Р Е Ш Е Н И Е
№175
гр.Ботевград, 26.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т.,
като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №152 по описа за 2019година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И.И.С. с ЕГН**********,*** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №****г., издадено
от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР - София, упълномощен
със заповед № ***. на МВР, с което за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП на
основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300.00 лева, за
нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00лева и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 20.00лева. В жалбата си С.
моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.
И.И.С. не се явява в съдебно заседание и не се
представлява.
Въззивната страна – ОДМВР – София,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът приема, че
от приложените по делото писмени доказателства:
АУАН
№***.; заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***.;
разпечатка от СИ за проверка на платени фишове, ел. фишове и НП; заповед № ***.;заповед
№ ***.; справка за нарушител /водач - заверени копия и събраните гласни доказателства –
показанията на свидетеля Д.Т.Д. – актосъставител, на длъжност “мл.
автоконтрольор ” в ОДМВР-София и Н.И.С., се установява следната фактическа обстановка:
На 18.03.2018г.
около 23.56ч. свидетелите Д.Т.Д. и Н.И.С. - полицейски служители при ОДМВР - София били на
работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното
движение на автомагистрала „Хемус”, като в участъка на 40-ти км. в пътното платно, в посока гр.Варна, спрели за
проверка движещия се по същото платно
лек автомобил м.”Мерцедес Е 220
ЦДИ” с рег.№***, управляван от жалбоподателя
И.И.С.. При извършената проверка С. не представил на полицейските
служители квитанция за платена винетна такса за движение по републиканската
пътна мрежа. При проверката контролните
органи установили и че управляваният от С. автомобил не е представен на годишен технически преглед. Тогава,
чрез справка в информационната система на МВР, полицейските служители установи,
че жалбоподателят не е заплатил в срока на доброволно плащане фиш серия М №***
от 18.02.2018г. С оглед на тези
констатации, св.Д. съставил АУАН № №***. на жалбоподателя в присъствието на С., който му
бил предявен за запознаване със съдържанието
и същият го подписал без възражение. Въз основа на
съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №****г. от Началник група към ОДМВР – София, сектор
пътна полиция ОДМВР – София.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетеля Д. и
С., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви
както вътрешно така и помежду си.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че
разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно
от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание,
издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител.
АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя. Спазени са сроковете за съставяне
на АУАН и издаване на НП.
Съдът намира, че по отношение на първото описано и прието за установено нарушение, а
именно това по чл.139, ал.5 от ЗДвП, не са допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения. В този
смисъл съдът намира, че изложените в жалбата
твърдения за допуснати в административно наказателното производство
процесуални нарушения са неоснователни. Съдът счита, че със събраните по
делото доказателства – свидетелските показания на свидетелите Д. и С., както и
от съставения АУАН се доказа, че И.С. е
осъществил нарушението по чл.139, ал.5 ЗДвП. Съдът възприема показанията на св.Д.
и св.С. като категорични, последователни и непротиворечиви. В конкретният
случай не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава
изложеното в АУАН, поради което съдът счита, че актът е редовно съставен и има
доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.
Правилно административно наказващия орган е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, тъй като на посочените
в НП дата и място е управлявал МПС по републиканската пътна мрежа, без да е
заплатена съответната винетна такса за
управляваното от нея ППС. В случая съдът
счита за неоснователни причините, изложени от С. в жалбата си, поради които не
е имал възможност да заплати винетната такса за управлявания тогава от него
автомобил.
Правилно за
нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП, АНО
е наложил на С. наказание "глоба" в размер на 300.00лв., което е и фиксирания
размер, предвиден в чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП. В този смисъл, съдът намира, че
обжалваното НП следва да бъде потвърдено в частта му относно нарушението на
чл.139, ал.5 от ЗДвП.
По отношение
на второто нарушение, вменено с НП на С.
за извършено, съдът счита, че доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене не
налагат обоснован извод за извършено конкретно нарушение по чл.157, ал.8 от ЗДвП от
страна на жалбоподателя. Цитираната цифрово разпоредба въвежда изискване към
водачите на МПС да се ползват от съответното наказателно постановление, като
заместващо контролния талон за период от един месец след влизане в сила на
наказателното постановление, съответно решението или определението на съда при
обжалване на НП. Но АУАН и процесното НП не сочат, че жалбоподателят по време на
извършената му проверка, е носил наказателно постановление с изтекъл срок за
плащане на глоба.
От друга страна, така
формулирано вменяваното нарушение би следвало да се подведе под нормата на чл.190,
ал.3 от ЗДвП, която регламентира задължение на водачите да заплащат наложеното
наказание "глоба" в едномесечен срок от влизането в сила на
конкретното наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение
или определение на съда при обжалване / чл.190, ал.3 от ЗДвП/ :Наложеното
наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила
на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване /. Следователно некоректно е бил приложен материалния
закон, с което е било нарушено правото на жалбоподателя да разбере за
извършването на какво точно административно нарушение е подведен към
административно-наказателна отговорност и да организира правилно защитата си
въз основа на коректно и прецизно отразени обстоятелства и посочени
доказателства в тази насока, още повече, че във фактическото описание на
нарушението в АУАН и НП е отразено, че не е изпълнил задълженията си именно по
чл.190, ал.3 от ЗДвП. Този порок в обжалваното НП не би могъл да бъде саниран в
настоящото производство, поради което в тази част обжалваното НП следва да се
отмени. За пълнота следва да се отбележи още, че в НП не
са били въведени конкретни обстоятелства, от които да е възможен извод за
конкретния фиш, издаден по отношение на жалбоподателя, на кой орган, както и
относно начална дата, от която да е започнал да тече конкретен срок за дължимо
плащане и кога именно е изтекъл този срок за плащане на глобата. Следва да се
посочи и че от приложената по делото
справка за нарушител се установява, че към процесната дата –
15.03.2018г. за С. все още не е бил
изтекъл едномесечния срок за заплащането на фиша серия М №***
от 18.02.2018г. Предвид изложеното, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
неправилно относно нарушението по
чл.157, ал 8 от ЗДвП и като такова, следва да бъде
отменено в тази му част.
По отношение вмененото нарушение на чл.147, ал.1
от ЗДвП съдът намира, че обжалваното НП в тази му част следва да бъде отменено
поради следните съображения: В посочената по-горе разпоредба, е въведено
задължение моторните превозни средства да преминават технически преглед. В
зависимост от вида на автомобила и годината на производство, са определени
различна периодичност и начин на провеждане. Внимателният прочит на текста на
чл.147 ал.1 ЗДвП не дава категоричен отговор на въпроса чие е задължението да
предостави МПС на технически преглед. Сравнителното тълкуване на цитираната
диспозитивна правна норма със санкционната такава на чл.181 от ЗДвП по-скоро
навежда на извод, че задължението по чл.147 от закона е за собственика на
автомобила. Не случайно законодателят е предвидил изрично носене на
административно-наказателна отговорност именно от собственика, а не от
ползвателя. Видно от представените по делото доказателства автомобила,
управляван от жалбоподателя в момента на констатиране на нарушението по чл.147 от ЗДвП, е собственост на друго
лице и то юридическо. Ето защо, съдът намира, че С. не е субект на
административно-наказателна отговорност за неспазване задължението за
представяне ППС на технически преглед. Отделно от това, съдът констатира,
че от описанието на нарушението по
чл.147 от ЗДвП, както в АУАН, така и в НП,
не става ясно кога е следвало да премине технически преглед посоченото в
НП МПС. Това съдът намира за особено съществено, тъй като от този момент
задълженото лице чрез бездействие допуска нарушение на цитираната правна норма.
Посочването на ясна дата на извършване на противоправното деяние е важно и за
правилната преценка по чл.32 от ЗАНН досежно сроковете за съставяне на АУАН и
НП, както и за изтичането на абсолютна погасителна давност. Този пропуск
представлява съществено неотстранимо в настоящата фаза процесуално нарушение,
тъй като е лишило жалбоподателят да узнае в пълен обем всички съществени факти
от административното обвинение по т.3 от
НП и да организира адекватно защитата си. Предвид изложеното, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно относно нарушението
по чл.147, ал 1 от ЗДвП и като такова, следва да бъде
отменено и в тази му
част.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно в
частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание за
нарушение на чл.139,
ал.5 от ЗДвП, и да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно, в
частта, с която е наложено наказание за нарушенията по чл.157, ал.8 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №****г издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор
пътна полиция ОДМВР - София, упълномощен със заповед № ***. на МВР, В ЧАСТТА, с която на И.И.С. с ЕГН**********,*** за нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП на
основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 20.00лева и за нарушение на
чл.147, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185
от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20.00лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №****г, издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор
пътна полиция ОДМВР - София, упълномощен със заповед № ***. на МВР, В ЧАСТТА, с която на И.И.С. с ЕГН**********,***, за нарушение на чл.139,
ал.5 от ЗДвП
на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :