание чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвтПр е
наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.57, ал.1 от
Наредба 11/31.10.2002 г. на МТС.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр.чл.143, ал.1 АПК Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „Е.“ с ЕИК, със седалище гр. Б.,
ул. „Д. №, представлявано от управителя Ю. Б. Х. сума в размер 440,00 лева
(четиристотин и четиридесет лева), представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6