№ 617
гр. Перник, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20241720101141 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, чрез адв. В., срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника принудително изпълнение поради погасяване по давност на сумата 4817,07
лв. – главница по договор за банков кредит от 20.12.2010 г., сумата 1225,57 лв. – изискуема
редовна лихва за периода 05.07.2011 г. до 22.04.2014 г. вкл., сумата 1130,56 лв. – изискуема
наказателна лихва за периода 05.08.2011 г. – 30.01.2014 г. вкл., ведно със законната лихва
върху главницата от 4817,07 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда –
04.02.2014 г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в
размер на 143,46 лв. – държавна такса, и 355,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за
които суми в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от 05.02.2014 г. по ч.гр.д. № 725 по описа за 2014 г. на
Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 628/2014 г. на ЧСИ СТ.Б., с район на действие
ОС-Перник.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания на 05.02.2014 г. е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 725 по описа за 2014 г.
на Районен съд – Перник в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу ищеца и
солидарно задълженото лице С.К.М., въз основа на който е образувано изп. д. № 628/2014 г.
1
по описа на ЧСИ СТ.Б. с район на действие Окръжен съд – Перник. Сочи се, че ответникът е
конституиран като взискател по изпълнителното дело въз основа на молба от 10.05.2016 г.
въз основа на постановление на съдебния изпълнител от 12.05.2016 г. Твърди, че не дължи
принудително изпълнение на вземанията, тъй като са погасени с изтичане на предвидения в
закона давностен срок. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез пълномощника му
адв. В., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим по
съображения, че липсва висящо изпълнително дело, поради което за ищеца липсвал правен
интерес от предявения иск. Не оспорва твърденията в исковата молба, че повече от 5 години
не са извършвани изпълнителни действия по изпълнителното дело, поради което вземането
съществува като естествено и възможността да бъде изпълнено е ограничена до
доброволното му изпълнение. Моли за прекратяване на производството по делото като
недопустимо, евентуално – за отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за производството. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
В открито съдебно заседание с писмена молба изразява становище, че признава
исковете и моли да бъдат уважени.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Съгласно цитираната норма, когато ответникът признае иска по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
Следователно искане за постановяване на решение при признание на иска може да направи
ищецът, а не ответникът. В случая ищецът не е направил искане за постановяване на
решение съобразно направеното признание, поради което съдът следва да постанови
решението при преценка на събраните по делото доказателства.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по заповед за незабавно
изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи принудително поради изтекла погасителна
давност.
От постъпилия препис на изп.д. № 628/2014 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. се установява, че
е образувано по молба с вх. № 3667/18.03.2014 г. на взискателя „Райфайзнбанк /България/
ЕАД против С.К.М. и М. И. М. за вземанията по изпълнителен лист от 05.02.2014 г., издаден
на основание заповед от 05.02.2014 г. по ч. гр.д. № 725/2014 г. на Районен съд – Перник,
като на съдебния изпълнител са възложени правата по чл. 18 от ЗЧСИ.
На 17.04.2014 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника М. М.,
връчена на 23.04.2024 г. чрез лице от домашните на основание чл. 46, ал. 2 ГПК.
Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в
срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи
2
до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти
/изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно
по действащия ГПК изискването на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен давностен срок на
новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането
е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение
/в този смисъл Решение № 118 от 07.07.2012 г. по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предвид изложеното, съдът приема, че приложима
към процесните вземания е общата петгодишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Съобразно постановките на ППВС № 3/1980 г., приложимо към момента на образуване
на № 628/2014 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С оглед
изложеното, съдът приема, че с образуване на изп. д. № 628/2014 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.
погасителната давност за вземанията е прекъсната и е спряла да тече.
С ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че ППВС №
3/1980 г. е изгубило смисъл в тази част, като е дадено друго разрешение, а именно – че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение. Съобразно задължителната практика, дадена с Решение № 170/17.09.2018 г. по
гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, според която отмяната на ППВС № 3/1980 г.
има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага от
момента на постановяването на новия тълкувателен акт, съдът приема, че новата давност е
започнала да тече от 26.06.2015 г.
С молба /с нечетлива дата/ взискателят е уведомил съдебния изпълнител, че
вземанията са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, който на 28.04.2016 г. е направил
искане да бъде конституиран като взискател по делото и на основание чл. 18 ЗЧСИ му е
възложил извършването на всички необходими действия.
С постановление от 12.05.2016 г. на основание чл. 429 ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е
конституиран като взискател по изп.д. № 628/2014 г. по описа на ЧСИ СТ.Б..
С молба от 15.03.2017 г. ответникът е направил искане до съдебния изпълнител да
извърши справка в ПП при ОД на МВР Перник за притежавани МПС от длъжника и в
случай, че се установяват такива да предприеме изпълнителни действия врху тях, като с
молба от 24.04.2017 г. е представил доказателство за платена такса.
3
С молба от 10.01.2017 г. взискателят е направил искане да бъде извършена справка за
действащи трудови догвори на длъжника и предприемане на съответните изпълнителни
действия в случай, че се установяват такива, за което е зааплтила дължимата такса.
На 10.08.2018 г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ АД и на
13.08.2018 г. запорно съобщение до „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД.
От приложеното по изпълнителното дело платежно нареждане е видно, че на
19.09.2018 г. служебно е наредена сумата 957,73 лв. с наредител М. И. Попова, от който
момент е започнала да тече нова петгодишна давност.
Тъй като давностният срок за вземанията не е изтекъл към 13.03.2020 г., същият е
спрял да тече до 21.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП, след което е
продължил да тече. Следователно към петгодишния срок, който, считано от 19.09.2018 г.
следва да се прибави периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /два месеца, една седмица и
един ден/, през който давността е спряла, поради което е изтекъл на 26.11.2023 г.
Следователно към момента на депозиране на молбата от 13.02.2024 г. от взискателя с
искане да бъде насрочена оценка и опис на движими вещи, находящи се на адреса на
длъжника, вземанията са погасени по давност.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
Ответникът е направил искане за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК относно разноските,
поради което следва да бъде извършена преценка дали са налице двете кумулативни
предпоставки: ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждане на делото.
Отнесено към предмета на делото, ответникът не би дължал разноски, ако е признал, че не
се дължи принудително изпълнение на вземането, което е погасено по давност, и след
изтичане на давността не е предприел действия по принудително изпълнение.
С постъпилото становище по хода на делото ответникът е направил ясно и изрично
признание на иска. Съдът намира обаче, че втората предпоставка за приложението на чл. 78,
ал. 2 ГПК не е налице, тъй като с молба от 13.02.2024 г. ответникът е направил искане за
извършване на изпълнителни способи спрямо длъжника, поради което е дал повод за
предявяване на иска.
Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноските за производството по делото.
Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства по делото ищецът е
сторил разноски за държавна такса в размер на 306,87 лв. и за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000,00 лв., платено в брой, видно от представения договор за правна защита и
съдействие. По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира следното:
4
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
минималното възнаграждение съобразно материалния интерес на делото е 967,17 лв., поради
което така уговореното не се явява прекомерно.
Предвид горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
1306,87 лв. – разноски за производството по делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *****,
НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, принудително изпълнение
на сумата 4817,07 лв. – главница по договор за банков кредит от 20.12.2010 г., сумата
1225,57 лв. – изискуема редовна лихва за периода 05.07.2011 г. до 22.04.2014 г. вкл., сумата
1130,56 лв. – изискуема наказателна лихва за периода 05.08.2011 г. – 30.01.2014 г. вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата от 4817,07 лв., считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 04.02.2014 г., до окончателното й изплащане, както и направените
по делото разноски в размер на 143,46 лв. – държавна такса, и 355,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, за които в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 05.02.2014 г. по ч.гр.д. № 725 по описа за
2014 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 628/2014 г. на ЧСИ СТ.Б., с район на
действие ОС-Перник, поради погасяване на вземанията по давност, на основание чл. 439,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *****, сумата 1306,87 лв. /хиляда триста и шест лева и
осемдесет и седем стотинки/ – разноски за производството по делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5