Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесети януари две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 3156 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл.145 и сл. АПК вр. чл.172 ал.5 ЗДвП.
Образувано е по жалба
на П.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** против Заповед №
19-0819-002180/02.11.2019г. на началник група към ОД на МВР-Варна, сектор
„Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а б.а от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца. Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е
незаконосъобразен. Твърди, че не е предоставял ППС на И. С.
И., а го е предоставил на дъщеря си, която е правоспособен
водач и в момента на проверката е управлявала МПС. Твърди, че по думите на
дъщеря му, при подаване на стоп-палката е спряла автомобила, но служебното лице
се е приближило от другата на страна на автомобила, отворило е вратата и е измъкнало
със сила Иван Илиев, който не притежава и никога не е притежавал СУМПС, отведен
е до патрулната кола, където е обиждан и удрян, за което му е издадено
медицинско удостоверение. Подаден е сигнал на телефон 112 и е пристигнал
патрул, но тъй като пътните полицаи са твърдяли, че И. е управлявал МПС
дъщеря му не е споменавана, не са издавани нужните документи, а е съставен акт
и са свалени регистрационните табели на автомобил, като за описания случай е
подаден сигнал на 06.11.2019г. Моли оспорената заповед да бъде отменена.
Ответната страна –
началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния
си представител ю.к.Г., оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се Заповед №
19-0819-002180/02.11.2019г. на началник група към ОД на МВР-Варна, сектор
„Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а б.а от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца.
От представеният по делото АУАН №36176/02.11.19г. се установява, че е
съставен на Иван Светославов Илиев за това, че на 02.11.2019 г., в 00.33 часа в
гр.Варна, по ул.“Тихомир“ посока бул.“Сливница“ до кръстовището с ул.“Младежка“
управлява л.а. Нисан Алмера с рег.№ В***ВМ, собственост на П.Н.П., като водача
не притежава СУМПС, неправоспособен, не използва обезопасителен колан по време
на движение, с който е оборудван автомобила и отказва да бъде изпробван с
Алкотест Дрегер, с което е нарушил чл.150, чл.137а ал.1 и чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП,
като с АУАН са иззети СУМПС № ********* и два броя табели. Отразено е в акта,
че няма възражения, като И. е отказал да го подпише, което е удостоверено с
подпис на свидетел. Издаден му е и талон за изследване. Видно от справка за
нарушител/водач на И. са съставяни и предходни АУАН за нарушения по чл.150 ЗДвП.
От Заповед №
19-0819-002180/02.11.2019г. се установява, че началник група към ОД на
МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, като е взел предвид съставеният акт за
установяване на административно нарушение на И. С. И.
за това,че на 02.11.2019г. около 00.33ч. в гр.Варна, по ул.“Тихомир“, посока
бул.“Сливница“ до кръстовището с ул.“Младежка“ управлява л.а.“Нисан Алмера“ с
рег.№В***ВМ, собственост на П.Н.П., като не е придобивал правоспособност и не
му е издавано СУМПС, установено при проверка в автоматизираните информационни
системи „Административнонаказателна дейност“ и „Български документи за
самоличност“-МВР е приел, че са налице материално правните предпоставки за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.а ЗДвП-прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство на собственика
му за срок от 6 месеца. От заповед №365з-2747/20.07.17г.
на Директора на ОД на МВР-Варна се установява, че оправомощени да прилагат
принудителни административни мерки по чл.171 т.2а ЗДвП са служителите от ОД на
МВР-Варна, посочени в т.1 от заповедта, сред които е и началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна.
От показанията на св.М.
се установява, че на 02.11.2019 г. с колегата Х. Г. са били назначени наряд и са
работили по контрол на пътното движение, на ул. „Тихомир“ в тъмната част на
денонощието. Участъкът, където работили бил осветен от уличното осветление.
Колегата му подал сигнал за спиране на лек автомобил „Нисан“, който, когато го
осветил с фенера, бил управляван от младо момче, което било без поставен
обезопасителен колан. Свидетелят установява, че в този момент се е намирал в
служебния автомобил, който бил обърнат срещу посоката на движение; автомобилът
не спрял на посоченото от колегата му място, а на около 20-30 метра по-надолу
на улицата, като ги подминал, като в първия момент помислили, че няма да спре и
колегата му тръгнал към служебния автомобил с оглед предприемане на
преследване. От показанията му се установява и че е слязъл от автомобила, а
колегата му се приближил до „Нисана“ и казал „Вие не сте управлявали!“; на
волана била вече млада, руса жена; вече се били сменили; от дясната врата на
автомобила бил изведен водача на автомобила, тестван за алкохол и му бил
съставен акт за управление без колан и без свидетелство за управление;
участъкът е бил ясно осветен и се е виждало, че автомобилът е управляван от
младо момче; в автомобила са били двама- младо момиче и момче.
При така
изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДвП е
предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата е подадена от легитимирано
лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е
допустимо.
Заповедта е издадена
от компетентен орган. Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В случая видно от
представената по делото заповед за определяне на компетентните длъжностни лица
да прилагат ПАМ по чл.171 т.2а ЗДвП, органът издал оспорения акт е сред изрично
оправомощените длъжностни лица.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото
писмени доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че със
Заповед № 19-0819-002180/02.11.2019г. на началник група към ОД на МВР-Варна,
сектор „Пътна полиция“ на основание чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП на жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца. Мярката е приложена на основание чл.171 т.2а б.а ЗДвП предвид установеното, че на 02.11.19г. собственото му МПС е управлявано от
лице без да е правоспособен водач и да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията към която спада управляваното от него моторно превозно
средство.
Съгласно разпоредбата
на чл.171 т.2а б.а. ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
В случая безспорно е
установено, че МПС- лек автомобил с рег. № В***ВМ е собственост на
жалбоподателя, което и не се оспорва от него, както и че на 02.11.19г.
собственият му автомобил е управляван от И.И.,
който не е придобивал правоспособност и не не му е издавано СУМПС.
Твърденията на
жалбоподателя в жалбата, че на посочената дата автомобилът му е управляван от
дъщеря му, която е правоспособен водач, не се установиха по делото. По
безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че автомобилът е бил управляван именно от И..
Не са представени доказателства относно твърденията на жалбоподателя нито с
жалбата, нито с оглед дадените указания от съда.
Съгласно текста на
чл.171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат посочените в
разпоредбата принудителни административни мерки, като по т.2а- прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство. От текста на разпоредбата се
установява, че се налагат принудителни административни мерки – ПАМ, които
съгласно чл.22 от ЗАНН се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици. ПАМ следва да бъдат наложени със заповед на съответното
длъжностно лице.
Налице са
предпоставките на чл.171 т.2а б.а ЗДвП за прилагане на принудителна
административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС на собственика,
чието МПС е управлявано от неправоспособен водач. Издадената заповед е
мотивирана, като съдържа фактическите и правни основания за издаването й.
Приложената мярка за
срок от 6 месеца е в минималния предвиден от закона размер. Същата е и с оглед
целите на закона, а именно за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и преустановяване на административните нарушения.
В случая от събраните
по делото доказателства се установи по безспорен начин, че оспорената заповед е
издадена от изрично оправомощен орган. В нея са описани фактическите и правни
основания за издаването й, а именно, че безспорно е установено, че на
посочената дата автомобилът, собственост на жалбоподателя е управляван от лице
без да е правоспособен водач. Налице са предпоставките на чл.171 т.2а ЗДвП за
прилагане на мярката. Наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ е
доказано от събраните по делото доказателства. Твърденията на жалбоподателя, че
автомобилът му е бил предоставен и управляван на посочената дата от правоспособен
водач не се доказаха по делото. Не се събраха доказателства за това.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че обжалваният акт е законосъобразен, а жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид
направеното искане, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ответната страна
юрисконсутско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** против Заповед №
19-0819-002180/02.11.2019г. на началник група към ОД на МВР-Варна, сектор
„Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а б.а от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА П.Н.П.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ОД на
МВР гр.Варна сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: