№ 76
гр. С., 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Ваня Н. Иванова
ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500465 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. С. Д. с ЕГН ********** от гр.С.
чрез особен предсавител адв.Е.А. против решение № 89/19.04.2021г.по гр.д.№
1302/2019г. на РС-С., с което е уважен искът по чл.422 ГПК на „А.К.П.З.“
ЕИК ********** за признаване на установено,че съществуват
задълженията,за които е издадена заповед за изпълнение № 394 от
03.06.2019г. по ч.гр.д.№ 496/2019г. на РС-С.., а именно: 500 лв. главница,
87.61 лв. договорна лихва за периода от 20.05.2018г. до 15.01.2019г.;236 лв.
такса за експресно разглеждане на документи, 236.25 лв. неустойка 245 лв.
разходи за извънсъдебно събиране, 14.33 лв. законна лихва за периода от
16.01.2019г. до 21.05.2019г. и законна лихва върху главницата от 30.05.2019г.
до изплащане на вземането.,видно със 75 лв. разноски по заповедното
производство ,75 лв. разноски по исковото производство за държавна
такса,540 лв. за исковото производство за експертизи и особен представител и
100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.Релевират се оплаквания
за материална незаконосъобразност, съществено нарушение на процесуалните
правила и необоснованост.Съдът не събрал доказателства относно
възражението,че кредитът не бил усвоен.Не се произнесъл по
възражението,че договорът за паричен заем № 5433480/20.04.2018г.е
нищожен поради нарушение на добрите нрави съгласно чл.26 от ЗЗД и
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП.Възнаградителната лихва
1
надвишавала трикратния размер на законната лихва,което противоречало на
добрите нрави.В нарушение на чл.33а ЗПК не бил определен ясно методът на
определяне на лихвения процент.Наред с гореизложеното, съдът игнорирал
възражението за неуведомяване на длъжника относно цесията.Възразява се за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия.Иска се
отмяна на решението като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба.Отговорът за цесия бил
приложен към исковата молба и това имало правния ефект на
уведомяване.Кредитът бил усвоен,което се доказвало със съдебно-почеркова
експертиза за автентичност на положения от него подпис.размерът на
задълженията се доказал със съдебно-счетоводна експертиза.Към момента на
сключване на договора законът не ограничава размера на договорната
лихва.Не бил нарушен чл.11,т.10 от ЗПК,тъй като разпоредбата не
задължавала посочване на математическия алгорпитъм,по който се изчислява
ГПР.Иска потвърждаване на решението и претендира 360 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира въззивната жалба процесуално допустима и
частично основателна.
По делото се устаяновява,че между „В.К.“ ООД като заемодател и М.
С. Д. като заемател е сключен договор за паричен заем № 5433480 от
20.04.2018г. и заемателят е получил сумата 500 лв. като договорът има силата
на разписка и автентичността на подписа на заемателя е установена със
съдебно-почеркова експертиза.Представен е и разходен касов ордер №
8/20.04.2018г.Не са ангажирани доказателства за връщане на заетата сума и
съдебно-счетоводната експертиза не установява такова да е било
извършено.Следователно, кредитът е бил усвоен и ответникът дължи
връщане на сумата 500 лв.Договорната лихва за периода от 20 май 2018г. до
15.01.2019г.е в размер на 87.61 лв.съгласно експертизата и се дължи от
получателя на сумата,тъй като представлява цената на предоставените
парични средства.Що се отнася до т.н.“такса за експресно разглеждане на
документи“ в размер на 236.25 лв. и „ неустойка за непредоставено
обезпечение“ в размер на 245 лв.-тези суми са уговорени в нищожни клаузи-
очевидно противоречащи на добрите нрави-тъй като кредитодателят се е
възползвал от финансовото притеснение на заемателя,който,за да получи 500
лв., освен уговорената лихва е бил натоварен да заплати още 481.25лв.,т.е
почти двойна сума.Зад тези клаузи не стоят никакви реални услуги, нито
реални разходи,които да е предоставил или извършил заемателят.Ето защо
решението следва да бъде отменено в частта,с която е признато за установено
че ответникът дължи сумите 236.25 лв. „такса за експресно разглеждане на
документи“ и 245 лв.“разходи и такси за извънсъдебно събиране“.Съответно
следва да се редуцират присъдените в полза на ищеца съдебни разноски общо
в размер на 790 лв. като същите следва да бъдат: 40 лв. държавна такса по
заповедното производство, 40 лв. държавна такса по исковото производство
2
280 лв. разноски за хонорари на вещи лица и особен представител и 60 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.В останалата част решението следва да бъде
потвърдено.Не се установяват други нарушения на материалния закон,нито
съществени процесуални нарушения.В допълнение съдът правилно е приел,че
уведомяването за цесията по договор от 01.02.2019г. е станало с връчване на
препис от исковата молба ,към който договорът за цесия е бил приложен.
Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата 300лв.,преведена от бюджета на СОС на адв. Е.Г. А. в
качеството ѝ на особен представител на въззивника.
Водим от горното, СОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 89 от 19.04.2021г. по гр.д.№ 1302/2019г. на РС-С. В
ЧАСТТА, с която е признато за установено по реда на чл.422 ГПК
задължението по заповед за изпълнение на парично задължение № 394 от
03.06.2019г. по ч.гр.д.№ 496/2019г.г. на РС-С.,за заплащане от М. С. Д. с ЕГН
********** на „А.К.П.З.“ЕЕООД,ЕИК ********** за сумата 236.25 лв. такса
за експресно разглеждане на документи и сумата 245 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране, както и в частта,с която М. С. Д. е осъден да заплати
на „А.К.П.З.“ разноски по заповедното производство за разликата над 40лв.
до 75 лв., за държавна такса в исковото производство за разликата над 40 лв.
до 75 лв., разноски за вещи лица и особен представител за разликата над 280
лв. до 540 лв., и юрисконсултско възнаграждение за разликата над 60 лв. до
100лв. като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „А.К.П.З.“ ЕООД,ЕИК ********** за признаване
на установено по реда на чл.422 ГПК,че М. С. Д. с ЕГН ********** дължи на
„А.К.П.З. „ ЕООД сумата 236.25 лв.,такса за експресно разглеждане на
документи и сумата 245 лв.разходи и такси за извънсъдебно събиране,за
които е издадена заповед за изпълнение № 394/03.06.2019г. по ч.гр.д.№
496/2019г. на РС-С. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 89/19.04.2021г. по гр.д.№ 1302/2019г. на
РС-С. в останалата му част.
ОСЪЖДА „А.К.П.З.“ ЕООД ,ЕИК ********** с адрес на управление
гр.С.,ул.“П.В.“ № ...,ет..., да заплати на СОС 300 лв. хонорар за особен
представител на въззивника във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4