Н.о.х.д. №774/2017 год. на ХРС
МОТИВИ:
Обвинението срещу подсъдимия А.Г.Н. ЕГН ********** *** е
повдигнато за това, че на 26.02.2015г., в гр.Свиленград, самоволно заел
недвижим имот – част от първи етаж на сграда, находяща се в гр.Свиленград,
ул.“Трети март“ №17, собственост на „Федерация на научно-техническите съюзи в
България“ – гр.София, представлявани от М.Т.А. ***, от чието владение е бил
отстранен по надлежния ред на 24.11.2014г. с Протокол за принудително отнемане
на недвижим имот – въвод във владение от Частен съдебен изпълнител Захари
Запрянов рег.№875, с район на действие Хасковски окръжен съд, по изпълнително
дело №805/2014г., въз основа на
изпълнителен лист от 03.11.2014г., издаден по Решение №325/10.12.2012г. по
гр.д.№588/2013г. на РС-Свиленград – престъпление по чл.323 ал.2 от НК.
Районна прокуратура поддържат обвинението. В хода на съдебното следствие били събрани
достатъчно доказателства, от които да се направи категоричен извод, че повдигнатото
обвинение срещу Н. било доказано по несъмнен начин. Относно вида и размера на
наказанието – според прокурора едно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
9 /девет/ месеца щяло да изпълни личната и генералната превенция на
наказателния закон, като това наказание следвало да бъде отложено на основание
чл. 66 от НК с изпитателен срок от 3 /три/ години. Към наказанието „Лишаване от свобода“ за срок
от 9 /девет/ месеца следвало да се наложи и кумулативно предвиденото наказание
„Глоба“, която следвало да бъде в размер на 400 лева. Подсъдимият следвало да
бъде осъден да заплати и направените по делото разноски съгласно чл.189 ал.3 от НПК.
Подсъдимият А.Н. не се признава за виновен. Дава обяснения. Твърди, че бил обвинен в едно престъпление, което не било
налице. В обвинителния акт имало много разминавания с действителната ситуация
на факти и събития. Действително Н. имал сключени договори със собственика на
процесния недвижим имот – „Федерация на научно-техническите съюзи в България“ –
гр.София, които бил подписал през 2009г. При влизането в имота през 2009г. Н.
бил извършил парично плащане за предходния наемател в солиден размер, което
можело да бъде доказано с изтеглени кредити, братът на подсъдимия също можел да
свидетелства за това. С „Федерация на научно-техническите съюзи в България“ –
гр.София, подсъдимият твърди, че имал сключени 3 последователни договора за
наем – от 15.06.2009г., от 15.06.2010г. и още един договор за наем – от
05.04.2012г., който изобщо не фигурирал и не се обсъждал в обвинителния акт.
Нямало как прокурор Митева да не била наясно с това, защото цялата общественост
на гр.Свиленград била наясно с този казус и прокурорът също трябвало да бъде
наясно.
Защитникът на подсъдимия адв.Б. пледира, че от фактите и
обстоятелствата, изнесени в настоящото производство не се изяснили факти и
обстоятелства, свързани с договор, сключен между Федерацията на научно-техническите
съюзи и А.Н.. Към момента на твърдяното деяние, извършено от Н., между тях
имало реални и действащи съгласно гражданското законодателство на Република
България договорно-правни взаимоотношения. От друга страна ФНТС стъпила на едно
решение на гражданския съд в гр.Хасково и поддържали тезата, че те били развалили
договорно-правните взаимоотношения между двете страни и на тази база те си
извадили изпълнителен лист, но към онзи момент имало и друг действащ договор
между Федерацията и Н., за който Федерацията не споменавали. От тези факти
следвал извода, че към онзи момент действително между Федерацията и Н. имало
такъв действащ договор и че обвиняемият Н. не следвало да бъде обвиняван в
самоуправство, след като имал действащи договорно-правни взаимоотношения /
наемни/ и бил напълно в правото си да заема и владее процесния недвижим имот.
Иска
от съда да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подсъдимия адв.Й. прави изключително подробен анализ на
гражданско-правните отношения между Н. и ФНТС. Анализира теоретично
гражданско-правни институти като владение, заемане на имот, норми от ГПК, норми
от ЗС, разсъждава за подобренията, които Н. бил направил в имота, цитира текстове
от Конституцията на РБ и дори практика за самоуправството в смисъл, че при това
престъпление била възможна фигурата пострадалия.
В
крайна сметка иска от съда да оправдае А.Г.Н..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а именно:
„Федерация на научно-техническите съюзи в България"-гр.София е собственик на недвижим имот /сграда/, находяща се в гр.Свиленград на
ул."Трети март" №17.
Между подсъдимия А.Г.Н. и „Федерация на научно-техническите съюзи в България"-гр.София бил сключен Договор за наем от
15.06.2010г.,
по силата на който Н. получил ползването на етаж от сградата, с площ от 253 кв.м.,
като се задължил да плаща на
наемодателя ФНТС-гр.София уговорената месечна наемна цена.
Този договор бил прекратен с едностранно изявление от страна на
наемодателя ФНТС-гр.София, считано от 01.06.2013 година.
С Решение
№325/10.12.2013г., постановено по гр.д.№588/2013г. по описа на РС-Свиленград, подсъдимият Н. бил осъден да предаде на ФНТС-гр.София /наемодателя/ отдадения по силата на
прекратения вече наемен договор, имот. Този акт на
районният съд бил потвърден с Решение №443/24.10.2014г., постановено по в.гр.д.№114/2014г. на Окръжен съд – гр.Хасково.
Въззивният съд издал изпълнителен лист, като въз основа на този
изпълнителен титул било образувано изпълнително производство пред ЧСИ-Захари Запрянов.
На 24.11.2014г. частният съдебен изпълнител извършил принудително отнемане на имота
от държащия го към този момент А.Г.Н. и въвел във владение собственика - ФНТС-гр.София.
При извършването на това
изпълнително действие присъствал надлежно упълномощен
представител на подсъдимия А.Н. и подсъдимият бил напълно наясно, че е принудително отстранен от имота по надлежния предвиден
в закона ред.
Въпреки
това, на 26.02.2015г., подсъдимият А.Н. предприел действия, целящи отново установяване
на владение върху недвижимия имот в гр.Свиленград на ул."Трети март"
№17, от който вече бил отстранен от ЧСИ-Захари Запрянов.
В
следобедните часове на 26.02.2015г., в гр.Свиленград, лично и чрез действията на
трето лице /свидетеля Г.Г./, подсъдимият А.Н. разпробил патрона на ключалката
на входната врата с дрелка, след това бил премахнат стария патрон, след това
входната врата - отворена и по този
начин подсъдимият успял да проникне в помещението, а впоследствие и да отвори
друга врата в него, след това бил подменен заключващия механизъм на входната
врата, като бил поставен нов патрон на ключалката. Освен това той изтръгнал
част /клавиатура/ от охранителното устройство, поставено непосредствено до
входната врата, в резултат на което се задействала системата за охрана.
На
мястото пристигнали служители на дружеството, предоставило услугата по охрана,
а по-късно и служители на РУ на МВР-Свиленград.
Пред
пристигналия първи на място представител на фирмата извършваща охраната на
обекта - св.З.П., подсъдимият А.Н. заявил, че е разбил вратата защото имал
правно основание да ползва имота, тъй като е наемател. Н. връчил счупената клавиатура
на монтираното устройство за СОТ на св.П. заявявайки, че няма нужда от неговите
услуги.
При
водения между двамата разговор, обясненията от страна на свидетеля П., че има
сключен договор за охрана със собственика на имота били оставени без внимание
от страна на А.Н., който твърдял, че има право да заема имота, тъй като е
наемател.
Последвало
обаждане на телефон 112 с искане за съдействие от полицията за разрешаване на
спора.
На
място пристигнали служители на РУ-Свиленград, които заварили на ул."Трети март" №17 пред сградата на
ФНТС-гр.София подсъдимия А.Н., двамата му приятели – св.Д.Н. и св.Г.Г., както и
служителите на „3S СОТ" - св.Д.Г. и св.З.П., които спорели по между си.
И пред полицейските служители А.Н.
твърдял, че е предприел действията по смяна на патрона на входната врата,
защото имал сключен договор за наем, защото имал право да владее имота като
наемател и посочвал залепените от него документи на входа на сградата.
За
изясняване на случая А.Г.Н. ***, където и пред полицейските служители
потвърдил, че е премахнал стария патрон, сложил нов и изтръгнал клавиатурата на
охранителната техника в обекта, тъй като
имал право да влезе във владение на имота, а именно валиден договор за наем по
силата, на който имал право да ползва имота.
Видно
от назначената по делото оценъчна експертиза причинените щети от действията на А.Н.
възлизат на стойност от 38,90 лева и не са възстановени.
Независимо от разглеждането на делото по общия ред, тази фактическа
обстановка на практика не е била спорна. А.Н. не е оспорвал обстоятелството, че
той и чрез 3-то лице е отворил входната врата на сградата на ФНТС-гр.София в
гр.Свиленград, на ул."Трети
март" №17, че е влезнал вътре в сградата, че е била извършена смяна на
стария патрон на вратата с нов, че е била изкъртена клавиатурата от
охранителното устройство, поставено непосредствено до входната врата.
Позицията на А.Н. е била, че той има право да стори това, има право да
влезе във владение на недвижимия имот, защото според него има валидно наемно
отношение с ФНТС-гр.София и може да ползва имота в качеството си на наемател.
Всички доводи на подсъдимия и защитниците му в съдебната фаза, по-скоро
бяха правни доводи, а не такива по фактите – или поне не по тези конкретни
факти.
По
тази причина съдът счита, че не следва да прави детайлизиран анализ на
показанията на всички разпитани по делото свидетели. Там където свидетелите не
си спомняха фрагменти, поради изминалия период от време, който е почти 3
години, съдът прочете по реда на НПК показанията, дадени на досъдебното производство.
От
направената справка в Бюро съдимост при Районен съд - Свиленград, се
установява, че подсъдимият А.Г.Н. не е осъждан, като има налагани
административни наказания за деяния по чл.343в ал.2 вр.ал.1 от НК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното :
Подсъдимият
А.Г.Н. ЕГН ********** *** е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.323 ал.2 от НК, като на 26.02.2015г., в гр.Свиленград, самоволно
заел недвижим имот – част от първи етаж на сграда, находяща се в гр.Свиленград,
ул.“Трети март“ №17, собственост на „Федерация на научно-техническите съюзи в
България“ – гр.София, представлявани от М.Т.А. ***, от чието владение е бил
отстранен по надлежния ред на 24.11.2014г. с Протокол за принудително отнемане
на недвижим имот – въвод във владение от Частен съдебен изпълнител Захари
Запрянов рег.№875, с район на действие Хасковски окръжен съд, по изпълнително
дело №805/2014г., въз основа на
изпълнителен лист от 03.11.2014г., издаден по Решение №325/10.12.2012г. по
гр.д.№588/2013г. на РС-Свиленград.
От субективна страна деянието е извършено
при условията на пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е настъпването на престъпния резултат и е
искал именно настъпването на обществено-опасните последици.
Самоуправството е престъпление, което
брани правопорядъка от самоволно реализиране на спорните права.
НК урежда две основни негови форми.
Първата форма е по чл.323 ал.1 от НК.
Съставът на това престъпление не оставя
съмнение, че няма значение дали правата на дееца са действителни – има значение
само че те са спорни и че са реализирани самоволно и не по установения ред.
Това означава, че дори едно лице да има действителни права, ако те са спорни,
могат да се реализират само по установения в закона ред. Дори срещу подсъдимия
да беше повдигнато обвинение по първата алинея – по чл.323 ал.1 от НК, въпроса
дали правата на А.Н. са действителни или не пак не би имал значение – важното е
дали са били спорни / а правата на Н. са били и спорни/ и дали са били
реализирани не по установения ред.
Срещу подсъдимия А.Н. е повдигнато
обвинение по чл.323 ал.2 от НК, която е втората форма на самоуправство, уредена
в НК.
Съставът на това престъпление също не
оставя съмнение кои са главните факти на доказване и те отново са 2 – има ли
надлежно отстраняване на лице от владението на недвижим имот / да подсъдимият е
бил надлежно отстранен от владението на процесния недвижим имот от ЧСИ/ и има
ли самоволно заемане на недвижимия имот / да подсъдимият самоволно е заел
недвижимия имот – отишъл е на място, бил е разбит патрона на входната врата –
чрез разпробиването му с дрелка, входната врата е била отворена, А.Н. е влязъл
в имота, след това е бил поставен нов патрон на входната врата, била е
изкъртена и клавиатурата от охранителното устройство, поставено непосредствено
до входната врата/ и след това входната врата затворена и заключена. Така
подсъдимият е установил свое владение върху недвижимия имот / от който е бил
надлежно отстранен по-рано от ЧСИ/.
И при тази форма на самоуправство е
безпредметно да се изследва имал ли е деецът действителни права на наемател и
валидно наемно отношение – и да е имал, след като е бил отстранен от имота по
надлежен ред от ЧСИ / а Н. е бил отстранен точно така/, същият е нямал право
самоволно да заема имота и да си възстановява владението сам.
Реализирането на това право е следвало
да става по надлежния ред.
Делото не представлява нито фактическа,
нито правна сложност.
Бяха направени десетки искания за събиране
на разнородни доказателства, но всичките неотносими и според съда умишлено изместващи
фокуса на доказване и представляващи опит за затрупване на делото с факти, тъй
или иначе безпредметни за изследване. Дори да бяха уважени всички искания, те с
нищо нямаше да допринесат за изясняване на делото, нито щяха да помогнат на
правото на защита на подсъдимия.
Главните факти в процеса бяха изяснени.
Субективното усещане на някой за
справедливост, силната вяра, че имаш права и дори действителните /но спорни/
права не изключват самоуправните действия и никой съвременен правопорядък не ги
търпи. В противен случай улиците на гр.Свиленград или кой да е град, биха се
превърнали в извадка от каубойски сериал, при който гражданите вземат закона в
свои ръце и реализират спорните си права според вътрешното си усещане за
справедливост, както и когато намерят за добре, в духа на традициите на ранните
заселници в дивия запад.
В тази връзка съдът определи
наказанието на подсъдимия по следния начин :
Производството по делото протече по
общия ред. Няма основание за приложение на привилегировани разпоредби. Съставът
на престъплението по чл.323 ал.2 от НК предвижда кумулативно 2 наказания – „лишаване
от свобода“ до 3 години и „глоба“ до 500 лв. Липсва специален минимум и при
двете кумулативни наказания, следователно минимумите са тези, предвидени в
общата част за съответните наказания. Съдът определи наказанията на подсъдимия
по общите правила с оглед чл.54 ал.1 от НК, като обсъди съотношението на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи съдът цени
нелошите характеристични данни на подсъдимия, липсата на криминални
регистрации, по-високия образователен статус, обстоятелството, че подсъдимият е
неосъждан. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът цени престъпната
упоритост и липсата на критично отношение към стореното. Ето защо съдът
определи наказанието „лишаване от свобода“ при превес на смекчаващите вината
обстоятелства – над минимума и под средния размер – а именно „лишаване от
свобода“ за срок от 7 месеца. Тъй като подсъдимият е неосъждан към момента на
извършване на деянието и целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без
ефективно изтърпяване на наказанието, съдът приложи чл.66 ал.1 от НК и отложи
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3
години. Съдът определи размера и на кумулативно предвиденото наказание „глоба“
по същия начин – при превес на смекчаващите вината обстоятелства – над минимума
и под средния размер – а именно – глоба в размер на 200 лв.
С така наложените наказания съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона, което ще
въздействува възпитателно и предупредително както върху дееца, така и по
отношение на останалите членове на обществото.
С оглед чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски за вещо лице в
размер на 130,40 лв.
Воден
от горното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :/п/
не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Г. Д.