№ 61
гр. Стара Загора, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Пламен Ст. Златев
Мариана М. Мавродиева
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20225500500007 по описа за 2022 година
Производството е на осн. чл.269- 272 от ГПК във вр. с чл.109 от ЗС.
Делото е било образувано въз основа на постъпила в законния 2-
седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалбата вх.№
277033/13.12.2021г. от ищеца „Л.-*“- ООД, гр.С.З. срещу изцяло негативното
за него първоинстанционно Решение № 260773/23.11.2021г. по гр.д.№
2864/2020г. по описа на РС- гр.Стара Загора, с което е бил отхвърлен
негаторния му иск по чл.109 от ЗС срещу ответника „Н.“- ООД, гр.С., ***.
Счита, че атакуваното решение е изцяло неоснователно и недоказано, като
излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си
теза, че поставянето на металната решетка е било извършено в обща част на
сградата, тъй като мястото на монтирането й/открита тераса/ представлявала
покрив на неговия недвижим имот, находящ се на първия етаж по смисъла на
чл.38 от ЗС, понеже покривал определена част от сградата/имота му/, и била
покрив от терасовиден тип. Моли настоящия въззивен съд да постанови
Решение, с което да отмени изцяло негативното за него първоинстанционно
Решение на РС- Ст.Загора, и по същество да уважи изцяло предявения против
ответника негаторен иск по чл.109 от ЗС, ведно със законните последици от
това. Претендира всички свои направени разноски за двете съдебни
инстанции. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата
въззивна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му
представител- адвокат по делото.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
1
Отговор на въззивна жалба от ответника „Н.“- ООД, гр.С., ***, които счита
възивната жалба за изцяло неоснователна и недоказана, че атакуваното
изцяло позитивно за него първоинстанционно решение било напълно
правило, законосъобразно и мотивирано. Поради което молеи на осн. чл.272
от ГПК настоящия въззивен съд да постанови Решение, с което да потвърди
обжалваното решение на РС, със законните последици от това. Излага
подробни свои фактически и правни аргументи в подкрепа на тезата си, че
спорната метална решетка- ролетен тип е поставена в имота му, находящ се
над партерния етаж, на който той е едноличен собственик. Претендира да му
бъдат присъдени направените по въззивното дело разноски. Няма свои нови
доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция. Не се е явил
негов процесуален представител и не е пледирал пред настоящата въззивна
инстанция. Представил е предварителна писмена Защита по делото.
Настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, като се запозна с мотивите и
диспозитивите на атакуваното първоинстанционно Решение, с направените
във в.жалба оплаквания, със становището в Отговора на въззиваемия, като
обсъди всички събрани по първоинстанционното дело доказателства, взе
предвид заключенията на единичната и тройната съдебно- технически
експертизи, приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми
и константната практика на съдилищата по аналогични казуси, преценени
съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на
доказателствата по делото, намира за установено и доказано, че въззивната
жалба се явява напълно неоснователна и недоказана от фактическа и правна
страна, че атакуваното с нея изцяло отхвърлително първоинстанционно
Решение е напълно обосновано, законосъобразно и правилно, поради което
следва да бъде потвърдено, ведно със законните последици от това.
Атакуваното решение е по предявен вещен негаторен иск по чл.109 от
ЗС от въззивника „Л.-*“- ООД- гр.С.З. против въззиваемия „Н.“- ООД, гр.С.,
***, за осъждане на ответника- въззиваем да премахне поставена без
съгласието на останалите собственици в сграда с идентификатор №
68850.515.123.2 между двете колони до западното външно стълбище към
втори етаж, в пространство, което е обща част, преградна метална решетка-
ролетен тип и да осигури безпрепятствен достъп до общата част на терасата и
козирката, явяващи се обща част, като неоснователен.
Видно от материалите по първоинстанционното дело, съгласно
разпоредбите на осн. чл.146, ал.1, т.5 във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, РС е
разпределил доказателствената тежест, като по този негаторен иск в тежест на
ищеца- въззивник е било да докаже, че е съсобственик на процесния
недвижим имот/тераса над неговия имот/, че са налице неоснователни
действия, респективно бездействия от страна на ответника- въззиваем, които
му пречат да упражнява своето право на собственост, като в тежест на
ответника- въззиваем е постановено да докаже възраженията си, като
проекто- доклада/респективно доклада/ на РС по делото е приет очевидно без
никакви възражения и от двете страни/видно от Протоколно определение от
2
о.с.з. на 23.11.2020г./. Пред РС са били назначени, изслушани и приети
единична и тройна съдебно- технически експертизи/СТЕ/, като по делото на
РС са представени и приети множество писмени доказателства и са събрани
поредица от свидетелски показания, които съдът е обсъдил детайлно и пълно.
Предметът на предявения негаторен иск по чл.109 от ЗС изисква
разпределението на доказателствената тежест между страните по делото, като
в условията на пълно и главно доказване ищецът е следвало да докаже
кумулативното наличие на две задължителни законови предпоставки- че той е
собственик на имота и че ответникът извършва неоснователни действия/или
бездействия/, които му пречат да осъществява в пълен обем правото си на
собственост/съсобственост/ и произтичащите от това негови права да владее
имота, да се ползва от него и да се разпорежда с него. Напълно безспорно
между страните по делото е, че всяка една от тях е пълен собственик на
помещенията на първия и съответно на втория етаж от тази многоетажна
сграда, но е останал недоказан от ищеца втория кумулативно изискуем
елемент по чл.109 от ЗС- за извършването на неоснователни действия, които
да възпрепятстват упражняването от собственика- ищец да осъществява
съсобственическите си права в пълен фактически и правен обем относно
въпросната тераса на втория етаж/с разположено там помещение на
ответника/, находяща се частично над имота на ищеца на първия етаж. В тази
връзка и според т.3 от ТР № 4/06.11.2017г. по тълк.д.№ 4/2015г. на ОСГК-
ВКС- София, за уважаване на процесния негаторен иска по чл.109 от ЗС е
необходимо и достатъчно ищецът- въззивник да докаже, че неоснователното
действие на ответника- въззиваем му пречи да упражнява своето
собственическо право върху този недвижим имот- тоест и че върху този
конкретен недвижим имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие/чрез действие и/или бездействие/, както и че това действие/или
бездействие/ на ответника- съсед създава за ищеца- съсобственик пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените по смисъла
на чл.50 от ЗС. Фактическата и правната преценка за това кои въздействия са
по- големи от обикновените и поради това са недопустими, е въпрос на
конкретика по всяко конкретно дело. Следователно въззивникът- ищец е
трябвало да докаже пред РС, че са налице неоснователни действия или
бездействия, както и че тези действия/или бездействия/ му създават пречка за
използване на имота му по- големи от обикновените по смисъла на чл.50 от
ЗС. Защото за да се приеме, че е налице „неоснователно действие” по смисъла
на чл.109 от ЗС, не е достатъчно същото да е лишено от позитивна
административна санкция, но също така да се установи, че то обективно
създава пречки за нормалното ползване на собствения на ищеца имот. Наред с
това при изследването на втората предпоставка за евентуално уважаване на
негаторния иск по чл.109 от ЗС е от съществено значение естеството на
приетото за неоснователно действие и степента на неговото отражение върху
пълноценното упражняване на правото на собственост върху засегнатия имот,
преценени кои въздействия са недопустими от гледна точка на разпоредбата
3
на чл.50 от ЗС, са конкретни по всяко отделно дело, както в конкретния
случай само се сочи, че въпросната метална решетка е поставена в съсобствен
имот- тераса на втория етаж пред помещението на ответника/претендиран от
ищеца, като покрив на неговия индивидуален имот на първия етаж/, без да е
установено и доказано тя да е поставена в съсобствен имот на страните и с
това да му създава някакво съществено неудобства с оглед претендираното от
него общо ползване на тази тераса. Това е доказано по безспорен начин
относно обема и обхвата на правото си на собственост на всяка една от
страните от приети от РС актовете за собственост и одобрения архитектурен
проект за преустройство, изготвен след придобиването на имотите от
въззиваемия, включително документите за собственост и на праводателите
му, съхранявани в трети за делото лица Община- Ст.Загора и Областна
администрация- Ст.Загора/АДС, АОС, заповеди за замяна, арх.чертежи/,
което напълно е доказано и от заключенията на двете съдебни експертизи по
първоинстанционното дело, установяващи по безспорен начин границите на
закупените от въззиваемия- ответник имоти, съгласно които процесната
метална решетка- ролетен тип/първоначалната и настоящата/ е била
поставена в изцяло личния имот на въззиваемия, който не е обща част от
сградата, поради което и не е съсобствена между всички собственици в
сградата, включително и страните по делото. Поради което са напълно
фактически и правно издържани изводи на РС в обжалваното му Решение, че
закупените през 1999г. от въззиваемия имоти са били законно преустроени, и
в продължение на вече 22 г. се владеят и стопанисват единствено,
необезпокоявано и само от него. По делото липсват каквито и да са
доказателства въззивникът- ищец по някакъв начин да е ползвал и/или владял
някоя част от имота на въззиваемия- ответник, да е предявявал някога
претенции за собственост върху целия или върху части от този имот, да е
имал претенции за право на собственост върху самостоятелния обект и
претенции за право на собственост върху „обща част“ на сграда. Напротив- по
делото има доказателства пред РС, че жалбоподателят винаги е признавал
правото на собственост на ответника- въззиваем върху целия му процесен
имот, находящ се над бившия Магазин КИТКА в гр.С.З./имота на ищеца по
нот. акт № 2, том 1, рег.№183, н.д.№ 28/98г./, като дори през 2015г. е подало
жалба до Община- Ст.Загора за теч и влага в складови си помещения на
първия етаж, и изрично е посочил въззиваемия- ответник, като собственик на
имота, находящ се на втория етаж над бившия Магазин КИТКА/тоест над
неговия на първия етаж/. Наред с това още през 2019г. въззивникът- ищец е
подал жалба до Община- Ст.Загора/Първо Кметство/ с искане да се извърши
проверка, дали собствената на въззиваемия- ответник метална
решетка/ролетен тип/ не излиза извън рамките на имота му на втория етаж
над бившия Магазин КИТКА, като е твърдял, че тя е била поставена 5 см.
извън границите на имота на „Н.“- ООД. Поради което въззивният съд счита,
че мотивирано, законосъобразно и правилно, въз основа на надлежно
събраните по делото доказателства РС е приел, че спорната метална
4
решетка/ролетен тип/ е поставена в личния имот на „Н.“- ООД, а не в
съсобствен такъв. Също така се явява обоснован и правилен извода на РС, че
незначителната непокрита към момента част от имота на въззиваемия-
ответник не е обща част, тъй като представлява част от закупения с нот.акт за
покупко- продажба № 90, том.З, рег.№ 3140, н.д.№ 1016/99г. на Нотариус с
рег.№ 181 на НК с район на действие PC- Ст. Загора Магазин на първи /над
партерен етаж/ със ЗП от 694, 60 кв.м. В тази връзка соченото във въззивната
жалба писмо изх.№ 10-11-4318/14.04.2015г. няма отношение към конкретния
правен спор по делото/дали металната решетка- ролетен тип е поставена в
имота на „Н.“- ООД/, тъй като в самото писмо изрично е посочено, че
причина за теча е нарушената цялост на козирката пред кафе- аперитив
„Какао“, което се потвърждава от тогава извършеното обследване на обектите
на въззиваемия- ответник от специалист „ВиК“. Той в писменото си
Становище от м.04.2015г. тогава е констатирал, че покритата част от терасата
няма нарушена цялост, няма пукнатини и дъждовните води се стичат в
ламаринен улей към козирката от терасата; дъждовните води, чрез ламаринен
улей в който има отвори към вертикални канализационни клонове,
отвеждащи дъждовните води към канализацията на долния етаж са извън
тераса. Тогава е дал и препоръка да се извърши проверка за целостта на
ламаринената козирка, на която още към онзи момент/2015г./ са били
монтирани от ищеца- въззвник/собственик на имота на първия партерен етаж/
въздуховоди, рекламни пана и климатик, след което той не е предприел
никакви мерки и не е възстановил целостта на козирката. Ищецът не е доказал
пред РС с надлежни доказателства, каква е била причината за описаното в
протокол от 06.04.2020г. на ЗК„Б.В.И.Г.“- АД моментно състояние на обект-
кафе аперитив на „Л.*“- ООД. Макар, че точно ищецът- въззивник е следвало
да докаже твърденията си, като РС не може да прави предположения по
фактите и не може въз основа само на твърдения да постанови съдебния си
акт. В този смисъл неоснователно е възражението във въззивната жалба, че
РС не бил уважил твърденията в исковата молба. Безспорно съгласно
доказателствата по делото, достъпът на жалбоподателя до общата част-
козирка пред кафе- аперитива, както и до имота на „Н.“- ООД е напълно
възможен от стълбището за всеки и по делото не бе доказано „Н.“- ООД да е
извършило действие, с което да е нарушило правото на собственост на „Л.*“-
ООД.
Следователно в атакуваното първоинстанционно Решение РС правилно
е констатирал, че не са налице всички елементи от фактическия състав на
негаторния иск по чл.109 от ЗС, поради което оплакванията във въззивната
жалба за наличие на грешка при анализа на доказаните предпоставки за
уважаване на иска по чл.109 от ЗС се явяват неоснователни и недоказани,
както пред РС, така и пред настоящия въззивен ОС. Мотивите на РС са
напълно в съответствие със събраните по надлежния процесуален ред
писмени и гласни доказателства пред първата инстанция, включително и от
заключенията на приетите без възражения СТЕ по делото. В настоящото
5
въззивно съдебно производство не се доказаха никое от твърденията и
оплакванията, изложени във въззивната жалба на ищеца, за конкретни пороци
на атакувания първоинстанционен съдебен акт. В настоящото въззивно
съдебно производство не бяха събрани никакви нови доказателства, които да
оборят възприетото от РС в атакуваното му Решение. Поради което въззвната
жалба се явява напълно неоснователна и недоказана, и следва да се остави
изцяло без уважение, като се потвърди атакуваното първоинстанционно
Решение, като валидно, допустимо и правилно, с всички законни последици
от това.
Настоящото въззивно съдебно Решение по вещен негаторен иск по
чл.109 от ЗС, може да се обжалва по касационен ред съгласно чл.280, ал.3,
т.1, пр.3 от ГПК в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез
въззивния ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.272 и 273 от ГПК във
вр. с чл.109, изр.1 от ЗС, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260773/23.11.2021г. по гр.д.№
2864/2020г. по описа на РС- гр.Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му
на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6