Решение по дело №2816/2020 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№                /07.01.2022 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2816 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалбата на К.Т.К. *** срещу Акт за установяване на задължения (АУЗД) № МД-АУ-046/02.04.2012 година на Орган по приходите в Дирекция „Местни данъци“, община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на дирекция „Местни данъци“, община Варна.

Жалбоподателят твърди, че не дължи такса за битови отпадъци, тъй като за периода 2007 – 2011 година Община Варна не е предоставяла услугата в района, в който се намира недвижимия имот. Отделно от това твърди, че установените с акта задължения са погасени, поради изтичане на абсолютната давност давност. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорения акт. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуален представител, поддържа жалбата.

Ответникът – Кметът на община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че акта е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Твърди, че услугата е предоставяна, както и че давността е прекъсната на повече от едно основания. В писмено становище от 29.12.2021 година излага подробните си съображения.

АУЗД не е съобщен на жалбоподателя. На 06.06.2012 година изпратеното до жалбоподателя съобщение е върнато в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена. В протокол от 04.06.2021 година е обективирано посещение на адреса на жалбоподателя и е отразено, че в часовия диапазон 15,00 – 15,25 часа същия не е намерен. В констативен протокол от 12.06.2012 година е обективирано повторно посещение на адреса. На 21.06.2012 година е поставено съобщение на таблото за съобщения. Съобщението е свалено на 12.07.2012 година.

Съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ДОПК, връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция, арг. ал. 2. Изискванията по ал. 2 не се прилагат, когато са налице безспорни доказателства, че адресът за кореспонденция по чл. 28 е несъществуващ, арг. ал. 3. Съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция и се публикува в Интернет. Заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. В случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен, арг. чл. 32, ал. 6 от ДОПК.

Доколкото по делото не са представени доказателства, че заедно с поставяне на съобщението на таблото и публикуването му в Интернет, органът по приходите го е изпратил и с писмо с обратна разписка, респ. на електронния адрес на лицето, съдът намира, че процедурата по чл. 32 от ДОПК не е спазена.

На 01.07.2020 година на К.К. е връчено удостоверение от частен съдебен изпълнител С. К. Д., рег. № **, Район на действие – Варна, в което като основание за образуване на изпълнително дело № 20157180400484 е посочен АУЗД № № МД-АУ-046/02.04.2012 година, издаден от младши инспектор в Община Варна.

Връчването на съобщението не представлява връчване на оспорения акт, тъй като с него не е изпълнена процедурата по чл. 29 от ДОПК, изискваща връчване на акта, а не уведомяване за акта.

С жалба от 11.08.2020 година К.К. е оспорил АУЗД пред Директора на дирекция „Местни данъци и такси“.

С писмо изх. № МД20001297ВН_001ВН/18.08.2020 година Директорът на дирекция „Местни данъци“ при община Варна е уведомил жалбоподателя за извършените процесуални действия по връчване на АУЗД и образуване на изпълнителното производство за събиране на дължимите суми.

Това писмо е оспорено с жалба от 31.08.2020 година пред Административен съд – Варна и е образувано адм.д. № 1961/2020 година.

С Определение № 2094/02.10.2020 година, постановено по адм.д. № 1961/2020 година съдът е прекратил производството, като недопустимо и е върнал административната преписка на Директора Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. За да постанови този резултат съдът е приел, че условие за допустимост жалбата срещу АУЗД е произнасянето на горестоящия орган. Съобщението е изпратено на органа на 27.10.2020 година. Срокът за произнасяне по жалбата е изтекъл на 29.12.2020 година.

АУЗД е оспорен на 23.12.2020 година.

Въпросът за допустимостта на жалбата е разрешен с Определения № № 5994/18.05.2021 година, постановено по ч.адм.д. № 3794/2021 година и 9632/27.09.2021 година, постановено по ч.адм.д. № 8888/2021 година по описа на Върховния административен съд на Република България.

С Актът за установяване на задължения по декларация компетентният орган - Инспектор „РПК“ в дирекция „Местни данъци“ при община Варна, в качеството му на орган по приходите, съгласно Заповед № 4738/27.11.2012 година на Кмета на община Варна, е определил задължения за данък върху недвижимите имоти за 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011 година в общ размер 5 661,91 лева, лихви върху тях в размер на 1 465,47 лева и такса за битови отпадъци за 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011 година в общ размер на 10 732,37 лева и лихви върху тях в размер на 2 738,75 лева.

При постановяване на оспорения АУЗД органът по приходите не е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила. Актът е издаден в хипотезата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК и от компетентен орган, арг. чл. 8, ал. 5 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 4 и 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

За да постанови този резултат органът е приел, че жалбоподателят е собственик на недвижим имоти,  представляващ семеен хотел, находящ се в гр. Варна, ж.к. „**. Въз основа на данъчната оценка на имота органът по приходите е определил данъка върху недвижимите имоти. Приел е, че имота попада в границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване и е определил такса за битови отпадъци. Върху задълженията са определени и лихва за забава.

Съдът след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи приема за установено от фактическа страна следното :

Между страните не се спори, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот, представляващ семеен хотел, находящ се в ж.к. „**. Жалбоподателят е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която е описал имота.

Данъчната оценка на имота е в размер на 445 290,80 лева 2007 и 2008 година и 665 347,30 лева – за 2009, 2010 и 2011 година.

Въз основа на посочените данъчни оценки данъкът върху недвижимия имот възлиза на 667,94 лева – за 2007 година (1,5 на хиляда х 445 290,80 лева = 667,94 лева, арг. чл. 22. (Обн. - ДВ, бр. 117 от 1997 г.); 1 001,90 лева – за 2008 година (2,25 на хиляда х 445 290,80 лева = 1 001,91 лева, арг. чл. 14 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община – Варна); по 1 330,69 лева – за 2009 година, 2020 и 2011 година (2 на хиляда х 665 347,30 лева = 1 330,69 лева, арг. чл. 14 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община – Варна).

Дължимата лихва за просрочие е в общ размер на 1 465,47 лева, изчислена, чрез извършване на прости артиметични действия, чрез програмен продукт „Изчисляване на лихви“.

Въз основа на горното съдът намира, че задълженията за данък върху недвижимите имоти са установени, съобразно приложимите материалноправни разпоредби и при спазване на процедурата.

Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на четири равни вноски в следните срокове: от 1 февруари до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която е дължим, арг. чл. 28. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2005 г.). С § 14, ал. 1, 20, ал. 1, 18, ал. 1 и 20, ал. 3 от ПЗР на ЗМДТ първата вноска е дължима от 01.03. до 30.04. на съответната година.

Съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК (Обн. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Въз основа на горното съдът намира, че установените с АУЗД задължения са погасени, поради изтичане на абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Задължението за 2007 година е погасено на 01.01.2018 година; задължението за 2008 година – на 01.01.2019 година; задължението за 2009 година – на 01.01.2020 година; задължението за 2010 година – на 01.01.2021 година и задължението за 2011 година – на 01.01.2022 година.

Предвид горното АУЗД в тази част подлежи на отмяна.

С АУЗД са установени задължения за такса битови отпадъци за 2007 година в размер на 1 286,89 лева; 2008 година – 1 660,93 лева; 2009 година – 2 594,85 лева; 2010 година –

2 594,85 лева и 2011 година – 2 594,85 лева.

Спорът между страните се свежда до това предоставена ли е услугата по сметосъбиране в района, в който се намира недвижимия имот.

Със Заповеди № № 3448/26.10.2006 година, 3738/30.10.2007 година, 4059/30.10.2008 година, 3558/30.10.2009 година, 3434/29.10.2010 година на Кмета на община Варна са определени районите за събиране и извозване на битови отпадъци; обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Недвижимият имот на жалбоподателя попада в Район „Приморски“, Местност „Чайка“. В заповедта територията за сметоизвозване е, очертана чрез посочване на отправни точки - известни хотели за имотите от двете страни на пътя.

Твърдението на жалбоподателя е, че в обхвата на заповедта попадат само имотите до пътя, но не и тези, които се намират във вътрешността на зоната.

В заповедите са използваните изразите „за имоти от двете страни на пътя“ и „за имоти непосредствено до пътя“, с което ясно е очертан разграничителния критерий в обхвата на обслужваната територия. В първия случай в обхвата на заповедите попадат всички имоти, а във втория – само имотите непосредствено до пътя.

След справка в BGmaps.bg. съдът установи, че недвижимият имот на жалбоподателя се намира между бившия ресторант „Трифон Зарезан“ и хотел „Странджа“, като във всички заповеди използваният израз е „от двете страни на пътя“.

Предвид горното съдът намира, че имотът на жалбоподателя попада в обхвата на заповедите на Кмета на община Варна за събиране и извозване на битовите отпадъци.

Ответникът не е представил доказателства, че услугата събиране и извозване на битовите отпадъци е предоставяна за периода 2007 и 2008 година.

Видно от представените договори и приемо-предавателни протоколи за периода 2009 – 2011 година услугата е предоставяна. Представените писмени документи са частни свидетелстващи, чието авторство не е оспорено. Съвкупната им преценка сочи на извод, че Община Варна е възложила събирането и извозването на битови отпадъци на „Адиан“ ООД – Варна и е приела извършването и.

С оглед на горното съдът намира, че жалбоподателят не дължи такса битови отпадъци за 2007 и 2008 година и дължи такса битови отпадъци за периода 2009 – 2011 година.

Размерът на дължимата такса за периода 2009 – 2011 година е установен въз основа на данъчната оценка за имота, неоспорена от жалбоподателя и действащите за периода материални норми – Приложение № 2 на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община – Варна.

Задълженията обаче са погасени, поради изтичане на абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Задължението за 2007 година е погасено на 01.01.2018 година; задължението за 2008 година – на 01.01.2019 година; задължението за 2009 година – на 01.01.2020 година; задължението за 2010 година – на 01.01.2021 година и задължението за 2011 година – на 01.01.2022 година.

Предвид горното съдът намира, че оспорения АУЗД следва да бъде отменен.

На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 1 270 лева, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения № МД-АУ-046/02.04.2012 година на инспектор РПК, Дирекция „Местни данъци“ при община Варна, с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011 година  в общ размер на по 5 661,91 лева и лихви в размер на 1 465,47 лева и такса за битови отпадъци за 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011 година в общ размер на по 10 732,37 лева и лихви в размер на 2 738,75 лева, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна по жалбата на К.Т.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.К., ЕГН ********** *** сумата от 1 270 (хиляда двеста и седемдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ :