№ 1901
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330205115 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 579196-F596909/26.05.2021 г.
на заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на Амино Алфа ЕООД ЕИК
*** на основание основание чл. 74, ал. 1, пр. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 200 лева, за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
В жалбата се излагат съображения, че НП е незаконосъобразно като моли да се
приложи чл. 28 от ЗАНН и обжалвания акт да се отмени. В съдебно заседание
представителят на дружеството поддържа искането си за приложине на института на
маловажния случай.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ТД на НАП
Пловдив, чрез своя процесуалния представител, счита подадената жалба за
неоснователна. Излага съображения за законосъобразното съставяне на АУАН и НП, за
липсата на основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и че са взети
предвид всички релевантни обстоятелства при определяне на наказанието. Моли НП
да бъде потвърдено като правилно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят Амино Алфа ЕООД, представлявано от Ю. М. К. е
осъществявало търговска дейност през отчетния период и за финансовата 2019 г., за
което подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/, депозирана на 25.02.2020 г. с посочени нетни приходи за
продажби в размер на 13144,86 лева.
1
На 14.12.2020 г. в НАП постъпила информация от Агенция по вписванията, че
дружеството Амино Алфа ЕООД не е подало ГФО за 2019 г. Свидетеля Ш.Н., заемаща
длъжността „инспектор по приходите“ към ТД на НАП Пловдив, въз основа на
получената информация предприела проверка, която установила извършването на
дейност през 2019 г. и липсата на подаден годишен финансов отчет (ГФО) в
законоустановения срок, който бил определен след удължаването му с пар. 33 от ПЗР
на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение до 30.09.2020
г. Затова свидетелката Н. изпратила покана до дружеството жалбоподател, да се яви
негов представител в 7-дневен срок от получаването в ТД на НАП Пловдив за
съставяне на АУАН относно незаявяване за обявяване на ГФО за 2019 г. в
законоустановения срок пред Търговския регистър към Агенция по вписванията.
На 01.03.2021 г. Годишния финансов отчет за 2019 г. на дружеството бил
подаден в Агенция по вписвания
На 04.03.2021 г. е съставен АУАН с № F405664, с който е констатирано, че
жалбоподателят, като задължено лице не е публикувала ГФО за 2019 г. в ТР към АВ до
30.09.2020 г. Констатирано е от актосъставителя, че към момента на съставяне е заявен
за обявяване и представен такъв (на 01.03.2021 г.), но в законоустановения срок това не
е било сторено, като по този начин не е спазена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от
ЗСч. Същия АУАН е съставен в присъствието и връчен на представителя и управителя
на дружеството.
С оглед пропускането на срока за подаване на ГФО за 2019 г. и въз основана
посочения АУАН е издадено обжалваното НП. С последното на дружеството била
наложена на основание чл. 74, ал. 1, пр. 2 от ЗСч имуществена санкция в минимален
размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел Ш.Н. – актосъставител. Съдът кредитира същите показания като
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от
писмените доказателства по делото – АУАН № F596909/04.03.2021 г., 2 броя покани и
обратна разписка, заявление за обявяване на ГФО, платежно нареждане, заповед на
Изп. директор на НАП.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗМФ-
644/28.08.2020 г. на министъра на финансиите. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание санкция на жалбоподателя, нито са ограничени правата му.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на
нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. В деня на връчване на
АУАН представител на дружеството е направил своите възражения.
Към момента на установяване на нарушението нарушителят е бил известен и
макар уведомяването съгласно представената и приета покана за явяването му за
съставяне на АУАН да не е редовно съгласно изричното неприложение на правилата за
2
връчване по ДОПК – чл. 33 от същия, то съдът намира, че при съставянето на АУАН е
присъствал представител на санкционираното юридическо лице и правото му на
защита не е нарушено или ограничено.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 38 ал. 1 т. 1 от ЗСч всички търговци по смисъла на Търговския
закон публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и
годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или съответния орган чрез заявление за вписване и представяне за
обявяване в Търговския регистър в срок до 30 юни на следващата година. Съгласно чл.
74, ал. 1, пр. 2 от ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с
глоба в размер от 200 до 3 000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция
в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за
който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната
отговорност, а именно дружеството, извършващо търговската дейност. Правилен е
изводът на съставителя на акта и издателя на постановлението, че с поведението,
изразило се в бездействие, е осъществено нарушение на посочената разпоредба на чл.
38 ал. 1 т. 1 от ЗСч, като въпреки задължението не е заявен за публикуване до
30.09.2020 г. ГФО за 2019 г. в търговския регистър към агенция по вписванията,
въпреки че дружеството е извършвало дейност.
В настоящия случай по делото не се спори, а и от ангажираните гласни и
писмени доказателства се установява, че не е спазен срока по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч в
редакцията му към момента на извършване на нарушението, удължен с пар. 33 от ПЗР
на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение до 30.09.2020
г. и не е подадено заявление за вписване ГФО за 2019 г., като нарушението е било
извършено на 01.10.2020 г. Неизпълнението на предвиденото в ЗСч задължение в
указания от закона срок е административно нарушение, за което правилно е
ангажирана отговорността на дружеството.
Не са и ангажирани от страните и доказателства, които да съдържат индиция за
установяване на някакви различни обстоятелства, от приетите в АУАН.
Следователно се установява да са изпълнени всички признаци на нарушението
по чл. 38, ал.1 , т. 1 от ЗСч.
По наложената санкция и приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Коректно административнонаказващият орган е определил и наложил
имуществена санкция в минимално зададения в чл. 74, ал. 1, пр. 2 от ЗСч размер от 200
лв. Нарушението е извършено за първи път и не носи белези, които биха обусловили
налагането на имуществена санкция в размер по-висок от минималния. Освен това
декларираните приходи от продажби са в размер на 13144,86 лв., като предвидения
процент в който следва да се наложи санкцията от 0,1 до 0,5% обуславя по-малък
размер от определения минимум от 200 лв.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
3
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства,
които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. ГФО е подаден близо 5 месеца
след извършването на нарушението и след получаването на покана за съставянето на
АУАН за посоченото нарушение. Това поведение на жалбоподателя обаче не може да
доведе до по-ниска обществена опасност на деянието. Съдът намира, че едно
добросъвестно поведение от негова страна, преди спрямо същия да бъде започнато
административнонаказателно производство, би могло да характеризира случая като
маловажен, но такова не е било налице. Едва след започване на производството, е
подаден ГФО, което е било продиктувано от съставянето на АУАН за извършеното
административно нарушение. Фактът, че отчетът е подаден на по-късен момент, влияе
единствено върху размера на наложената на жалбоподателя глоба, като
административнонаказващият орган правилно е съобразил, че същата следва да е в
най-ниския предвиден такъв. Това последващо поведение на нарушителя обаче не
може да обуслови маловажност на извършеното нарушение. Наказващият орган
правилно е отбелязал че нарушението е първо, като след отчитане на липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства, коректно е преценил вида и размера на
имуществената санкция.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено дружеството
жалбоподател да е осъществило състава на вмененото административно нарушение. В
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле
на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в
минимален размер, като не са налице и предпоставките за неговото изменение.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 579196-F596909/26.05.2021 г.
на заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на Амино Алфа ЕООД ЕИК
*** на основание основание чл. 74, ал. 1, пр. 2 от Закона за счетоводството е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 200 лева, за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на
страните пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4