РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. гр. Хасково, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640102313 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и
чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ от "Банка ДСК" АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Московска" № 19, представлявана от
изпълнителните директори М. Д. П. - К. и Ю. Б. Г., за признаване за установено
съществуването на вземания против М.Г. И. - В. с ЕГН ********** от гр. **************.
За претендираните суми е издадена заповед № 131 от 26.05.2021г. за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 1017 по описа за 2021г. на Районен съд – Хасково, Седми граждански
състав.
Ищецът твърди, че с договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 23.03.2017 г. е предоставил на ответницата
кредитен лимит в размер на 1 000 лева, усвоен изцяло, чрез предоставената й кредитна карта
и открита сметка към нея. С договор за кредит за текущо потребление от 30.05.2016 г.
банката предоставила на ответницата кредит в размер на 9 900 лева, със срок за издължаване
120 месеца. Кредитът бил усвоен чрез разплащателна сметка и се олихвявал с променлив
лихвен процент 10,7% или 0,003% на ден , формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR.
Кредитите били преструктурирани, съгласно подписано споразумение за обединяване на
кредити от 02.02.2018 г. Със същото неиздължените остатъци по кредитите към посочената
дата били обединени в един потребителски кредит за текущо потребление в размер на 9 900
лева, със срок на издължаване 120 месеца, с месечни вноски по нов погасителен план, с
падежна дата 25-то число на месеца, при лихва, съгласно уговорките в споразумението,
отчитан по нова заемна сметка. Ответницата преустановила плащанията по договора си,
така както е уговорено в договора и в Общите условия /ОУ/ за предоставяне на кредити за
текущо потребление на Банка ДСК АД, неразделна част от договора, които тя подписала и
приела, като не погасила 14 броя погасителни вноски по лихва и главница до датата на
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. С оглед на гореизложеното, банката
1
изпратила до кредитополучателя уведомление с изх. № 0060-20-01587/ 30.03.2021 г. чрез
ЧСИ с рег.№ 875, с което е уведомила ответницата, че поради не издължаване на кредита
така, както е договорено, банката обявява кредита за предсрочно изискуем, на основание
чл.18.2 от ОУ по договор за кредит. Същото било получено от нея лично на 05.04.2021 г.,
при което банката наредила счетоводното записване на кредитното задължение на П. Д. П.
като предсрочно изискуемо изцяло на 12.04.2021 г. С подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, банката поискала от PC- Хасково издаването на
ЗНИ и ИЛ за следните суми: 9 109,85 лева главница, 1 173,20 лева възнаградителна лихва за
периода от 25.01.2020 г. до датата на настъпване на изискуемостта 12.04.2021 г., 80,97 лева
обезщетение за забава за периода от 25.02.2020 г. до 12.04.2021 г., 46,88 лева обезщетение за
забава за периода от 12.04.2021 г. до 13.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, и 120 лева
разходи по изискуем кредит. По подаденото заявление било образувано ч.гр.дело №
1017/2021 г., по което с разпореждане от 26.05.2021 г. било уважено заявлението на банката
и било разпоредено издаването на заповед и изпълнителен лист, по силата на които
ответницата била осъдена да му заплати описаните суми /с изключение на сумата от 120
лева, разходи по изискуем кредит/; както и направените съдебни разноски в размер на
208,22 лева държавна такса и 49,43 лева юрисконсултско възнаграждение. По молба на
банката до ЧСИ с рег. № 874 и въз основа на приложения ИЛ, било образувано
изпълнително дело 545/21 г. срещу ответницата, като й била връчена покана за доброволно
изпълнение, ведно с приложената заповед и ИЛ, както и копие от извлечението от
счетоводните книги на банката. В законоустановения едномесечен срок ответницата подала
възражение. Ето защо и в законоустановения срок, ищецът предявявал настоящия си иск.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответницата му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение № 131
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 26.05.2021 г. и ИЛ от 27.05.2021 г. по ч.гр.дело
№ 1017/ 2021 г. на PC- Хасково; произтичащи от споразумение за обединяване на кредити от
02.02.2018 г., а именно: 9 109,85 лева главница, 1 173,20 лева възнаградителна лихва за
периода от 25.01.2020 г. до датата на настъпване на изискуемостта 12.04.2021 г., 80,97 лева
обезщетение за забава за периода от 25.02.2020 г. до 12.04.2021 г., 46,88 лева обезщетение за
забава за периода от 12.04.2021 г. до 13.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, като му
присъди деловодни разноски за заповедното производство от 208,22 лева ДТ и 49,43 лева
юрисконсултско възнаграждение, както и за настоящото производство. В случай, че се
прецени за недоказана настъпилата предсрочна изискуемост, се иска уважаването на иска за
настъпилите месечни падежни вноски до приключване на съдебното дирене в рамките на
заявения размер на иска и съгласно Тълкувателно решение 8/ 2018 г. от 02.04.2019 г. по т.д.
№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Прилага писмени доказателства за приемане по делото, иска
назначаването на съдебно счетоводна експертиза и прилагането на процесното ч.гр.дело.
Ответникът М.Г. И. - В. не е депозирала писмен отговор в едномесечния срок по чл.
131, ал. 1 ГПК, но в съдебно заседание на 20.04.2022 г. признава исковете, като по същество
моли съдът да разсрочи задълженията и към ищеца. В същото съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител, е заявил, че поддържа така предявените претенции и
прави искане за постановяване на решение при признание на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки доводите и исканията на страните, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като
ответникът е изразил ясно и категорично съгласие и потвърждение относно обстоятелствата,
на които се основават претенциите на ищеца и обоснования с тях петитум. Следователно,
налице е признание на спорното право с неговите характеризиращи го белези, а ищецът е
2
поискал постановяване на решение при признание на исковете, които безспорно са
допустими. На следващо място, не съществуват визираните в чл. 237, ал. 3 ГПК пречки,
доколкото признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и страната
може да се разпорежда с него.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се постанови исканото решение, с
което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е
необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че то се основава
на признанието на исковете.
Искането на ответника за постигане на споразумение с ищеца, с което да бъде
уговорено разсрочване на процесните вземания, имащо характер на молба по чл. 241, ал. 1
ГПК, е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Това е така, тъй
като ответникът не е ангажирал никакви доказателства по делото за тежкото си имотно
състояние или наличието на други обстоятелства, обуславящи приложението на
горецитираната разпоредба.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавано
изпълнение и изпълнителен лист ответникът е дал повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните
вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца
разноски по ч. гр. д. № 1017 по описа на РС – Хасково за 2021 г. От представените по него
писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на общо
257,65 лева, от които 208,22 лева за заплатена държавна такса и 49,43 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в общ размер на 406,17 лева, от
които 306,17 лева - държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на спора /липса на отговор на
исковата молба и признание на исковете/ и осъществената защита, изразяваща се в
изготвяне на искова молба и становище.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр.
чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ, по отношение на М.Г. И. - В. с ЕГН
********** от гр. **************, съществуването на вземания на "Банка ДСК" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Московска" № 19,
представлявана от изпълнителните директори М. Д. П. - К. и Ю. Б. Г., спрямо нея за
следните суми: 9 109,85 лева главница, представляваща главница по споразумение за
обединяване на кредити от 02.02.2018 г.; 1 173,20 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 25.01.2020 г. до датата на настъпване на изискуемостта - 12.04.2021 г.;
80,97 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.02.2020 г. до 12.04.2021
г.; 46,88 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.04.2021 г. до
3
13.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1017 по
описа за 2021г. на Районен съд – Хасково - 14.05.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Г. И. - В. с ЕГН ********** от гр.
************** за разсрочване изпълнението на решението.
ОСЪЖДА М.Г. И. - В. с ЕГН ********** от гр. **************, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на "Банка ДСК" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Московска" № 19, представлявана от изпълнителните
директори М. Д. П. - К. и Ю. Б. Г., сумата от 663,82 лева, от която 406,17 лева,
представляваща направени разноски по настоящото дело и 257,65 лева, представляваща
направени разноски по ч.гр.д. № 1017 по описа за 2021г. на Районен съд – Хасково, за която
е издадена Заповед № 131 от 26.05.2021г. за незабавно изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
4