Решение по дело №16685/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 23.04.2019 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

Боряна Воденичарова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №16685 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №68440 от 21.03.2017г., постановено по гр.дело №52713/2016г. по описа на СРС, ГО, 141 с-в, е признато за установено по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ, че П.М.И. дължи на „Т.С.” ЕАД сумите 543,63 лева цена за потребена топлинна енергия и 35,69 лева цена на услугата дялово разпределение, за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., за топлоснабден имот- апартамент №2 в гр.София, ж.к.“********, аб.№132000, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.2016г.- датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното и изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 543,67 лева. Отхвърлени са и исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумите 102,79 лева и 4,25 лева за периода от 30.06.2013г. до 26.04.2016г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 350,26 лв в исковото производство и 274,30 лева в заповедното производство. Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.”ЕООД.

Срещу решението в частта с която исковете са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника П.М.И.. Жалбоподателят поддържа, че при постановяване на решението не са съобразени разпоредбите на ЗЗП, който е специялен по отношение на ЗЕ и съгласно чл.62 от ЗЗП не дължи плащане на доставената топлинна енергия, тъй като не я е поръчал. Общите условия не го обвързвали, тъй като не били подписани от него. По делото липсвали доказателства за наличието на облигационно правоотношение между страните и за дължимостта на претендираните суми. Представените документи не били годни доказателства в тази насока. Не било доказано реално потребление на топлинна енергия, както и нейното качество. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната му част, а предявените искове – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Установено е по делото, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така, че ответникът е собственик на процесния апартамент №2 в гр.София, ж.к.“********, което обстоятелство се установява от представения нотариален акт от 22.07.1993г. Следователно ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ /приложима редакция, нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Доводите на ищеца относно приложимостта на чл.62 от ЗЗП не могат да бъдат споделени, тъй като за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда- етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП (в този смисъл т.р.№2/25.05.2017г. по тълк.дело №2/2016г., ОСГК НА ВКС).

Според разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Установено е също така въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, че делът на ответника за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Т.е., доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника топлоенергия в определено количество за исковия период. В този смисъл неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че дяловото разпределение е било извършвано неправилно.

При установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия правилно СРС е приел, че исовете за главници за доставена но незаплатена топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение са  основателни до размерите и за периода, посочени в обжалваното решение.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

На основание чл. 280, ал. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                      

                                 Р    Е    Ш    И    :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №68440 от 21.03.2017г., постановено по гр.дело №52713/2016г. по описа на СРС, ГО, 141 с-в в обжалваната му част.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.”ЕООД.

Решението е окончателно.

 

                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

                                                                                   

2/