Р
Е Ш Е
Н И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на петнадесети юли 2020г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при секретаря С. Великова
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело №2828 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/ вр. чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Постъпила е жалба от Етажните собствености на ул.“Ц.А.“№ **, чрез представляващ Б.Н.П. *** // № //, чрез представляващ К.Н.С. и Т.Р.К. чрез пълномощник Д.Т.Р. с адрес ***, срещу Заповед № 407/29.07.2019г. на Гл.архитект на Община Варна.
В жалбата жалбоподателите, в публично съдебно заседание и в писмени бележки чрез процесуален представител се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. В публично съдебно заседание и в писмено становище по съществото на спора чрез процесуален представител адв. С.С. подържат жалбата и молят за отмяната на оспорения акт.
Ответникът, Главен архитект на Община Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна И.И.И. чрез адв. В.Д. – ВАК изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите страни - Етажните собствености на бул.”Ц.О.“ бл.**, чрез С.С.Г.; Г.П.С., Д.М.И., Д.А.Х., С.И.Е., И.Н.Г., Д.В.Б., С.И.Т., Е.Н.Г., С.И.И., Г.И.И., И.Н.Г., М.Б.Д. , чрез процесуален представител адв. В.Т. – ВАК изразяват становище за основателност на жалбата.
Заинтересованата страна Д.Т.Р., чрез процесуален представител адв. С.С. подържат жалбата и молят за отмяната на оспорения акт.
Заинтересованите страни - Етажните собствености на ул.“Г.Ц.“ бл.//, чрез представител А.Г.Т.;***, чрез представител „Икономът 9“****, представляван от С.С. ***, чрез представляващ В.Г.Д., ЕТ „В*** С.Е.“ чрез представляващ С.И.Е., С.А.Т. чрез представител С.Н.Б. и В. Христойолова С. *** не изразяват становище по жалбата.
Съдът намери за установено от фактическа страна от писмените доказателства следното:
1./ На 15.11.2018г. е подадено Заявление за произнасяне по допускане, проучване и проектиране за изменение на ПУП рег.№: АУ112289ПР/15.11.2018г. от С.А.Т. и И.И.И., чрез пълномощник С.Б. ***. Към заявлението са приложени скица – предложени в два варианта, извадка от кадастрален регистър, нотариален акт – 2бр., скица от СГКК;
В заявлението е поискано произнасяне по допускане, проучване и проектиране за изменение на ПУП в обхват поземлен имот с идентификатор 10135.2557.289, кв.691, по плана на 2-ри м.р.Варна, гр.В ул.Ц.О. №//;
2./ На 27.11.2018г. ЕСУТ с решение пот.12 от Протокол № 43/27.11.2018г. „не приема скицата предложение. Да се докаже налагането на изменение на уличната регулация на ул. Ц.А.. Да се покаже транспортен достъп до имота във връзка с паркирането.“;
3./ Преписката е върната за корекции и възложителят е уведомен за решението на ЕСУТ;
4./ На 31.01.2019г. със Заявление с рег.№ АУ112289ПР_001ПР/31.01.2019г. възложителят е входил нова скица предложение.
5/ На 05.02.2019г. с решение по т.10 от протокол №5/05.02.2019г. ЕСУТ „дава положително становище за допускане на изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІV – 10 /ПИ 10135.2557.289/, кв.691 и изменение на улична регулация о.349 до о.т.335 по плана на „2-ри м.р.“, гр.Варна, одобрен със Заповед № Г-17/18.01.1995г. на Кмета на Община Варна, на основание чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ, представена скица по чл.135, ал.2 от ЗУТ, в съответствие с ОУП на община Варна с Правилата и нормативите за прилагането му и „Специфични правила и нормативи към окончателния проект за Общ устройствен план на община Варна“ при запазване на ценната едроразмерна растителност. На основание чл.152 от ЗООС проектът подлежи на превантивен контрол от органа по чл.148, ал.3 от ЗООС. Проектът да се обяви по реда на чл.128, ал.3 от ЗУТ, след което да се представи в ЕСУТ за приемане.“ Предложено е на компетентния орган да издаде заповед на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ.;
6./ на 14.03.2019г. е издадена Заповед №160/14.03.2019г. на Главния архитект на Община Варна;
7./ заповед №160/14.03.2019г. на Главния архитект на Община Варна е връчена на заявителя на 19.03.2019г. и преписката е върната в район Приморски;
8./ На 25.03.2019г. е внесена втора част от преписката за приемане и одобряване на ПУП, съдържаща: Заявление № АУ112289ПР_007ПР/25.03.2019г. План ПУПІПРЗ – недеформируема материя, Обяснителна записка; Удостоверение и застраховка от КАБ, Челен лист, Пълномощно.
В това заявление е поискано от Кмета да разгледа и приеме на ЕСУТ проект на ПУП, ПРЗ изменение за УПИ V—289 „за жилищно строителство“, кв.691, по плана на 2 микрорайон допуснат със Заповед №160/14.03.2019г. на Главния архитект на Община Варна.
9./Проектът е представен за разглеждане в ЕСУТ
10./ На 02.04.2019г. с решение по т.17 от Протокол № 12/02.04.2019г. ЕСУТ „Не съгласува представения проект по реда на чл.128, ал.8 от ЗУТ, тъй като не съответства на чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗУТ“
11./ на 09.04.2019г. с решение по т.9 от Протокол №13/09.04.2019г. ЕСУТ „Да се допълни Заповед №160/14.03.2019г. на Главен архитект на Община Варна, като в частта на правните основания се добави „чл.22 от ЗУТ“, а обхвата на разработката на ред 17 да бъде „кв.691 и кв.692, и изменение на ул.регулация, по плана на 2-ри м.р. на гр.Варна, одобрен със Заповед № Г-17/18.01.1995г. на Кмета на Община Варна и Заповед №86/23.04.1985г.“
12./ На 12.04.2019г. е входиран сигнал от Председателя на управителния съвет на етажната собственост на „Ц.А.“ №**, на който е даден писмен отговор на 19.04.2019г.
13./ на 22.04.2019г. е постъпил сигнал от Председателя на Управителния съвет на етажната собственост „Г Ц.***“ №8
14./ на 04.06.2019г. с решение по т.6 от Протокол №21/04.06.2019г. ЕСУТ „Да се коригира изводката – да бъде действащият план“.
15./ На 19.06.2019г. са внесени исканите от ЕСУТ чертежи и са отстранени забележките.
16./ Издадена е Заповед № 407/29.07.2019г. на Главния архитект на Община Варна.
Със Заповед № 407/29.07.2019г. на Главния архитект на Община Варна на основание чл.62, ал.1 от АПК, заявление № АУ112289ПР_007ПР/25.03.2019г. и решение по т.9 от Протокол №13/09.04.2019г. на ЕСУТ и след като е установена допусната непълнота в Заповед №160/14.03.2019г. на Главния архитект на Община Варна и Заповед № 4785/25.11.2015г. на Кмета на Община Варна е наредил допълването на Заповед № 160/14.03.2019г. на Главния архитект на Община Варна, както следва: В частта на правните основания се добавя „чл.22 от ЗУТ“, а в обхвата на разработката на ред 17 да бъде :“ кв.691 и кв.692, и изменение на ул.регулация, по плана на 2-ри м.р. на гр.Варна, одобрен със Заповед № Г-17/18.01.1995г. на Кмета на Община Варна и Заповед №86/23.04.1985г….“ Посочено е, че Заповед № 407/29.07.2019г. на Главния архитект на Община Варна е неразделна част от Заповед №160/14.03.2019г. на Главния архитект на Община Варна.
Въз основа на установените факти се налагат следните правни изводи:
Жалбите са допустими по арг. от СТЕ и съдържанието на оспорената заповед, с която е предвидено допускане на изработване на проект за изменение на ПУП и улична регулация с възможност да бъдат засегнати имотите собствени на жалбоподателите, като подадени от легитимирани лица в срок и в установената от закона форма.
Предмет на проверка в настоящото производство е Заповед № 407/29.07.2019г. на Главния архитект на Община Варна. Заповедта е издадена от компетентен орган, упълномощен съгласно Заповед № 4785/25.11.2015г. на Кмета на Община Варна и в предвидената от закона форма и е валиден акт, годен за съдебна проверка.
Спорът както е формулиран от становищата на страните и от установените факти е за следното: законосъобразно ли е извършено допълването на влязла в сила заповед за произнасяне по допускане, проучване и проектиране за изменение на ПУП в обхват конкретен поземлен имот с произнасяне по допускане, проучване и проектиране за изменение на ПУП в обхват допълнителни поземлени имоти и разширяване на обхвата на изменението на ул.регулация при условие, че заявителят не е поискал такова допълване на заповедта.
При постановяване на настоящият съдебен акт съдът съобрази тълкуването дадено от касационните съдии в Решение № 15721 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6867/2017 г., VI о., докладчик председателят М Пи Определение № 15572 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15491/2014 г., IV о., докладчик председателят Н Д.
Разпоредбата на чл. 62, ал.1 от АПК уреждаща допълване на издаден и невлязъл в сила административен акт, предвижда допълването на административния акт да се извърши преди изтичане на срока за обжалването му, като процедурата е за отстраняване на допуснати непълноти в него.
За преценка на законосъобразността на Заповед № 407/29.07.2019г. на Главния архитект на Община Варна следва да бъде извършена проверка за наличие на условията за издаване на решение за допълване на административния акт. Условията са: актът, който се допълва да не е влязъл в сила и да е необходимо отстраняването на непълноти в него.
Заповед № 407/29.07.2019г. на Главния архитект на Община Варна е издадена за допълване на Заповед №160/14.03.2019г. на Главния архитект на Община Варна. Заповед №160/14.03.2019г. на Главния архитект на Община Варна е връчена на заявителя на 19.03.2019г. – не е оспорена и е влязла в сила. Не е изпълнено първото условие за издаване на решение за допълване на административен акт, съгласно чл.62, ал.1 от АПК.
В заявлението поставило началото на производството по издаване на Заповед №160/14.03.2019г. на Главния архитект на Община Варна е поискано произнасяне по допускане, проучване и проектиране за изменение на ПУП в обхват конкретен поземлен имот и именно относно допускане, проучване и проектиране за изменение на ПУП за този имот е издадена Заповед №160/14.03.2019г. на Главния архитект на Община Варна.
Заявителя не е искал в обхвата на разработката му да бъдат включвани други имоти. Заданието за разработката на изменение на ПУП е разширено по решение на ЕСУТ и в тази връзка е издадена Заповед № 407/29.07.2019г. на Главния архитект на Община Варна. Налага се извод, че на основание чл. 62, ал. 1 от АПК, практически е изменена разпоредителната част на Заповед №160/14.03.2019г. на Главния архитект на Община Варна, като е добавено, че в разработката следва да бъдат включени друг имот и изменение на ул.регулация.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от АПК предвижда, че преди изтичането на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. В случая, не са отстранени непълноти, тъй като Заповед №160/14.03.2019г. на Главния архитект на Община Варна е издадена в съотвествие с заявлението поставило началото на административното производство. Налага се извод, че със Заповед № 407/29.07.2019г. на Главния архитект на Община Варна е изменена Заповед №160/14.03.2019г. на Главния архитект на Община Варна. Налице е несъответствие, при което не може да се установи действителната воля на органа.
Отстраняването на допуснати непълноти в акта, въпреки използвания от законодателя термин решение за допълване, става чрез издаване на нов индивидуален административен акт с акцесорно значение. Той не би могъл да има самостоятелно съществуване, доколкото по дефиниция допълва вече направено изявление на публичната власт. Допълващият административен акт има по дефиниция ограничено съдържание и с него не може да се изменя съдържанието, както и правата и задълженията на адресата с допълваният административен акт. Производството по чл. 62, ал. 1 от АПК, посочено като правно основание за издаване на допълващата заповед има за цел да предостави на административния орган възможност да се произнесе по целия предмет на производството в случай, че е пропуснал. В настоящия случай от фактическите основания изложени в заповедта, не се установява такъв пропуск. Не е налице и допусната очевидна фактическа грешка, макар че и да беше, неправилно посоченото правно основание за поправянето на същата, също е основание за отмяна на заповедта. Доколкото по своята дефиниция индивидуалният административен акт е властово изявление на воля, очевидната фактическа грешка е фактът на несъответствие между действителната и експлицираната воля на административния орган, т. е. съществуващ дефект във външния израз на тази воля. Действителната (предполагаемата) воля се извежда от правните и фактическите основания за издаването на акта, а външно изразената воля е тази, която следва от буквалния му текст. Тъй като правнорелевантна е действителната воля, отстраняването на очевидна фактическа грешка може да стане по всяко време. Поправянето на акта не може да бъде повод за изменение на действителната воля. Подобно на допълването, актът за поправка има акцесорно значение. Той няма самостоятелно съществуване и значение и се инкорпорира в основния (поправяния) акт. Такива грешки не могат да бъдат вече разпоредени права и задължения, а само грешките свързани с пресмятане, грешно изписване на индивидуализиращи белези или обобщено формални грешки при ясно изразена воля на административния орган. Предвид изложеното, не може да се приеме, че с втората, допълващата заповед, административният орган е допълнил първата заповед или е поправил очевидна грешка по реда на чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от АПК. В случая, чрез способа на чл. 62, ал. 1 от АПК административният орган на практика се е опитал да измени съществено издадената по-рано заповед. Допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила влечащо извод за незаконосъобразност на Заповед № 407/29.07.2019г. на Главния архитект на Община Варна.
Съдът намира, че допълнителното обявяване на Заповед №160/14.03.2019г. на Главния архитект на Община Варна след изменението й със Заповед № 407/29.07.2019г. на Главния архитект на Община Варна на засегнатите от Заповед № 407/29.07.2019г. на Главния архитект на Община Варна имоти по арг. от чл. 130 от ЗУТ не променя факта, че Заповед №160/14.03.2019г. на Главния архитект на Община Варна е влязла в сила. Към момента на издаването й Заповед №160/14.03.2019г. на Главния архитект на Община Варна е имала за предмет само един имот и неговите собственици са уведомени за издаването й и не са я оспорили.
Жалбата е основателна, поради което оспореният акт следва да бъде отменен.
При този изход на спора основателно е искането за присъждане на разноски направено от процесуалния представител на жалбоподателите.
На всеки от жалбоподателите Б.Н.П., К.Н.С. и Т.Р.К. следва да бъде присъдена сумата от по 789.86лв., съгласно направените в хода на процеса разходи и списъци по чл.80 от ГПК.
На жалбоподателите Етажна собственост на адрес гр.Варна, бул.“Ц.О.“№** следва да бъде присъдена сумата от 120лв, като разходите за д.т. на К.Н.С. са вече присъдени.
На жалбоподателите Етажна собственост на адрес гр.Варна, бул.“Ц.А.“№** следва да бъде присъдена сумата от 140лв, като разходите за д.т. на Б.Н.П. са вече присъдени.
Направено е искане от процесуалния представител на заинтересованите страни – Етажната собственост на бул.”Ц.О.“ бл.**, чрез С.С.Г. и Г.П.С., Д.М.И., Д.А.Х., С.И.Е., И.Н.Г., Д.В.Б., С.И.Т., Е.Н.Г., С.И.И., Г.И.И., И.Н.Г., М.Б.Д. - адв. В.Т. – ВАК за присъждане на сторените по делото разноски. Искането се явява неоснователно, доколкото по делото не са представени доказателства за сторени от заинтересованите страни разходи.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, Съдът
РЕШИ
ОТМЕНЯ по оспорването по жалбите на Етажните собствености на ул.“Ц.А.“№ **, чрез представляващ Б.Н.П. *** // № //, чрез представляващ К.Н.С. и Т.Р.К. чрез пълномощник Д.Т.Р. с адрес *** Заповед № 407/29.07.2019г. на Гл.архитект на Община Варна.
ОСЪЖДА Кмета на Община Варна да заплати на Б.Н.П. 789.86лв.
ОСЪЖДА Кмета на Община Варна да заплати на К.Н.С. 789.86лв.
ОСЪЖДА Кмета на Община Варна да заплати на Т.Р.К. 789.86лв.
ОСЪЖДА Кмета на Община Варна да заплати на Етажна собственост на адрес гр.Варна, бул.“Ц.О.“№** сумата от 120лв.
ОСЪЖДА Кмета на Община Варна да заплати на Етажна собственост на адрес гр.Варна, бул.“Ц.А.“№** сумата от 140лв.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.
Съдия: