РЕШЕНИЕ
№ 1707
гр. Бургас, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20232120100112 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Етажна собственост с
адрес: ***, представлявана от Л. Б. Г., срещу В. Н. Ф., ЕГН **********, адрес: ***, с която
се иска от съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 639,75 лева,
представляваща неплатена сума за годишна такса за поддръжка и управление на общите
части в етажната собственост, във връзка със задължение на всеки собственик да заплати
таксата в срок до 01.02.2022 г., 43,36 лева лихва за забава върху главницата от 639,75 лева за
периода от 02.02.2022 г. до 03.10.2022 г., 82,39 лева неплатена вноска във фонд „Ремонт и
обновяване“, във връзка със задължение на всеки собственик да заплати годишна такса в
срок до 01.02.2022 г., 5,58 лева лихва за забава върху главницата от 82,39 лева за периода от
02.02.2022 г. до 03.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
04.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *** г. на БРС.
Сочи се, че ответницата е собственик на недвижим имот в сградата, а
именно апартамент № ***. На 31.08.2021 г. е проведено Общо събрание на собствениците
на самостоятелни обекти, находящи се в сграда в режим на етажна собственост с адрес: ***,
сграда „***“, на което са взети решения всеки собственик да заплати в срок до 01.02.2022 г.
годишна такса за поддръжка и управление на общите части в етажната собственост, както и
годишна вноска във фонд „Ремонт и обновяване“, изчислени съобразно разпоредбите на чл.
50 и чл. 51 ЗУЕС. До момента В. Н. Ф. не е платила дължимите такси. Mоли за уважаване на
претенциите и присъждане на съдебно - деловодни разноски.
1
Oтветната страна чрез процесуален представител е посочила, че
претенциите са неоснователни. Сочи, че не става ясно въз основа на какво решение на ЕС се
претендират сумите. Посочено е, че ответницата не дължи суми за управление и поддръжка
на общите части на етажната собственост, тъй като за периода 01.09.2021 г. - 31.08.2022 г. тя
или други лица с нейно съгласие са пребивавали в имота по-малко от 30 дни, като
приложение в случая намира разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Не е установено и
изчисляването на претендираните суми да е извършено по правилата на чл. 50 и чл. 51
ЗУЕС, които норми са императивни.
Посочено е, че Ф. е заплатила сумата от 100 лева през м. август 2021 г. -
разходи за общи части, но това не е взето предвид от ищеца.
Оспорени са и исковете за заплащане на мораторна лихва поради
противоречие с решението по т. 9 от протокола.
Моли съда да отхвърли претенцията и й присъди съдебно-деловодни
разноски.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС,
чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД.
Между страните не се спори, а и видно от представения нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти № ***, т. ***, рег. № ***, д. № *** от 01.12.2014
г. В. Н. Ф. е закупила апартамент с адрес ***, к-с ***, блок ***, ет. ***, ап. ***. Представена
е справка от Служба по вписвания – гр. ***, от която е видно, че процесният имот е бил
прехвърлен чрез покупко-продажба на Ф. през 2014 г. и оттогава няма движение по
партидата. Поради това се установява в производството, че за процесния период ответницата
е била собственик на имот в сградата на посочения адрес.
Установява се от представения по делото протокол от проведено на
31.08.2021 г. общо събрание на собствениците, че Л. Г. е избран за управител на ищцовата
етажна собственост за срок от две години.
Установява се от представения по делото протокол от проведено на
31.08.2021 г. общо събрание на собствениците на ищцовата етажна собственост, че
разходната част от бюджета за 2021/2022 г. е в общ размер от 17 732 лева, от които по чл. 50
ЗУЕС – сума в размер на 13 428 лева, а по чл. 51 ЗУЕС – сума в размер на 4 250 лв. Към
фонд „Ремонт и обновяване“ е формиран фонд „Непредвидени разходи“, средствата за който
са на стойност 2 000 лева, изчисляващи се в съответствие с нормата на чл. 50, ал. 2, т. 1
ЗУЕС. Прието е още, разходите по чл. 50 ЗУЕС и фонд „Непредвидени разходи“ следва да
бъде разпределена между собствениците според притежаваните от всеки собственик
идеални части от общите части на сградата. Сумата за разходите по чл. 51 ЗУЕС следва да
бъде разпределена между собствениците поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, като е посочено, че към
момента на провеждане на общото събрание техният брой е тридесет и трима при 24 обекта.
За начало на финансовата година е приета датата 01.09.2021 г., а за неин край – датата
2
31.08.2022 г., като заплащането на дължимите от собствениците вноски да се извършва само
и единствено по банкова сметка в срок до 01.02.2022 г.
Представен е документ за площообразуването, от който се установява,
че Ф. притежава 4,40 % идеални части от общите части на сградата, съответно сумата,
дължима за фонд „Ремонт и обновяване“, е посочена в размер на 82,39 лева, разходите по
чл. 50 са в размер на 510,96 лева и разходи по чл. 51 – в размер на 128,79 лева.
Представено е уведомление по чл. 46б ЗУЕС, входирано в Община ***
от Л. Б. Г..
По делото е представена справка за консумирана енергия в квтч по
партидата на В. Н. Ф. с клиентски номер ***, с ИТН *** за адрес в гр. *** за периода от
09.2021 г. до 08.2022 г., от която е видно, че за периодите от 16.09.2021 г. – 16.10.2021 г. и
16.06.2022 г. – 16.08.2022 г. е консумирана дневна и нощна електроенергия, като през
останалият отчетен период не е отчетена никаква консумация.
По делото е представена справка за потребеното водно количество за
периода от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г. по партидата на процесния имот.
В подкрепа на твърдението на ответника за заплатена сума в размер на
100 лева в полза на Етажната собственост са представени бележки, които не следва да бъдат
кредитирани, доколкото не съдържат подпис на лицето, които ги е съставило, и са негодни
да установят обстоятелствата, които страната се домогва да докаже с тях.
Представени са доказателства, че ответникът живее и работи в
Германия.
По делото е разпитана свидетелката Р., която е посочила, че Ф.
пребивава в имота в *** за много кратко време по време на летните отпуски, а когато идвала
България живее в имота си в гр. ***. Преди да си тръгне през лятото на 2021 г. за Германия
оставила сумата от 100 лева, която да помогне за поддръжката на сградата в ***. През 2022
г. се прибрала за малко – в края на м. юли или м. август, за две три седмици.
Свидетелката Г. е посочила, че никога не е получавала от Ф. сумата от
100 лева. Управляващото комплекса дружество се е отказало и е нямало кой да извършва
дейностите по поддръжка. От този момент до създаването на Етажната собственост, около
една година, лично те са събирали някакви пари, с които да поддържат комплекса.
Свидетелката Б., също етажен собственик, е посочила, че са събирани пари, за да помогнат
за почистването на комплекса и асансьора. Свидетелства, че е взела от Ф. сумата от 100 лева
и цялата сума е предала на Л. Г..
Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът намери, че
предявените искове са частично основателни. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС сред
правомощията на общото събрание е да определя размера на паричните вноски за разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата, а съгласно чл. 6, ал. 1, т. 8 и т.
10 ЗУЕС собствениците на обекти в етажна собственост са длъжни да изпълняват решенията
на органите на управление на етажната собственост и да заплащат разходите за
3
управлението и поддържането на общите части на сградата. Задължението на ответницата да
заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата произтича
от закона и от решенията на общото събрание на етажната собственост. В протокола от
общото събрание от 31.08.2022 г. е обективирано решение за пристъпване към принудително
вземане на дължимите суми от собственици, които не са заплатили дължимите суми. В
случая по делото не са наведени твърдения, нито са представени доказателства решенията
на общото събрание да са атакувани по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в законоустановения срок,
поради което същите обвързват етажните собственици. Неупражняването на правото да се
предяви иск в срок води до погасяване на правото на иск, включително и чрез възражения за
незаконосъобразност на приетите от общите събрания на етажната собственост решения по
висящо съдебно дело за изпълнението им. Поради това е доказано и основанието за носене
на отговорност от ответника за заплащане на дължимите към етажната собственост суми за
управление и поддръжка на общите части и вноски към фонд „Ремонт и обновяване“.
По отношение на размера на претенциите съдът намира следното:
В чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 ЗУЕС е предвидено, че общото събрание
приема решения за размера на вноските за управлението и поддържането на общите части
на сградата, както и за фонд „Ремонт и обновяване“. По делото е представен препис от
протокола от 31.08.2022 г., в който са обективирани решения на общото събрание за
определяне на размера на паричните вноски. Видно от съдържанието на решение по т. 6.1
Общото събрание е взело решение за събиране на плащания в общ размер от 17 732 лева, от
които по чл. 50 ЗУЕС – сума в размер на 13 428 лева, а по чл. 51 ЗУЕС – сума в размер на
4 250 лева. Към фонд „Ремонт и обновяване“ е формиран фонд „Непредвидени разходи“,
средствата за който са на стойност 2 000 лева, изчисляващи се в съответствие с нормата на
чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС. Прието е още разходите по чл. 50 ЗУЕС и фонд „Непредвидени
разходи“ да бъдат разпределени между собствениците според притежаваните от всеки
собственик идеални части от общите части на сградата. Сумата за разходите по чл. 51 ЗУЕС
следва да бъде разпределена между собствениците поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, като е посочено, че към
момента на провеждане на общото събрание техният брой е 33, което е отразено и в
приложеното площообразуване. За начало на финансовата година е приета датата 01.09.2021
г., а за неин край – датата 31.08.2022 г., като заплащането на дължимите от собствениците
вноски да се извършва само и единствено по банкова сметка в срок до 01.02.2022 г.
В представения нотариален акт са посочени идеалните части от общите
части на сградата, притежавани от ответницата, които съвпадат с тези, посочени в
площообразуването, и доколкото правото на собственика върху самостоятелния обект не е
спорно, общите части следва да се приемат за такива, каквито са били посочени в документа
за собственост, а именно 4,40 идеални части от общите части на сградата. Съгласно чл. 50,
ал. 2, т. 1 средствата за фонд „Ремонт и обновяване“ се набират от ежемесечни вноски от
собствениците в размер, определен с решение на ОС съобразно идеалните части на
отделните собственици в общите части на ЕС. Сумата по чл. 50 ЗУЕС за фонд „Ремонт и
4
обновяване“ е приета в размер на 13 482 лева, от които 2000 лева за т. нар. в протокола фонд
„Непредвидени разходи“. Следователно ответницата дължи за фонд „Ремонт и обновяване“
сумата от общо 593,21 лева за посочения период от една година. Според чл. 51 ЗУЕС
разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства. В т. 7 от протокола на ОС на ЕС е прието, че техният брой е тридесет и един
собственици, но съдът намира, че е допусната техническа грешка, доколкото на всички
останали места, на които това е отбелязано, включено и в таблицата за прощообразуване, е
посочен брой от тридесет и три. Общо за разходи по чл. 51 ЗУЕС сумата е приета в размер
на 4 250 лева, следователно за поддръжка и управление на общи части ответницата дължи
сумата от 128,79 лева – сума за един обитател. С исковата молба ищецът претендира сумата
от 639,75 лева по чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС и сумата 82,39 лева неплатена вноска във фонд
„Ремонт и обновяване“, което всъщност представлява задължението за фонд „Непредвидени
разходи“, част от фонд „Ремонт и обновяване“ съгласно приетото на Общото събрание.
Съдът намира, че общото задължение на ответника, формирано от дължими към Етажната
собственост суми за поддържане на общите части и за ремонт и обновяване на сградата,
предвидени в чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС, възлиза на сумата 722 лева. Тъй като исковата претенция
възлиза на сумата 722,14 лева, за горницата над 722 лева следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира за частично основателен и искът по чл. 86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху дължимата главница за периода от 02.02.2022 г.
(датата, следваща деня на падежа за плащане на задължението, определен в т. 8 от
протокола от ОС, до 02.10.2022 г. (деня преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение). Според изчисленията, направени от съда в онлайн калкулатор,
лихвата за забава върху главницата възлиза на сумата 48,73 лева. Следователно искът в тази
част следва да бъде отхвърлен за сумата над посочената до пълния претендиран размер от
48,94 лева.
Възражението на ответницата за недължимост на претендираната сума
за поддръжка и управление на общите части на сградата, поради това, че не е обитавала своя
имот, е неоснователно. По отношение на представената справка за потребление на ток в
процесния имот, собственост на ответника, следва да се съобрази, че действително същата е
доказателство, че имотът е ползван за повече от 30 дни през месеците септември и октомври
2021 г., както и през месеците юни, юли и август 2022 г. По делото липсват доказателства
ответницата да е отправила писмено уведомление до управителя за отсъствие през
процесните периоди, както и липсват каквито и да е други доказателства, от които да е
видно, че действително имотът изобщо не е бил ползван. Ето защо и не може да се направи
обоснован извод, че от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г. ответницата не е пребивавала в имота.
Относно възражението на ответната страна за заплащане на сумата от
100 лева за периода на процесната финансова година, съдът счита същото за недоказано. От
представената касова бележка и копие от саморъчно написана бележка на лист хартия не се
установява по несъмнен начин авторът на тези документи, дали действително тази сума е
5
предаденa от ответницата и за кой период е това плащане и какво е неговото основание.
Освен това от показанията на свидетелката Г. става ясно, че последната никога не е
получавала сумата от 100 лева от ответницата, а от свидетелските показани на Б. става ясно,
че ответницата е предала сума от 100 лева преди Общото събрание на етажната собственост,
когато етажните собственици са се грижили за поддържането на общите части сами, а
фирмата, занимавала се с поддръжката, е прекратила дейност по поддържането на сградата.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата
страна се дължат съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете в
размер на общо 1025,38 лева за заповедното и настоящото производство. Сумата от 50 лева,
посочена в списъка на разноските за услуги за преводач, не следва да се присъжда,
доколкото не са представени доказателства, че разноски в този размер са реално сторени,
както и следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за настоящото
производство, тъй като по делото е налице доказателство за заплащане на възнаграждение
именно в този размер и не могат да бъдат присъдени разноски, които не са направени от
страната.
На ответника също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете. Същите възлизат на сумата 0,14 лева за настоящото производство.
Водим от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Н. Ф., ЕГН
**********, адрес: ***, че дължи на Етажна собственост с адрес: ***, представлявана от Л.
Б. Г., сумата от 722 лева главница, представляваща неплатена сума за годишна такса за
поддръжка и управление на общите части в етажната собственост и за вноска във фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода от 01.09.2021 г. до 31.07.2022 г. съгласно решения по т. 6
и т. 7 от протокол на Общото събрание на собствениците от 31.08.2022 г., сумата от 48,73
лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.02.2022 г. до 02.10.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2022 г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *** г. на БРС,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер до пълния претендиран размер от
722,14 лева и иска за лихва над уважения размер до пълния претендиран размер от 48,94
лева.
ОСЪЖДА В. Н. Ф., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Етажна
собственост с адрес: ***, представлявана от Л. Б. Г., сумата от 1025,38 лева (хиляда и
двадесет и пет лева и тридесет и осем стотинки) за направените разноски в настоящото и
заповедното производство.
ОСЪЖДА Етажна собственост с адрес: ***, представлявана от Л. Б. Г.,
да заплати на В. Н. Ф., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 0,14 лева (четиринадесет
6
стотинки) за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: __________(П)__________
7