№ 13384
гр. София, 20.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110154306 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от В. К. Б. срещу „.“ АД и
„.“ ЕООД, уточнена с молба вх. № 341465/28.10.2024 г.
В срока по чл. 131 ГПК по делото са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „.“ АД е предявил насрещна искова молба.
Ответникът по насрещния иск е депозирал отговор.
По насрещния иск:
Съдът намира, че насрещният иск следва да бъде приет за съвместно разглеждане в
настоящото производство, доколкото исковата молба по насрещната искова претенция е
депозирана в срока по чл. 211 ГПК, а исковете, които са предявени с нея са родово подсъдни
на районния съд. Съдът счита, че предявените насрещни искове имат връзка с предявения
първоначално иск.
При извършване на проверка за редовност на насрещната искова молба съдът,
констатира, че е налице нередовност по отношение на претенцията за договорна лихва,
доколкото не е посочен период, в който същата е била начислявана.
По доказателствените искания:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъде отложено произнасянето по доказателственото искане на „.“ АД за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза по задачите, поставени в насрещната искова
молба, доколкото ответникът по насрещния иск не излага твърдения за извършени
погасявания. Предвид това на В. К. Б. следва да бъдат дадени указания да заяви изрично
твърди ли да е извършвал плащания по процесния договор за кредит.
Така мотивиран, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявените от „.“
АД срещу В. К. Б. насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, за осъждане на В. К. Б. да заплати на „.“ АД сумата в размер на 1 000
лева, представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № ., ведно със
законната лихва от 07.12.2024 г. до окончателно плащане, както и сумата в размер на 115,25
лева, представляваща договорна лихва, и предявения в условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 23 ГПК за заплащане на сумата в размер на 1000 лева,
представляваща чистата стойност по кредита, ведно със законната лихва за периода от
07.12.2024 г. до изплащане на вземането.
УКАЗВА на „.“ АД в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба с препис за насрещната страна да уточни периода, за който се претендира
договорна лихва в размер на 115,25 лева, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на
указанията в срок, исковата молба в тази част ще бъде върната и производството
прекратено.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на В. К. Б. в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да заяви изрично дали твърди да е извършвал плащания по процесния договор
за кредит.
ОТЛАГА произнасянето по искането за изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза със задача, формулирана в насрещната искова молба, за първото по делото
открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.04.2025г от
10.10 часа за което страните да бъдат призовани, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца Б. да се изпрати препис от отговорите на исковата молба,
депозирани от двете дружества ответници. На „.“ АД да се изпрати и препис от отговор на
искова молба с вх.№ 41567/06.02.2025г.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е за разглеждане против ответника „.“ АД установителен иск с правно
основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на
договор за паричен заем № ./30.07.2024 г. поради противоречието му със закона.
Предявен е за разглеждане и установителен иск против ответника „.“ ЕООД с правно
основание по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на
договор за предоставяне на гаранция № . г. сключен във връзка с договор за паричен заем №
./30.07.2024 г. поради липса на основание като обезпечаващ нищожна сделка.
В депозираните от ищеца искова молба и уточнителна молба са изложени твърдения,
2
че между В. К. Б. и „.“ АД е сключен договор за поричен заем № . на 30.07.2024 г. По силата
на договора му била предоставена сумата в размер на 1 000 лева при фиксиран годишен
лихвен процент от 45,00 % и годишен процент на разходите – 56,50 %, като заемната сума
следвало да бъде върната в срок на пет броя месечни вноски с краен срок за погасяване
28.12.2024 г. Посочва се, че във връзка с договора за паричен заем сключил с втория
ответник - „.“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция, по който следвал да заплати
възнаграждение за поръчителство в размер на 459,75 лева, чието заплащане било разсрочено
заедно с вноските за погасяване по договора за паричен заем, като заемодателят „.“ АД бил
овластен да получи вместо гаранта дължимото възнаграждение. Счита, че договорът за
паричен заем е нищожен поради противоречието му с императивни правни норми. Сочи, че
предвиденото възнаграждение за гаранта представлявала част от . на кредита, което не било
включено и така годишният процент на разходите надхвърлял допустимия по закон размер.
Ето защо намира и сключеният с втория ответник договор за поръчителство за нищожен.
Намира, че последният няма основание, тъй като обезпечава задължения по нищожен
договор за паричен заем. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат уважени, като се
претендира и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от двамата ответниците, с които се
оспорва както допустимостта, така и основателността на предявените искове. Считат, че
процесните договори отговарят на изискванията на закона, като не водят до накърняване на
добрите нрави, нито противоречат на закона. Излагат подробни съображения, че двата
договора са със самостоятелен характер. По отношение на договора за паричен заем се
твърди, че отговаря на изискванията на ЗПК, не е налице скрито завишаване на ., доколкото
възнаграждението за гаранта е по второ облигационно отношение, възникнало с друго
юридическо лице. Поради тези и останалите подробно изложени съображения, молят
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „.“ АД депозира насрещна искова молба, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, за осъждане на В. К. Б. да заплати на „.“ АД
сумата в размер на 1 000 лева, представляваща непогасена главница по Договор за паричен
заем № ., ведно със законната лихва от 07.12.2024 г. до окончателно плащане, както и сумата
в размер на 115,25 лева, представляваща договорна лихва. В условията на евентуалност иск
с правно основание чл. 23 ГПК за заплащане на сумата в размер на 1000 лева,
представляваща чистата стойност по кредита, ведно със законната лихва за периода от
07.12.2024 г. до изплащане на вземането.
От В. К. Б. е депозиран отговор на насрещната искова молба, с който оспорва
исковете като неоснователни. Излагат се съображения във връзка с релевираните от
дружеството ищец доказателствени искания.
По доказателствената тежест:
В тежест на ищеца по предявените главни искове с правно основание по чл. 26,
3
ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „.“ АД/ и с правно основание по чл.
26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „.“ ЕООД/, е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно: че между него и ответниците са възникнали облигационни
отношения по договор за паричен заем № ./30.07.2024 г. и договор за гаранция, сключен във
връзка с договор за паричен заем № ./30.07.2024 г., както и че първият от тях противоречи на
закона, а вторият е сключен за обезпечаване на нищожна сделка.
В тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че:
между „.“ АД и В. Б. е възникнало валидно правоотношение по договор за паричен заем №
./30.07.2024 г., по силата на което В. Б. е получил сумата в размер на 1 000 лева, като
задълженията на ответника за връщане на главницата по кредита и заплащане на
възнаградителна лихва са останали непогасени до размера на претендираните суми.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, в
случай че от ищцовото дружество бъде доказано наличието на описаните предпоставки, в
тежест на ответника е да установи, че е заплатил дължимите сума, за което обстоятелство не
се излагат твърдения от ответника и не са ангажирани доказателства.
Отделя на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
по делото фактите, че ищеца и ответниците са страни по процесните договори за паричен
заем № ./30.07.2024 г. и договор за предоставяне на гаранция, сключен във връзка с договор
за паричен заем № ./30.07.2024 г. със соченото в исковата молба съдържание; че по силата на
договор за паричен заем № ./30.07.2024 г. „.“ АД е предоставил на В. Б. заемната сума в
размер на 1 000 лева; че последният се е задължил да върне заемната сума в срок до
28.12.2024 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5