№ 356
гр. Плевен, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Гражданско
дело № 20244400100302 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.432 ал.1 от ТЗ вр.
чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица“, бул. „***“ № ***, представлявана от Т.В.М. – Изпълнителен
директор и С.А.Г. – Изпълнителен директор чрез пълномощника – юрк. Т. Т.
С. – Л. против А. Е. /А.Е./, роден на ********** г., с адрес: гр. Плевен, ул.
„***“ № 22, вх.Б, ап.1, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК вр. чл.432 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД с цена на
иска общо в размер на 60 818,69 лв., от които: главница в размер на 53 545,53
лв., възнаградителна лихва в размер на 6140,89 лв. и обезщетение за забава в
размер на 1132,27 лв.
В исковата молба се твърди, че с Договор за студентски кредит от
28.02.2013 г., сключен между РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК
*** и А. Е. (А.Е.) в качеството на кредитополучател, Банката е предоставила
на кредитополучателя студентски кредит в размер на 64542,36 лв., с краен
срок за издължаване - 20.02.2030 г. Съгласно чл.1.1. от Договора за кредит,
кредитът е предоставен за заплащане на 12 бр. такси за обучение на
кредитополучателя, всяка в размер на 5378,53 лв. Отпуснатият кредит е
1
усвояван поетапно до пълния размер от 53545,53 лв., съгласно условията на
сключения Договор, като окончателният му размер се определя от сумата,
усвоена до изтичане на срока по чл. 4.2 от Договора за кредит. Твърди се, че в
чл.3.1 от Договора между страните е уговорена възнаградителна /редовна/
лихва, като възнаграждение за ползването на предоставения кредит в размер
на фиксирана годишна лихва от 7% за целия срок на кредита. Съгласно чл.4.2
от Договора за кредит, при погасяване на кредита кредитополучателят ползва
84 месеца гратисен период, считано от датата на сключване на Договора до
20.02.2020 г. По време на гратисния период кредитополучателят не дължи
плащане на главница и лихви по кредита, а в съответствие с уговореното в
чл.4.4 от Договора за кредит през този период Банката начислява лихва върху
усвоената част от кредита, като начислената лихва се капитализира годишно.
Заплащането на тази лихва е отложено до началото на изплащане от
кредитополучателя на задълженията на кредитополучателя, съгласно чл.4.8 от
Договора за кредит. В чл.3.2 от Договора е уговорено, че при забава в плащане
на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи лихва за забава в
размер на ОЛП, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума /вноска
или част от вноска/ за времето на забавата до окончателното изплащане на
забавените задължения. Страните са се уговорили кредитът да бъде изплатен
на 120 равни анюитетни, включващи главница и лихви месечни вноски, всяка
в размер на 1001,14 лв., дължими на 20-то число от съответния месец, считано
от 20.03.2020 г. до 20.02.2030 г. Страните са уговорили, също така, че Банката
има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане от страна
на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски.
В исковата молба се твърди, че Банката е изпълнила всички свои
задължения, съгласно подписания Договор за студентски кредит от 28.02.2013
г., като на кредитополучателя е предоставена уговорената парична сума за
възмездно ползване, която е усвоена от него. От страна на кредитора не са
нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни
задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните
отношения между страните.
Ищецът заявява, че поради настъпил случай на неизпълнение, а именно
неплащане на три последователни погасителни вноски, с настоящата искова
молба упражнява правото по чл.6 от Договора вр. чл.432 от ТЗ от името на
„Обединена българска банка“ АД да обяви всички неизплатени задължения,
2
произтичащи от Договор за студентски кредит от 28.02.2013 г. за предсрочно
изискуеми, считано от датата на получаването на препис от исковата молба от
ответника или негов представител.
В исковата молба се твърди, че към настоящия момент не е възможно да
се уточни кога предсрочната изискуемост ще произведе своето действие, тъй
като тя ще настъпи в хода на съдебното производство, поради което
изчислените и описани в исковата молба размери на претендираните редовна
/възнаградителна/ лихва и обезщетение за забава са до датата на подаване на
исковата молба, като ще бъдат допълнително уточнени, след като
предсрочната изискуемост на задълженията породи своето действие с
получаването на исковата молба от ответника или негов представител.
Ищецът претендира и присъждане на законна лихва за забава върху
претендираното вземане за главница, считано от датата на която предсрочната
изискуемост ще произведе действие до окончателното му заплащане. Според
ищеца, доколкото възнаградителната лихва е предвидена в Договора, тя
съставлява договорно задължение за страната, в чиято тежест е вменена, като
възнаградителния характер на тази лихва и санкционния характер на
неустойката не препятстват приложимостта на чл.86 от ЗЗД, тъй като
задължението за заплащането им е самостоятелно и независимо от
задължението за обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът счита, че приложените доказателствата обуславят несъмнения
извод, че по силата на сключения Договор за студентски кредит между
страните по делото са възникнали валидни облигационни отношения и ако
основанието на вземането е доказано, съдът не може да отхвърли иска като
недоказан, а е длъжен сам да определи размера /ТР № 129/30.06.1986 г. на
ОСГК на ВС/. В този смисъл е и разпоредбата на чл.162 от ГПК, за което са
приложени доказателства и са ангажирани доказателствени искания.
Ищецът моли съда, да осъди А. Е. (А.Е.) да заплати на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД /в качеството на универсален правоприемник на
„КЕЙ БИ СИ БАНК“ ЕАД, ЕИК ***, с предишно наименование
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***) следните суми, дължими
по Договор за студентски кредит от 28. 02. 2013 г., а именно: главница в
размер на 64542,36 лв.; възнаградителна лихва по чл.3.1 от Договора за кредит
в размер на 6140,89 лв. за периода от 20.06.2022 г. до датата на предсрочната
3
изискуемост на задълженията на ответника, произтичащи от предоставения
кредит; обезщетение за забава върху просрочените вноски по чл. 3.2 от
Договора за кредит в размер на 1132,27 лв. за периода от 20.06.2022 г. до
датата на предсрочната изискуемост на задълженията на ответника,
произтичащи от предоставения кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предсрочната изискуемост до окончателното
изплащане на задълженията. Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок от постъпил писмен отговор от адв. Т. М. от
ПлАК, назначена за особен представител на ответника А. Е. с Определение №
599/22.04.2025 г., постановено по настоящото дело, с оглед редовното му
призоваване чрез публикация в ДВ при условията на чл.48 ал.2 от ГПК. В
писмения отговор се изразява становище, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен.
В писмения отговор се посочва, че съгласно чл.6.2 от процесния
Договор, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при
неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни
погасителни вноски, като обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем,
вкл. и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не
са били изискуеми. Твърди се, че в настоящият случай по делото липсват
доказателства, че до ответника е достигнало изявлението на кредитора, че
обявява кредита за предсрочно изискуем. Посочва се, че връчването на
исковата молба на назначен от съда особен представител следва да се счита за
редовно връчване на волеизявление на кредитора относно предсрочната
изискуемост, което да произведе валидно действие.
В случай, че съда приеме, че са налице условията, при които кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, с писмения отговор се оспорва клаузата на
чл.4.4 от Договора за студентски кредит от 28.02.2013 г., като се твърди, че
същата е нищожна, като договорена в противоречие със закона. В тази връзка,
се посочва, че клаузата е в пълно противоречие с императивната разпоредба
на чл.24,ал.1 от т.1 от ЗКСД, поради включване в изискуемата в края на
гратисния период главница по кредита и на суми, които не са реално усвоени
за учебни такси, а съставляват възнаградителна лихва по кредита за гратисния
4
период. Клаузата е в противоречие и с императивната норма на чл.10, ал.3 от
ЗЗД и не поражда действие, тъй като води до забранения от закона анатоцизъм
- начисляване на възнаградителни лихви върху възнаградителна лихва за
предходен период, капитализирана към главницата. Клаузата е в противоречие
с императивните разпоредби на чл.143 т.19 от ЗЗП и е неравноправна, тъй
като не позволява на ответника в качеството на кредитополучател да прецени
икономическите последици от договора в тази му част към датата на
сключването му. Твърди се, че с оглед нищожността на клаузата на чл.4.4 от
Договор за студентски кредит от 28.02.2013 г., същата не следва да се взема
предвид при изчисляване размера на претендираните вземания за главница и
възнаградителна лихва.
Ответникът моли съда, да отхвърли предявеният от „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД ЕИК *** иск с правно основание чл.432 ал.1 от ТЗ
вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД и цена на иска общо 60 818,69 лева, от
които: главница в размер на 53 545,53 лв., възнаградителна лихва в размер на
6140,89 лв. за периода от 20.06.2022 г. до датата на предсрочната изискуемост
на задълженията на ответника; обезщетение за забава в размер на 1132,27 лв.
за периода от 20.06.2022 г. до датата на предсрочната изискуемост на
задълженията, произтичащи от предоставения кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предсрочната изискуемост до
окончателното изплащане на задълженията.
В съдебно заседание, ищецът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД
не се представлява. В депозирано становище, процесуалният представител –
юрк. Е.Г. прави искане за изменение на размера на исковете до размерите,
установени в заключението на вещото лице по назначената съдебно-
икономическа експертиза, като поддържа предявените искове на основанията,
посочени в исковата молба и съобразно изменения размер, като моли, същите
да бъдат уважени. Претендира направените разноски, съобразно списък по
чл.80 от ГПК
Ответникът А. Е., чрез своя особен представител адв. Т. М. оспорва иска
и моли, същият да бъде оставен без уважение.
Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и след като обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
5
Пред Плевенски окръжен съд е депозирана искова молба от
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *** против А. Е. /А.Е./, с
която е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.432 ал.1 от
ТЗ вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД с цена на иска общо в размер на 60
818,69 лв., от които: главница в размер на 53 545,53 лв., възнаградителна лихва
в размер на 6140,89 лв. и обезщетение за забава в размер на 1132,27 лв.
С молба вх. рег. № 3565/24.03.2025 г., ищецът „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *** е уточнил, че претендираната главница е
в размер на 53545,53 лв., а не както е погрешно посочена на места в исковата
молба – 64542,36 лв. Размерът на претендираната възнаградителна лихва е
6140,89 лв., а размерът на претендираното обезщетение за забава – 1132,27 лв.,
както са посочени в исковата молба. При това положение, общият размер на
предявените искове е 60818,69 лв.
С Определение № 479/28.08.2025 г., постановено в открито съдебно
заседание е допуснато намаляване на иска за размера на главницата от
53545,53 лв. до размера от 43057,91 лв. /намаляване с 10487,62 лв./.
Със същото определение е допуснато увеличаване на иска за
възнаградителна лихва от 6140,89 лв. на 13 886,51 лв. - договорна лихва след
гратисния период – 2983,52 лв. и отложена лихва за гратисния период –
10902,99 лв. /увеличение със 7745,62 лв./.
Със същото определение е допуснато намаляване на обезщетението за
забава от 1132,27 лв. на 442,15 лв. /намаляване с 690,12 лв./.
Не се спори по делото и видно от представения Договор за студентски
кредит е, че такъв е сключен от ищеца и ответника на 28.02.2013 г., като
съгласно чл.1.1 от Договора, Банката, в качеството на кредитодател е
предоставила на ответника, в качеството кредитополучател кредит за
обучение в размер на 64 542,36 лв., с цел заплащане на 12 бр. такси за
обучение на кредитополучателя. Срокът на договора е 20.02.2030 г., като е
уговорено плащането на 120 месечни анюитетни вноски, всяка една в размер
на 1001,14 лв. /чл.4.8./ В договора е посочено, че кредитополучателят ползва
84 месеца гратисен период, считано от датата на сключването му до
20.02.2020 г. /чл.4.2./ През този период не се дължи заплащане на лихва и
главница. В чл.4.4. е уговорено, че по време на гратисния период банката
начислява лихва върху усвоената част от кредита, която лихва се капитализира
6
към главницата годишно. Договореният лихвен процент е фиксиран в размер
на 7%, а при забава на плащанията се дължи лихва за забава в размер на ОЛП
увеличен с 10 пункта надбавка. Съгласно чл.6 от Договора, банката има право
да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят не
предостави на банката документ от съответното висше училище,
удостоверяващ качеството му на студент или докторант с право да се запише
за следващ семестър за два поредни семестъра.
Също не се спори и е видно от лично попълвани от ответника формуляри
на Искане за усвояване на средства от студентски кредит /л.29-л.39 от делото/,
че е искано усвояване на суми по кредита в размер на 5378,53 лв. за заплащане
на семестриална такса/издръжка за всеки семестър от 2013 г. до 2019 г., като
видно от приложените платежни нареждания сумите са били
превеждани от Банката на Медицински университет – гр. Плевен.
Спорни по делото са въпросите, дължи ли ответникът исковата сума,
действителен ли е договора за студентски кредит, съдържа ли неравноправни
клаузи и води ли това до недействителност на същия, какъв е размерът на
дълга на ответника.
За да отговори на спорните по делото въпроси, съдът съобрази
писмените доказателства и заключението на вещото лице П. М. по
назначената съдебно-икономическа експертиза, по което са съобразени
посочените по-горе клаузи от процесния Договор за студентски кредит.
Договорът за студентски кредит е уреден в специалния Закон за
кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/, в разпоредбата на чл. 17, ал. 5
на който потребителската закрила срещу неравноправни клаузи е предвидена
изрично, като е посочено, че за Договора за кредит по този закон се прилагат и
чл.143 – чл.148 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно
разпоредбите на чл.17 ал.6 и ал.7 от ЗКСД, когато не са спазени изискванията
на чл.17 ал.1 и ал.4 и чл.18 ал.3 от ЗКСД, както и изискванията за
задължителните реквизити на Договора за кредит, предвидени в типовия
договор по чл.7 от ЗКСД, Договорът за кредит е недействителен, в който
случай кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи.
Съгласно разпоредбите на чл.16 ал.1 и ал.3 от ЗКДС студентите и
докторантите могат да подадат искане за отпускане на кредит и сключване на
7
Договор с всяка Банка, подписала типов договор по чл.7, като в случай, че
Договор за кредит при условията на този Закон е сключен с Банка, която не е
подписала типов договор по чл.7, кредитополучателят е длъжен да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи.
Съгласно разпоредбите на чл.23 ал.1 и ал.3 от ЗКСД кредитополучателят
не дължи плащане на главницата и лихвите по кредита по време на гратисния
период, но по време на същия банката начислява лихва върху кредита.
Съгласно ал.2 на същата разпоредба гратисният период е периодът от
сключването на Договора за кредит до изтичане на една година от първата
дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна
работа съгласно учебния План за съответната специалност и образователно-
квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният
срок на докторантурата, като в ал. 5 на същата разпоредба са посочени
условията, при които гратисният период се удължава по искане на
кредитополучателя и при настъпване на предвидените в Закона предпоставки
за това.
Като съобрази представените по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице П. М. по назначената съдебно-икономическата
експертиза, съдът приема за безспорно установено по делото, че между
страните е налице сключен Договор за студентски кредит от 28.02.2013 г., по
силата на който Банката е отпуснала на кредитополучателя А. Е. кредит в
размер на 64 542,36 лв., като съгласно чл.1.1 от Договора, кредитът е
предоставен за заплащане на 12 бр. такси за обучение, всяка в размер на
5378,53 лв., с краен срок на погасяване на кредита – 20.02.2030 г. Вещото лице
е установило, че са усвоени всички 12 такси, видно от извлечение от сметка на
кредитополучателя. Всички суми са усвоени по сметка, открита на името на
А. Е. в Банката и са превеждани по сметка на Медицински университет, с
изключение на първата, усвоена на 01.03.2013 г. сума в размер на 5378,53 лв.,
която е постъпила по сметката на кредитополучателя и не е преведена по
сметката на МУ – Плевен, което се допуска, съгласно т.2.5.2 от Договора за
кредит.
В изпълнение на задължението си по чл.7 ал.3 от ГПК, съдът счита за
нищожна, като неравноправна, клаузата на чл.4.4 от процесния Договор в
частта й, в която предвижда капитализиране на лихвата към главницата
8
годишно, съгласно действащия Погасителен план. От заключението на вещото
лице се установява, че към всяка една от вноските е добавена 1/120 част от
отложената възнаградителна лихва, начислена през гратисния период.
Отложената възнаградителна лихва за гратисния период от 28.02.2013 г. до
20.02.2020 г. е изчислена в размер на 18 690,99 лв. Този размер на отложената
възнаградителна лихва за гратисния период е формиран без капитализиране на
лихвата веднъж годишно през гратисния период, въпреки договореното в
чл.4.4 от Договора за кредит.
Съдът приема, че с разпоредбата на чл.24 ал.1 от ЗКСД законодателят е
очертал задължителните рамки, при които се формира общият размер на
задължението на кредитополучателя по Договора за студентски кредит след
изтичане на гратисния период, а именно: 1. Главницата, чийто размер се
определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и 2.
Лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на Договора за кредит,
която съгласно разпоредбата на чл.23 ал.3 от ЗКСД се начислява върху кредита
в договорения размер.
При съобразяване на начина на формиране на претендираната от ищеца
главница по време на гратисния период, установен със заключението на
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза и подписаният от
страните договор, както и от погасителния план /макар и неподписан от
ответника/, при който към усвоената сума, предназначена за заплащане на
учебни такси веднъж годишно банката е прибавяла и начислената
възнаградителна лихва за предходния едногодишен период, върху която сума
като цяло е начислява възнаградителна лихва през последващия гратисен
период, съдът приема, че клаузата на чл. 4.4 от Договора за кредит се явява
нищожна като договорена в противоречие със Закона по следните
съображения:
Първо, клаузата е в противоречие с императивната разпоредба на чл.24
ал.1 т.1 от ЗКСД, както и с императивната разпоредби на чл.143 т.19 от ЗЗП и
е неравноправна, тъй като не позволява на ответника в качеството на
кредитополучател да прецени икономическите последици от Договора в тази
му част към датата на сключването му.
С тази договорка, от неолихвяем компонент на кредита, разпределен в
погасителните вноски, лихвата става олихвяем такъв, а това по съществото си
9
представлява анатоцизъм, който увеличава задължението на
кредитополучателя в повече от уговореното с договора за кредит.
Анатоцизмът в гражданските отношения не е разрешен – чл.10 ал.3 от ЗЗД, а
уговорка, която го допуска е недействителна. В случая, клаузата, с която е
предвидено капитализиране на лихви с настъпил падеж чрез прибавянето им
към размера на редовната главница и оттук увеличаването да дълга, която
обща сума е заложена в новите погасителни планове като главница, върху
която се начислява договорна и наказателна лихва, е нищожна на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. чл.10 ал.2 от ЗЗД. Договорът за банков кредит е
абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.2 вр. чл.1 ал.1 от ТЗ, но в
случаите, когато страна по договора е физическо лице, забраната за
анатоцизъм важи – арг. чл.294 от ТЗ, който разрешава да се уговарят лихви
върху лихви само между търговци, т.е. само по двустранно търговски сделки.
С оглед нищожността на клаузата на чл.4.4 от Договора за кредит, съдът
приема, че същата не следва да се взема предвид при изчисляване размера на
претендираното вземане за възнаградителна лихва.
Относно настъпването на предсрочната изискуемост, съобразявайки
задължителната съдебна практика на ВКС, въведена в т.18 на ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява
изменение на Договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2
ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Безспорно се установи по делото от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза, че към датата на връчване на
препис от исковата молба на особения представител на А. Е. - 14.05.2025 г.,
ответникът не е заплащал в полза на Банката – ищец 13 падежирали вноски по
10
кредита, като чл.6.2 от Договора предвижда възможност за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем при неплащане от страна на
кредитополучателя на три последователни месечни вноски.
При тези изводи, съдът приема, че с неплащането на 13 последователни
погасителни вноски от страна на ответника е възникнало правото на Банката
на основание чл.6.2 от Договора за кредит да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като упражни правото си да предяви осъдителен иск срещу
неизпълнилия задължението си длъжник.
Във връзка с твърденията на Банката - ищец, които кореспондират със
съдебната практика, че предсрочната изискуемост настъпва с връчване на
преписа от ИМ и приложенията към нея на особения представител на
ответника, съдът приема, че същата е настъпила на 14.05.2025 г. - от делото.
Установена е трайна съдебна практика на ВКС, съгласно която в хипотезата на
обективирано в ИМ волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост, каквато е и настоящата хипотеза следва да се приеме, че с
връчването на препис от ИМ на назначения на длъжника особен представител
това волеизявление стига до него, т. е. това е и моментът на настъпване на
предсрочната изискуемост. В този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019 г. по
т. д. № 193/2018 г., I т. о. на ВКС и др.
Съгласно задължителната практика на ВКС, въведена с ТР № 3/2017 г.
по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС: „1. Когато извършеното плащане
не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при
неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността
по чл.76 ал.2 от ЗЗД; 2. Размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по Договор за заем/кредит следва да се определи в размер само
на непогасения остатък от предоставената по Договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането."
При съобразяване на гореизложеното относно датата на настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането на Банката – ищец по процесния
Договор за кредит – 14.05.2025 г. и с оглед изложените по-горе правни изводи
относно нищожност на клаузата на чл.4.4 от Договора за кредит като
неравноправна, при съобразяване на заключението на съдебно-
икономическата експертиза, което приема за вярно, обективно и компетентно
11
като неоспорено от страните по делото, както и дадените разяснения от
вещото лице П. М., съдът счита, че сумата, дължима от ответника А. Е. на
ищцовата Банка е общо в размер на 57 386,57 лв., от които: главница в размер
на 43057,91 лв., в т.ч. редовно изискуема главница в размер на 6272,45 лв.
/редовно падежирали вноски от 20.04.2024 г. до 20.04.2025 г./ и предсрочно
изискуема главница в размер на 36785,46 лв.; редовна възнаградителна лихва
в размер на 2983,52 лв., в т.ч. редовно изискуема лихва от 20.05.2024 г. до
20.04.2025 г. в размер на 2811,85 лв., редовна лихва върху оставаща редовна
главница в размер на 171,67 лв. за периода от 20.04.2025 г. до 14.05.2025 г.,
отложена възнаградителна лихва за гратисния период от 01.03.2013 г. до
20.02.2020 г. в размер на 10902,99 лв., в т.ч. редовно падежирали вноски от
20.05.2024 г. до 20.04.2025 г. в размер на 1869,12 лв. и остатък в размер на
9033,87 лв.; обезщетение за забава в размер на 442,15 лв. върху редовно
падежирали главници от 20.04.2024 г. до 20.04.2025 г., начислени за периода от
20.04.2024 г. до 14.05.2025 г.
От заключението на вещото лице е видно, че след 14.05.2025 г. – датата
на предсрочна изискуемост няма постъпили суми.
С оглед изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен в пълния размер, след направеното и прието и
изменение на иска.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ответникът да заплати
направените от Банката - ищец деловодни разноски общо в размер на 9047,75
лв., от които: възнаграждение на вещо лице в размер на 750,00 лв.;
възнаграждение за особен представител в размер на 5515,00 лв., държавна
такса в размер на 2432,75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
350,00 лв.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.430 вр. чл.432 от ТЗ вр. чл.24 от ЗКСД вр.
чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД А. Е. /А.Е./, роден на ********** г., гражданин на
Великобритания ДА ЗАПЛАТИ на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
12
„Триадица“, бул. „***“ № *** общо сумата в размер на 57 386,57 лв., от които:
главница в размер на 43057,91 лв., в т.ч. редовно изискуема главница в размер
на 6272,45 лв. /редовно падежирали вноски от 20.04.2024 г. до 20.04.2025 г. и
предсрочно изискуема главница в размер на 36785,46 лв.; редовна
възнаградителна лихва в размер на 2983,52 лв., в т.ч. редовно изискуема лихва
от 20.05.2024 г. до 20.04.2025 г. в размер на 2811,85 лв. и редовна лихва върху
оставаща редовна главница в размер на 171,67 лв. за периода от 20.04.2025 г.
до 14.05.2025 г.; отложена възнаградителна лихва за гратисния период от
01.03.2013 г. до 20.02.2020 г. в размер на 10902,99 лв., в т.ч. редовно
падежирали вноски от 20.05.2024 г. до 20.04.2025 г. в размер на 1869,12 лв. и
остатък в размер на 9033,87 лв.; обезщетение за забава в размер на 442,15 лв.
върху редовно падежирали главници от 20.04.2024 г. до 20.04.2025 г.,
начислени за периода от 20.04.2024 г. до 14.05.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК А. Е. /А.Е./, роден на
********** г., гражданин на Великобритания ДА ЗАПЛАТИ на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „***“ № *** деловодни
разноски общо в размер на 9047,75 лв., от които: възнаграждение на вещо
лице в размер на 750,00 лв.; възнаграждение за особен представител в размер
на 5515,00 лв., държавна такса в размер на 2432,75 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350,00 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд - гр. Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните чрез връчване на
препис от същото.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
13